С какво ви дразнят свекървите- 85

Говори за себе си, недей да водиш чужди битки.

Изкуших се да се присъединя към дискусията "Да имаме/нямаме деца". 
От малка много обичам децата. Много исках да си имам брат или сестра, но... не би. Останах единствено дете, което още повече засили привързаността и обичта ми към малките човечета.
Мечтаех за три деца, но имам две. Моите деца са големи, зрели, самостоятелни хора, които отдавна поеха житейския си път. Синът ми от 20 години е извън България, дъщеря ми от 14.
Не създадох децата си, за да има кой да ми подаде чаша вода, за да има кой да ме гледа, когато се разболея, остарея... Вбесявам се от подобно мислене!  Децата ми не са ми длъжни! Не са ме накарали да ги родя, не са ме накарали да ги гледам. Исках ги - имам ги, отгледах ги. Те не са моя собственост, те са личности, към които нямам никакви претенции. Имат свободата да живеят където искат, както искат - без да се съобразяват с мен. Ако се разболея и не мога да се обслужвам (да пази Бог) - няма да позволя да зарежат живота си, постигнатото, работата си, за да дойдат да ме обгрижват. Те ще настояват да го направят, защото са отговорни хора и загрижени за мен, но аз няма да приема. Измислила съм вариант да се справя сама. 
Виждам децата си веднъж годишно. Живея сама, но не съм самотна. Имам си занимания, не ми е скучно.
Не упреквам момичетата, които не искат да стават майки, разбирам ги и споделям мнението им.
Ако сега съм в детеродна възраст не бих родила деца. Мотивът - безкрайно безкрайната ми обич към тях! Не искам да ги "хвърля" в този толкова жесток, опасен свят. Не искам да създам мъченици - страдалци.
(Не ангажирам с мнението си, не го натрапвам.) 

Само искъм да уточня, че е хубаво да се чете и да се чете с разбиране. Не съм казвала, че децата се раждат за да ни гледат на старини, а всички наскачаха да казват как това не е ОК. Написах 'да име кой да те погледне'.  Има разлика

За личните асистенти... абе хора, вие от ирония, сърказъм и майтам не разбирате ли или трябва да се уточнява всеки път 

Хайде започна се, дали го била обичала, пък той ако бил истински мъж щял да я зареже. Що за простотия?!? И то изказана от човек, който до скоро даваше индикации за нормална, разумна личност.

Момичето знае какво иска. Поне засега. Не е задължително да иска това, което иска масата жени. И е била достатъчно откровена за да не го спести на половинката си, давайки му право на избор.  Какво повече искате? И много сте се загрижили за приятеля й. Ми ако поиска някой ден дете, сигурно ще  й каже. Ако тя все още не ще, едва ли ще му е проблем да го получи от друга жена, нали? Тук милион пъти се споменава как мъжете могат да стават бащи и на доста преклонна възраст. Пък вие жив го ожалихте, ще кажеш, че човекът е жив погребан.

Дъщеря ми от 1-2 години ни повтаря, че няма да се омъжва, няма да има гаджета, няма да има деца. Опитва се да наложи това и на брат си. Само го подпитва. Идеята й е да си живеят с нас и да си отглежда котки.
А аз като една дърта свекърва й казвам, че няма как да стане. Вече ще си мълча. Знам, че нейното е  все още детско, но разбирам решението на Антигона.

Аз просто разсъждавам от гледната точка на моя близка приятелка, която е на доста годинки вече и е във връзка с мъж, който не иска деца. Да, ама тя иска. Да, свободна била да си върви. И тя не си върви, щото на годинки, влюбена, седи си с него. И всеки ден реве
Както казах- млади, зелени вс еоще- окей са да не искат деца. Никой не я стигматизира от злоба, а защото всички тук, доколкото знам, сме преминали през майчинството и сме видели, че това е един друг свят, който не би могъл никога да бъде обяснен. Коментарите ни са с цел да я предпазим от грешка и все пак да разсъждава над това. Никой не е казал да роди утре. А да помисли отново над това решение след години, когато връзката се развие, кариерата се развие, влезе в друг етап на живота...
За мен това е незряло, егоистично, но обяснимо, предвид възрастта ви.  Съжалявам, казвам го с добро чувство.

Правото на личен избор е незряло? А, кое е зряло? Да пренебрегнеш себе си и желанията си за да изпълняваш тези на друг човек?  Да се подложа на бременност и раждане не защото искам да съм майка, а защото мъжът ми иска да е баща?

