Случи ми се нещо странно XVІ

това ми прилича на извънземен от расата на високите бели.Не няма ирония в поста ми

Знам, че няма ирония. Даже наскоро с една шриятелка говорихме и тя ми каза същото. Нещо от. рода на атлантите и още някакви спомена, които преди тях са населявали земята. Аз не съм съвсем на ясно, но тя се интересува много и спомена, че били с ръст два метра и нагоре. Незная, пък и едва ли ще узная някога. В момента като че ли повече ме притеснява момичето от онзи апартамент. Май ще е по- добре да се изнесе от там. Ако има възможност, да се съберат една весела компанийка, да й съберат нещата за час и да забрави всичко. И да, нищо й няма, просто получава паник атаки. Оредполагам, че те са краен резултат от силно психическо напрежение и най- добре то да бъде туширано. Да не остава сама, да чувства сигурност, леки филми, смешни истории, приятна компания, разтоварващи разговори, повечко смях и така, докато мрачните емоции избледнеят. Така ще се отърве и от паник атаките, които сами по себе си не са опасни, но са ужасно плашещи за този който ги получава. Останах с впечатлението, че е мило и добро момиче. Заслужава да й се помогне.

Това с извънземните е плашещо, не че другите версии не са... И какво са целяли е най-интересното... Преди време гледах един страшничък филм на такава тематика - Dark skies, там отвличаха деца за експерименти... Ако някой се вълнува от такива неща, може да го гледа.
П.С. Сега се сещам, че като бяхме малки, майката на една от приятелките ми, мед. сестра по образование, разправяше как си комуникира с извънземно на име Касиопея, чиято глава стигала точно до прозореца на спалнята й /живееха на втория етаж/. Още не знам истина ли беше или не...

Относно момичето с апартамента. Важно е и каква е сградата както са написали вече преди мен. Не знам там където сте дали има толкова стари сгради, но аз преди години живеех под наем в апартамент в малка жилищна кооперация на два етажа. Строителството беше на около 100 г. Гредоред. Бяхме на втория етаж. Когато на първия етаж съседите изпуснат нещо тежко, се чуваше сякаш нещо пада при нас в другата стая. Разтрисаше се и нашия апартамент, случваше се някои предмети да паднат от местата си (затова започнах да слагам леки предмети по-навъре по рафтовете). И не говоря за това да падне гардероба, а най-обикновен тежък предмет, например да бутнат стол. При по-тежко стъпване също се тресеше апартамента. Това не ме плашеше, защото къщата на прабаба ми на село беше кирпичена и там по същия начин се тресеше при ходене, затова веднага разбрах откъде идва всичко. Но ако нямах този предишен опит, сигурно щях да се паникьосам първоначално.
Обаче в моя случай апартаментчето беше много спретнато, уютно, макар и с по-стари мебели (но не чак архаични, а например такива, които са били на мода в годините от моето детство). Всичко пукаше, но то си беше от строителството.


А сега да се посмеем малко. Аз преди няколко вечери като се прибирах от работа си изкарах малко акъла напразно, но се бях зачела в темата преди това и съответно мислите ми бяха на подобна тематика. Та разминах се в тъмното с жена, облечена в тесни дънки, с бежово яке с качулка. Качулката - на главата. Тъмно е. Лице НЕ се вижда. Малко ми се сви стомаха на топка и ускорих крачка. Загледах се когато се разминах с нея все пак да мерна поне бялото на очите в тъмното, но нищо не видях. Това ме стресна още повече. Подминах я и от страх погледнах назад. Видях, че е спряла и се е обърнала към мен. Лицето естествено пак не се виждаше. Сигурно е била просто чернокожа жена, но тогава така се уплаших. Очаквах все пак поне бялото на очите да мерна под светлината на уличната лампа, под която се разминахме, а то - нищо. Ключовете ми бяха в ръката и отклоних поглед от жената само за 2 секунди докато допра чипа до входната врата, за да отключа и вече я нямаше когато пак погледнах. В следващите два дни имах неприятности и по едно време веднага си казах - ето, това е бил някакъв демон и ми е изпратил злини. Веднага се разсмях на мислите си. Какъв ти демон в тесни дънки и бжово яке, обувки с дебели токове. Вероятно жената се е посмяла на мой гръб като е видяла паниката ми и затова така ме е загледала.

Тъй като помолиха за снимка





Сградата е тази по средата, започва от улука и свършва до по-светлата сграда (не знам дали го обясних както трябва). За мене си е грозна и страшна, на снимката не излиза толкова зловещо колкото на живо. Особено вечер изглежда много кофти.

Аз харесвам подобни сгради - е, не толкова мърляви, но с един козметичен ремонт по фасадата ще придобие симпатичен вид за обичащите ретро-стила. Така като я гледам обаче ми се струва стабилна, или поне не толкова паянтова каквъвто беше блока, в който описах, че съм живяла, така че поне за мен отпада версията снимките да са паднали поради някакво сътресение в сградата. Възможно е момичето да ги е съборило само без да усети в бързината, но и намесата на друг тип енергия също ми изглежда възможен вариант.

