Случи ми се нещо странно XVІ

Това с негативното мислене се преекспонира много.

Я си кажете - "Сега няма да мисля за портокал." И на секундата един въображаем портокал се появява в съзнанието и упорито се търкаля насам-натам, именно защото НЕ ТРЯБВА да мислите за него.

Всеки нормален човек се страхува за близките си. Не случайно има една приказка - "Да не ти се случва това, дето ти го мисли майка ти (защото тя все от лошо се страхува), а да ти се случи това, което ти го мисли съседът."

Тревожността е нещо отвратително!И моите притеснения за близките изскачат ей така,от нищото.Винаги,когато някой тръгне на път,се побърквам.Мразя да се чувствам така.Хем нищо не мога да предотвратя,хем само се тровя.Не дай боже да имаш тревожно разстройство.И не,няма как просто да спреш да мислиш негативно, от раз,освен ако не се преструваш.Вбесява ме понякога невежеството на някои хора по отношение на депресията и тревожността.Който не го е изпитал,не може да разбере.
Като се замислим,понякога не е ли именно невежеството, безхаберието,безразличието,по-страшно от всякакви призраци,духове,извънземни,и прочие?

Съгласна съм, че може да привлечем неприятностите с негативни мисли, но не съм съгласна, че ако мислим само положително, изведнъж всичко лошо ще изчезне.
За себе си съм разбрала, че понякога се притеснявам излишно, затова винаги когато влезна в подобна фаза гледам да се откъсна от лошите мисли и с логични аргументи да ги оборя. Справям се в повечето случаи. Но не винаги успявам да мисля само и единствено положително, а също така случайно или не ми се е случвало да се сбъднат някои мои предчувствия, независимо от това колко силно съм се опитвала да насочвам мисълта си в обратната посока.
Например лятото, в което баба ми почина. С дядо отидоха на село да изкарат лятото там. Докато ги наблюдавах как вървят към трамвайната спирка, за да отидат на влака през главата ми се стрелна мисълта, че те няма да се върнат заедно. Освен обичайните старчески болежки нямаха сериозни заболявания, т.е. нищо, което да провокира притеснението ми основателно. Баба беше на 64 г тогава. Дядо на 70. Повече до края на лятото не ми мина през главата негативна мисъл. Даже забравих за тази мисъл. После отидох за една седмица при тях на село и когато си тръгвах за София те останаха на село за още 2-3 седмици. Докато баба ми махаше за чао нещо  в мен се обади отново и нашепна, че тя си отива, даже за кратко ми се стори, че я виждам почти мумифицирана, все едно скелет с кожа. Отново се опитах да прогоня тази мисъл, но вече не успях. Две седмици живях със свито сърце и се обвинявах, че съм се прибрала в София толкова рано, а можеше да остана още няколко дни с баба. След тези две седмици ни се обадиха съседи от село, че баба е много зле и да отидем да я вземем. Закарахме я в Пирогов. Оказа се, че е получила инфекция на крака поради тромбофлибита си. Почина в адски болки.

И аз имах усещане на рождения ден на дядо, когато си тръгвах от празненството, че го целувам за последно, а нямаше такива индикации... После бях по работа в чужбина за няколко дни и като се прибрах,  от летището директно отидох в болницата, където по-късно почина.

Усещане/предчувствие или мисъл/страх? Мисля, че колкото и да искаме да бягаме от такива мисли, те винаги се прокрадват, особено когато става въпрос за възрастни хора...

Различните нива на интуиция
http://www.highviewart.com/cvetno/chetirite-niva-na-intuitsiyata-9539.html

Не знам интуиция ли е, но е много странно и страшно. На няколко пъти ми се е случвало да си помисля нещо, ей така от нищото, мисълта да изчезне и после да разбера, че това което съм си помислила се е случило. Винаги е било нещо незначително и все съм го отдавала на съвпадение.
Но един случай с близка приятелка много ме стресна. С нея много си разказвахме всякакви болки които имаме, тя имаше проблеми с приятеля си и неговото семейство, които бяха много против връзката им и не го оставяха да е с нея. Не знам защо един път си казах ''Дано не стане нещо с това момче като не могат да си го поделят така'', дори не го познавах лично. Лятото всеки си се прибра и не се виждахме, но си пишехме. Много време нямах новини от нея и накрая ми писа, за да ми каже, че приятелят ѝ е починал през лятото. Веднага си спомних какво си бях помислила.

