Искам да кажа ... (129)_03.07-09.07

Честити да са всички рожденици!
И моят мъж днес празнува, а децата са в края на месеца.

Яна, да е жив и здрав! Все така заедно и обичащи!
Аз се пробвам с новата версия- мъка ми е.

Благодаря, Мари!

Янче, честит да е мъжа ти 

Децата са лъвове явно.И ние сме все лятото-синът е началото на юли, а девойката -края.Ние с мм август, през ден.

По поречието на Марица, ама по долното, дето водите ѝ се точат бавно и лепакво  като летен следобед, а в подмолите ѝ се въдят сомове колкото запорожец, та в ония краища наричат каун някой, дето си малко гламав. "От' ми носиш тая жежка бира бе, каун", примерно.

Като рекох бира... седя си аз тазвечер, замезвам си и си отпивам, наблюдавам Луната и мисля дали тя е в пълнолуние или ме хваща астигматизъм, и някаква буйна мисъл претърча през празната ми глава. Минава и заминава, и край! Замахнах с ръка да я хвана и катурнах бутилкта с бира, която, забележете, предварително охлаждах специално до едни специални градуси, га че ли въдя бактериална посевка. Падна , от гърлото и забълбукаха прохладни талази, изправих я бързо, но позаля туй-онуй по масата, в това число и някаква кутийка кибрит. Ако щете вярвайте - доядя ме не за друго, ами за кибрита. Остарявам и изкуфявам, мда. Но може и от някакви изригвания слънчеви да е.

То слънцето, и изобщо времето много въздействат, знаете. Има един байчо в съседното село - чат-пат минавам през него, купувам си овче кисело мляко. Млякото няма грешка, байчото е мека и мечтателна душа, а жена му е не човек, но пеленгатор. Не че ме знае кой съм, ама всеки път като минавам оттам или ми носи лично бурканчетата, или поне наднича през оградата - щото да ме види дебелея ли, старея ли, имам ли нова кола, сами ли съм вътре в нея, а с жена ли съм, със същата като предния път ли и така. Тоя път не дойде. Байчото седи на една пейчица под безплодната им черница ( по нашия край по тия дървеса се въдят само листни въшки) и гледа по оня начин, дето гледаме, когато не виждаме нищо. Турил бурканчетата с мляко малко настрана и чопли пред себе си  с тояжката си.
-Здравей-викам- как е, де е леля С.?
-Няма я-казва ми с равен тон- дреме на дивана, на хапчета е.
-К'ви хапчета - сащисвам се.
-Нервни-казва байчото-успокоителни. Инак два дена рева след градушката. Хлипа и си дере дрехите. От градината останаха само на доматите колците, даже вървите по тях прекълца, мамка му и напаст.

Той, милият, не се беше доверил на хаповете, но отдалеч лъхаше на казан. А от черницата не останали ни въшки, ни шума, ами едни артритно сгърчени клони само - всичкото обрулено.

Честити рожденици!
В тази връзка, много се чудя къде и как да празнуваме РД на децата. Не искам да ги навирам в детски клуб, лято е все пак. Чудих се за пикник, но не мога да го измисля.

Ех, Куркума! 

. Ванини, при вас поне няма ли заведения на открито? В морската? Пикник ОК, ама мен много ме е шобе от кърлежи 

Има заведения много, ама се чудех за нещо по- интересно за децата.

Куркума, как няма да  не занича жената...хеле,ако си й заговорил някога  . Сви ми се сърцето преди да прочета...помислих,че се е споминала,пепел ми на езика.
Вися кат'прани гащи и чакам ММ да пристигне след час-два  .Туткав човек,значи.
Да са ви честити рождениците-на Яна,на Трънчето и на Елисана  

Много здрави и щастливи да са всички рожденици!
Много хубава зодия е Рак, голяма част от любимите ми хора са все от нея - дъщеря ми, баща ми, племенникът, ММ и свекървата.

 

Благодаря,момичета!И вие да сте живи и здрави.

Ние много сме се местили и поизучих доста диалекти.Ами богатство са си.Ама понякога се получават едни ситуации.

Куркума,

Ако бях на годините на децата ти, Ванини, вероятно щях да се зарадвам безкрайно на някакъв купон, на който баща ми, маскиран като заек, пече неизброимо количество кебапчета, а мама е вещица и прелита чат -пат наоколо, поне за да впечатли поканените от мен 15-20 хлапета. Като се замисли човек - не е трудно, кебапчетата са евтини и се намират под път и над път, а дрехи щото да замяза човек на Зайо -Байо или вещица има навсякъде. Но децата са различни. Моите простотии едва ли биха увлекли разумен човек.

Нарежи му, Джена, един добруджански пъпеш,  леден, докато го чакаш, да се освежи човека. Един леден каун след пътя - какво повече му трябва на човек.

И при мен мина градушка, и бая неща спорази, и яд ми беше,  но най-кахърно ми стана при корнишоните. Очуканата шума откри няколко по-долни, забравени, пооформили се като топка краставички. Дожаля ми за тях. Толкова дословно приличат на фитнес-прошляци! Надути, напомпани, пъпчиви, бодливи, безполезни, препълнени с ненужно семе.

Ще ги стръжа за таратор, де, не бива да има зян.

О, Куркума, да ти имам проблемите с градушката. Аз колите се чудя как да опазя. Ми то срамота да си нося и килим в багажника Като гръмне, да тичам да го опъвам отгоре, хохо Между другото гледаме с дребната два корена домати. Гледам на съседите цветовете излизат от стъблото, дори има доматчета вече. Ние ги колтучим и всичко махаме , нещо не правим като хората Кое се колтучи и кое се оставя . И ТКЗС-арин станах без време

 Куркума, искам да ме осиновиш, толкова идеен/на/ си за разни джумбиши /така казваше на щуротиите навремето баба ми/ А и защото обичам краставички корнишони. Изпотеното шише мастичка е от мен.