Не знам какво да правя вече...

Любовта изстива, хората се разминават с времето.

Бъди горда и спри тази агония, защото после ще се презираш, че си стояла в това унизително положение.

Виж, не е нужно да се променяш и да сменяш сферата си на работа, в която се чувстваш добре, за да следваш някого. Ти трябва да следваш своя път и да правиш това, което ти допада. Ако музиката не е неговия път не е проблем, но да очаква, че и ти ще скъсаш с музиката заради неговите убеждения е гадно.
Не се променяй заради НЯКОГО. Бъди себе си и се опитай да си наясно какво искаш ТИ без да правиш ненужни компромиси с човек, който вече не е с теб. 
Бъди силна и се обичай 

Виж какво, нали не смяташ че някой е с друг вечно? Този твоя се е преориентирал( слава богу навреме) и очевидно не иска да е с теб, да имате общи планове.Не е проблема в професията ти.Наслаждавай се на морето мила, намери приятелки.Това са най- хубавите години!Свободни, а професията ти не е лека( моите родители бяха музиканти) и се гордея с това.С деца и семейство е трудно знаеш, репетиции, вечерни представления, празници, турнета..
Това ли ще е подкрепящия човек? Не мисля.Ти си се развила достататъчно, не му се връзвай на глупостите!Докато един мъж може да се захване с бизнес и куп неща, една жена, формиран музикант няма много избор.
Наистина, младите предпочитат в чужбина, вие и там сте били и не се е получило..Няма какво да очакваш според мен от този човек.С това изчакване, най много да пропуснеш ценно време за личностно развитие,а щом правилния човек се появи нещата ще  се случат бързо и от самосебе си.Успех!

Мила авторке, от първия ти пост става ясно, че на този човек му е адски досадно с теб и само се чуди как да те разкара. Спести си това унизително отношение и прекрати връзката навреме.
Ако останеш с него какво те чака ?

1.Променяш се заради него, сменяш си работата ... и щастлива ли ще си ? Ами ако той продължи да ти мрънка, че не си перфектна, развиваща се и т.н. ? Дали ще си е заслужавала саможертвата ?

2.Не се променяш, оставаш си със същата работа и той ти мрънка как не се развиваш и т.н., докато не ти писне или доато той не си намери сгодна и удобна женица за него ...

На артистите им е много трудно да сменят арт попрището си със "сериозна работа", знам ...
Явно той не е бил артист по душа, щом се е преориентирал към нещо друго, стабилно, доходоносно ... Но защо очаква и от тебе това ? Това е много важен въпрос !
Има много двойки, в които мъжът подкрепя жена артист, въпреки че той самият не е.
Да не би да е имало конкуренция между вас като музиканти ? Да не би той да се ядосва, че се е отказал от арт попрището и да го е яд, че ти не се отказваш, а искаш да се развиваш с музика ?
Отговори си на въпросите , размисли , но според мен и другите форумки връзката ви няма бъдеще.

Аз ще попитам авторката: ти защо си се отказала да си упражняваш музикалната професия в чужбина... ?! Май за да следваш мъж, който вече дори не те желае...

Остави го !

Намери начин да отидеш пак в чужбина. Сама без него може да имаш ухажори, сред които дори да срещнеш мъжа на живота си...да създадеш семейство и деца !

Накрая само ще се смееш, когато се присетиш за сегашния ти муньо.

Защо да е муньо човек, който е пробвал чергарския живот и не му е харесало? Или който счита, че идеята за семейство и деца не се връзва със свирене по кръчми и обикаляне насам-натам?
Аз се питам дали и как самата тя си представя тяхното общо бъдеще и по-точно момента с уседналостта, общия дом и децата.
Но така или иначе, явно просто са си омръзнали вече. Разминали са се някъде по пътя, а тя още не осъзнава това. Или просто не желае да го приеме.
Нито са първата, нито последната двойка, която се разделя и намира щастието другаде. Чак пък да се нахвърляте с обиди върху човек, който е проумял, че това не е жената, с която иска или може да създаде семейство... 
Има хора домошари, има и хора бохеми. Дайте сега да ги пребием с камъни затова, че не се чувстват добре заедно и не са подходящи за общо семейство.

