След"Чучулигата"-на екрана и в живота Любовта прилича на Бурак и Фахрие-тема 63

  • 73 164
  • 736
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 3 176

     По следите на Буфчетата...  love001


     




     
     Вече диктуваме модата  hahaha И после кой кого копирал...

     

# 511
  • Враца
  • Мнения: 6 672
Здравейте!!!  Heart Eyes

Последни новини - клюкини  от деня:
Цитат
Вероника Никитинасегодня в 20:08Стали известны подробности встречи Фахрийе Эвджен с Продюсерской компанией Оз Медиа в июле по возвращении с медового месяца с Мальдив. С актрисой вели переговоры об участии в сериале "Фатих" с Кенаном Имирзалыоглу и Четином Текиндор. В ближайшее время станет ясно приняла ли она это предложение, съемки начнутся в октябре. http://televizyongazetesi.com/fahriye-evcen-fatih-diz..

Ще видим колко е вярно. Grinning


И нещо за Бурак
http://www.gundemdetay.com/mobil/magazin/burak-ozcivitin-yeni-pr … tm_medium=twitter

С много особен превод - уж превод от чичко Гугъл, но май догласен от мамашата - и не е ясно кое е вярно и кое - не. Grinning
Цитат
Ася РозочкинаПеревод Гугл: Мой брат - 2 съёмки закончились, и актёр Бурак Озчивит начинает оценивать свои новые проектные предложения, которые приходят к нему на Кубе. Пока еще не определено, что новое потомство будет представлять интерес для всех, считается, что актер Бурак Озвивит снова продемонстрирует драму. Ожидается, что успешный игрок Бурак Озчивит сыграет важную роль в следующем сезоне и увлечет своих поклонников. Бурак Озчивит, который отлично поработал с характером Кемаль Сойдере в Кара Севде, также рассказал о своем непосредственном окружении, что он хочет принять участие в проекте новой серии, в котором этот успех может быть продолжен. Актер Бурак Озчивит, который является близким другом режиссера Хилала Сарала, входит в число возможностей, которые снова будут в проекте с ним. Роль красивого актера Бурака Озчивита, в котором зрители будут удивляться поклонникам. У всех будет время для этого.


От арабите - нашите гълъбчета в Доминиканската република:


И малко увеличени и изрязани. Grinning


И от инста на Бу

# 512
  • Мнения: 14 505
Добро утро Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes



           


Мами Heart Eyes- ДА! Така исках да ги виждам  на първия им "меден" месец в Малдивите, но сега е още по-сладко.
Повтарям твоите от ранните зори Wink но съм много щастлива.







Фе е като измислена.Прекрасна е , а Бу спокоен и щастлив Hug

                      

Приятен ден bouquet

Последна редакция: сб, 26 авг 2017, 09:23 от sebilMM

# 513
  • Мнения: 4 157
Добро утро  Heart Eyes Heart Eyes Мами  Heart Eyes Себи  Heart Eyes Мими  Heart Eyes

 Wink Отново ни сипаха - бром Wink в питието  Wink Докато споделим, че искаме бебе  Wink и хоп - дур - чакайте да разберете - какво решение е взела ФЕ  Wink ще подпише ли - няма ли... Wink Но и двата - евентуални проекта - са все с наши  Embarassed хора  Heart Eyes И Кенан, и Керем Бурсин...

Хилал и Бурак  Wink са друга бира  Heart Eyes

 Wink Случайности - йок   Wink Съмнения вече - никакви. Вълнения от вчерашния ден....
Скрит текст:
Цитат
I think all the questions are exhausted, with this agency all is clear! they PR of their actors with the help of FahBur!
ahh @aslikizmaz ah)



За къде сме и без мис Пиги  Wink

Коя двойка е по-най-влюбена  Wink Коя двойка е по-най-искрена  Wink Коя двойка е по-най - успешна  Wink Само времето ще покаже  Peace

Следвайте - "чертата"  Wink
Непрекъсната - осева линия  Wink Не пресичай  Wink

Бурак и новата реклама....

