По - ниска минимална заплата от 460 лв ?!?

Е, аз с търсене съм си намерила работата. Не ме е чакала наготово. Два пъти ми се е налагало да работя нещо друго, което е било за по-малко пари, и двата пъти не съм спирала да търся с идеята, че съм в провинцията и друго няма. Нито връзкарите по училищата са ме притеснявали, нито многото кандидати. Аз знаех, че един ден ще работя в добро училище и го постигнах. В същото време успявам да работя и друго семейно, не съм клекнала пред кризите и безработицата. Мислили сме и за емиграция, но като много краен вариант. Само за София не съм си мечтала и дано никога не ми се налага да живея и работя в този отвратителен град.
И не само аз говоря тук от опит, за разлика от Андариел, която е чела някаква статия или гледала филм и няма и 10 процента от моя стаж.

На мен лично изобщо не ми пречиш, нито ме дразниш, ни най-малко. Друг е въпросът с какво си полезна и как помагаш на себе си, на децата си, на семейството, на държавата. Това разбира се не е моя работа, давам само тема за размисъл.

колко усппял? А и успял е за себе си и според своите обстоятелства. Дори даа има някакви общи черти в схемата за успяване, то пак вариациите са много големи и до голяма степен зависят от независещи от индивида неща.
И колко ислушан? И като е изслушан какво? Индивидуалният опит обикновено не е от особена полза за друг индивид, именно защото е индивидуален.За да е от полза, би трябвало да има много сходни характеристики, включително като време, място, професия, семейно положение и т.н. И пак е несериозно да се смята, че щом един се смята за успял, то непременно трябва да бъде чут, и не само чут, ами и очакват да бъдат признати за еталон на успялостта и някой да следва съветите им, по-скоро техния живот. Ми, не става! Аз може и да чуя какво казва "успелият", но това не означава, че чутото ще ми е полезно и ще отговаря на моите специфични условия. Има милиони емигрирали в чужбина и болшинството от тях си остават на ниско ниво, освен ако за успялост не вземем това, че вместо да са работници в някоя фабрика тук, са работници в някоя фабрика в чужбина. в найдобрия случай те се справят с прехраната и толкова.

Лиляна, аз може да нямам и десет процента от твоя стаж, и пак да зная повече от теб. И няма да ми е порблем за отрицателно  време да науча това, което знаеш, че и да те задмина. И знаеш ли защо? Защото съм свикнала даа уча, имам гъвкав ум, зная как се учи и как се трупа опит. Като с ученето на операционна система е - днешните младди потребители спокойно си боравят и познават само сегашната операционна система и приложения, те нямат понятие какво е ДОС, какво е от първите дървени версии на уиндоус и приложенията. И на тях не им трябва. Твоят опит вече е остарял морално, ти си задръстена с него, като гардероб, претъпкан със стари дрехи. И това не е само до теб, а изобщо си е нещо като неписано правило. Затова е положително хората да сменят професии, месторабота и да учат съвсем нови неща - за да не се задръстват само със стар опит, а да отворят място на новото.

Вариациите винаги опират до това, че ако стои, чакаш и търкаш билетчета е по-възможно да не ти се случи нищо важно.

Защо, търкането на билетчета също е действие, човекът не седи в самоизолация вкъщи. Решава, че чрез търкане на билетчета ще му излезе късметът с милионите или поне със сериозна сума, и безпристрастно погледнато, това е също правене на нещо.Ако спечели, тогава съвсем искрено ще дойде във форума и ще ти обясни колко е успял, и ти ще трябва да го изслушаш и да се поучиш - нали е успял. Търкането на билетчета по нищо не отстъпва катодействие на всичко друго - търкане на подметки по инттервюта, миграция, брак по сметка и т.н. Всички варианти имат право на живот.

Аслъ!
Те хората това казаха, ама не, невъзможно било, разбийшли.

по принцип е възможно, но не винаги изпълнимо. Включително човекът може по природа да не е от бързо адаптивните, учещите и тн., също и обстоятелствата да не позволяват към момента. в някой друг момент може би, но не и в конкретния. Все още никой не е отменил физическите ограницения като пространство и време, също и финансовите. Ако имаш мрънкаща свекърва, деспотичен съпруг и две малки деца на ръцете в малък град и професия, която не е УАУ, то как мислиш, че ще намериш ресурси, за да започнеш нещо ново? Направо ще са ти изпили мозъка, два неврона няма да са ти останали свободни, за да можеш изобщо да помислиш за себе си. То така наедро всеки може да дава акъл за промяна, ама то не става само с акъл - трябва и ядене!

Стажът си го споменах, защото това е опит. Изобщо нямам намерение да меря знания с някой, който ги има само от хартия и филми. Аз освен от хартията имам опит и от практиката. И са ми били много полезни мненията на опитните в този форум включително. Някак си е много трудно да тежиш с тези си знания и да обясняваш разни неща, в които нямаш никакъв опит. Затова тези на минималната заплата си я заслужават, защото стоят на едно място и слушат такива като теб, които нищо не разбират, но повтарят, че еди си къде е така - няма работа, има само връзкари и заплатите са ниски.

Това с билетчетата и тотото е интересно. Играла съм признавам. Нищо не съм печелила. Пак бих играла, но не желая да се пристрастявам, мисля че трябва да се участва умерено. Ако спечелиш, то си е и късмет.

Ти да не си философ? Дрънкаш пълни глупости. Така ли възпитавал децата си? Значи нямат избор и пари, обаче за билетчета може? За мен е по добре да хвърлиш 2 лева на боклука отколкото да купиш билетче. Не мога да повярвам, че човек, който не е умствено недоразвит, може да се върже на националната лотария.

И кое е това незаменимо нещо в твоя стаж, което  да не мога да добия? работиш с хора- и аз работя с хора. Работиш с хора в норма - аз работя И с хора, които не са винаги в норма, което дори поставя нещата в доста по-напрегната работа и иска повече умения и напасване. Работиш с група - и аз работя с група, когато трябва. Е? Кое това в опита ти, което е предимство и уникално важно и аз го нямам в моя опит?

Тони, това е анализ на околната среда и всички възможни действиия (и бездействия) в тази среда. тези неща се учат, вероятно и от философите. Има ги в икономиката, в психологията и т.н. Всяка възможност има право на живот, а това какво ще избере един или повече индивиди вече прави статистика. Неразбираемо ли ти изглежда? Знам, не звучи интуитивно, то затова и не е "житейски опит".

Аз, Аз, аз ... взе да става скучно вече.

Именно се, Andarei, всички това казваме. Да се учат нови неща, да се опитват нови неща, да не спираш да търсиш и да се развиваш.

Ето например едно майчинство е чудесно време за учене. Хем разсейва от пюретата, хем поддържа мозъка в кондиция, хем добавя стойност.

А иначе, точно историите на успелите е полезно да се слушат. Каква е ползата от това да слушаш историите на мрънкащи хора, които само повтарят, че няма начин ? Здрав, прав човек да ми каже, че няма начин....ами не ми е достоверно. Хората в неравностойно положение (или неотлъчно грижещи се за такива), може да се оплакват. Да, за тях е много трудно. Но ако човек е здрав и няма физически пречки да работи (или ангажименти за обгрижване на болен), тогава говорим за избор, а не за обстоятелства.

Някой от знаещите ще ми отговори ли на въпроса, какво означава "успял"? Какъв смисъл влагате огромна заплата, влияние, публичност, добър бизнес, или знам ли дори само наличие на имущество. Вие кажете. Как си представяте успелия българин, тук и по света. На какво се гради така коментирания успех? Или по - простичко, какво трябва да има, за да е такъв?

Ама аз доколкото помня, темата не е как да преуспеем като Зукърбърг, а може ли да  работиш на пълен работен ден и да живееш нормално с минималната заплата. Ако всички хукнат към София, ще изревете, ама иначе се скъсвате да го препоръчвате. Въпросът е, какъв следва да е животът в провинцията, за да не се съсредоточим всички в няколко големи града на страната.