ПК и след финала/Илкер Калели, Бурчин Терзиоулу & колеги- новини, проекти, изяви

Eлеонора, музиката е прекрасна. Повечето песни, освен че ми харесват, тематично бяха много добре подбрани със случващото се. А с превода на момичетата, унисонът е пълен.

Освен Bekle beni ми хареса и песента за скорпиона, но не и момента, за който я бяха подбрали като музикален фон.

И тази

барабар с това.





Да ме прощава Бурчин, но сцените на Илкер и Беррак бяха страхотни.

Ели, има две актриси с името Идил Фърат и сватбата ще е с другате, а не нашата Деспина

Аз от Дъното изгледах само първа серия, но непременно ще намеря време и за останалите и после ще споделя

Да, Алекс, различни били.

И тази ли е актриса?

Значи изгледах и 4-ти еп. на “Дъно”. Няма да пиша фермани след като на повечето от вас им предстои да гледат, но ще вметна, че при “Дъно”, колкото повече гледам, толкова по-малко схващам  кой каква роля има, чии конци дърпа, дали е отрицателен персонаж или не и.т.н.
Невероятно новаторски направен сценарий. Все едно е разбъркан пъзел и доста части все още ми липсват. Но при внимателно гледане всичко се натрупва и картината се изяснява със всеки следващ еп. и детайл, който ни показват.
Ради обаче беше права, четвърти епизод е нещо като крайъгълен камък- действието се забърза, а режисурата е в пъти по-добра. И за музиката съм съгласна с вас момичета, че е прекрасно подбрана.
Благодаря на преводачките
Но въпреки това, не мога да съм концентрирана само върху него, защото Пойраз Карайел е някаква зараза. Наистина се пристрастяваш към този серал. Ще видя какво ще гледам през уикенда. Като нищо ще си изгледам някой друг Пойразовски еп.

Хубава вечер на всички.

По нощите приключих с 32 еп на Пойраз.
Прави бяхте, мина под надслов “ергенското парти и сватба” и до голяма степен беше страшно забавнен. Напомни ми на филма “Последният ергенски запой”. Тези от вас, които са го гледали, сигурно също ще направят подобна асоциация.
Умрях си от смях с подготовката на сватбата. По-конкретно сцената между  Сема, Сефер  и Зюлфикяр в ресторанта. Въпреки, че му попариха надеждите да е свидетел на сватбата, Зюлфо се сблъска с избор на песни, торти и т.н. Много беше смешен.
А в кръчмата след това направо ме съсипапа от смях, покрай проститутките и алкохола пак намери как да вмъкне темата за капитализма.
Цялата мъжка компания бяха супер смeшни, а на другата сутрин, когато се събудиха в дома на Полковника и флашбека как са се озовали там, ме накараха да се смея със сълзи, както каза Алекс. Беше си истинска първокласна комедия.

Отделно от смешките имаше и доста драматични и напрегнати моменти. През цялото време си задавах въпроса ще се осъществи  ли сватбата или не. Как ще постъпи Сема- дали ще сподели истината за болестта си със Сефер, а после и с Айшегюл, но тя избра да мълчи. Много ми дожаля за нея, особено когато я дадоха под дъжда на крайбрежната алея, сама и емоционално разбита.



Много драматични моменти имаше и между Пойраз и Айшегюл. Истината за самоличността  на Адил Топал направо разтърси Айшегюл. А Бурчин толкова реалистично го изигра. Справи се блестящо, както винаги.
Страхотни диалози, страхотна режисура и отново безапелационно актьорско майсторство от Бурчин и Илкер.
Може да не ми харесва  решението на сценариста за болестта на Сема, но за решението му -Айшегюл и Пойраз да преминат заедно през изпитанието, на което ги подлага, съм му много благодарна.
Хареса ми отговорът, който даде Айше на Пойраз:
“Какво ще правим като наоколо има толкова лошотия и луди, Айшегюл
Ще се държим един друг за ръце. Ти падаш, аз те вдигам. Аз падам, ти ме вдигаш.”
Дано да продължат в същия дух и това да е линията, която ще следва сценариста.
Иначе освен тях с актьорска игра отново блестеше Муса Узунлар. Но този път актьорът, играещ Исмаил Карайел много ми хареса. Още в участъка когато арестуваха Бахри, двамата с Муса бяха невероятен тандем.
Също и при сцената с разговорът му с Пойраз, ми направи страхотно впечатление. Игра блестящо и му повярвах. Изглеждаха реално като баща  и син, загубили връзката помежду си.