Усмихнат ден  Heart Eyes

 Wink #FahriyeBuraktanönce
Скрит текст:


Последна редакция: сб, 26 авг 2017, 12:27 от Ganaila

# 514
  • Мнения: 5 300
SatisfiedSatisfiedSmile
На някои хора звездите пак почнаха да им говорят:satisfied: Sweat Smile

# 515
  • Враца
  • Мнения: 6 672
Здравейте!!! Heart Eyes

Докато чакаме някакво раздвижване (не, че можем да се оплачем от нашите Буфчета - осведомяват ни къде са. Grinning), ще се наслаждаваме на колажчета - съчетание от двете снимки


Една хубавица:



И като не мога да сложа рекламата на Бурак, ще сложа, преведен на руски, новия разказ на Енгин:
Скрит текст:
Цитат
Ölene Kadar | Fahriye Evcen | Engin Akyürekсегодня в 13:59#story@olenekadar Перевод нового рассказа Энгина Акюрека "Merhaba" Перевод: Наталья Куренкова Из группы https://vk.com/engin_akyurek"Здравствуй" Когда я выходил из дома, мои глаза остановились на почтовом ящике. Вот уже шесть месяцев, как мне должен был написать мой друг по переписке. В середине были двадцатилетняя привычка и двадцатилетняя история. Мой друг по переписке, свидетель самых важных событий моей личной истории, он был подлежащим тысячи слов и фраз, которые я не мог сказать даже самому себе. Двадцать лет назад мы случайно соприкоснулись в школьной работе, расстояние в 500 км между нами мы сжимали в белую страницу нашими фразами. Наш преподаватель потряс мешком для лото в руках, весь класс нашел друга по переписке. Для всех это была глупая, утомительная и ненужная работа. Для меня в смысле отправки писем дело не заходило дальше, чем подписать серебристые открытки с Дедом Морозом на Новый год. Весь класс пыхтел, последние полчаса урока писали письмо кому-то незнакомому. Что можно написать незнакомому человеку, пусть вы напишите "Здравствуй", спросите, как он, поставите точку, подождёте, потом расскажете о себе. В двух страницах письма я рассказал о себе. Кому-то, кого я совсем не знаю, я рассказал о трудности написания. Каждый в классе что-то черкал. Были работы, которые уложились в половину страницы, а некоторые были длинными-предлинными, как если бы они писали подробнейшую сводку матча Бешикташ - Фенербахче. Первостепенную важность имело следование правилам, содержимое оставалось на втором плане. Расчертив страницу при помощи линейки определенное число раз, нам необходимо было создать макет страницы архитектора. Поскольку я всегда не любил эти правила, пока делал, очень занудился. Всё, что охлаждает человека к письму, втиснуто в содержимое написания письма. Мы положили написанные письма в конверты, написали адреса, которые на раздал учитель, и всем классом пошли на почту. Там, как на голосовании, мы выстроились в очередь и отправили наши письма. Было время, ревнуемое мною к технологиям. На почте весь класс, с удовольствием облизав марку, приклеивали её, если бы мы могли в этот момент сделать коллективное селфи, то были бы очень довольны. Очевидно, что спустя некоторое время на разосланные письма в наши дома пришли ответы. Я помню, как дома читал письмо легкой хрупкой консистенции. Отобедав, с праздничной расслабленностью, которую придают выходные дни, лёжа в кровати, я прочел письмо. Не буду лгать, я презрительно открыл письмо, написанное почерком маленькой девочки. Оно начиналось "Здравствуй". Не задев то, что я рассказал о себе, не успев рассказать о себе самой, своими фразами она, по-видимому, могла быть в моей комнате. Была ли сделанная вещь её собственным талантом, или же в промежутках между фразами любой, кто был хорош, мог создать такое чувство, этого я не знал. Я днями обдумывал искренность написанных ею предложений. Оказалось интересной вещью мечтать вместе с фразами, написанными кем-то незнакомым. Мне были интересны её глаза, её голос, её жизненные устремления. Не теряя времени, я купил в канцелярских товарах пачку белых листов, сел и начал писать: "Здравствуй". Написанное с волнением, не успев рассказать о себе, я подарил ей связанные со мной сотни слов. Делиться моими предложениями, наполнять видимыми мною картинками фразы хорошо получилось. Открытые тайные комнаты моей души соединяли новые двери с новыми коридорами. Пока я писал, я узнавал себя, построил новую внушительную дружбу с собой. Пока писал, я чувствовал себя более человеком, больше был самим собой. Иногда, если вы делитесь хлебом, делитесь болью, иногда и после предложений приходит смысл. Не имело значения, кем мы были, наши фразы объясняли всё. С течением времени наши фразы начали дополнять друг друга. Мы заключили договор: никогда не будем обмениваться фото. Технологии будут развиваться, интернет придёт в состояние банка данных по каждому, мы не найдём там друг друга, мы собирались не находить, даже если и захочется найти. У каждого из нас двоих были в руках адрес, имя, фамилия и, что гораздо ценнее всего остального, были наши фразы. Лицей закончился, начался университет. Новые люди, новые чувства вошли в нашу жизнь. Желать встретиться за чашкой чая в кафе - это значило выбросить в мусорную корзину все наши фразы. Могло быть так, что мы вдвоем играли друг перед другом того, кем не были на самом деле. Тот мужчина, которым я хотел быть, писал фразы, я мог быть им для неё. Как даёт совместная жизнь схожесть супружеским парам, пятьдесят лет прожившим вместе, так и наши предложения походили друг на друга. На расстоянии в пятьсот километров есть кто-то, похожий на меня, я ощущал, что я не одинок. Человек не одинок, не должен был быть один - это я почувствовал, когда двадцать лет назад прочитал первое письмо. Пусть будет здоров