
nelig,при мен всъщност тамяна се запали, сложих го в керамична купичка и той почерня, запали се и започна да се топи и излиза пушек все едно като от свещ. Нямам метална лопатка, помня, че баба така прекадяваше къщата, но слагаше и билки. И чай салвия нямам, само мурсалски

Може и тамяна да ми е стар, купувала съм го лятото на 2016.
Ще потърся и дърво пало санто, то тук с този ограничен внос, много неща не могат да се намерят.
Аз се свързах по телефона с руски православен свещеник, който отговаря обаче за голям район, не само за нашия град и пътува много. Каза, че ще го направим, само да види кога е в града. Аз му обясних буквално с две думи за какво става въпрос, и той каза - Тогава ТРЯБВА да осветим дома.
Тази нощ не сме сами вече, и съм по-спокойна. Тъй като прекарах една ужасна и почти безсънна седмица и самата аз вече заприличах на ходещ призрак, днес съвсем по скандинавски си купих една бутилка вино.
Дали защото няма да сме сами с детето тази нощ ,или защото говорих със свещеника за освещаване, сърцето не ми препуска бясно с наближаването на 11-12 часа.
Но ще излъжа, ако кажа, че съм като преди и си лягам с желание за сън и не ме е страх от нищо. Защото за съжаление, вече ми влезе това в главата. В сряда пак имахме нещо като инцидент, даже вече не знам какво да мисля и да не изпусна връзка с реалността, защото ако преди да се паникьосам знам точно какво се е случило и съм на 100% убедена в това. Сега вече мога да отдам много неща на чист страх и преекспониране на иначе обичайни неща.
Приятелят ми спи след нощна смяна, на втория етаж, както казах, той е отворен и е една голяма стая няма врати. Детето отива да се се къпе и врата на банята е в подножието на стълбите за 2-я етаж, и ми казва - А, Х. се е събудил, чувам го да говори, аз стъпвам на първото стъпало да чуя дали наистина говори с някой по телефона и чувам,че наистина говори с някой. Вкарвам малката в банята и се качвам горе, а той спи. Будя го и го питам - Не говори ли преди малко с някой?, Не, спя, ми казва той.
Опитвам се да откажа цигарите, но на секундата запалих цигара от ужас. Защото може да е говорил на сън, детето може да е чуло телевизора, а аз да халюцинирам от напрежение. Защото здравия ми разум категорично не иска да приеме, че ми се случва нещо подобно като от филм на ужасите.
Здравия ми разум ми казва, че не трябва да тръгвам в тази посока, защото е опасна. Но не мога да избия вече появилия страх и дори факта, че говоря за това във форум (надявам се разбирате какво имам предвид ) прави нещата по някакъв начин реални, а аз не искам това да е моята реалност.
Затова сега пия чаша бяло вино ризлинг и готвя пилешка супа за детето. Това са нещата от живота, реалния живот

Все едно пак сме деца...