Мелтемчето и тя- да ти скъса сърцето. Не е случила на баща, но пък има невероятен брат в лицето на Пойраз.
За игричките на Пойраз, какво да кажа...Чудя се как му ги ражда главата. Толкова ловко и умно преметна баща си и полицията, с такава лекота успя да спаси Бахри от обвинение в предумишлено убийство, че много му се изкефих.
Само не знам, какви са тези, дето го докопаха на финала на епизода и го нокаутираха с електрешок. Както и защо.
Ако се окаже, че и зад това се крие баща му, няма да се изненадам.
За Сонгюл и Бегюм- нищо ново. Дразнят ме с поведението си, при това много.
Както каза Садо в бара- Сонгюл е представител на дявола.Какво се захвана с г-жа Юмран, Бог знае какво ще сътвори пак. Обаче едно трябва  да призная - става за Черната лейди на мафията.
И последно нещо, което пропускам да отбележа. Много ми харесва работата на стилистите. Всеки един персонаж има изразен собствен стил, с които се отличава от останалите. И по-специално визията и дрехите допълват характера или поне аз с такова впечатление оставам.

Ели, а ти как преживя 31еп.? Нищо не казваш за него. От 29-ти  и 30-ти скочи на 32. Чета всичко, което пишете и следя с повишено внимание.

Инна, два пъти ти прочетох поста. Страхотен е!
Блaгодаря и за нагледния материал- и комичен, и драматичен
Не знам как се спавяш с Дъно и Пойраз едновременно. Аз също мисля като теб, че Дъно е доста сложен за възприемане. Въпреки, че го гледах супер съсредоточено на моменти изпусках нишката.
Пускам ви две нови снимки, които са от миналото лято,  но гледам, че сега изплуваха в мрежата.Кой ги е споделил не знам,  но аз ви ги пренасям от инстаграм .

Момичета, ето последните новини:




Значи, Боран Кузум няма да е в каста.

Кажете, дали да го преведа. Написано е, че ранини е източникът.

Освен това, втори сезон щял да бъде 8 епизода.

Ели, Ранини почти винаги  е източник на достоверна информация. За Боран прочетох, че  е гост актьор. Има епизодична роля в два епизода.

Изгледах ”Дъно”. Прекрасен, впечатляващ, качествен и много интересен сериал.
Насладих се на блестяща режисура, невероятна музика, заплетена и много вълнуваща история, поднесена супер  модерно, и не на последно място- уникална актьорска игра.
А Илкер Калели, той просто е... не знам, няма такава дума в речника ми. Брилянтен, свръх талантлив, докоснат от Бога. Роден е за да бъде актьор. Невероятен е. Маster, колос, ас, висша класа, знам ли. Каквото и да кажа е малко.  Играта му е завладяваща и разтърсваща. Може да застане до който си поиска световно известен актьор и да го сложи в малкия си джоб. Толкова органичнa, толкова реалистична игра. Не, той не играе, той преживява. Уникален е.Не знам какви награди раздават в Турция за актьорско майсторство, но Илкер ги заслужава всичките.

Някои моменти, в които много ме впечатли с играта, която демонстрира.


Сцената с футболиста


Сцената с Уйгар


Всички сцени свързани с Екин




Това няма нужда от коментар


Сцената в интензивното при Исмаил


Сцената на моста преди да се самоубие последният учен


Финалът


и още много.
Абе направо да обобщя- впечатли ме Сахир. Уникален персонаж, което се дължи единствено на безспорния, огромен талант на Илкер Калели.

Благодаря на момичетата, които са превели сериала и на тези, които ми препоръчаха да го изгледам.

