В къщата на бабата на мм има кладенец от столетия. Самата къща навява в мен ужас и страх, разправяла съм в темата.
Дорис, разкажи за кладенците моля
Дорис, разкажи за кладенците моля
- Публикувана: 1 авг. 2017, 14:55 ч.
- Последно мнение: 10 март 2018, 07:26 ч.
Случи ми се нещо странно XVІ
Църквата всъщност е манастир (днес прочетох табелата. Манастир Св.рождество Богородично.
Днес отидохме с малката.
Намира се по пътя за Виница, преди Паралакс. Свива се точно до къщата на Бабаеленов. До колкото знам по този път има и стрелбище.
Днес имаше един човек там. Манастира беше затворен и той каза, че работи събота от 18:00 и в неделя от 09:00 сутринта.
Днес отидохме с малката.
Намира се по пътя за Виница, преди Паралакс. Свива се точно до къщата на Бабаеленов. До колкото знам по този път има и стрелбище.
Днес имаше един човек там. Манастира беше затворен и той каза, че работи събота от 18:00 и в неделя от 09:00 сутринта.
Сетих се за нещо. Бях дете и на улицата ме спря една възрастна жена, започна да ми разказва живота си. Как била харесвала едно момче, как той отишъл при нея, тя не го погледнала. Съжаляваше, че веднага не е дала знак на това момче, че и тя го харесва, но защото е била много срамежлива. Така се бяха разминали двамата. Тогава тя е била на 15-16 години. А пред мен стоеше жена на 75-80 години и ми обясняваше как все още съжалява за нещо преди толкова много години. Аз учтиво я изслушах и продължих по пътя си. След няколко дни видях нейният некролог - просто жената беше починала. Това съвсем ме разтърси - явно в последните си дни е мислела за това момче и неосъществената любов с него. Бях дете наистина и всеки досег със смъртта ме плашеше още повече.
Аз тайничко се помолих вътре в себе си никога да не съм в нейното положение.
Видях моят настоящ мъж (а тогава бившо гадже) на един ъгъл и получих нещо като де жавю, но от бъдещето: видях го като възрастен мъж на около 70 години, самотен, приведен, без семейство, без деца, без жена до себе си и как погледжам в очите му и съжалявам, че не съм застанала до него като жена и че не съм му родила деца. После се окопитих, той не беше дядо. Аз вече знаех, че тази среща ще се повтори след много години и че аз ще съжалявам. Сега сме заедно, имаме детенце.
Аз тайничко се помолих вътре в себе си никога да не съм в нейното положение.
Видях моят настоящ мъж (а тогава бившо гадже) на един ъгъл и получих нещо като де жавю, но от бъдещето: видях го като възрастен мъж на около 70 години, самотен, приведен, без семейство, без деца, без жена до себе си и как погледжам в очите му и съжалявам, че не съм застанала до него като жена и че не съм му родила деца. После се окопитих, той не беше дядо. Аз вече знаех, че тази среща ще се повтори след много години и че аз ще съжалявам. Сега сме заедно, имаме детенце.
След няколко дни видях нейният некролог - просто жената беше починала.
Църквата всъщност е манастир (днес прочетох табелата. Манастир Св.рождество Богородично.
Днес отидохме с малката.
Намира се по пътя за Виница, преди Паралакс. Свива се точно до къщата на Бабаеленов. До колкото знам по този път има и стрелбище.
Днес имаше един човек там. Манастира беше затворен и той каза, че работи събота от 18:00 и в неделя от 09:00 сутринта.
Днес отидохме с малката.
Намира се по пътя за Виница, преди Паралакс. Свива се точно до къщата на Бабаеленов. До колкото знам по този път има и стрелбище.
Днес имаше един човек там. Манастира беше затворен и той каза, че работи събота от 18:00 и в неделя от 09:00 сутринта.
Дорис, разкажи за кладенците моля
Има в митологията същества, които излизат от кладенците. Смята, се че са невидими /като водата/ и изпълзели навън са зли и правят поразии, карат хората да се нараняват и най-често блъскат децата да падат и да се нараняват, вкл. в кладенеца ...
Това е една и от причините да се затварят кладенците с капак. Тъй като авторката изрично подчерта, че дечицата и са пострадали няколко пъти се сетих за тях. Бррр
Църквата всъщност е манастир (днес прочетох табелата. Манастир Св.рождество Богородично.
Днес отидохме с малката.
Намира се по пътя за Виница, преди Паралакс. Свива се точно до къщата на Бабаеленов. До колкото знам по този път има и стрелбище.