мой преподаватель литературы, он дал мне нечто более особое от того, что мы учили в школе. Я не помню, стали ли писать второе письмо мои одноклассники, но мою удачу сотворил учитель. Когда выходил из дома, мои глаза снова были на почтовом ящике. Почему не написала? Я не хотел задавать себе этот вопрос. Я сохранил в спрятанном календаре даты отправленных писем. Она посылала письмо раз в два-три месяца. Сверх последних трех написанных мною писем, я написал и отправил ещё одно письмо. Если она меняла адрес, то немедленно давала об этом знать. Пять лет назад она вышла замуж, брак продлился недолго, потом они развелись. Даже в то время, когда она была замужем, у нас была возможность переписываться. Читал ли её муж нашу переписку, ревновал ли - этого я не знаю. Она не позволяла мне это ощутить. Если бы бывший муж почитал нашу переписку, он бы увидел стремление двух хороших людей стать ещё лучше. Быть может, она снова вышла замуж. Муж ревнивый, и прочитал то, что мы пишем. Я не хотел, чтобы основной темой было насилие в семье, и выкинул эти глупые мысли из своей головы. Когда выхожу из дома, мои глаза вновь в почтовом ящике. Я не хотел, чтобы вопросы крутились у меня в голове. С неожидаемой от самого скоростью я составил план. Моя подруга по переписке жила в Измире. Двадцать лет не сократили расстояние в пятьсот километров между нами. Разработав план небольших каникул, я собирался привести свой план в состояние декора. В руках у меня был адрес и, я не был уверен в подлинности, - имя и фамилия. Я разместился в Измире в ближайшей к этому адресу гостинице. Чтобы подавить волнение в душе, я сам себе разыгрывал номер отправившегося в отпуск. Чувствовал себе как агент, идущий по следам тайной организации. Я в шортах и в соломенной шляпе на голове, внутри прячется сыщик. Целый день я репетировал, что буду говорить, когда предстану перед ней. Застрявшее между сердцем и языком волнение при каждом сглатывании создавало угрызения совести. Вероятно, мне нужно было вернуться домой, никогда не приезжать сюда. И мне следовало научиться жить с оставшимися, заброшенными в океане моей памяти фразами. На самом деле было прекрасно, если не знать. Это обещало наивное счастье. Поскольку я не знал её лица, я не смогу понять, насколько оно изменилось, в какой степени появились морщинки под глазами. Я неоднократно писал её имя в интернете, но не смог найти ни фото, никакой-либо детальной информации. Словно не было никогда, в миг исчезла. На второй день пребывания в Измире, не теряя времени даром, с адресом в руке, я пришел. Чтобы подавить волнение, разместил улыбку, которую цеплял на лицо, когда писал письма. Нажал на звонок, ожидание, жму на звонок, ожидание. Когда никто не открыл, я позвонил соседям напротив. Дверь открыла пожилая тётя. Тётя сказала, что дом пуст, соседка, если она помнила имя, переехала. Нажимая на звонки, я по очереди всех опрашивал. По мере того как задавал, прибывала моя уверенность в себе, у меня была возможность уточнить детали. Никто не знал, куда она уехала. В этот дом, насколько я помнил из её писем, она переехала два года назад. Даваемые соседями ответы утвердили меня во мнении, что она жила одна. Замуж не вышла, детей не завела. В моём теле наступили расслабленность и покой. Даже не признаваясь самому себе, я ощущал исходящее из такого себе моего первоначального кода чувство собственника. В продуктовом магазине, у зеленщика, у местного брокера по недвижимости не было ответа на задаваемый мною вопрос. Через неделю я вернулся домой. Мои глаза снова в почтовом ящике. Когда я размышлял о том, что должен положить конец этому делу у себя в душе, вместе с замком у меня в руках посреди ключей торчала белая бумажка.Здравствуй... Я - твоя подруга по переписке. Целую неделю я приходила каждый день, но не смогла найти тебя. Я знаю, целых 6 месяцев не могла тебе написать. У меня поменялся адрес. Если у тебя будет возможность в это воскресенье, есть то очень любимое тобою кафе, давай там встретимся. Я надеюсь, что ты примешь мои извинения, в 14 часов... Кто-то шутил надо мной, или же играл в игру со своим разумом? В надежде, что она придет ещё раз, я тот день никуда не выходил. С угла окна глазел на дорогу, делал разведку, есть ли кто, идущий по улице. Практически всю ночь я не спал. Кое-как позавтракав, я заранее отправился в кафе, где мы должны были встретиться. К счастью, я не продлил свой отпуск, у меня внутри метафизические физики снова производили верные расчеты. Входя в кафе, через прислоненные к глазам очки я прочесал взглядом помещение. Быть может, она придет раньше и сядет за столик. Из воскресной толпы ничего не зацепило мой взгляд. "Могу ли я попросить чаю?" Официант вроде не понял, что я сказал. Сказав "Прошу, брат", он оставил на столе бумажку, которая была у него в руках. "Госпожа хотела, чтобы я отдал вам эту бумагу". Не прочитав, я стал вращать головой направо и налево, думая, что она наблюдает за мной из угла. "Где она сейчас?" "Она пришла рано утром, оставила мне бумагу и ушла". "Откуда ты узнал, что это я?" "Брат, ты здесь старый клиент, имя она сказала. я и узнал". Вероятно, я был частью её игры... Моя растерянность превратилась в слегка плачущее выражение лица детей, играющих в игры. Взяв в руки бумагу, я снова повертел головой направо и налево. Точно откуда-то наблюдает за мной. Здравствуй, я подумала, что будет правильнее нам не встречаться. У нас был уговор. Пусть нам останутся наши предложения. Ниже есть мой новый адрес. Я - твой товарищ по переписке....

