Майка ми има сестра, но тя живее чак в Италия и е много малко вероятно да пътува за такова нещо. А детето на сестрата на майка ми определено няма да е поканено и най-определено не заслужава, но това са далееечни семейни истории, които не ми се раздухват подробно (то детето отдавна вече не е дете). И баща ми няма да е поканен впрочем. И баба ми по бащина линия. И други хора, които по една или друга причина не обичам, постарали са се да вгорчат отношенията ни и не виждам смисъл да ги гледам на сватбата си заради едната идея.
Не ме интересуват специфичните отношения в семейството ти, но ти заклеймяваш в постовете си "по принцип" идеята да бъдат поканени братя и сестри на родителите, както и техните деца, а не защото ти не би го направила поради горните причини.

И аз дълбоко се съмнявам, че чак за сестрата на авторката няма да се намери място или въобще, че някой е обсъждал точно нея, когато са казали, че искат малка сватба.
Авторката искаше 30 човека нейни гости. Това е малко повече от един двама близки роднини.


Дори да не си супер близък с баба си и дядо си, те са родители на родителите ти и носиш тяхната кръв. Дори от уважение към родителите си им дължиш уважение. Подчертавам, дължиш.
И на нашата сватба имаше хора с които аз/ММ се запознахме тогава, но не е имало НИКОЙ, който да не е близък на някой от двамата. Въпреки че бяхме заедно от около 4 години, просто не е оставало време да ги запознаем. Никой не си е и помислил да каже на другия "виж, аз не го/я познавам, я си гледай работата - какво като ти е приятел/роднина". МАлко уважение къмполовинката, ще му се не види.