Сбъркал ли е царят като осъдил Вапцаров на смърт?

  • 18 112
  • 363
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 12 318
Всъщност изходната ми логика, е че ако за едно общество има нужда от герои, то е за да бъдат пример, а не идеал. Не намирам думите за синоними.
Тогава не мисля, че е уместно тази теза да се илюстрира точно с Вапцаров. Той е талант, национално богатство. Нито е герой, нито е пример, нито е идеал. /Естествено след войната в Европа има обща тенденция антифашистите да се героизират, но пък това е нормално - това са победителите.  Ако при нас има обратна тенденция, не е много добре да парадираме с нея, имайки предвид на чия страна сме били/.

От друга страна, не съм съвсем убедена, че обществото няма нужда от герои, които да бъдат и идеализирани. Това вече е въпрос на субективна преценка. Може да звучи чуждопоклонническо, но съм склонна да мисля, че повечето страни гледат да си поддържат героите чисти. Да речем, че не съм срещала твърде много материали, които да се концентрират върху това падал ли си е Мартин Лутър Кинг по проститутки или не.

Последна редакция: ср, 26 юли 2017, 14:43 от Vapor

# 271
  • Мнения: 1 399
Judy, начинът по който съм се изразила изобщо не е случаен. Не съм споменала, че не ми харесва само едната рамка, и никого не съм сложила в такава.

Ако заговорим към днешна дата, то зад "големия талант" стои 99% реклама. Времена и нрави.

Не съм убедена, че проблемът с идеализирането е нашенски патент, нито пък мога да цитирам общество за пример  - точно затова писах, че това може и да е социален феномен.
Но чисто човешки го приемам за неправилно. Защото идолите са за "реклама", за вижте "какви мъже е раждала българска майка юнашка", но не са, за да кажеш "виж, този човек колко проблеми е имал, но не е обърнал гръб на принципите си". Първото ражда патрЕоти, второто намирам за възпитателно и градивно.

# 272
  • Мнения: 21 606
Опитите за дискредитиране и обругаване на националните ни герои, и въобще известни личности, отдавна
 са факт. Но вече сравняването им с джихадисти е достигане на съвсем нови висоти, или по-скоро низини на съзнанието.
Интересно ми е така ли смело омаловажавате личности като Жана д'Арк пред французи?

А защо приемаш всеки опит за дискутиране и изследване извън канона за обругаване? Струва ми се, че вече минахме етапа да им носим портретите по манифестациите и да рецетираме наизустени мантри без изобщо за ни докосват в повечето случаи.
Националните ни герои ще издържат и многостранен поглед върху личността и делото им.

# 273
  • Мнения: 12 318
Но чисто човешки го приемам за неправилно. Защото идолите са за "реклама", за вижте "какви мъже е раждала българска майка юнашка", но не са, за да кажеш "виж, този човек колко проблеми е имал, но не е обърнал гръб на принципите си".

Не е ли най-хубаво/правилно да има и от двете, без да слагаме на едното етикет "неправилно"?

Националните ни герои ще издържат и многостранен поглед върху личността и делото им.

Какво значи "многостранен поглед"? Той е бил герой, но е биел жена си. Бил е герой, но е бил пияница.  Колко герои изобщо в историята може да издържат на "многостранен поглед"? И какво печелим всъщност? Да разберем, че и от пияницата може в извънредни случаи да стане герой? Ами, не съм сигурна, че важи за всеки пияница.

Последна редакция: ср, 26 юли 2017, 15:00 от Vapor

# 274
  • Мнения: 21 606
Непранилно е когато държавната доктрина дава поле за изява само на едното, доколкото обслужва нуждите и.

# 275
  • Мнения: 2 843
Опитите за дискредитиране и обругаване на националните ни герои, и въобще известни личности, отдавна
 са факт. Но вече сравняването им с джихадисти е достигане на съвсем нови висоти, или по-скоро низини на съзнанието.
Интересно ми е така ли смело омаловажавате личности като Жана д'Арк пред французи?

А защо приемаш всеки опит за дискутиране и изследване извън канона за обругаване? Струва ми се, че вече минахме етапа да им носим портретите по манифестациите и да рецетираме наизустени мантри без изобщо за ни докосват в повечето случаи.
Националните ни герои ще издържат и многостранен поглед върху личността и делото им.

