Имат ли "пол" умалителните имена?

Жива префърцуненост си е. Колко пък толкова може да те дразни и да ненавиждаш името Катя, а да си кръстиш детето така, че да искаш да му се казва Кати? Значи Катя е най-дразнещото, а Кати - най-прекрасното, а разликата между двете е ... едва забележима. Разбирам да те дразни Василка, а Кати да ти е любимо, различават се, логично е. Ама Кати и Катя... голяма превземка.
Имам чувството, че светът е болен от нарцисизъм и всеки се чуди на какво да се подразни и от какво да се засегне, за да претендира, че нещо не са се съобразили както трябва с него. Малко е прекалено.

Абсолютно е така, имам наблюдения не само при имената.
Някои обичайни неща като име, местоживеене и др. се възприемат от носителя им едва ли не като титла.

И за мен не е префърцуненост. Аз съм Светлана и от малка не харесвам да ми викат Светла - това е друго име, не моето. Майка ми ако е искала да ме наричат така, е щяла да ме кръсти Светла, а не Светлана. Светло пък ми е грубо, така че намирам огромна разлика когато ме наричат Светле и Светло. Малка разлика, почти незначителна, само една буква, но... Може и за префърцунена да минавам отстрани. Същото може да е за някого при Катя и Кати. И на мен Катерина много ми харесва, докато Катя не. Катя е име, което съществува самостоятелно като такова, защо пък да трябва да е умалително за Катерина?
Но ми идва прекалено, когато някой се дразни, че детето е кръстено и се нарича по конкретния начин и настоява да е друго. Все пак родителите избират. Ако родителите на Денислав, да кажем, искат да го наричат Дени, няма да тръгна да споря с тях, че това е момичешко и е по-добре да се нарича Деньо. Нито пък ще реша, че се превземат, ако не искат да бъде наричан така. Разликата между Дени и Деньо също е малка, но едното ми е окей, другото не ми харесва.

Светла е толкова друго име, колкото и Светле... ако ще го караш в този тон, следва да бъдеш наричана само и единствено Светлана.
При Катерина и Денислав има и много други варианти, освен дадените от теб два избора. Включително, да подчертая отново, цялото име. Когато човек чак пък така се запъне яката само на един единствен вариант и то умалителен, да малко или повече е превземка и префърцуненост положението.

А как всъщност ти викат, не ми се вярва всеки да използва Светлана, просто защото хората обикновено се обръщат с по-кратки имена. Имам позната Светослава, години минаха преди да разбера цялото и име, всички и викат Светла.

Хич не ми пречи кой как ще си нарича децата на галено. Както и не ми пречат умалителните, с които наричат моите деца. На сина ми му казват Кари, на мен ми е момичешко, но не ме дразни. В къщи използваме съвсем различно умалително. За щерката съм чувала доста умалителни, включително Лили и Мими, които нямат нищо общо с името. Но не правя забележки.

Момент  Ако майка ти била искала, щяла да те кръсти Светла, но къде е разликата със Светле тогава? И за това обръщение може да се каже същото, защото то пак не е точното ти име.

Според мен се дразниш, защото Светла е много разпространено име и ти се иска да се разграничиш от масата, а те те приравняват към нея.

Светло си звучи грубо, точно както и всяко име в звателна форма и разликата между Светло и Светле е огромна в отношението, което изразява. Едното е грубо, а другото е мило. Там има конкретна смислова тежест. При Катя и Кати няма такова нещо. Аналогичното би било Катьо и Кате - тук разликата е много осезаема.

Аз нямам против да ме наричат Светлана, нямам против и да имам умалително обръщение, просто Светла не ми е умалително от Светлана, а друго, съществуващо цяло име. Докато Светле си е умалително име, както от Светла, така и от Светлана, и от други "светли" имена. По същия начин Кати ми е умалително, докато Катя е съществуващо, пълно име, което е различно от Катерина.
Имах предвид, че всичко е много относително и трябва да се зачете волята на конкретния човек. То иначе каква полза от имената, ако всеки може да нарича всекиго както си иска. Дали сме име на детето, което на нас ни харесва - на мен и съпруга ми, обръщаме се по конкретен начин към него и изведнъж се появява някой и заявява: "Не ми харесва, няма да го наричам така". Да де, ама ние не сме го избрали за другите, това си е избраното от нас име и умалително, както и не им налагаме те как да си наричат децата. Като не искат да го наричат с галеното, да го наричат с пълното му име или да се търси компромисен вариант, а не да създават такива вариации, които ние не можем да приемем и да наричат недоволството ни префърцуненост. Също и ако попитате някого как се казва синът му и той отговори Ани, няма как да знаете, дали в действителност се казва Ангел или Анани, или Анакин, че да използвате цялото име. А ако самото дете е по-голямо и не си харесва името, е редно да се съобрази и с него, защото е напълно възможно на него да не му харесва, че някой е решил да поднови баба Пена или дядо Геньо.

От години ме наричат Есен, но е различно, защото това в случая е псевдоним. Най-близките ми ме наричат Светле, а хора, с които имам само делови отношения, ме наричат Светлана.

