Майка му каза "НЕ"

То на детето много неща могат да му се отразят нечудесно. Дай да не създаваме и отглеждаме деца, щото може да ни бутне някоя кола и да останат сираци? Ами ако вземе, че излезе свестен човекът? Или щом е с табела "последен влак" - край, не става, осинови си куче. Да ви имам логиката.

Аз и друго ще кажа- ако станеш на 30 и се изживяваш като на 20, ако станеш на 40, но продължаваш да се мислиш за 20 годишна, гониш кариери, дискотеки и се мислиш за безсмъртна, то просто си инфантилна.
И ако успееш да пораснеш, за да усетиш идването на последния влак, то трябва да го хванеш, за да не е преминал живота ти само в обслужване на дебелото ти черво.

Мисля че ме разбрахте погрешно. Човек не трябва да си затваря очите само и само да не е сам. А и самия израз "послед влак" ми звучи грубо. Човек не знае кога ще срещне любовта и ще бъде щастлив. Това че примерно си станал на 35 примерно значи ли че вече си стар и трбва веднага да докопаш някой без да се замисляш защото " времето ти изтича".

Нека се върнем на темата. Не съм изчела всички коментари, но на авторката не й трябва човек, който се влияе от майка си.

А то какво стана с авторката. Не се появяла скоро да каже как се развиват нещата.

Не, разбира се, но ако си даде сметка, че на 30+ все още се държи като на 20 и се развлича като 20 годишна, срещайки същите индивиди със същата настройка, ще схване, че няма как да срещне "перспективната" любов.

Тук съм съгласна. То от такива хора незнам какви родители ще станат. Все пак като имаш деца коренно ти се променят приоритетите.

А каква е гаранцията, че няма да останат сами ако народят по 4-5 деца? Около майка ми в София е пълно с 80-90 годишни сами хора, които имат деца, но децата им живеят далеч и ги посещават рядко а те не искат да отидат даживеят при децата си. И тук е пълно с такива. Свекърите ми са народили 4 деца, отхранили са ги и са ги изучили достойно и сега са толкова сами колкото и бездетната сестра на свекърва ми, бездетния брат на свекъра и еднодетната ми майка. Срещу нас има луксозен старчески дом. Много от хората там са сами. Имат деца и то по няколко, но не желаят да живеят с тях. Има и покъртителни случаи - мъж, роден в началото на декември 1915г. Ветеран от втората световна война с 5 живи деца и над 20 внука. Има и правнуци и пра-правнуци. На стотния му юбилей никое от децата му не дойде. А три от тях живеят в квартала!!!

Според мене е егоистично да създаваме деца за да не сме сами. Децата не са роби или безплатни болногледачи и аниматори. Егоизъм е да създадеш дете а не да не създадеш според мене. Все ми е тая сама ли съм или със 100 души и в Европа едва ли ще умра сама, гладна, жадна и опикана и насрана. Почти 100 годишната ми съседка умря в болница като преди това социални грижи я посещаваха по 3 пъти на ден и и чистеха и пазаруваха. Не искаше в дом и желанието и бе уважено. Накрая се заключваше и като не може да отключи пожарната минаваха през балкона ни за да и отворят. Имаше и гривна, която да натисне ако падне за да дойде линейка. Натискаше я през ден и линейката звъняха у нас да влизат през балкона. Синът и не можеше да дойде да я гледа, защото беше болен от рак.

Аз много се притеснявах да не умре някой от нас с мъжо докато дечицата бяха малки. За малко дете смъртта на родител е тежка и може и да е фатална социално и финансово. За дъртак дали децата му щели да идат да го видят. Ми не е страшно.

Мисля че не съм разбрана - аз не възпитавам децата си да нямат деца или да имат. Те са родени и израстнали в среда и времена, различни от средите и времената в които сме раждани и отгледани аз и мъжо и е нормално да изберат различен модел на семейство. По мое време раждането на дете без брак беше немислимо, срамно и неприето в държавите в които съм живяла а сега в България е норма и над 70% от новородените са извънбрачни. Хората живеем с нормите и законите на обществото. Нали никой не си мисли, че казвам на отрочетата "Аз мамините имам две деца, ама вие нямайте!" За мене е важно човек да може да направи информиран избор за който да не съжалява. И по 10 деца да имат, и николко да нямат ще се радвам за тях.

