Добре де, в крайна сметка ако един човек не е фен на брака (има много такива в днешно време, дори и сред съфорумките) и се съгласи на такъв, за да угоди на половинката си, но не иска сватба, а само подпис, това означава, че я командори ли? Ако склони да участва в голяма сватба напук на нежеланието си той ли ще излезе командореният? Все някакъв компромис трябва да може да се постигне, сега е много вероятно да го играе инат, защото се чувства притиснат къде със сълзи, къде с шокирани и втрещени физиономии...
За мен, съдейки по фактите, той е човек, свикнал да налага мнението си без да се съобразява с никого другиго.
И главно- с момичето.
Тя да се разплаче снощи, а той да тропне че така бил решил и никой не можел да му повлияе, за мен е достатъчно показателно що за стока е.
При това, той няма да плаща дори за своите гости- родителите плащат.
И друго има- що за идиотщина, да ми се забрани от зетя да си поканя родната сестра на сватбата на дъщеря ми, при положение че тя също иска?
Ако младоженците бяха решили да се разпишат само с кумовете и да не правят сватба, бих приела без " ама" и " защо".
Тя от страх от "нормална сватба" дори не искаше да подписват, камо ли сватба да вдигат. Наложи да се обяснявам защо съм подписала аз с ММ - освен по любов, заради същите причини, поради които подкрепям правото на брак на ЛГБТИ. Е, сами си организираха мини-сватбата, сами си я платиха - много държаха на това, за да имат контрол кой е поканен; вместо цветя от гостите поискаха дарения за кучешки приют (и го получиха), а те подариха на гостите собственоръчно сварено и опаковано сладко от ягоди. За подаръци от малкото гости имаше кутия - така избегнаха панаира с наздравиците с гостите и събирането на пликчета. Гордея се с дъщеря си. 
Но без да му рева и без да викам на помощ мама.