Инна, Супер коментар за Илкер и Дъно.

По show tv са излъчили папарашките кадри от ваканцията на Бурчинка. Голямо забавление е падало. Не съм я виждала в такава светлина преди. Явно е душата на компанията (така и не се научих как да пренасям клипчета от туитър затова слагам линкове)

Първа част
Втора част


Цялото клипче качено в YouTube

Инна, напълни ми душата с прекрасния си коментар! Благодаря ти.
Облякла си с думи това, което мисля за Илкер.

Благодаря и за снимките, които си постнала. Илкер е виртуоз в играта си.

Какво мислиш за финала на Дъно, как го интерпретира?


Това момиче Бурчин...просто супер много ме кефи, честна дума. Страхотна, естествена, без задръжки! Превръщам се в ултимативен неин фен.

Малко офф-топик:

Между другото, Бубето има много хубаво тяло (пак да си кажа!).

За ПК:
Още съм на серия 32, защото я гледах 150 пъти.

Опитвах се да си спомня, на кой филм или сериал така съм се смяла (заболя ме корема). Мисля, че има една сцена от Бистър Бийн, където оризелява една картина, която гледах безброй много пъти, защото се пуках от смях. Та май само там съм се смяла така с глас.

Ей тая физиономия на Зюлуф я превъртах многократно, защото исках отново и отново да се смея:

И на кого му хрумна тая идея с агнето...и то на всичкото отгоре блее. А и с боички го бяха нашарили... Зюлуф вероятно го е целувал.

А Седо с тая птичка...не мога просто, не мога.
Ами звънеца на колелото. Гениално, просто гениално.

Колкото до ей това:

Иска ми се на гледам, как са ги заснемали тия сцени. По всяка вероятност актьорите са се спукали от смях.

П.П. Имам странното чувство, че се влюбвам в Седо

Ще дойдеш на моята, ще дойдеш
Значи, съвсем малко ще ти подскажа. Садо много ще се промени и то в добрия смисъл. Аз поне го видях в една съвсем друга светлина и до края си остана мой много любим персонаж. А като се сетя колко ме ядосваше в началото и едва го издържах. Между другото разправиите между Сонгюл и Бегюм по-нататък са точно заради него, но диалозите им са безценни, един път.

Ако тази вечер гледаш еп. 33 се подготви веднага след това да пускаш и 34

Ели, на първа страница има линк към канала на продуцентите с клипове от Пойраз зад кадър, но за съжаление започнаха да излъчват подобни клипчета след 45- ти/46ти-еп. Т.е. десетина епизода след ергенското парти- средата на втори сезон до финала на сериала.
Наистина е супер интересно да се гледа какво се случва зад кадър. Процесът на заснемане, взаимоотношенията между актьорите. Аз обожавах да наблюдавам Илкер и Атаберк зад кадър. Личеше си страхотната връзка между тях


Бурчин и Илкер зад кадър



А ето ги двама твои любимци зад кадър от общите им сцени.





За Садо и аз съм в отбора на Алексчето. Много си го харесвам братчето на Айшето.
По-нататък се появява и братчето на Пойраз и Мелтем. И той е психо като Садо, не се променя, за разлика от синеочко, ама и него си го харесвам

Ох, Ради, разсмя ме само с тези снимки
Между другото, онази вечер гледах от въпросната серия - първо на стрелбището, когато Садо обясняваше, че учителят е баща му като го питаха има ли инструктор и после, когато се уговаряха за акцията в къщата на онзи баровеца (точно в това кафене), в която примамката трябваше да е Еда и Пойраз беше облечен като сутеньор. Ха ха ха. Гледах сякаш ми беше за първи път и ей тези сцени никога няма да ми омръзнат.
Аз на теб съм ти разказвала, но сега ще кажа и на другите колко ме беше подлудил и обсебил този сериал.
Спя си една нощ и сънувам, че гледам серията, но съм си я пуснала на телевизора. И по едно време (в серията) точно Пойраз казва на Еда "Влез и вземи всички комютри". Обаче много странно, хем сънувам, че гледам, хем съм в ролята на Еда. И тръгвам По едно време се събуждам, отварям очи и осъзнавам, че стоя права посред стаята пред въпросния телевизор, на който уж гледам в съня си.
Да ви кажа, сега ми е смешно, но доста се бях изплашила тогава и слава Богу такова нещо не се е повтаряло повече.

