Когато майка ми почина и в следващите няколко седмици усещах внезапен аромат на цветя в стаята. Ей така от нищото, появяваше се и изчезваше. Може би някъде около 40-тия ден престанах да го усещам.
- Публикувана: 1 авг. 2017, 14:55 ч.
- Последно мнение: 10 март 2018, 07:26 ч.
Случи ми се нещо странно XVІ
Здравейте, отдавна не ми се беше случвало нищо странно, но снощи се случи нещо, което не мога да си обясня. Тъкмо бях загасила ТВ и размишлявах за любовта, която преодолява прераждания (филмът, който гледах беше с такава нотка), изведнъж някакво огнено кълбо ме блъсна отгоре в главата и нахлу чак до пръстите на краката ми. Усетих затопляне, темето ме боли като ударено и чух шум като свистене. Не се изплаших, нищо лошо не си помислих. Не спях, дори не бях задрямала, лежах си и си мислех как такава любов се открива във всеки живот и хората я изживяват и дали аз съм имала такава. Чудя се, дали е било някакъв микроинсулт, макар че нямам никакви нарушения, дори сърцебиене не получих, нищо. Сякаш нещо нахлу в мен и се разпръсна в мен. Като метеор навлизащ в атмосферата.
Преди няколко месеца в едната стая на апартамента , която не използваме, всмисъл нещо като гардеробна е, усетих миризма на тамян. Адски силно миришеше, всички други също я усещаха. Нямаме съседи нито над нас , нито до нас в тази част на апартамента. Там стоеше ръчно направена икона от свекъра ми,който малко преди това почина.
Беше много странно.. и мислех ,че това е той, някакъв вид енергия, знам ли..
Беше много странно.. и мислех ,че това е той, някакъв вид енергия, знам ли..
Ами скоро се нанесохме в този апартамент,преди малко повече от месец и единствените хора,които са идвали през това време са мойте родители,тези на приятеля ми и най-близката ми приятелка значи магията евентуално отпада като вариант.
И да не е спам ще разкажа нещо от снощи.Загубих си пръстена явно докато съм правила вечеря и се е изхлузил.Аз и приятеля ми търсихме навсякъде и не можахме да го намерим.Днес се сетих за едно поверие,което съм чувала,не знам колко действа но,завързах кърпа на крака на масата и казах ''Дяволе,дяволе,поиграй си и го върни''.Та..надявам се да го върне.
И да не е спам ще разкажа нещо от снощи.Загубих си пръстена явно докато съм правила вечеря и се е изхлузил.Аз и приятеля ми търсихме навсякъде и не можахме да го намерим.Днес се сетих за едно поверие,което съм чувала,не знам колко действа но,завързах кърпа на крака на масата и казах ''Дяволе,дяволе,поиграй си и го върни''.Та..надявам се да го върне.
) 
Престрашавам се да споделя нещо и аз.
Случвали са ми се доста странни неща, но напоследък си спомних едно конкретно, което стана преди достатъчно години, но си остана едно от най-необяснимите.
Беше си напълно нормален ден, аз бях с леля си у дома и вършех някаква домакинска работа. В един момент отидох до банята за да си измия ръцете (вратата беше отворена) и пускайки водата ме обзе доста странно чувство. В следващият момент от кухнята - която е на другия край на апартамента - чух собственият си глас (!) как ме вика по име, два пъти. Интонацията на гласа беше такава, каквато използваме когато викаме дете. Вдигнах вежди и се замислих, казах си, че може би халюцинирам и точно да се върна към задачите си, леля ми пристигна при мен с "Кажи?"... чула, че викам нещо и дошла да види от какво имам нужда.
Това не ме уплаши кой знае колко, нито пък нея, само ни озадачи, но странните неща, които изпитваме сами винаги малко или много поставяме под въпрос, но когато се окаже, че и друг е станал "свидетел".. нещата стават интересни.
Случвали са ми се доста странни неща, но напоследък си спомних едно конкретно, което стана преди достатъчно години, но си остана едно от най-необяснимите.
Беше си напълно нормален ден, аз бях с леля си у дома и вършех някаква домакинска работа. В един момент отидох до банята за да си измия ръцете (вратата беше отворена) и пускайки водата ме обзе доста странно чувство. В следващият момент от кухнята - която е на другия край на апартамента - чух собственият си глас (!) как ме вика по име, два пъти. Интонацията на гласа беше такава, каквато използваме когато викаме дете. Вдигнах вежди и се замислих, казах си, че може би халюцинирам и точно да се върна към задачите си, леля ми пристигна при мен с "Кажи?"... чула, че викам нещо и дошла да види от какво имам нужда.
Това не ме уплаши кой знае колко, нито пък нея, само ни озадачи, но странните неща, които изпитваме сами винаги малко или много поставяме под въпрос, но когато се окаже, че и друг е станал "свидетел".. нещата стават интересни.
Asphodella, аз знам, че когато чуеш да те викат, без около теб да има някой и когато си сигурна, че си сама...а и в твоя случай включително, не трябва да отговаряш. За предпочитане е да провериш, да потърсиш източника, но не и да отговаряш.
Има поверие, че смъртта те вика, което си е доста плашещо.
_Мishel_, аз бях толкова озадачена, а и допълнително увлечена в работата си, че даже не се замислих да отговарям или да потърся. Като се обърна назад, тогава наистина ми беше доста рисков и наситен период, чувала съм същото поверие след това, май даже тук го четох. И това да е било, нищо чудно.
Пък аз знам, че да чуваш гласове си е диагноза 
Сигурно са с еднаква диагноза... шегата настрана и на мен ми се е случвало да ми се чува,че майка ми ме вика и като отида до нея и а питам,защо ме вика ми казва,че не ме е викала тя,Може да ми се е причуло,а може и да не ,и аз знам,че ако чуеш да те вика глас, а няма никой не трябва да се обаждаш;ама не знаех, че смъртта те вика.Може и да има нещо вярно бе хора,на мнение съм,че щом не съм била там може и така да е било,а и мисля,че се случват такива неща на хора,които ще приемат нещата спокойна,примерно да го чуя и да съм убедена,че не ми се е причуло или ще вляза в лудница,или ще трябва да се изнеса от нас и ще живея в някоя черква за по-Сигурно.