Там е работата, че и каноничното четене на героите вече е по-разчупено; в повечето учебници липсва патетика, емоционалните обертонове се наутрализират, разказът е по-спокоен и смислен; добрите учители насочват към проблематизиране, а не към наизустяване на клишета. Но някои хора си искат епохата на людмилието и недоволстват.

# 276
  • Мнения: 15 960
Опитите за дискредитиране и обругаване на националните ни герои, и въобще известни личности, отдавна
 са факт. Но вече сравняването им с джихадисти е достигане на съвсем нови висоти, или по-скоро низини на съзнанието.
Интересно ми е така ли смело омаловажавате личности като Жана д'Арк пред французи?

А защо приемаш всеки опит за дискутиране и изследване извън канона за обругаване? Струва ми се, че вече минахме етапа да им носим портретите по манифестациите и да рецетираме наизустени мантри без изобщо за ни докосват в повечето случаи.
Националните ни герои ще издържат и многостранен поглед върху личността и делото им.
Аз имам предвид конкретни внушения, а не всеки опит за изследване. Например какво се цели с изследване колко точно са жертвите в Батак и дали не е преувеличен броят им?

# 277
  • Мнения: 1 399
Но чисто човешки го приемам за неправилно. Защото идолите са за "реклама", за вижте "какви мъже е раждала българска майка юнашка", но не са, за да кажеш "виж, този човек колко проблеми е имал, но не е обърнал гръб на принципите си".

Не е ли най-хубаво/правилно да има и от двете, без да слагаме на едното етикет "неправилно"?

Може би, ако говорехме за друго време и друго място, незнам.
Тук и сега, виждам и с очите си твърде много хора, които се "крият" зад образите на националните герои, които се асоциират безкритично с тях и ги ползват за параван, а са меко казано, компромисни личности. Не се стремят да заприличат на тях, а ги бранят и ползват като щит. Тези хора са възпитавани с идоли - и това е резултатът.
Може би, ако се опитаме да възпитаме новото поколение с идеята, че това са били живи хора, взели достойни решения в трудни моменти, ще е по различно.
Да не забравяме, че от последната огромна грешка в човешкото развитие ни ни делят има-няма 80 години (Втората световна визирам). От еволюционна гледна точка, едно мигване. Сигурна съм, че не сме достигнали предела на възможностите си за развитие.
Обективност се цели, Нина. Ако ти си от Батак и знаеш от баба си, че жертвите са Х броя, но в учебника по история са ги написали по 3, няма ли да ти се види удобно да преиначиш и други факти? Целта на учените никога не трябва да е да подменят реалността, а точно обратното - да я установят.

# 278
  • Мнения: 2 843
Нина*, за кое изследване говориш? За сборника на М. Балева и У. Брунбауер по проекта "Батак като място на паметта"? Чела ли си този сборник или разчиташ на сензационните прочити, които му спретнаха, на коридорната клюка? Защото в този сборник и изобщо в проекта няма никакво дискредитиране или неуважение към жертвите. Обратно: М. Балева получи заплахи от разни малограмотни динковци.

# 279
  • Мнения: 21 606
Цели се да се установи колко точно е бил броя на жертвите. И дали и кога е бил преувеличен броя им. Какво друго? Изследователите се занимават с такива неща.

Това какво пречи на съзнанието ни за ужасното зверство извършено в Батак?

Точно такива неща имам предвид.защо да не знаем как са били заснети фотографиите с черепите в Батак? Какво ще ни попречи това?
 Или пък за личността... Защо да не знаем, че героят ни е бил пияница? Това ще принизи творчеството му или значението на делото му в очите ни ли, ами живота на много малко хора е перфектен, светците са на небето, това се отнася особено пък за творците, които по принцип са флуидни някак и често делата и публичните им изяви рязко контрастират с това, което би могло да служи да пример на подрастващи дечица...
Нека не бъдем инфантилни и ние, можем със сигурност да понесем  многостранни изследвания, и единствения критерий да бъде дали са документално и научнообосновани, а не дали ни изнасят на идеалистичната представа.

# 280
  • Мнения: 12 318
Тук и сега, виждам и с очите си твърде много хора, които се "крият" зад образите на националните герои, които се асоциират безкритично с тях и ги ползват за параван, а са меко казано, компромисни личности. Не се стремят да заприличат на тях, а ги бранят и ползват като щит. Тези хора са възпитавани с идоли - и това е резултатът.

