Всъщност парадоксът е, че истинският чар на живота е точно това - непредвидимостта. Да, може да се надникне, но се губи тръпката от нещата. Ако има нещо лошо, което съм видяла по моя воля - не мога да го предотвратя - опитвала съм - не става. Просто обстоятелствата така те принуждават и каквото и да правиш - все се стига до нещо, което е било лошо.
За това проверявам само за лекари, здраве, операции и такива важни неща. В друго не се бъркам.
И друго се сетих: бях говорила с една жена - тя си е истинска ясновидка - беше ми казала, че по принцип не би трябвало да мога да виждам моето бъдеще, т.е. един вид да гледам сама на себе си. Но явно, че може, ако е нещо важно.
Аз и преди май съм писала за това информационно поле. Информацията е навсякъде около нас. Ние реално плуваме, потопени сме и сме част от тази фина субстанция, която изгражда материята и там всъщност се 'складира' и тази информация. То е като да плуваш в басейн, но и да си на ясно, че 70% от тялото ти също е вода (забравих точния процент на водата в тялото, но май беше около 70%). Нещо подобно е. За това емоциите, мислите, те някак се записват.