# 516
  • Мнения: 14 505

    Добро утро Laughing Hug Hug


          

               https://cdn.bg-mamma.com/vNsl/35466243_c3d44ae5


  Бу започна да ми харесва с новата прическа от рекламата Wink Laughing


                          


                            

                            


  А това май е стара снимка с нов текст , ама кой да ти каже newsm78

                            
                            

  И за приятен и усмихнат ден-  това Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy


                              

Последна редакция: нд, 27 авг 2017, 09:33 от sebilMM

# 517
  • Мнения: 3 176

      Привет, момичета  wavey wavey wavey

      Аз чакам снимки от Канкун, Доминикана, а те пуснали рекламата на Бурак  newsm78 newsm78


             




      Не че се оплаквам, ама сега заради професионалните ще има да чакаме за лични снимки  Thinking

      От рекламата не можах да разбера мола ли рекламира или строителната фирма, която е построила сградата?  newsm78

# 518
  • Мнения: 14 505



                                                   

Мими  Hug и аз чакам нещо нивичко  но и това ми е интересно Wink LaughingМного добре се справя момчето с "капризите" на Фе и я представя в пълния и блясък -до сега, а се надявам на повече сега !


                                                 

# 519
  • Мнения: 4 157
Здравейте  Heart Eyes Heart Eyes

Кафенце  Embarassed по никое време  Embarassed обаче с Бурак  Heart Eyes


Мами Heart Eyes Heart Eyes  newsm78 Май изгубихме следите на нашите Карибски пирати newsm78  До тук посетиха два острова от Големите Антили  Thinking

Вер Heart Eyes Heart Eyes  Луда работа  ooooh! Лошо няма да правят колажи, но да твърдят и да им пишат, че видите ли - Бурак тъгувал за Неслихан  ooooh! ooooh!