+1 

Проблемът в тези отношения не са неговите променени виждания и чувства, а това че вменява на авторката комплекси /че не се развива, че професията и не е добра, че изостава и едва ли не е човек втора ръка и т.н./ От друга страна ако той вече няма чувства какво аджеба чака и не прекъсне връзката, а продължава с тази агония, карайки я да се чувства недостойна за него.

Професията на музиканта е свързана с пътувания. Това е една наистина страхотна, динамична, вълнуваща и посветена на нещо красиво професия. Музиканта до края на живота си работи със страст и с вдъхновение. Той се зарежда от пътуванията и от публиката. Ако е музикант по душа свиренето му липсва когато не може да го прави и нямам представа как се прави от музикантка секретарка. Тази професия е много по-добра, чиста и вълнуваща от адвокатската, лекарската, работата в офис или много други. Те не са скитници, а пътешественици, нека се прави разлика.

Как` Сийка, говориш за музикантите, сякаш са някакви прошляци. А това са хора с профилирано образование, усилено изграждане като тесни специалисти, ежедневна самоподготовка. Те са нещо повече от артистите дори, тъй като само талант не е достатъчен, а е нужна работа, работа и пак работа.

Най-добрата ми приятелка е музикант. Свири в чуждестранна национална филхармония. Съпругът и е музикант също, но той свири по заведения в курорти. Имат три прекрасни деца и страхотен, динамичен живот изпълнен с пътувания, музика, репетиции, представления, изяви, събития и грижи покрай децата. Да лишиш тази чувстена и одухотворена жена от музиката и е все едно да отрежеш на лястовичка крилцата. Именно това иска да направи приятелят на авторката.

Той е пораснал. Ти (още) не си. То насила... не става. Но и обратното не е много вероятно - възрастният човек отново да се превърне в невинно дете. Това е положението - приеми го. Пътищата ви са се разделили. Той се е позабавлявал, изживял е младостта си, сега вече гледа към друго - към сигурност, стабилност, дом, семейство... уют. Ти още не си се налудувала, витаеш в небесата, летиш високо под облаците... Той вече няма криле да те следва. А ти още не можеш да забравиш, че ги имаш - как ще ходиш кротичко по твърдата, кална земя?
 'A bird may love a fish but where would they build a home?'

Май по-скоро детегледачката има 3 прекрасни деца.

need_to_vent
А ти коя си и защо ми даваш
такъв съвет???Темата си е моя, а не на ноя приятелка....

Галчудо
Може и да си права... Това и правя момента, работя това,
което искам, докато мога...


the wishmaster
Така, че от доста време вече ни влекат различни неща.... Той си
свири от година и нещо само за хоби вкъщи... Когато иска и
двамата така да си свирим, аз просто не мога да осъзная че той
го иска само за удоволствие....