Мерси, стойте си зрели вие, въртейки се на пета около всеки друг, но не и себе си 


Някой прочете ли sixsens и още една-две потребителки? Техните случаи са по-удачния вариант, нали? Важни са щенията на обществото, форума, свекъри и свекърви и рахата на мъжа, жената да се оправя.

Ами по принцип в двойка, във връзка, са двама
И подобни решения не е като "какво ще закусваме" , а са доста по-сложни, комплексни, и важни За мен несъобразяване с желанието на другият в двойката, и налагане на собственото решение, пренебрегване на неговите жалния, е незряло и егоистично, да . Все пак очакваш той да пренебрегне своите, дори без дискусия ( не говоря в момента, а ако по принцип в него се зароди желание за деца)
Не ми се спори, изказвам мнение, все пак сме форум...за майки... но отворен за всеки, разбира се Нито си длъжна да обясняваш, нито нищо. Аз пак казвам, разсъждавам си защото ми е интересно какво мисли мъжът на приятелката ми, и как да й помогна да не се тормози. Не за друго. Както и си представям, ако моите деца разсъждават така. Бих се почувствала ужасно, сякаш съм сбъркала нещо из основи, което ги е наранило доживот.

♥ HAPPY ♥, а какво е мнението на твоята приятелка за забременяване без намесата на чужд мъж? Тя пак ще си е майка, няма да е изневерила, няма да кара НМ да се възпроизвежда. Е, малко ще им се смени ежедневието, но така всички ще са малко или повече доволни.

В двойката може и да са двама, но при бременност и раждане да не би да се редувахте с мъжа ти? Именно, че казусът няма да е дали ще закусваме палачинки или бухти, а дали аз трябва да подложа тялото и психиката си на нещо, през което не искам да преминавам. И не, няма да се подложа само защото някой друг е пожелал.
 
Къде прочете, че очаквам да пренебрегва каквото и да е? Нищо не искам да пренебрегва, затова съм му казала още в началото каква е моята позиция по въпроса и да направи своя избор дали ще е с мен. Затова и съм му казала, че ако някога все пак реши, че иска деца, то е свободен да си тръгне и да има такива. Как по-точно го ограничавам по този начин?

Ми тя е влюбена, хора.Нищо че са над 35 годишни.  Иска деца от него, никакви други варианти. И иска да живее с него, дори и да се наложи да пренебрегне себе си и да остане без деца. Това е. Дори свекървата я натиска за деца, всички искат да им помагат, той няма да се натовари с нищо, но човека е решил, че няма да има деца и щенията на разни хора, дори да са роднините и жена му( с която е 13 годишен), не са важни.
Точно това се чудя, дали винаги, абсолютно винаги, такива решения са решения и на двамата, или единият все пак пренебрегва себе си. Разбира се, всеки си решава дали би могъл да живее така или не. Аз в такава ситуация не съм била, и няма и да бъде,но пък имам две деца и почвам да си мисля пък за тях. Какъв съвет бих дала, как бих постъпила, как бих се чувствала....Изобщо не говоря за мнението на обществото, това е последното, което ми идва на ум.
Антигона, не искам да се караме. Искам да разбера, но и в други подобни теми съм чела и писала, и явно няма да мога. Просто съм друг тип човек явно или де да знам.

Антигона, сега като писа, че не искаш тялото ти да бременее и да ражда би ли склонила на осиновяване?

А споре мен е израз на незрялост да нямаш смелост да излезеш от връзка, която е болна и в която си нещастен, залъгвайки се, че е "любов" и си загубил години в нея.
От самото начало той я е предупредил, а тя се е надявала, илюзорно, че ще го промени. Това е егоизъм и неуважение на правото на избор на човек, който уж се твърди, че е обичан.

Не се караме  Опитваме се да се разберем.



Имах предвид, че през тези неща минаваме единствено ние и лично аз не бих минала през тях само защото друг го иска.

П.П: Години наред бях свидетел на отвратителен и за жалост,  накрая дори печален случай, до който се стигна след като близка семейна приятелка и моя кръстница роди въпреки нежеланието си, само защото мъжът й я заплаши и не й остави избор. Поради това може и да съм се отпуснала по-остро към Хепи.

Хепи, нищо лично. Просто и други имаха твоите разсъждения и изобщо не завърши добре.