Много страшно ми стана, първо, че не ми е никакъв и не се познавахме, второ - и да е случайност, все пак става въпрос за младо момче, здраво, право, починало било в съня си.
От тогава мине ли ми лоша мисъл се кръстя, чукам по дърво и се моля да не вземе, че да стане. Страшничко си е, дори и съвпадение да е.

Споделяла съм и преди за подобна мисъл/предчувствие. Първия път колежка (мир на праха й) черпеше за годежа си, мина ми мисълта, че няма да има сватба поради смърт. Загина в катастрофа заедно с годеника си. Втория път се събрахме фамилията на РД на баба ми. Не можах да се отърва от натрапчивата мисъл да си направим снимка, защото ще е последната заедно. Нямаше индикации, че някой е болен или нещо... след месец вуйчо ми влезе в болница, почина малко повече от 5 месеца след този РД.
Дълго време се обвинявах, особено след първата случка, но не съм го желала на никого... просто ми изникна мисълта, после бях и забравила за нея, докато не ни казаха....

Синът ми има силна интуиция. Той предусети смъртта на майка. Сподели, че много иска да миди баба си, защото е усетил, че няма да може да я види никога повече.

Днес правим 6 месеца от сватбата. Мама сънувала дядо, който й казал, че много му се идвало на сватбата, но нямало как...

Зловещо звучи, особено ако има починали.
 

Честно, не съм сигурна, че бих искала такава интуиция. Ако е нещо което може да се предотврати, добре, ама то....

Особено в днешно време,когато се случват какви ли не трагедии,едва ли има някой без негативни и неприятни мисли.Събитията от външния свят ги улесняват да ни нападат.
Моя братовчедка,с която сме сравнително близки,ще заминава да учи тази година в чужбина и ето ти нова причина за притеснения за тревожен тип като мен!Отсега още ме ужасява тази мисъл,но нямам намерение да й споменавам колко се тревожа,да не й вгорча заминаването,за което тя навярно много се вълнува.

Ето още нещо интересно по въпроса
http://www.obekti.bg/chovek/zashcho-vsichki-promeni-v-zhivota-sa-chast-ot-plana

Много интересен линк за нивата на интуиция. При мен сработва най-високото ниво, когато наистина ми е наложително. Тази част: "и позволява да установим контакт със сферата на цялото знание". Така преди една операция, за която много се притеснявах, надзърнах и видях детайли. Успях после да верифицирам 3 от нещата:
- хистологията наистина е на същия етаж. Точно както видях едно младо момиче напред-назад по коридора.
- подът и стените бяха същите. А аз в реанимация и операционните зали не бях влизала преди това.
- операцията продължи 1 час, точно както казах на анестезиологът. Първо като го питах, той ми отговори: 30 мин. Казвам: Не, около 1н час ще ме държиш под упойка. Да си знаеш. Попаднаха ми после за малко протоколите от операцията - продължителност 1:05.
Имаше и още детайли, но след операцията не питах за подробностите. Нали всичко мина ок. Това ми беше най-важното
Така че има го това нещо.

И друг случай се сетих. Един лекар ще ме праща при една алерголожка. Питам го как се казва. Казвам - чакай ще я "проверя". Започвам да му описвам как изглежда, горе-долу на колко е години, как си носи косата, че е любезна и възпитана, т.е. няма навика да си обижда пациентите. Той пита: Познавам ли я?. Казвам: "Не, за първи път я чувам". И после му казвам: "Ще отида при нея, обаче и тя ще ми обърка лечението и нещо много ще смея, ама много ще се смея." Лекарят много се учуди на всичките ми приказки. Отидох и така и стана - тя доказа алергия към гъби (храната) и в следващите 5 минути ми изписа добавка, чиято основна съставка са гъби. Просто толкова много беше задълбочена да ми обяснява от къде точно да си я купя, че изобщо не съобрази. И наистина много се смях тогава.

Magdalena ,с тази конкретика,която описваш случките за мен интуицията ти е минала към ясновидски способности ,толкова да е високо нивото на интуиция,че да назоваваш с точност времетраене и описание на човек ,който не си и виждала -няма как да стане без дарба ,не и според мен !

Теб не те ли притесняват тези "проблясъци'?
Редовно ли те спохождат или само ако "се напънеш"  за нещо ,което силно те интересува и тревожи?

Сподели,ако не те притеснява,на мен ми е адски любопитно!