Каква връзка има с това какво щели да кажат хората, вие сериозно ли?! Повечето хора ще се обидят много, ама наистина много, ако брат им или сестра им не ги покани на един от важните дни в живота си - своята сватба или тази на детето им. 
Майка ми има сестра, но тя живее чак в Италия и е много малко вероятно да пътува за такова нещо. А детето на сестрата на майка ми определено няма да е поканено и най-определено не заслужава, но това са далееечни семейни истории, които не ми се раздухват подробно (то детето отдавна вече не е дете). И баща ми няма да е поканен впрочем. И баба ми по бащина линия. И други хора, които по една или друга причина не обичам, постарали са се да вгорчат отношенията ни и не виждам смисъл да ги гледам на сватбата си заради едната идея.
Не ме интересуват специфичните отношения в семейството ти, но ти заклеймяваш в постовете си "по принцип" идеята да бъдат поканени братя и сестри на родителите, както и техните деца, а не защото ти не би го направила поради горните причини.
И аз дълбоко се съмнявам, че чак за сестрата на авторката няма да се намери място или въобще, че някой е обсъждал точно нея, когато са казали, че искат малка сватба.
Авторката искаше 30 човека нейни гости. Това е малко повече от един двама близки роднини.
Честно, изуми ме тази тема. По тази логика аз на баба ми на погребението не трябваше да отида защото не я бях виждала три години и не сме живели заедно. 
Дори да не си супер близък с баба си и дядо си, те са родители на родителите ти и носиш тяхната кръв. Дори от уважение към родителите си им дължиш уважение. Подчертавам, дължиш. 
И на нашата сватба имаше хора с които аз/ММ се запознахме тогава, но не е имало НИКОЙ, който да не е близък на някой от двамата. Въпреки че бяхме заедно от около 4 години, просто не е оставало време да ги запознаем. Никой не си е и помислил да каже на другия "виж, аз не го/я познавам, я си гледай работата - какво като ти е приятел/роднина". МАлко уважение къмполовинката, ще му се не види.