Обичам те, но.... Или как ни дразнят мъжките навици :)

Дразни ме, че се мисли за голям чистник. Дразни ме, когато си вдига чинията от масата и мисли, че неговото си го е прибрал. Че лятото обича да излиза/да пие всяка вечер.

Дразни ме, че не затваря вратите и върви като че ли ги няма - всичко отворено, става течение, тряскат се врати и прозорци, ако в кухнята нещо се готви, мирише навсякъде; ако някой спи - телевизора гърми и се чува навсякъде, абе ... . Обмислям да сложа автомат за врата поне на вратата на дневната  

^^Колко познато!😂 Не се бях замисляла, че моя прави подобни изпълнения.

ММ отваря чекмеджето за нещо си ,но след това го оставя съвсем малко отворено . Ех, полудявам  

Още какво ?!?   Интелигентен , образован мъж ми звъни на работа примерно  с въпрос  " Как се варят тези макарони ? "
Аз : "Ако обърнеш пакета  там е написано , на твоят роден език как се варят Тези макарони "  

Не знам писах ли вече напоследък как ме дразни с нежеланието си да зареди миялната! Допреди няколко месеца миеше почти само той чинии, всяка вечер, чинно измити, мивката лъсната, всичко подсушено и подредено по конец. Откакто имаме миялна, мята чиниите в мивката и приключва. Не иска и не иска дори да пробва да я зареди! Само го бъзикам, че машината не хапе, да вземе да пробва, няма страшно.

Това най-вероятно е бойкот, защото си му отнела любимото занимание 

Оооо моя я зарежда, но го е страх от копчетата - досега пералня и миялна сам не е пускал . Иначе ще простре дрехите, ще ги събере и подреди после, ама тия страховити копчета не ги докосва и това е...

А моят и миялна, и пералния пуска сам, успешно борави с всяка техника. Е първите няколко пъти имаше проблеми с градусите, ама се научи - или пита, или гледа упътването

А хвали го ти, хвали го. Да не те четем после в СО "Откраднаха ми мъжа" 

Да го взима, върви в комплект обаче с деца, ипотека, куче и котка

Като казах споменах куче и котка -- какво му става напоследък, постоянно забравя сутрин когато излезе да ги изкара от кухнята двете гадинки, преди никога не се е случвало  - сутринта като станахме с малкия инфаркт щях да получа - две съборени саксии, целия диван в кучешки косми и котката спяща на масата. Ако ми беше пред очите да съм го удушила.

Все едно аз съм го писала, ама без прането и без бройката хора под мениджъра.
Хахаха
Все съм се чудила, как може цял ден да си на компа, вечерта пак.
Дразня се, че през последната година излизаме много малко. Винаги сме излизали много, след като родих още повече, но след 1-2 скандала на тема "домакинството е от двама" започна да се заседява вкъщи. И като каже "не излизам, за да съм при теб вкъщи". Ама при мен вкъщи, а не на компютъра, моля.... Иначе не ми вършиш много работа, ако трябва по 10101010 пъти да подканям и подсещам. Иначе предпочитам да сме в парка. Май го удари просто на домошарстване пак и му харесва, а не си признава.

Иначе другото, за което се дразня, е че е научен (и аз подпомогнах затвърждаването на този навик) да обядва на обяд и после не яде нищо, прибира се мъртво гладен у нас и трябва в 18:30 да има ядене. И, съответно, аз мисля винаги за яденето, с уговорката, че ако не измисля нищо трябва да му кажа той да измисли. Ама, нали, инициативата е в мен:) Както обичах да готвя, като си седях вкъщи, сега ми е направо омразно понякога.
Съответно, акоизлизам след работа, освен инструктаж за детето, трябва да има и инструкции "какво има за ядене и къде е"..... И после как да не ми се отще да изляза. Той не ме е спрял никога, даже поощрява в повечето случаи, ама тези инструктажи ме карат да се откажа....

Само тея две неща са, ама понякога ме изкарват извън равновесие.
Тази тема обаче е готина, успокояваща, хаха.
И мъжете сигурно си имат подобна. Като се сетя понякога каква съм, не ми се мисли...

Моят не е претенциозен на тема храна, не мрънка. Обаче за всичко е така, неглиже. Ай да не кажа - мърлявост направо. Това да си подреди чорапите, дрехите - никога не се е случвало. Да хвърли мръсните на правилното място - много рядко. Да се сети сам да направи ремонт на нещо - хахах, само е собствения му телефон. У дома - тц. Аз поемам инициативата - и тапети свалям, и тапети лепя, и боядисвам, и паркетини махам, и майстори за ламинат викам.
Доволна съм, че поне финансира дейностите.
Но бих искала и малко инициативност.
Инак в работата си е деен много. Може би затова за домашни неща не му остават сили.
Аз вече свикнах, че ще е така.
Оценявам положителните му страни.
Хах, аз слаби страни нямам, или поне не си признавам на глас, че имам Може пък никой да не забележи, защо да си казвам  сама ))

Това не го разбрах. Всички обядваме на обяд и повечето не ядат нищо до вечеря...

И аз не виждам нищо странно, обяд и после вечеря. Не сме деца, за да ядем следобедни закуски.

Ми да му слага, банан или ябълка в чантата, като на децата, за следобеден снак.