Не те разбирам - т.е. искаш да кажеш - ако вземем Левски, защото то май друг герой освен него нямаме, - даден човек Х със съмнителни цели и морал не се опитва да заприлича на него, а се асоциира безкритично с него и го брани. Но ако разбере, че Левски да речем е пиел, бил е нисък и дебел - т.е. не е идол, ще вземе изведнъж да се опитва да заприлича на него? Или децата, ще се вдъхновят повече от това, че е разкрита истината, че е бил закръглен /ако е бил/ , и ще се почувстват способни и те на велики дела?

Или пък за личността... Защо да не знаем, че героят ни е бил пияница?

Теб лично вълнува ли те дали Чърчил е бил алкохолик или не? Мен - не. Не е това, което е определящото за него, има много алкохолици, но все пак само един Чърчил.  Тоест, мога да живея и без да го знам. А и да го разбера, едва ли ще се пропия с надеждата да стана Чърчил или Верлен.

Последна редакция: ср, 26 юли 2017, 15:25 от Vapor

# 281
  • Мнения: 2 843
В момента не откривам текста на М. Балева за Батак, за да покажа, че тя не отрича Баташкото клане. Попаднах на друг текст обаче - за Бенковски - който пак предизвика скандал. А какво е "скандалното": М. Балева се усъмнява, че фотографията, изобразяваща героя, е негова. И дава съвсем емпирични данни. Ето, може да се види как пише и какво има предвид:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/19721
С какво това дискредитира героя? Ако снимката не е негова, това прави ли подвига му по-малък?

# 282
  • Мнения: 15 960
Ако някой знае от извора и срещне неточност, да изследва. Ама ни в клин, ни в ръкав, да броиш и пишеш, че не било нещо особено и било единичен случай /примерно/, е ясно защо го правиш и какво целиш.
Аглая, чела съм най-различни писания по въпроса, все в насока омаловажаване на случилото се в Батак.

Вейпър, покрай всичко друго наистина ни осведомиха, че Левски бил дебел. Така де, обикновен човек.

# 283
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
По въпроса с обществената потребност от  личности, събития и понятия, които следва да се разглеждат само по един начин, утвърден (от кого, докога) за правилен:

При наличието на строго утвърдени, па макар и красиво звучащи митове, невъобразимо бързо настъпва девалвацията на авторитета им. Никой сериозно не вниква в тези "светини", защото е убеден, че са напудрени, нагласени, редактирани, ако не и съчинени от край до край. Почитането им по правило остава помпозно, но постепенно остава почти само ритуалничене, показност и кич.

Има една концепция, която твърди, че не е важно какво се е случвало. Важното било какво и как разказваме днес за него. И трябва да разказваме именно така, както е утвърдено за правилно към момента, така че да е в "интерес на държавата". Тоест каквото мисли актуалното началство, съвсем грубо казано. Тази концепция не налага познание, не възпитава никакви светли качества, а само един гол усет за конюнктурата.

Не съм изследовател, нито учен, още по-малко хуманитарист, и не мога да се подкрепя с данни, но на пръв поглед ми се струва, че общностите, дето са се загащили отвсякъде с митове, светини, мощи и табута, дето се току обиждат за щяло и нещало,  някак много по-трудно се развиват, ако изобщо се.




# 284
  • Мнения: X
Ние почитаме подвигът на Бенковски и клането в Батак, защото те са митологизирани в един момент и това е било нужно да се случи. Защото е било важно за формиране на националното ни самосъзнание. Главен митологизатор в новата българска история е Иван Вазов и за мен неговото дело е съзидателен подвиг. Както по него време са се създавали институциите на държавата след петвековно прекъсване, така се е създавало и националното чувство. Защо почитаме едни герои, а не други /може би също толкова заслужили/ до известна степен зависи и дали Вазов е писал за тях или не е писал. Една голяма част от нашето самосъзнание като българи, представите за миналото ни, за героичното, дължим на Иван Вазов. /Е, някои го недолюбват, защото има заслуги и за силното русофилство у българина./
Подобна е ситуацията и в днешни дни - разбираме за дадена доблестна постъпка на наш съгражданин благодарение на новините и фейсбук.
Дискредитирайки едни наложени митове трябва да ги заместим с нови. "Всичките са маскари" не е продуктивно, не е възпитателно за младото поколение. А всъщност митовете са възпитателни и се създават предимно за младите. Да се изпадне в хиатус, в дупка, дърво без корен не ми се струва удачно.

Общи условия

Активация на акаунт