Случи ми се нещо странно XVІ

Налудничаво звучи, но, да - мога да разкажа.  Той беше болен от рак. Дълго се мъчи, не можеше да се храни, последните месеци бяха кошмарни и травмиращи. Наближаваше РД на големия ми син, зълва ми казваше, че той само за това говорел, много го обичаше. Беше в петък, но бяхме решили да го празнуваме в събота. В петък с роднини, в събота преди обед с децата. В деня на РД е изпаднал в кома и е починал в събота рано през нощта. Като се замисля, това беше единствения вариант някак да присъства. В събота привечер - започнах да готвя и тъкмо приключвам и се въртя в кухнята и го видях - толкова спокоен и блажен, щастлив, усмихнат. Приживе никога не съм го виждала така. Поиска да му сипя. Аз така се ошашках. За първи път ми се случва такова нещо. Случвало ми се е да си мисля за нещо, да си разигравам някаква ситуация в главата, това нямаше нищо общо. Посегнах да сипвам от лещата, но каза: "Не, не, искам от другото!". По-късно поиска и леща. От години, заради болестта беше на режим и всичко любимо беше забранено.

В понеделник се прибирам и се сещам, че имам един оребрен тиган, който никога не съм ползвала и решавам да пържа кюфтета. Аз никога не съм пържила кюфтета и в къщи нищо не пържа. Как ми е хрумнало ...И така - правя една камара кюфтета и пак се появява и казва:"Искам това..." Посочва си кое иска и му го слагам. И така 3 дни подред - аз се прибирам и първото, което започвам да правя - са пържени кюфтета... Мъжът ми беше в потрес. Всичко това правех някак машинално, без да го обмислям.

След деветия ден изчезна и спомням си, че е идвал веднъж, но кога и защо вече не помня.

Не съм говорила никога с някого за подобни преживявания и ако до скоро бих била скептична, сега направо ми става на топка в областта на слънчевия сплит. Не съм говорила със зълва ми, в някакъв удобен момент мога да я попитам.

Абсолютно е възможно.
Миналата година имах здравословен проблем, за който не споменахме пред детето, което е колкото голямият ти син. Точно в седмицата, в която това ми се случи, задаваше въпроси за това точно състояние....

Алена,настръхнах,такова нещо не ми се вярваше,че може да стане...Не се ли уплаши?Това призрак ли е?

Взе ми думите от клавиатурата, аз съм втрещена.
Дух трябва да е било, друго обяснение нямам.

Само ти ли го виждаше,а мъжът ти?

Момичета, и аз съм имала преживяване, подобно на това на Алена. Дядо ми почина преди около 4 години. С него бяхме много близки, обичахме се ужасно силно и може да се каже, че бях любимото му същество. Аз бях и първият човек, който разбра, че е починал и трябваше да го съобщя на всички - на баба, на мама и другите. През нощта на следващия ден, когато почина, бях задрямала много повърхностно и изведнъж усетих нечие присъствие, като че ли имах очи на гърба /спя по корем/. Сепнах се и се обърнах с отворени очи и видях образа на дядо - изправен до леглото, като направен от облак, целият в бяла пелена, и гледаше право в мен, с тъжен и загрижен поглед, сякаш знаеше, че трябва да се разделим завинаги. Докато се осъзная минаха няколко секунди, стреснах се жестоко, въпреки че осъзнавах, че ме обича и няма да ме нарани, и образът изчезна.
Няколко дни по-късно, пак веднага след  събуждане, една сутрин го видях - отново изправен до леглото, точно до главата ми и ме гледаше тъжно. Отново се изплаших и за две секунди образът изчезна. Дори ме беше яд на мен, че толкова се стрясках и не можех да общувам с него. До 40-тия ден сънувах дядо почти всяка нощ с часове - говорехме си, държахме се за ръце. Явно така е намерил начин да е с мен за последно. Усещах го постоянно прикован до мен и през деня и след 40-тия ден това чувство рязко ме напусна... Впоследствие пак съм го сънувала, но много рядко. Дори една нощ сънувах, че е бил жив през всичките години и бях много щастлива, че не е покойник. Сега се надявам да е добре и душата му да е спокойна... И дано знае колко много го обичах! Никога няма да го забравя!
П.С. Човек на науката съм и никога преди не ми се беше случвало такова нещо наяве. Нямам рационално обяснение, просто съм сигурна, че това беше духът на моя дядо.