Защо е решил да копне снимка от нет-пространството не се знае  newsm78 Може би за да е по-сигурен, че ще се разчете правилно  newsm78 Е, сгреши  Crossing Arms


Това са - негови снимки



Себи  Heart Eyes Heart Eyes Всички - специалисти  Wink работили с ФЕ я определят като много естествена и много красива  Embarassed Още веднъж ни се казва, че тя не обича силния грим  Wink  Embarassed

Цитат
⭐ известный визажист Fezi Altun в своём интервью газете Sabah (утро) о Фахрие Эвджен Озчивит:

"Очень естественная и очень красивая. И не любит макияж (броский, яркий)"

Мими Heart Eyes Heart Eyes Бурак рекламира Мол-а  Thinking според тази публикация  newsm78 и според това, което сам пише в инста си


 Wink Обаче  newsm78 защо тогава - след снимките на рекламата  newsm78 заведе ФЕ на кино - в друг Мол newsm78 Че се снима и с фенове  Thinking
 Joy hahaha Ако Арабите искат и тя да ги рекламира  Wink ще трябва да платят - още - 5  мил  Wink

 Heart Eyes





# 520
  • Мнения: 3 176
      Като няма лични, ще се задоволим и с професионалните  love001
      Ама голям сладур си е Бурак, само този мустак малко да го намали... hahaha


                


                  

                

                



        Гани, статията на английски, сега вече ми стана ясно.

                


        И малко чаровни усмивки от прекрасната Фе за спокойна и хубава вечер  love001

                       

                       

                       

Последна редакция: нд, 27 авг 2017, 21:29 от mimivj

# 521
  • Мнения: 4 157
Мими Heart Eyes Heart Eyes

Цитат
TT: Бу в ТТ только что выразил соболезнование в связи с тем, что какого то мужчину ( не поняла актер или музыкант ) ороч знаменитость надел у отеле застреленный в спину



 Thinking Имат нет  Thinking Знаят какво се случва  Thinking

Уф  Crossing Arms Колко още ще сме наказани  Crossing Arms и ще ни държат - без снимки

А може  Thinking по този начин да искат да си осигурят - спокойствие  Thinking

ФЕ си заключи инста за коментари  от самото начало Thinking Бурак  показа  - пътя Thinking след като ги информираха - кой-какви ги говори... и от къде тръгват - интригите


 Heart Eyes


Последна редакция: нд, 27 авг 2017, 22:08 от Ganaila

# 522
  • София
  • Мнения: 1 866
Добро утро, Момичета!  newsm51

Ето ме и мене, завърнах се обратно в София и вече съм на линия  newsm47

Хайде на закуска в джунглата в тон с нашите скитници  newsm62

                   

Сипвайте си кафенце и ...... хайде на тръстиката - новата седмица започна, а отпуската свърши  smile3503

                   

И сега какво - Куба и Карибите, така ли? Ми много им е зле явно на нашите, ех .....  hahaha hahaha hahaha

Снощи си пуснах рекламата на Бу за Мола  Joy Кой му е стилист на Бурак, винаги се чудя това, като видя поредната му реклама...  newsm78 Хубав мъж, пък с тоя перчем ......., а Себи  Hug пак за мустаците му се хванала  Joy Joy Joy То не, че и те не са за подкъсяване, но перчема, перчема ..... hahaha

                 

Ама като козирка му е перчемчето, направо останах без думи  hahaha Joy hahaha Joy

Много съм доволна, че нашите се покриха - Гани Hug, хич не страдай, нека и те си починат от нас и от папсите  Naughty Цяла година преследване, снимки, коментари, сватба, емоции ..... нека си поемат спокойно въздух, да се потрудят малко за щастливия си семеен живот без някой да надзърта под чаршафите им, а като им омръзне да веят гащи по света - ще се върнат  newsm47
 До тогава ние ще пием кафе и ще се молим за снимчица - позната история  smile3503

Слагам тази снимка на Бу, защото много ми харесва  Heart Eyes

                   