Леле,отвратителна потискаща и депресираща фасада ,представям си и вътре какво е,с основание момичето не си въобразява случващите се странности....Дано по-бързо намери начин да се изнесе !

Да, стара сграда, интересно изглежда. Ако беше в Бг ( аз поне разбрах, че момичето живее извън страната и ако греша, моля, поправете ме) щеше да е паметник на културата. А може и да е. Има нещо много очарователно в тези стари сгради. Имат собствена история. Но наистина навяват някои противоречиви чувства. Ако девойката се чувства зле там, най- нормалното нещо е да я напусне и да си вземе нещо по- новичко, с повече съседи с деца . Така мисля.

Оприличавам я веднага със заглавната снимка на темата ,зловеща гледка,спор няма

Има други сгради с подобна архитектура които са много добре подържани и изобщо не изглеждат зловещо. Но в случая нито отвън, нито вътре има поддръжка.
И вътре всичко е мухлясало, влажно, тъмно.
Предполагам, че да живееш на подобно място се отразява на психиката и човек може да започне да си въобразява какво ли не.
Но как да кажа на приятелката ми, че според мен си въобразява.

Днес твърдеше, че откакто е излязла сутринта я следва някаква черна котка.

И по повод старите сгради ми се иска да ви разкажа нещичко Преди 5-6 години работех в една агенция за недвижими имоти. Винаги съм имала слабост към тези стари къщи и един ден в разгара на лятото, в един горещ следобед взимам фотоапарата и обявички за лепене с листчета за късане от обявата с телефона ми, които да разлепя и тръгвам по една улица в гръцка махала ( от Варна съм) . Улицата граничи с морската градина и от нея я дели само двулентово шосе, а по самата улица от край до край има само такива стари къщи. Големи, дву и три етажни, с различна архитектура. Повечето от тях са отдадени под наем на разни посолства и големи фирми, но една от тях е изоставена. Страхотна къща ви казвам, отпред с колонади, тип испанска хасиенда, с открити овални веранди, на три етажа, бяла, обвита богато с бръшлян, а отпред два вековни бора. Красота. Сама съм на улицата, половин час я обикалям, опитвам се да вляза в двора от двете врати , но са заключени с вериги и катинари.Накрая решавам да снимам от където мога. Направих поне 30 снимки , беше ми странно приятно, все едно бях в друго време. По улицата жив човек няма, само от време на време минава по някоя кола. Наснимах се и се върнах в офиса. Свалих снимките на компа, написах си блестяща рецензия и тръгвам да подрязвам снимките за да ги кача на сайта на агенцията към обявата. Увеличавам ги и... Викам колежката и й казвам - Ела да видиш къщата. А тя застава зад мен, поглежда и прихва ( нарочно не й казах, какво виждам аз ) - Ама, Еленке, те са те гледали докато си ги снимала. На половината снимки в прозорците се виждаха композиции от лица и фигури. На мъже, на жени, ядосани, тъжни, жена седнала, мъж зад нея, на следващата снимка двама мъже , жената я няма, но за сметка на това се вижда на другия прозорец.... Абе лудница. Показах ги после на доста хора, и да, виждаха ги. И най интересното беше, че преди да си тръгна лепнах една обява от вътрешната страна на вратата, за да не ми я скъса някой от конкурентна фирма. Идеята беше, ако някой влиза легално в двора, да я види. След два дни минах от там и две листчета с телефона ми бяха откъснати. После сума и време чаках някой призрак да ми звънне  Честно  Ама никой не звънна де

Стана ми интересно. Пазите ли снимките?

За съжаление не, което може автоматично да превърне случката ми в измислица. Просто снимките, офертите , обявите, всичко остава в агенцията. На всякъде е така. Е, имах ги за известно време в пощата си, но в един период не влизах там и всичко ми се затри. Между другото се замислям дали да не отида това лято да я снимам пак тази къща. Между другото я има качена в няколко сайта. Даже наскоро я гледах в един за стари къщи във Варна. Била е собственост на двама братя фабриканти, производители на олио. После заминали за Америка и къщата останала. Но явно е била притежание и на други в последствие, защото в нея са снимани сцени от българския филм " Една жена на 33" с Ирен Кривошиева.  А в момента се продава за милион и двеста евро. Като човекът който успее да я купи, трябва да приготви поне още половин милион за реставрации и реновиране вътре. Непродаваема бих казала, което е много жалко. Така ще я оставят да се разруши, а е прекрасна.

Намерих къщата до Морската градина, на мен ми е зловеща.

На една от снимките има някаква игра на сенки, наподобява силует:


На друга, долу в ляво "виждам" женско лице и част от торса, но май е просто счупен прозорец:



Eoss Eos, на твоите снимки ясни ли бяха лицата или нещо подобно на горните?

На някои снимки бяха по- ясни, на други, като на тези снимки. Примерно, задържам фотоапарата в едно положение и снимам два пъти. Излизат две съвършенно еднакви снимки, но силуетите в прозорците са различни. Но цялата къща видя ли някъде? Красива е, просто приказна, дори и в изоставения си вид.