Всеки наркоман си има история и статистически има от всички групи и семейства. Това,че най-върлите били от найстрогите родители е също толкова вярно, колкото и че най-върлите са от незаинтересовани родители. Не толкова родителите са фактор, колкото средата извън семейството. В пуубертета по дефиниция пуберите никой не ги разбира, и естествено първите и най-виновни в техните очи са родителите. Болшинството започват от келешлък, а не заради строги родители. И пак продължават от келешлък, за да се правят на много яки пред приятелите. Става едно групово поведение, катализират се един-друг и вече не са индивиди, колкото и да им е меракът да покажат, че са различни. В пуберска възраст родителите и да говорят, и да не говорят, и да са суперразбиращи, и да са депотични - все тая. И повечето родители го усещат, защото пъървото, което искат да направят, когато видят, че отрочето е хванало кривата пътека е да искат да го отделят от приятелите му, по възможност да го изолират от тях. Защото си е баш от приятелския кръг. Затова и терапията им протича първо чрез изолация, и изискване за прекъсване на всякакви контакти със старите дружки.
Тук не си мерим родителстваннето, така че няма никакво значение кой как би се чувствал, ако някой друг му бил родител. Всеки знае себе си и го боли първо за своите деца.
Тук не си мерим родителстваннето, така че няма никакво значение кой как би се чувствал, ако някой друг му бил родител. Всеки знае себе си и го боли първо за своите деца.