И последния разказ на Енгин с превода на Барисеа  newsm51

                   
Скрит текст:
"Здравей" /"Kafasına göre" - бр.16 / Превод Барисеа.
Енгин Акюрек
На излизане от къщи погледът ми спира на пощенската кутия. Още преди шест месеца моята епистоларна приятелка трябваше да ми пише. На дъното на всичко стои един двайсетгодишен навик с двайсетгодишна история. Моята епистоларна приятелка е свидетел на най-важните събития от личната ми история, получател на хиляди думи и изречения, които не съм могъл да изрека дори пред себе си.
Натъкваме се един на друг случайно преди двайсет години покрай една училищна инициатива и свиваме петстотинте километра между нас чрез изреченията върху белия лист. Учителката разбърква едни листчета в торбичка и така целият клас си намира епистоларни приятели. За всички ни това е тъпа, изморителна и ненужна работа. За мен писането на писма не означава нищо повече от надписване на сребристи картички с Дядо Коледа за Нова годна. Целият клас пуфти, последният половин час от уроците е зает от писане до някакви непознати. Какво да напишеш на непознат, освен едно „здравей“, да го питаш как е, да сложиш точка и после да разкажеш за себе си. Върху две страници от писмото аз разказвам за себе си. Осъзнавам колко е трудно да пишеш на някого, когото изобщо не познаваш. Целият клас драска нещо.
Половин страница е заета от разбор и подробно описание на мача Бешикташ-Фенербахче. Според правилата, най-голямо значение се отдава на домакините. Съдържанието остава на втори план. Разчертавам страницата с помощта на линийка на определени сектори, защото трябва да обясня треньорската схема. Тъй като не винаги съм обичал правилата, съставянето много ме затруднява. Колкото и да се дразнят, че трябва да пишат писма, хората винаги ги тъпчат с информация.
Слагаме написаните писма в пликове, надписваме адресите, които ни раздава учителката, и целият клас отиваме до пощата. Там, като при гласуване на избори, се нареждаме на опашка и пускаме писмата си. Има случаи, когато завиждам на днешните технологии. Когато целият клас с наслада облизва марките и ги залепва за пликовете в пощата, можехме да си направим колективно селфи и щяхме да бъдем много доволни.
Очевидно, след известно време пристигат отговори на разпратените писма. Помня как вкъщи чета едно писмо с лека, крехка консистенция. Вече обядвал, нормално празнично изтощен, както винаги през почивните дни, аз отварям писмото, надписано с почерка на малко момиченце.
То започва със „здравей“. Засегната от това, че съм разказал за себе си, тя не разказва за себе си, но все едно е в стаята ми. Дали това е само неин талант ли всеки добър човек може да създаде такова усещане в пролуките между изреченията, не знам. Дни наред се чудя доколко е искрена.
Да мечтая заедно с изречения, написани от непознат, се оказва интересно. Представяйки си очите, гласа ѝ, си задавам въпроса какво ли въздействие съм оказал аз върху нейния живот.
Без да губя време, вземам куп бели листове от бюрото, сядам и почвам да пиша: „Здравей“.
Пиша и се вълнувам, не успявам да ѝ разкажа за себе си и ѝ подарявам стотици думи, свързани с мен.
Да се изразявам с мои собствени изречения и да ги изпълвам с картините, които виждам, се получава добре. Отворените тайни стаи на душата ми се съединяват с нови коридори през нови врати. Докато пиша, опознавам себе си, изграждам ново внушително приятелство със себе си. Докато пиша се чувствам повече човек, отколкото съм в действителност. Понякога, споделяйки хляб, ние споделяме болка; понякога смисълът идва след изреченията. Няма значение кои сме, нашите фрази обясняват всичко. С течение на времето те започват да ни допълват един друг. Сключваме договор – никога да не си разменяме снимки.
Технологиите се развиват, интернет се превръща в банка за съхранение на данните на всеки човек; но ние там няма да се намерим, изобщо нямаме намерение, дори да ни се прииска. Всеки от нас двамата държи в ръцете си адрес, име и фамилия; и онова, което е в пъти по-ценно от всичко останало – нашите изречения.
Гимназията свършва, започва университетът. В живота ни навлизат нови хора, нови чувства. Да пожелаем да се видим на чай в някое кафене означава да изхвърлим всичките си изречения в кошчето за боклук. Може би всъщност, и двамата играем, и двамата се правим пред другия на това, което не сме. Мъжът, който ми се иска да бъда, пише изречения, които за нея бих могъл да бъда. Така както съпружески двойки, живели заедно петдесет години, започват да си приличат, така моите и нейните изречения започват да си приличат. На петстотин километра от мен има някой, който прилича на мен, и аз усещам, че не съм сам. Човек не е сам, не трябва да бъде сам – почувствах го, още когато преди двайсет години прочетох първото писмо. Да е жива и здрава учителката ми по литература, тя ми даде нещо по-специално от училищно обучение. Не помня дали моите съученици изобщо написаха второ писмо, но автор на моя успех беше моята учителка.