Не е префърцуненост. Понякога става дума просто за лично усещане към имената.
Ето аз например страшно много харесвам името Катерина и Кати ми е приемлив съкратен вариант, докато Катя ми звучи някак по-лелинско, по-като за възрастна жена. Това си е моето усещане и ако дъщеря ми се казва Катерина и изрично кажа, че предпочитам да е Кати вместо Катя защо трябва да се прави драма от това и защо е толкова трудно другите да се съобразят.
И не, Катя не е най-дразнещото, а Кати пък най-прекрасното, но все пак човек предпочита едното пред другото.
Дъщеря ми е Елена и още отсега често ми се налага да хабя нерви с няколко човека, които въпреки редовните ми забележки упорито продължават да я наричат Ленка или Ленче, вместо Ели или просто Елена. Неприятно ми е и ми е уморително постоянно да го повтарям. За това става въпрос

Разликата между Ели и Ленче е огромна. Ленче много простее, а Ели е прекрасно. Докато между Кати и Катя е нищожна. Да, Катя звучи малко по-остаряло и демоде, но то пък Катерина защото вчера е измислено.

Но да, колкото и да е лелинско като асоциация Катя и колкото и да е разбираемо, че на майката точно това съкращение не ѝ е най-любимото, префърцунеността идва от това тя да поправя фанатично всеки и разпалено да обяснява КОЛКО много неприятно ѝ е Катя и как просто не иска и да го чува, защото я побиват тръпки на отвращение, едва ли не. Хайде да не е пък чак толкова! Разбирам да не ѝ харесва и да предпочита другото. Но страстта, с която това се изтъква непрекъснато, е прекалена.

Някои стигат до психични отклонения според мен. Една позната забранила на секървата да вижда внучето, защото го наричала с друго съкращение на името, което за майката звучало не най-добре и не го наричала както майката настоявала да му е съкращението.

О, хайде, моля ти се 
Дъщеря ми е Елеонора и някои хора я наричат Нора. Ама това е цяло друго, различно, отделно съществуващо име! Ами сега! Драма!
Вярно, че не ми харесва, но не мога да си представя да тръгна да поправям всеки. Това по никой начин не е най-важното!
Като ме питат за съкращение, казвам, че не го съкращавам. Наричам я винаги само и единствено с цялото име. Нито Ели ми звучи като за нея, нито Нора.
А пък Светла и Светлана са наистина мноооого различни. Просто нищо общо нямат 

Няма как да знаем колко точно ѝ е антипатично на майката, напълно е възможно наистина да се отвращава и какво, да продължим да ѝ налагаме непоносимото име, защото според нас, видиш ли се превзема? Хайде пък да не чак толкова! Ами има право - нейното дете си е, името си е избрано от нея.

А защо не се разгледа от гледна точка, че свекървата отказва да се съобрази с желанието на майката? Майката е възможно да го е почувствала като неуважение и незачитане на мнението ѝ. Защо пък майката трябва да се примири с наложеното от свекървата съкращение, а не може свекървата да се примири с наложеното от майката?

Това, че ти можеш да се примириш, не означава, че на всеки му е приятно и няма нищо против. Светът е шарен. Ако асоциираш името Нора с някого, когото не понасяш, или пък наистина те отвращава самото име, сигурно няма да ти е никак приятно да я наричат така и също ще поправяш.
А Светла и Светлана имат различна етимология, но това е друга тема.
Идеята ми изобщо е, че родителите избират как да се наричат децата им и не виждам причина за несъобразяване с това. Защо пък мнението на родителите трябва да не се зачита и някой друг да решава как да се наричат децата им?

Нали говорихме за пол на умалителни. Ели и Ленче, Кати и Катя, Светла и Светле полово противоречие няма.

На мен ми е абсурдно мъж на 50год. да го наричат Вики от Виктор и той да е ок с това.И по същият начин да се обръщат на галено към момиченце Виктория.На първият хич не му отива,според мен.Също ми е много смешно,че Станислава Трифонов си кръсти ''шоуто на слави''.Несериозно и лигаво ми е.Покрай референдума се спукаха да повтарят слави,слави.За семейството си може да е такъв,но уж сериозен мъж да е известен така в публичното пространство не ми звучи добре.
Към малките деца е редно да се обръщат както ги наричат родителите,а не да им измислят нови имена,защото на някой си чужд му звучало добре.Дори и за възрастен човек казваш му как да те нарича той спори,че е едно и също.Адрияна-Ани-Ади или Силвия-Силвана-Силва.Ами не,не са едно и също.Различни имена са.

  Майките до един момент ще поправят околните, после като пораснат децата няма да поправят всеки.Особено тези, с по- дългите имена ще бъдат съкращавани по различни начини от треньори, учители, приятели.

Много забавно ми е и друго явление, детето расте, викат му по определен начин, така както родителите му искат обикновено.И в един момент като се появи някаква любов необяснима, коренно прекръстване, свидетел съм била неведнъж на подобно явление.

Напр.Антоанета е Тони в един момент гаджето и решава да е Ани и тя бързо-бързо приема новото име, ако и на близките да им е терсене.

Аз нищо не налагам, казах, че се съобразявам. Просто мислено си казвам, че явно е превзета - нещо, с половин микрон различно от най-любимото ѝ име, да ѝ е чак пък толкова отвратително. Прави се на интересна. Хората какво ли не правят, за да привличат внимание.

Защото свекървата не го е направила нарочно и защото не е била наясно колко пък чак толкова е важно детето да не е Борко, а Бобо. То кой нормален човек може да предположи, че това е въпрос на живот и смърт?

Ако чак толкова ме отвращава, какво по-логично от това, да кръстя детето си точно така 
Не е ли малко странно? И после другите ще са ми виновни!

Въпросът не е, че някой друг решава, а че се прави от мухата слон. Повечето имена могат да бъдат съкратени по повече от един начин и често хората биват наричани по различни начини. Психически необременените хора могат да преглътнт да бъдат наречени с различни варианти на имената си, без да получат нервен срив. Нормално е да имат предпочитания към някое от съкращенията, но да съскат и да се пенят, ако някой незпознат по случайност използва друго, ми се вижда прекалено.