Ели, финалът на Дъно според мен е отворен. Т.е. всеки сам за себе си може да го тълкува и доизмисля както намери за подходящо.
Аз предпочитам да мисля, че Сахир и Билге са умряли, не защото съм черноглед песимист, а защото ми се струва най-логично и реалистично.
Нали всеки от героите плати определена цена за стореното, та на евентуалната смърт на Билге гледам като справедлива цена за Еркан-баща й (може да бъркам името). Загубвайки дъщеря си, и то без да получи нейната прошка, той плати със същата монета за това, което е причинил на Екин, реципрочно и на баща й, който изненадващо се оказа най-лоялният и честен сред всички замесени.
Също така смятам, че за Сахир и Билге смъртта е един вид изход и благословия. Т.е нали ни показаха, че мястото, на което се пренесе съзнанието на Билге е красиво, бяло, цареше хармония, с две думи пълен контраст с реалността, която ги заобикаляше. Приличаше ми рай или нещо подобно.
Плюс това, земната мисия на Сахир е приключена. Спаси, когото успя, разбра, че не е виновен за смъртта на Екин, сега чрез смъртта може да се събере с нея, ако има нещо вярно в това, което му каза футболиста в началото.
Т.е смятам, че както самият сериал, така и финалът му е доста интересно поднесен, с дълбок смисъл, просто не е за всеки вкус. Изисква задълбочено и концентрирано гледане, повече мислене, интерпретацията на видяното много зависи от настроението и нагласата на зрителя.Но на мен много, ама много ми хареса.



А за 33еп на Пойраз да кажа, че Алекс е права. Казах си, че няма да гледам повече от един еп. за днес, но ще взема да изгледам и следващия.
Наистина сериалът е супер интересен и увлекателен. Доста се изненадах от развоя на действието. Естествено пак са преплетени комедийни, драматични и екшън моменти.
Айшегюл такива ги забърка с този прокурор, добре, че Пойраз я отърва.


На сцената в бърлогата на Мелтем с глас се смях.
Дожаля ми за Бегюм. Не очаквах, да се случи това, което стана с родителите й. Това определено ще досъсипе и без това разбитата й психика.
Много хубаво домашно написаха Синан и Иса на тема фотосинтеза.
Айшето ги пита какво е фотосинтеза, а те милите за момичета мислят. Синан:: Миналата година фотосинтезата у дома свърши, едва не умряхме
В този момент си помислих, че ще следва предложение за брак

но къде ти, та това е Пойраз Добре, че с Айшегюл са си лика-прилика.
Пойраз 007 пък е уникален. Щом се събуждал на такова странно място значи бил умрял.
Не забрави обаче да си поиска костюм, спортна кола и какво беше още там. Изненадах се, че не го е похитил баща му. Но сега ситуацията, в която се намира е още по-сложна. Бахри, Исмаил, полицията, мафията, сега и тези служби преследващи баща му...Ужас. Да го ожали човек.
Сема и Сефер направо ми скъсват сърцето. Моментът с пръста на Сефер беше уникален. Той не искаше да извади халката от пръста си, искаше да извади Сема от сърцето си, но не му се получи. Ядосвам се, че тя не му казва истината за болестта си.
А Садо, които и на мен ми е любим, си е намерил майстора със Сонгюл. Не бих си и помислила, че тя е наела Ипек-поредната изненада.
Но финалът ме остави без дъх. Бегюм е като от филм на ужасите. Страх ме е за Айшегюл, затова продължавам.
 

Ради, мерси за клипчето от ваканцията на Бурчин. Много е освободена, сладка, весела. Забавлява се като дете. Но къде е Илкер Те още са заедно, нали?
Алекс като нищо скоро и аз ще сънувам филма