Мненията и решенията на децата ми по тези въпроси се основават на видяното в училище, сред приятелчета и съседи. Тук е много разпространено след развод или раздяла децата да се гледат смесено - една седмица живеят у единия родител и една у другия при условие, че родителите живеят в близост един до друг. На мене тази система ми харесва, защото детето не се отчуждава от никого. Обаче за децата ми тя е отвратителна, изморителна и конфликтна и са ми казвали неколкократно, че ако се разведем не искат да бъдат лашкани между нас. Приятелите им, живеещи по този начин също не са щастливи и страдат. Даже са се питали пред мене за кво са ги родили техните. А приятел на сина ми искаше да идва да живее у нас за да не дели стая с невръстното си досадно ново полу-братче. И беше ходил да пита социалните не може ли да настанят полу-братката в приемно семейство. Не е лесно цял живот да си бил сам и изведнъж на 12г да ти тропнат чуждо (така каза той) едногодишно бебе в стаята. И да се чудят защо го блъскаш като идва да те целува или как така не искаш да слушаш приказка вечер.

Разхождането не кучета е много популярно сред градските тийнове. Моите деца също предлагат такава услуга. Както решиха дъщеря ми и приятелките и - по-добре платено от гледане на деца, по-интересно и освобождаващо, по-лесно и благодарно. Аз не знаех за това и децата го научиха от съученици.  Нищо лошо не виждам в това. Кучетата, за разлика от разнополовите деца, нямат нужда от собствени стаи. Нито от частни учители, брекети, многобройни екскурзии до майна си Райна, езикови курсове итн итн. Което ги прави желани и достъпни в големия град.

Бездетният живот е отдавна силно разпространен в големите градове на развитите държави и това е нормално. Казва се "свободни от деца". Сегашният френски президент Макрон е единствено дете, няма деца и е щастливо женен за учителката си, която е с 25 години по-стара от него и има 3 деца от предишен брак. Поне една трета от 80-90 годишните роднини на свекърите нямат деца. Имат, обаче завиден стандарт на живот и интересно ежедневие. При всички случаи в пъти по-интересно от това на африкански селяни с 9-10 деца, които се чудят кво да кльопат, къде да изкопаят новия кенеф и на зъболекар ли да идат или да си купят обувки.

Натака, проучването за екстремно недоносените момчета с тегло под 1.5кг ми дойде в мейла. Ще го потърся ако съм го запазила и ще ти пусна линк. И три четвърти, май беше, нямат деца на 35 или 40 годишна възраст, което почти значи, че няма и да имат. Такава е статистиката а какво ни се иска е друг въпрос.

Споделям наблюденията си и преживяванията си. Нека авторката на темата получи различни мнения и реши за себе си! Ако мъжът вече не е решил друго. Естествено е да и се иска да може да остане с него, но предвид майка му това ще е трудно.

Ако мъжът е читав, мнението на майка му няма значение. Стана вече година, откакто мм припозна голямата ми дъщеря, но родителите му все още гледат така 😏, когато я чуят да му казва тате. Ами как да му вика, след като в акта й за раждане той фигурира като баща? Чичо? Дори и да е имало скандали, до мен нищо не е достигало, освен думите им " Какво щИ кажат хоратЪ?". Не ми е важно, далеч сме, но ако живеехме близо до тях, не ми се мисли

Nevena Virolan, поздравления!   

Според мен повечето свекърви са такива а и повечето мъже ги слушат. Аз на твое място не бих поддържала връзка с такъв човек. Не е нужно отново да страдаш след като веднъж си се развела. Не  вярвам да ги превъзпиташ, а нервите са безценни.

Може да се каже, че една голяма част от свекървите са такива, Слава Богу, не всички. Все си мисля, че тези жени, които нямат пълноценна връзка с мъжа си, някак си по педофилски прехвърлят цялата си любов към синчето и така го превръщат в мамино + другите екстри как никоя не е достойна за него, пък ако евентуално някоя е одобрена, то тя трябва да грее от щастие, че е във връзка с въпросното мамино синче И да се старае за него.

Изобщо като се избира мъж 2 са много лошите знаци - да има влошена връзка с майка си или да има прекалена близост с нея. Изключение прави ако жената е болна, много възрастна и наистина има нужда от тази честа близост.

Вече е написано, но и аз споделям мнението, че не е много читав този мъж, който ще слуша майка си за това с каква жена да излиза и колко деца от друг мъж има тя. Ако така тръгне, така и ще си остане. Цял живот майка му ще има мнение за всичко, и ще се опитва да го налага. До тук каквото прочетох, най-вероятно успешно. Бягай със сто, има и други мъже, които може би да минали етапа да питат майка си за всичкко.

   Правилен съвет дадохте. Но дали ще послуша авторката нашите съвети? Да не започне да вярва, че може да го промени и да си съсипе живота в чакане?!

   Излизах с един мъж и той винаги питаше майка си за всичко. На ден се чуваха над 10 пъти. Беше на възраст 40 години. Никога не беше женен и да има дете. Вбесявах се, че слушаше постоянно мнението на майка си. Той ми казваше, че майка му беше най-важната жена в живота му и само на нея можеше да й има доверие.

Предвиждам доживотна самота на този мамин сладък