the Дорис аз също мисля така... Не смятам, че трябва да се
променям, заради човек, който е сменил сферата си...Ние имахме
един път, но от както той се отказа, нищо не е същото. Аз
преживях всякакви катаклизми и разрушения. Страдах много , че
той се отказва, защото аз вложих много в нашата връзка и особено
в професията... Музиката за мен е всичко и не мога да си
представя да не я практикувам, а да работя нещо друго, което да е
досадно и да чакам да мине работното време и да ми платят
на края на месеца....Не е за мен
това.... Смятам, че съм достатъчно добра, че упражлявам
това, за което съм учила цял живот.....Друг е въпроса, че
работата е много рискована и несигурна....това ме беше
накарало да се замисля дали искам така да живея в постоянна
несигурност...Търсих нещо друго, което да ми харесва да
правя...Даваха ми всякакви съвети от продавачка до графичен
дизайн..., но така и нито едно от всички не ми хареса..Аз си
знам какво мога и какво съм правила цял живот...За мен
професията не е просто нещо, с което мога да изкарвам пари колкото да преживявам, а е
удовлетворение и радост.... Наистина ми е много трудно да сменя, защото от 1 година и
повече се лутам и така и не намирам нищо по-добро за себе
си....Другото, което исках да кажа относно твоя коментар.... При
нас с приятеля ми не е имало конкуренция относно музика.. Ние
сме си партнъори и си изкарваме парите заедно с музика.Но по
едно време нямахме работа известно време, после хванахме
договор, после пак нямахме и така...На него тая несигурност
не му хареса за което го разбирам и на мен не ми се
нравеше. Но му предлагах и двамата да започнем нещо ,
колкото да не стоим без пари, но той не искаше, защото трябвало
да си оплътнява времето с по-смислени неща.... Може би и за
това е бил прав, защото в много отношения той разбира повече
неща от мен и аз съм разчитала на него за тях....
Не бих казала , че той не ме подкрепя. Казвал ми е:  работи това, което искаш, просто аз вече не искам такъв живот...Не знам какви планове можем да правим двамата след като ти искаш да продължаваш да пътуваш......Аз мислих мн време каква друга професия мога да упражнявам. Изкарах едни курсове ,но не усещах, че ще се чувствам добре в новото си амплоа...Изкарах тези курсове след като се върнахме от чужбина, защото знаех , че той повече не иска да пътува и работи като музикант и аз се чудих какво да правя, че да сме заедно. Разчитах за всичко на този човек.... разбирате ме.. Не със
всеки може да се работи гладко....7


toromanova73
Мисля, че си напълно права, няма какво да кажа относно коментара ти....


Sladka-rosichka
Може и да си права... Той не е доволен от това, че с нищо др не ми се занимава сериозно , освен
с музика...Знам, че има и др важни неща, които тр да знам на
по-добро ниво от колкото съм сега, но смятам, че човек се развива стига да има желание... а аз до сега бях депресия и още гледам как да не съм в нея, а той откри новото си амплоа....докато аз страдах...

zahara1010
Аз се отказах временно да правя каквото и да е с музика и да се
помъча да се преориентирам към друго..., заради него, защото
той не искаше вече да пътува и заради самата несигурност в
работата.... А имахме направено видео заедно, репертоар и
т.н..... Не си представях да работя с някой друг в чужбина...
Все пак ние сме си партнъори и не виждах как ще стане, ако сме
на разстояние....

Как` Сийка
Това е , че ние не планираме да
имаме деца в момента.... Просто
той иска да започне с друга
професия за да има по-стабилен доход.... и не само това.... другата професия му станала по
интересна от музиката.... Ок, съгласна съм, нищо не казвам, нека следва мечтите си, но аз
искам още да си практикувам моята професия...Но с него как,
не става...Освен това, той преди няколко месеца беше много по-различен човек... искаше това, което и аз, пасвахме си отвсякъде и аз още не мога да повярвам, че нещата вече са съвсем други и този човек може да се промени до такава степен, че да не ни съвпадт интересите.... Инстината е , че той е много ученолюбив и много бързо нещата му стават скучни.... Още не усвоил нещо и тръгва към друго , да се научи как се свири на друг инструмент примерно, после нещо др, а аз си
стоях на същото, което съм си правила от малка и там се развивах, но бях добра.. Нз кое е по-
добре, но той постоянно пробваше различни неща и после пък се насочи към нещо съвсем др....Нз
след време дали и това няма да му доскучее, знае ли човек...Истината е, че той е човек, който иска да учи колкото се може повече нови неща, докато аз не виждам смисъл да се натоварвам излишно.... В смисъл,
не че не уча нови неща, но не с обема, който той ги учи и в
неговото темпо......Аз обичам нещата при мен да стават бавно,
но сигурно.....Не знам това добре ли е или зле, но това едва ли би се променило, всеки човек
е различен..