На излизане от къщи очите ми отново се насочват към пощенската кутия. Защо не ми е писала? Не искам да си задавам този въпрос. В календара съм отбелязал датите на изпратените писма. Тя ми пише веднъж на два-три месеца. Освен последните три писма, аз съм ѝ написал и изпратил още едно. Досега тя винаги ме е уведомявала, когато си сменя адреса. Преди пет години се омъжи, бракът ѝ не продължи дълго, разведе се. Но даже и докато беше омъжена, ние продължихме да си пишем. Чел ли е мъжът ѝ кореспонденцията ни, ревнувал ли е – това не знам. Тя не ми позволи да го усетя. Ако я е чел, е видял само стремежа на две добри човешки същества да станат още по-добри. Може би, пак се е омъжила. Може би, мъжът ѝ е ревнив и е прочел какво си пишем. Не искам главна тема в главата ми да стане домашното насилие и изхвърлям тези глупави мисли.
На излизане от къщи очите ми отново се насочват към пощенската кутия. Не искам в главата ми да кръжат въпроси. С неочаквана дори за мен самия скорост съставям план. Епистоларната ми приятелка живее в Измир. Двайсетте години не са скъсили разстоянието между нас. Съставеният план е за малка ваканция и аз се каня да го осъществя. Разполагам с адрес (не съм сигурен в актуалността му), име и фамилия. В Измир се настанявам в най-близкия до адреса хотел. За да потисна вълнението в душата си, казвам, че съм в отпуска, дори се правя, че съм ѝ загубил номера. Чувствам се като агент по следите на тайна организация.
По къси гащи и със сламена шапка, вътре в мен се таи копой. Цял ден репетирам какво ще кажа, като се изправя пред нея. Заседналото между сърцето и езика ми вълнение предизвиква угризения на съвестта при всяко преглъщане. Може би, трябва да се върна вкъщи и никога повече да не идвам тук. И след това да се науча да живея с останалите запокитени в океана на паметта ми изречения. Всъщност, да не знаеш е прекрасно. Обещава чисто щастие.
Тъй като не съм виждал лицето ѝ, не мога да знам колко се е променила с годините, колко нови бръчици са се появили под очите ѝ. Неведнъж изписвах името ѝ в интернет, но не открих нито снимка, нито каквито и да е подробности. Все едно не я е имало никога, изчезна за миг.
На втория си ден в Измир, без да губя повече излишно време, с адрес в ръка аз пристигам. За да потисна вълнението, си нагласям усмивката, която използвам, докато пиша писма. Натискам звънеца... чакам; натискам звънеца... чакам. Като не се появява никой, звъня на съседите отсреща. Отваря ми възрастна лелка.
Лелката казва, че жилището е празно, а съседката – доколкото си спомня името ѝ – се е преместила. Натискам всички звънци и разпитвам наред. Колкото повече питам, толкова повече нараства увереността ми в себе си, че ще получа възможност да уточня подробностите. Никой не знае къде е отишла. На този адрес тя се премести – доколкото си спомням от писмата ѝ – преди две години. Отговорите на съседите затвърждават мнението ми, че е живяла сама. Не се е омъжила, няма деца. В тялото ми нахлуват изтощение и покой. Дори пред себе си не признавам, но усещам как от самосебе си ме обзема предишното чувство.
В бакалията, при зарзаватчията, при местния брокер на недвижими имоти – никъде няма отговор на задавания от мен въпрос. След седмица се прибирам вкъщи. Очите ми отново се насочват към пощенската кутия. Докато размишлявам, че трябва да сложа точка на всичко това в душата си, в ръката ми, заедно с ключовете, изпада и бяло листче.
„Здравей... аз съм твоята епистоларна приятелка. Цяла седмица идвах всеки ден, но не можах да те открия. Знам, цели шест месеца не можах да ти пиша. Смених си адреса. Ако имаш възможност, тази неделя... ти имаш едно много любимо кафене, дай да се видим там. Надявам се да приемеш извиненията ми... в 14 часа...“
Някой гаври ли се с мен или собственият ми разсъдък ми играе номера? С надеждата, че тя ще дойде пак, в този ден не излизам никъде. От ъгъла на прозореца държа улицата под око, разузнавам идва ли някой. На практика, не спя цяла нощ. Закусвам надве-натри и рано-рано се отправям към кафенето, където е трябвало да се срещнем. За щастие, не удължих отпуската си, вътре в мен метафизичната ми физика отново е изчислила правилно.
Докато влизам в кафенето, обхождам с поглед цялото помещение иззад тъмните очила. Нищо в неделната тълпа не привлича погледа ми. „Може ли един чай?“ – келнерът сякаш не схваща какво му казвам. Казва: „Заповядай, братле“ и оставя на масата ми листчето, което държи.
– Дамата каза да ви предам тази бележка.
Без да я чета, започвам да въртя глава наляво-надясно, смятайки, че тя ме гледа от някой ъгъл.
– Къде е тя?
– Дойде рано сутринта, остави бележката и си тръгна.
– Ти как разбра, че трябва да я предадеш точно на мен?
– Братле, ти си ни стар клиент. Тя ти каза името. И разбрах.
Вероятно съм бил част от играта ѝ...
Учуденото ми изражение преминава в леко нацупено, като на деца, играещи нещо. Вземам бележката и отново завъртам глава наляво-надясно. Със сигурност ме наблюдава отнякъде. „Здравей. Реших, че ще е по-правилно да не се срещаме. По-долу ти оставям новия си адрес. Аз, твоята епистоларна приятелка...“

