Извинявайте, ама от кога само и единствено желанието на дъщерята е най-важно? Питам, защото си написала, че мама и щерка трябва лека покека да убедят зетя че сватбата трябва да е еди каква си, а не каквато той иска? То ако от сега се почват манипулациите, това семейство вече се е разпаднало.
Все си мислех че основната идея на брака е двамата в него да се подкрепят и уважават, да взимат решенията заедно. А то кво се оказа-Пенка ревнала на мама, че вместо 100 човека и извеждане от дома на мама и тати, ще получи най-близките си и тръгванв заедно от общото жилище. И мама сега тръгва на война със зетя, от къде на къде ще предявява той претенции как да протече неговата си сватба.
Ужас!
Не виждам какво има родителите да се срещат и обсъждат.
Следвайки твоя начин на мислене то от сега младоженеца налага своето мнение и желание за нещата и айде сватба да няма. Момата още е кротка и се оставя да и казват как да са нещата. Предполагам след раждането на първото отроче звяра в нея ще се пробуди.
В крайна сметка има желания в двата полюса и е нормално да се срещнат по средата. Нарича се компромис. Целият УСПЕШЕН семеен живот се осланя на компромисите, не толкова на единимислието. Ако човек не е склонен към компромиси и смята, че трябва да е само и единствено по неговата то го оприличава като манипулация.
Мисля, че твоето мнение по подобен въпрос е като това на младоженеца. Предполагам не си от хората склонни към компромиси и затова приемаш, че нещата трябва да са както ги е поискал младоженеца, а момичето се е съгласило и то вероятно не знае защо. В случая тя е изманипулирана и сега какво според теб?