Днес отидохме с малката.
Намира се по пътя за Виница, преди Паралакс. Свива се точно до къщата на Бабаеленов. До колкото знам по този път има и стрелбище.
Преди 5 години майка ми си счупи тазобедрената става и лежа в Ортопедията в Св. Анна, на съседното легло се оказа жената на свещеника, по някаква супер случайност станало дума. Спомням си, че майка ми и каза да предаде на свещеника, че и двете неща, които си е пожелала са се сбъднали или са на път да се сбъднат, едното било аз да си намеря половинка, а другото да има внуци (сестра ми има дъщеря, а аз тогава бях в 8-я месец, но и двете доста се забавихме с децата). Точно един месец след тази история майка ми почина съвсем внезапно. Не знам защо го споделям, но и друг път съм го мислила, точно когато човек реши, че всичко, което си е пожелал се е сбъднало и... След няколко дни видях нейният некролог - просто жената беше починала.
По снимката я познах. Беше скоро след като ме беше спряла на улицата. И друго се сетих, че се редактирам, некрологът беше залепен точно на дървото пред нас. Стресиращо си беше за мен и ми е останало като спомен.
Църквата всъщност е манастир (днес прочетох табелата. Манастир Св.рождество Богородично.
Днес отидохме с малката.
Намира се по пътя за Виница, преди Паралакс. Свива се точно до къщата на Бабаеленов. До колкото знам по този път има и стрелбище.
Днес отидохме с малката.
Намира се по пътя за Виница, преди Паралакс. Свива се точно до къщата на Бабаеленов. До колкото знам по този път има и стрелбище.
Преди 5 години майка ми си счупи тазобедрената става и лежа в Ортопедията в Св. Анна, на съседното легло се оказа жената на свещеника, по някаква супер случайност станало дума. Спомням си, че майка ми и каза да предаде на свещеника, че и двете неща, които си е пожелала са се сбъднали или са на път да се сбъднат, едното било аз да си намеря половинка, а другото да има внуци (сестра ми има дъщеря, а аз тогава бях в 8-я месец, но и двете доста се забавихме с децата). Точно един месец след тази история майка ми почина съвсем внезапно. Не знам защо го споделям, но и друг път съм го мислила, точно когато човек реши, че всичко, което си е пожелал се е сбъднало и...Не знаех за тази молитва за сбъдване на желанията. Опитвам се да си спомня,но не мога. Аз съм ходила само веднъж на литургия. Попът ми се стори доста странен.
Понякога ,наистина когато човек си мисли , че всичко е наред, нещо се случва. Майка ти обаче си е отишла с мисълта, че желанията й са се сбъднали, което е факт. Дали манастира и молитвата са причината,дали вярата й и нейната молитва,че ще се случи е причината никой не знае!
Важното е , че се е случило това , което е мечтала!
А може ли да споделиш,ако знаеш как сте открили този манастир? Случайно или някой ви е казал? Ти имаш ли някакви по-особени впечатления от въпросният манастир? Някакво по-специфично чувство да е останало в теб?
Питам защото на мен всичко ми се стори много странно. Хората, обстановката, самото протичане на литургията . Самите посетители четяха от Библията и искрено се молеха и вярваха , наистина се виждаше тяхната вяра. Това ме накара и аз да повярвам и да се моля от цялото си сърце.
За мен това е странно, защото аз църкви посещавам рядко и разбиранията ми за Бог са различни.
Вчера с мъжа и децата ходихме на едни езера и докато се разхождахме, той видя една пътечка, отрупана с гъста растителност и реши да минем по нея. Още на първата крачка нещо ме стегна за гърлото, започнах да се задушавам и да бягам напред като луда. От едната страна зад храстите беше единия бряг на езерото, мрачно, тъмно....абе ужас. Не е паник атака със сигурност, същото съм усещала и на гробища и в къщата на бабата на мм, усещането е като да има някой там, някой който не е сред нас 
Между другото едно време имаше някаква книга, Вечен календар май се казваше. В нея имаше разни гадания и т.н и веднъж бях правила изчисления от какво съм умряла в минал живот, отговора беше - удавяне. Споменавала съм май, че изпитвам ужас от реки, морета и всякакви водни басейни
Между другото едно време имаше някаква книга, Вечен календар май се казваше. В нея имаше разни гадания и т.н и веднъж бях правила изчисления от какво съм умряла в минал живот, отговора беше - удавяне. Споменавала съм май, че изпитвам ужас от реки, морета и всякакви водни басейни