Към втория коментар на the Дорис, който много ме трогна и чак сълзи ми потекоха..
От много време той ме кара да се чувствам зле и без самочувствие.... Че съм човек
,който не се развива и стои на едно място....Да, имам периоди в
които е така ,но не е постоянно и нито родителите ми, които
най-добре ме познават,нито никой, ми е държал сметка, както
той..... Не съм искала да уча нищо др, а само съм пеела и
свирила и т.н. не съм мислила за бъдещето си.... Но приятеля ми
хем ми казва да правя това, което ми е на сърце, хем ме пита
как ще градим нещо заедно, като аз искам да работя тая
професия.. И до кога, на 35 години вече нямало да ме искат, защото ще съм застаряла..



katiABV
В годините, в които се занимавам с това съм преживяла мн неща... някои от които смятам, че не е нужно да се случват....и не мисля че не съм порастнала... просто се опитвам да запазя детското в себе си.... но такава съм си аз чувствителна натура и перфекционист в професията си..... Приемам, че той е решил
да върви по път, който за в бъдеще ще е по-сигурен и ще има повече доходи, но мисля че нищо
не е сигурно на тази земя....


И накрая на всички, които ми отговориха (понеже не знам дали съм успяла да отговоря на всеки
един) искам да изкажа още някои неща по темата:
Не смятам вече за нищо да го моля.... Когато той дойде тук при мен ще се види какво ще става.. Ще усетя дали той иска да е с мен или гледа как да ми каже че няма смисъл да сме заедно...
Ще се видим, ще говорим и ще уточним. От много неща ми стана болно,които той ми говореше..., че не се развивам ,стоя на едно място.... Даже се мъчеше да ме ограничава: да не ям определени храни, да не пия алкохол, не съм спортувала достатъчно... Добре, съгласна съм че човек трябва да се храни здравословно, но аз чак толкова не мога.... Не обичам да се ограничавам с нищо, опитвала съм, но не мога. Не съм манекенка - за моята професия, което е доста главно изискване, разбира се не навсякъде, но на местата където гледат външния вид е важно..... Но все пак , това постоянно да ти натякват като ти се дояде нещо ,,вредно'' да не го ядеш, това за мен е прекалено.. Казва ми - Добре яж го, но после ти ще ми се оплакваш че не ти стават дрехите.... Е добре, явно трябва само на приятелките си да се оплаквам ,може би наистина е в мен вината...Но смятам , че като имам сериозен партнъор мога да му се оплаквам и той да ми отговори шеговито да спортуваме заедно примерно и нещата ще се оправят, но даже и той не спортува често, той си е с атлетична структура.....Не знам просто виждам, че изисква някакви неща от мен, които аз явно не мога да му ги дам...Казвала съм му много често ако иска да тръгне с жена, която да е по-умна и с по-аналитично мислене, защото аз не съм. Той отвръщаше, че ако искал това одавна да го е направил... Не знам какво иска вече и това е че и аз не знам.....
Съжалявам, ако съм ви досадила, че май късно стана, а аз съм си нощтна птица...
Лека...






 

Когато човек се фокусира върху едно нещо, тогава става добър, в това, което прави.Постоянството е път към успеха.Как беше приказката-  1% талант, 99 % труд
Така, че от тази гледна точка не е необходимо да учиш различни неща, а само такива, които допълват развитието ти и които са ти интересни.

От друго гледна точка и той е прав, защото явно с музиката е трудно и е хубаво да имаш и други умения, но пък като не те влече, насила не става.Когато нещата се правят без желание не спорят.
Просто той проектира собствените си колебания и несигурност върху теб.Твоята непреклонност явно го кара да се чувства несигурен в това, което прави и се опитва да те въвлече и теб в тази промяна за да не е сам.

Но в крайна сметка всичко си зависи от теб.Не си заслужава заради друг човек, който и да е той да се отказваш от себе си.Дори и да се отдръпне, ако има обич пак ща се върне.