Мами Hug Мерси за руския превод, чаках го с нетърпение  Heart Eyes

Този разказ ме върна в едни не много далечни времена - преди почти 15 години, когато изведнъж се сдобих с много виртуални приятели, чиито очи не бях виждала, а ги чувствах много близки  yes С повечето в някакъв момент се срещнахме и приятелството от виртуално стана реално, но с с един от тях дилемата беше голяма - да се видим ли и да развалим магията или да оставим всичко така, във фантазиите  Wink  Виртуала е като наркотик, особено ако и фантазията работи на максимални обороти  hahaha И е важно да знаеш кога да спреш, иначе пораженията може да са ..... ooooh!
Е, видяхме се с виртуалното другарче, посмяхме се, оказа се, че не е толкова страшна неизвестността и че реала май е за предпочитане  smile3503
Същото го препоръчвам и на Енгин с неговата епистоларна приятелка  Hug

Разказите му са все по-лични, а той става все по-загадъчен  smile3503 И неописуемо мустакат  smile3544 smile3544

Ето и спомен от един много хубав момент  Simple Smile
                   

Аз продължавам да си чакам новите проекти и на двамата! Бурак е почти ясен - на есен с песен в нов проект, ама Фе и особено потайника Енгин? Те няма ли да ни зарадват с нещо? Thinking

Себи Hug Гани Hug Мами Hug Мими Hug Ver Hug Снежи Hug
Да не пропускам някого?

Прекрасен ден и успешна седмица!
 Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 523
  • Мнения: 8 487
Добро утро! Hug Hug Hug



АлексHug мерси за кафенцето.  bouquet

Благодаря на всички за споделеното.  bouquet Нека си почиват сега, а се надявам, особено за Фахрие, скоро да се заеме със сериал. Praynig Praynig Praynig Ако не тази година, в началото на другата... най-късно. Mr. Green Praynig Дай Боже, да е и успешен.  Praynig Praynig Praynig

Хубава седмица на всички! bouquet

# 524
  • Мнения: 4 157
Здравейте  Heart Eyes  Hug Heart Eyes

Алекс  Heart Eyes Обзе ме - бяла завист  Embarassed към феновете на Енгин  Embarassed Heart Eyes Имат уникалната възможност да се докоснат до неговия свят - чрез разказите му  Heart Eyes

Нашето ФЕ преди споделяше различни цитати и ни насочваше към разни теми и размисли...но преди Sad И снимките, които публикуваха бяха като ребус...загадка...Но ги - отказаха  Sad Парцалките, сандалките....

Снежи  Heart Eyes Сигурно сте прочели  newsm78 Embarassed Освен - евентуално във Фатих - сега излезе още една възможност  Thinking Чаган Ирмак - режисьора на първите серии на Чучулигата Peace подготвя нов проект. С ОЗ медия.
Нали първо излезе инфо, че ФЕ е водила разговори с тази компания - но не за Фатих.
Другото странно нещо е, че отново - както преди година Peace първо ролята е била предложена на Серенай, но тя отказала Thinking

Познаваме си Бурак  Embarassed Heart Eyes а и той - сам си го признава  Peace че трябва да се оползотворява интереса към тях  Embarassed и е възможно - да посъветва ФЕ да приеме участие  Thinking

В една група във ВК - пишат, че Тафф имат намерение да заснемат римейк на Мистър и Мисис Смит newsm78 Говорят за сериал  Peace но нищо чудно и да е филм Thinking Все пак предстои да разберем - кой е този филм, който Бурак се готви да заснеме - с премиера края на февруари 2018 Thinking т.е. до месец би трябвало нещо по-конкретно да излезе Thinking През ноември - вече ще са в кампания за Братята  Thinking Няма време  Wink

Embarassed Една вечеря в рибен ресторант - около празниците им - добре ще ни се отрази Embarassed Wink

И разходка в Мол-а - може  Peace

Усмихната седмица  Heart Eyes Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт