Случи ми се нещо странно XVІ

Записвам се в темата с още една странна случка. Не е кой знае какво, но..
Преди няколко години беше, оставих чиния на масата, обърнах се към мивката и след няколко секунди чинията падна и се счупи. Ако я бях оставила почти във въздуха, щеше да падне веднага, но чак след като се обърнах стана.  Много странно.

Това за сапуна не е вярно. Казвам го като внучка на пра баба разваляща магии. Точно обратното е. Тъй като сапуна се топи се използва, за да се "стопи" направената магия.

Когато хората имат или смятат, че имат магия идваха при баба и в някой от случаите тя им искаше сапун - който да е стоял в стените на къщата, или сред дрехите или както там и бе необходимо поне една нощ. Част от сапуна отмиваше с хората, а останалото се изгаряше.
Сапуна отнася, отмива лошото... такава е логиката

Пра баба ми лееше и коршум. Лееше и на себе си понякога по нейни си причини. В годината, когато почина /не бе болна от нищо конкретно и бе доста подвижна и с ума си за годините си/ каза, че коршума и показал, че тая година ще си отиде. 

Отскоро съм на село, с децата. Преди десетина дни ходихме до магазанина, беше жега и на връщане все едно някой ми сложи буца лед на челото. Като се прибрах, мина повече от час докато постепенно изчезне усещането. Преди два дни отново се случи, на същото място.
Чувството е много неприятно, първоначално помислих да не съм се изпотила и да ме е лъхнал вятър, но такова вледеняване никога не ми се беше случвало да изпитвам.

Пак там, в рамите на седмица, децата паднаха с колелата. На дъщеря ми и се откачи педала, отърва се само с натъртване, но на сина ми внезапно му отказали и двете спирачки и доста се поожули - колене, длани, лакти...
Да добавя, че миналото лято, на същото място, кормилото на старото колело на дъщеря ми, както си караше и остана в ръцете. Слава Богу, отърва се с леки драскотини.

Участъкът е през две къщи от нашата, която купихме преди няколко години. В него попадат три къщи, в които през миналото лято починаха трима сравнително млади мъже от 40 до 55 г. Само най-младият познавах, държеше малка кръчма в една от къщите и беше вуйчо на най-доброто приятелче на децата.
Той почина първи, не живееше там, но беше близък роднина с починалите след него.

Заобикалям темата, защото...ми и аз не мога да кажа точно защо. Страхлива съм и вярвам в енергии, присъствие и други странности. Не са ми се случвали необичайни неща, но изтощаващо много сънувам. Цветно, живо, с продължение, понякога физически усещам неща в съня си. На сутринта съм смазана.
Много сънища не съм споделяла с никого, защото ще ме помислят за откачена и че си измислям. Честно казано, като се събудя и аз си мисля, че не съм много в час , но след няколко дни се случва нещо, което е препратка към съня ми - смърт на близък, болест, предимно лоши неща. 
Като по-млада сънувах постоянно Турското робство, аз съм четник /мъж, с потури, с бяла риза, с цървули/, бягам в планините, бия се с турците, стрелям с револвер, виждам пушек от горящите църкви. Тази нощ сънувам една битка, на следващата нощ друга и така нощ след нощ. Скоро не съм се пренасяла в онези времена.
В последния месец два пъти сънувах, че съм бременна с близнаци. За сега не съм

По нашия край казват че "както се топи сапуна бавно, така и човека да се топи", в лошия смисъл. Добре, хайде сапуна ще го приема ама нямам обяснение за снимката, прекалено е зловещо. Бих я качила да видите но не желая заради починалите ми баба и дядо.
Нямам си и на идея нито какво да мисля нито как да постъпя в тази ситуация.

Преди 2-3 години сънувах, че братовчед ми ме наръгва с нож в крака. И когато се събудих имах ужасна болка на същото място.
На следващия ден разбрах, че е в болница със счупен крак.

Здравейте, момичета!
Искам да ви разкажа една история, въпреки че не знам дали мястото й е тук, тъй като вие споделяте предимно истории за духове. И все пак смятам, че моята история е доста впечатляваща и странна. Преди около две седмици съпругът ми замина в командировка. Трябваше сама да се оправям с пазаруването и такива обичайни дейности, в които той винаги ми помага, когато е тук. Бях напълнила три торби с продукти за вкъщи и тъкмо бях стигнала средата на пътя до дома, когато започна да се изсипва пороен дъжд. Прибрах се уморена и мокра до кости, побързах да се изсуша, но явно не е имало ефект, тъй като още на същата вечер ме преряза остра болка в дясната плешка. От болката дори не можах да спя, пих обезболяващи, но не ми помогнаха /дори и течен аналгин/. На следващия ден реших да отида до личния, той ми предписа да пия Меобек на хапчета и да се мажа с Волтарен, за което ми помагаше детето. След 4-5 дни обаче болката беше същата. Ето и странната част от историята. Бях излязла отново на пазар, тъй като нямаше кой друг да свърши това. Превивах се от болки, когато навръщане едно младо момче се загледа в мен. Подразних се, но той ме спря и ме заговори. Попита ми какво точно ме боли и на мен ми стана странно, но му казах, защото все пак ми изглеждаше добронамерен. Тогава момчето ме помоли да оставя торбите само за две минути и ме попита дали може да постави ръката си на плешката ми. Тогава ми стана още по-странно, но вече се бях отчаяла от болката и му позволих. Той си държа ръката около две минути над плешката ми, първо почувствах леко загряване, което се засилваше и след като махна ръката си, болката беше почти изчезнала. Той каза, че до 2-3 дни вече няма да чувствам съвсем нищо. Така и стана. Попитах го дали иска някакви пари, но той категорично отказа. Все пак бях много благодарна и нямаше как да не му оставя. Разменихме си координати, скоро това момче помогна и на моята сестра. Споделям тази история с вас, тъй като вярвам, че наистина има хора с необичайни способности.

Рейки или друго лечение с енергия ти е приложил.
Наскоро сънувах свекърва ми в един много показателен сън. Не ми се споделят подробности, но на сутринта помнех много ясно всичко, което говорихме и усещането беше все едно отново бяхме заедно....Споделих с мъжа ми и той ми припомни, че точно на тази дата майка му щеше да има рожден ден, ако все още беше жива

И аз да разкажа нещо много странно за мен.

Малко предистория. Имам брат, който е с над 10 години по-голям от мен. Още бях дете, когато той замина да учи в друг град, в езикова гимназия (на общежитие), после студент пак далеч от нас. За да не забравям, че имам батко, баща ми всяка вечер ми разказваше приказки за нашето семейство за братчето и сестричето и аз винаги трябваше да казвам имената им (моето и на брат ми). Освен това, ако ми купят шоколад, ме научиха да оставям точно половината за батко, когато си дойде през уикенда. Аз бях дете и ми костваше много да изям половин шоколад и още 4 дена да гледам другата половина в хладилника, но бях толкова щастлива, когато той си дойдеше и аз го чаках с една кутия, пълна със съкровища, които съм заделила през седмицата за него. Много обичам брат ми, много. И той много ме обича. И до ден днешен умираме един за друг.

После татко почина. Беше голям стрес.

Странното за мен се случи в един горещ летен ден. Имах много проблеми и полудявах. Накрая и брат ми ме направи на нищо, защото виждаше, че отговора е пред мен, но не правех нищо. Беше прав, но аз бях толкова ядосана от разговора с него. Качих се в един почти празен автобус, седнах някъде по средата и потънах в мисли. Толкова му бях ядосана. Мразех го в този момент (а никога преди това не съм имала такива чувства). В един миг му пожелах нещо много лошо. Той се бори от години за деца и много страда, а в този момент аз му пожелах на ум, никога да не му се получат нещата. Толкова ме е срам и до днес. Как изобщо можах и за секунда да си го помисля. Срам ме е момичета. Никога, никога преди и след това не съм му мислила лошото. Никога. Дори за секунда. Та аз живота си ще дам за да е щтастлив той, аз го обожавам.

В този момент в автобуса, когато помислих това усетих силен удар по главата, сякаш с цяла длан, отгоре по темето. Много силен. За секунди се стреснах, но и побеснях бях сигурна, че дете седи зад мен и ме удари. Обърнах се рязко и настръхнах. Зад мен другата половина на автобуса беше празна. Скочих, тръгнах по пътеката между седалките, гледах между тях и под тях. Бях сигурна, че дете ме е ударило или луд и сега се крие. Нямаше никой. Заклевам ви се никога не съм изживявала нещо такова. Свлякох се на една седалка и първото, което си помислих беше, че татко ме удари, защото помислих това ужасно нещо за брат ми.....не знам дали е така, но за мен е необяснимо....и не ми се случи никога повече. Да добавя, че баща ми никога не ме удрял, никога.

Попаднах случайно на тази тема. Зачетох се и ми стана интересно.
Странни неща наистина се случват​. Не знам каква е причината Господ , магии, заклинания ....
Аз вярвам изключително много в човешкият ум и неговите способности!
Имаше една книга , която не дочетох- Подсъзнанието може всичко! И
Аз вярвам в това!
Човешкият ум е необятен ,макар да не го осъзнаваме. Често ние самите си даваме отговори​ на нещата, като си мислим, че се е случило нещо странно.
Искам и аз да споделя нещо странно, което ми се случи наскоро.
Имам приятелка , която живее в Щатите. Тя има син в момента на 3,4 гд. Аз родих миналата година и стана така, че не се бяхме чували известно време...не знам колко месеци,година. Аз си гледам бебето ,тя си живее нейният живот в Щатите. Писахме си на вайбър няколко пъти набързо и толкова.
Една вечер в сънувам бременна с огромен корем. Пъшка и не можеше да седне на един стол.
Мислех да й пиша ,да й разкажа сънят си,но деня мина ,дойде друг и забравих.
След 3,4 седмици приятелката ми ми праща снимка от родилното на новороденото си бебе!
Аз изтрещях! Разказах й сънят си и я попитах защо не ми е казала,а тя ми отговори, че ми била писала на вайбър,но аз не съм реагирала.
Почнах да връщам лентата назад и наистина такава новина не съм прочела! Не знам какво се е случило, наистина.
Единственото логично обяснение ми идва да не би покрай грижите за детето да съм мярнала това съобщение,но да не съм го прочела. Да се е запечатало в съзнанието ми и в един момент подсъзнанието ми да ми е напомнило за моята приятелка. Не знам.. просто търся обяснение 😃
Другото странно нещо което ми се случи беше преди около 2 години.
Ние живеем във вилната зона на града ни и като ученичка когато пътувах в автобуса, често пътуваше и една възрастна монахиня. Някъде из лозята имаше църквичка. Виждаше се табелка на главния път.
Минаха петнайсет ,двайсет години откакто не съм я срещала и бях забравила, че има такава църква.
Аз не можех да забременея дълги години и накрая преди 2 гд ми поставиха диагноза изчерпан яйчников резерв,според доктора шансът ми беше много малък да забременея с моя яйцеклетка,но започнахме процедура инвитро.
Бях ужасно отчаяна , светът за мен беше свършил. Исках да бъда майка!!!
По време на процедурата нещата никак не вървяха добре. В един момент на силно отчаяние се сетих за тази църква! (Не се бях сещала от години)
Влязох в Гугъл мапс да потърся къде точно се намира и попаднах на статия от ел.вестник . Оказва се, че тази църква е основана преди не знам .. Много години от въпросната монахиня, която е помагала на бездетни двойки. Ходили са при нея и им е четяла специални молитви и им е казвала какво да направят. 😮
Така двойките забременявали скоро след посещенията си при нея.
Тя била починала преди 10 години,но сега в църквата била нейната внучка, която научила от баба си как да помага на такива двойки.
Замъкнах още същия ден мъжът ми. Беше неделя по обяд. Църквичката, която е 4×4 метра беше затворена. Нямаше никой. От съседното лозе ни казаха да дойдем към 17:00 часът. Църквичката отваряла врати само в неделя  следобед и има литургия. (Още една случайност 😏)
Върнахме се след два часа , като мислех да говоря с въпросната внучка и да споделя проблема си. Имаше обаче доста хора и докато се ориентирам кой,кой е , литургията започна. Попът чете молитви, монахините и те. Всички хора се познаваха и ни се усмихваха и поздравяваха. По време на литературата ме напираше да рева ,едва се сдържах.
Не посмях да говоря с някой ,да си споделя проблема, защото щях да орева орталъка, както се казва...
Тръгнахме си след литургията и двамата с мъжа ми се чувствахме по-леко, по-спокойни и заредени.
Инвитрото беше неуспешно! Преживях го изключително зле! Изчаках няколко дни след отрицателния тест и започнахме да си подготвяме документите за инвитро в чужбина. Направихме резервация в хотел, платихме си я ,но цикълът ми не идваше. За първи път през живота ми се молех да ми дойде ,за да мога да започна нова процедура веднага след прегледа. Оказа се обаче, че съм бременна! Забременяла съм спонтанно веднага месеца след инвитрото.
Не знам дали се дължи на църквичката...аз не вярвам много в странните неща и винаги търся обяснение,нооо странностите и съвпаденията​ са все пак някаква странна енергия 😊
И да допълня,сега се сещам , че тази случка беше по същото време преди 2 години. Август, Септември 😃 и аз случайно попаднах на темата !

При мен единственото странно, което ми се случва е, че отвреме на време сънища ми се сбъдват 1:1. Дори не е нещо важно или знаково, просто ситуация от ежедневието, разговор и ей такива неща. Немога да намеря логично обяснение :/ Вече можеби стават 15 години от първата подобна случка.

Много интересна тема!!!
Страхотни истории!
Често ми се случват и на мен.
Най-вече (това още от малка и мн се плашех,защото не разбирах)да кажа някоя дума и веднага след това да я чуя по ТВ или радио.Сега се случв и на дъщеря ми!
Има и още доста странни неща,ще споделям във времето.

Пипа, настръхнах докато те четях. Къде се намира тази черква? Може и на лични.

При мен сънищата ми се сбъдват под една или друга форма.
Сънувах дядо ми, който беше наскоро починал и той ми посочи огън в педалите на старата шевна машина на баба....на следващият ден печката, тип духалка се запали и почна да гори точно преди да заспим...

Имам сънища, свързани с Втората световна война....танкове, боеве, крием се....
Моят батко сънуваше също един доста натрапчив сън от това време - лети със самолет и го свалят. Няколко години по-късно вижда изложен същият самолет и с изненада установява, че е отлично запознат с устройството на самолета.

Като ви чета, направо се радвам, че нямам пророчески сънища и нищо не се сбъдва. Толкова шантави и страшни неща сънувам понякога, че ако в живота ми се случи да изживея дори един сън, отдавна щях да съм на оня свят, с половината рода и още толкова непознати, които съм сънувала.