Момичета, от много отдавна чета темата, много ми е интересна, писала съм и веднъж, много отдавна. Както и да е, сега искам да кажа, че провокирана от темата, прочетох книгата на Ели Логинова, както и в последните дни, буквално на един дъх прочетох "Пътя на душите". На Д-р Майкъл Нютън. Много се размислих над тази книга, изключително интересна! Алена и момичетата с подобни преживявания, ще ви хареса и ще ви даде много отговори, а със сигурност и много поводи за размисъл. Книгата не е написана в страшен стил, наистина е много увлекателна и провокира положителни емоции.

Прочетох я след случките ми с дядо и наистина е интересна.

Просто има хора, които са доста по...да го наречем сензитивни от масата. И виждат, и чуват неща, които остават скрити за другите. Относно децата - нали се твърди, че до определена възраст могат да виждат духове. Смята се, че това се крие зад т.нар. въображаеми приятелчета, които имат.

Аз по едно време, в рамките на може би 1 година, често сънувах, че баща ми не е починал, а е жив и здрав и е бил някъде през цялото това време. А бяха минали над 13-14 г. от смъртта му

И на мен ми е интересно. Алена как го виждаше? Прозрачен или? И ядеше ли наистина? Олеле, ако ми се случи нещо подобно, ще го последвам в отвъдното на мига. Не ме е страх от нищо, само от мъртви

Джулая, тези сънища сигурно са провокирани от силното ни желание това да беше истина.
Фрау, аз го виждах целия в бяло, полупрозрачен, облачен... И не беше сън, бях с напълно отворени очи.

Сама бях в този момент. В интерес на истината бях много не точно уплашена, а учудена, че такова нещо изобщо е възможно. Защото никога не ми се е случвало и никой не ми е разказвал. Починали са мои близки, които са ми били много близки - баби, дядовци, любими хора. Никой не е идвал по този начин. Имала съм някои сънища с тях, но това е различно. Обяснението ми - защо е дошъл у дома, а не у тях, където да му приготви нещо жена му е, че тя беше изключително изморена и изчерпана, имаше нужда да се наспи, да се разтовари, а не да започне да готви веднага след смъртта му.

Аз не, че не вярвам в свръхественото, но ако у дома през нощта се отвори вратата на гардероба, няма да си помисля, че има нещо свръхестествено, а по-скоро, че нещо не е напаснато, има вътрешно напрежение и под действието на разни "физични" закони - някоя сила на натиск е надделяла. Без да се шашкам - ще стана, ще затворя вратата, може да я подпра с някой стол - да не ме буди и на сутринта ще кажа на мъжа ми да я поправи 

Видението, гледката - беше повече в съзнанието ми и някак отгоре, образ, който - не е като от плът и кръв е седнал на масата, а присъства, но го усещам хем прозрачен, хем цветен, безплътен. Блаженството, спокойствието, радостта, които излъчваше - не мога да ги пресъздам, имам чувството, че са нечовешки качества, защото ние все сме и угрижени някак. Ако се случи нещо хубаво или ще мислим, че е за кратко, или, че някой ще го развали. Може би, заради това, което излъчваше той, аз не се уплаших.

Може би е добре да мина през църква и да раздам някаква храна. Снощи малкия започна да "готви" и между другото вметна, че Чочо е дошъл. Аз започнах да го разпитвам - често ли идва, кога идва. Може просто да му се иска Чочо да дойде и да си фантазира, понеже реакцията му не беше така спонтанна, както при пътуването. Може да си измисля, няма да се учудя. Аз нищо не усетих, гледах затъмението, но сега се колебая - дали не са някакви подсказки да взема да раздам храна и да запаля свещ в църква.

Не, не го виждах как яде. Ясно го видях и усетих само в първия ден, когато почина. После повече, като глас, невидима комуникация. Имам много цветя на терасата, оставях каквото поиска в чинийка там при цветята.

Сега се сещам още нещо. Той беше голям кафеджия, обичаше, като прескоча до тях - лично да ми направи кафе. Отивам на работа правя си кафе и с някакъв страшен замах се заливам с него. Бях с една дълга до петите пола от лен в цвят екрю. Веднага полетях към в къщи да я сваля и накисна да се изчисти. Разказвам на мъжа ми и му казах да направи едно хубаво кафе и да го остави на терасата при цветята. Преоблякох се и се връщам в офиса. Мина някакво време и виждам, че сменената ми блуза е опръскана с кафе. Все едно - както в текло от кафемашината - е пръскало. Как никога не ми се беше случвало да нито да се залея с кафе, нито да се опръскам. Звъня веднага на мъжа ми да го питам - направил ли е кафето .... забравил. Е, направи. Може да е случайно съвпадение, но така асоциирах ситуацията тогава. Беше преди да станат 9 дни. Други случки май няма

Алена, намираше ли чинийките и чашите празни?
В потрес съм. Може да си е отишъл вече и затова да не го виждаш

Съвсем откачи