Защо секретарка?
Учителите по музика/някакъв инструмент са все музиканти, за немузикант не съм чувала да работи като такъв. Колкото и ниски да са заплатите, все е нещо. Малко, но сигурно.
Музикант на щат в операта също е вариант. И те пътуват, но не така интензивно. Сигурно има и още възможности за работа, свързана с музиката.
Не искам никого да обидя, но свиренето по кръчми не е развитие, нито кариера. Нека да не го сравняваме с филхармонията. То е за удоволствие, хоби.
Имам куп познати, които работят нещо си за източник на основни доходи, а в свободното време свирят по заведения – соло или в група, включително ходят и по концерти. И изобщо не са нещастни, защото успяват хем да подсигурят семействата си, хем да се занимават с любимата си музика. И в публичното пространство има достатъчно такива примери.
В конкретния казус виждаме съвременен прочит на баснята за Щуреца и Мравката. Ако виждате начин как да заживеят заедно, дълго и щастливо, добре. Дайте идея на момичето.
Аз обаче не виждам, явно и двамата сериозно се разминават в плановете си и разбиранията си за живота. Той е бил готов на компромис, пробвал е по нейния начин, разбрал е, че този живот не е за него и се е отказал. Тя дори това не е направила. Иска нещата да стават така, както на нея ѝ харесва. Да, ама във връзката играят двама. Не става единият да загърби себе си и да следва само желанията на партньора. В един момент това се оказва фатална грешка, която разрушава връзката.
Така че е най-добре да се разделят, докато е време и не са се наранили повече. Да си дадат шанс да открият хора със същия мироглед, с които да изградят пълноценна и дълготрайна връзка.

Да, всички сме на мнение, че тази връзка е приключила и нейните участници са се разминали.

Но не виждам в мъжа градивния образ, който ти виждаш. Подозирам, че е притежава поне една от изброените характеристики: властен, обичащ да контролира, непостояннен, с желание за доказване без възможности за реализиране на това желание, леко садистичен /дори и в емоционално отношение/, вербално агресивен /не съм убедена, че би останал само вербално такъв с времето/, възможно е да е скрит тиранин и т.н.

Градивен? Къде го прочете в моите думи?
Виждам просто човек, който не желае вече да води чергарски живот. Иска нещо друго, което тя не желае да му даде. Е, той също не може или не желае да ѝ даде това, което тя иска. Изводът е ясен.
Както и да го наречем, с каквито и обиди да го обсипем тук, дори с камъни да го пребием, не виждам как и с какво това ще ѝ реши проблема.
Е, ако темата е пусната само с идеята вкупом да се потресем от идиота, муньото, простака, скапаняка и т.н. и как така няма да иска да припка след това хубаво и добро момиче, добре. Изсипваме си злъчните коментари, почесваме ѝ егото и... Отиваме да правим закуска на мъжа и децата си. Нашето семейство. В нашия дом.
А я оставяме да си кукува сама в хотелската си стая. И с нерешените си проблеми.

И двамата се развивате разбира се, но гледате на това развитие от различен ъгъл.За него прогресът в кариерата, като музикант, не е достатъчен и разширява периметъра, като овладява нови професионални умения в друга област.Така той разбира развитието и промяната, за които не само ти говори, но и прави.За теб музиката е призвание, съответно вървиш по този път на развитие и така градиш кариерата си.Проблемът ти е, че се страхуваш да го правиш сама и си опитала да направиш компромис, на какъвто реално не си готова.Понеже питаш какво да правиш, ще ти напиша.Когато не си готов на компромис със себе си или жест към другия, не ги правиш.Следвай пътя на собственото си професионално развитие.В твоя бранш доколкото съм запозната има соло, дует, група и голяма формация.Намери своето място и действай.
Във връзка с втория ти коментар.Приятелят ти казва истини, които са само в твой интерес и изисква от теб неща, които отново ползват теб и кариерното ти развитие.Виж, приятелят не е душеприказчик или вид крепежен елемент.Той е човек, който ясно ти изказва мнението си и те оставя да осмислиш казаното.След това сам си решаваш как да постъпиш.Сред моите познати не се задържа нито едно семейство цяло, докато единия искаше само да музикантства по турнета, без да има и друга професия, която да упражнява.Не те упреквам, че животът за теб е музика.Само казвам, че можеш да споделиш такъв живот само с хора родени-творци.