Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №7

Ваня,  Много харесвам разсъжденията ти. Съгласна съм с всяка твоя дума. Звучи много логично, още повече в светлината на намерението на Кьосем да свали Мурад от престола и да постави там Касим.

Привет! Успешна седмица!

sad_woman  , благодаря.

Зачовърка ме да видя какво съм пропуснала като не гледах  епизода с „историческия“ рейтинг на „Ертугрул“  и набързо изгледах няколкото еп. от новия сезон. Искам да ви дам не толкова моята оценка на това, което видях, колкото някаква, въпреки и пречупена през моя поглед възможност, и сами да прецените на какво се дължи този висок рейтинг. За който не го е гледал сам, разбира се.
В новия сезон няма промяна в стила на сериала, в изображението, героите, актьорския състав. Сериалът поддържа висок рейтинг през цялото време, а покачването в последния еп. се дължи, според мен, основно на развитието на сюжета и достигнатия върхов момент, който беше подходящ  за издигането на няколко лозунга от устата на главния герой, сниман за по-въздействащо в много близък план.
Накратко за момента от сюжета:  Племето кайъ живее вече полу-уседнало на границата с Византия в обкръжение от  врагове: византийци, кръстоносци, представител на Селджукския султан, който играе свои игри, враг е и един от братята на приятелското племе чавдар. Заговор  между тях организира покушение върху Ертугрул и на финала на предишния сезон той „умря“. Беше погребан. Но идеите на Ертугрул – за оставане на това място, достигнато с много жертви – са живи и тези идеи сега разделят племето. Част от хората искат да следват идеите на Ертугрул, други,  водач на които е по-малкият брат на Ертугрул –той ще бъде  важна фигура и нататък  - искат да се продаде тържището, което с усилие са придобили и да се върнат и съединят с останалите братя в старите земи на кайъ, някъде на изток.  Както се вижда, критичен исторически момент. (Не знам доклоко всичко това е история и доколко измислица, за мен – второто, но крайният резултат е известен и исторически документиран: след дълго преселение хората на племето усядат и създават държава, а всичко е в тази рамка.)
 От началото на сезона следим в два плана:  първия,  отчаянието на кайъ, които се готвят за път назад, тържището е продадено, и, втория, Ертугрул, който не е умрял, бори се да оцелее, благородно спасява още много други, разбира кой му е устроил капана и се връща победоносно при своето племе. Ето, този е моментът, който вдига рейтинга.
 Все в този момент:  Ертугрул си връща  тържището;  неговите идеи за движение напред  имат повече привърженици, отколкото са тези, които  искат да се върнат; наказва всички виновни – отнема титлата „бей“ на брат си, на когото не прощава и го връща обратно при братята; наместникът на Селджукския султан  (който е един от организаторите на атентата и Е. знае това, но се прави, че не знае)  предава на Ертугрул инсигниите на властта на учбей (такъв на гранично владение със задължение в рамките на султаната да пази границата с Византия).  Наместникът беше изпратен да си ходи и точно сега Ертугрул произнася с подходящ тон репликата, която, според мен, е самият връх на върховия момент:
„От днес на тези земи държавата – това съм аз!“
Има още историческо време, преди това малко владение да стане самостоятелна държава и тази реплика да се изпълни със смисъл. Но и сега тя е отчасти вярна, а с нея Ертугрул върна племето на правия път, за да стане по-късно възможно и другото.

Фрагмент:

https://vk.com/video406078737_456239088

Ето още някои реплики, които очертават духа на този еп. и всеки може да прецени:
„Даже аз да умра, нашето дело продължава! То е дело на самия Аллах! То е започнало от древността и ще продължи до съдния ден.“ Няма вече място за предателите, за тези, които се отказват от делото.
„Продължаваме своите цели. Заповедта идва от нашия султан, а шахада от Аллах. Нека Аллах да ви е спътник и помощник!“
Знамето на Аллах на справедливостта ще развеят по целия свят.
И от фрагмана за предстоящия еп.
„Нашата държава ще съществува вечно.“
„Ние воюваме заради това Аллах да е доволен и за ред в света, а не заради слава и грабеж.“
И т.н.
Когато рейтингът е  чувствителен и се покачва от такова, съвсем еднозначно за тълкуване развитие на сюжета, свързано и с поредица от лозунги, без промяна в художествените параметри на сериала или нещо, което може по друг начин да даде обяснение, означава, поне за мен, че рейтингът и в останалото време се поддържа висок преди всичко на идейна основа, а не толкова на художествени достойнства.
Сега виждам сериала много повече, отиващ в полето на тези, които не само умерено подхранват патриотичните чувства на своите зрители, но и работят за велики идеи.
Първото нещо от новия сезон, което ме накара да видя по нов начин вече познати неща: съдбата, която отредиха на брата на Ертугрул Дюндар. Исторически е известно, че след смъртта на Ертугрул властта преминава в неговия син Осман. В онзи момент братът не се е намесил, но след няколко години е бил убит. Тук ще направя някои съпоставки. Първо, историк казва, че „Дюндар е бил убит за всеки случай. По-късно става закон братята да се убиват.“ Знаем, че в „Кьосем“ братоубийството е основна тема, което е проява на творческа смелост и поемане на риск от създателите на този сериал. Това, което ми прави впечатление в „Ертугрул“ е, че се тръгва към представяне на този брат като виновен, носещ дори историческа вина, защото е искал да отклони кайъ от правия път на завоеванието, а неговата смърт, която няма как да бъде пропусната, ще ни накарат да мислим за заслужена, разбира се ще има и нови негови действия. Така, и това смятам за по-важно, Осман може да бъде оневинен като чичоубиец. Тук трябва да имаме предвид, че става дума за събития по време на преселението, за които няма почти никакви исторически сведения и затова художествената интерпретация е възможно да бъде такава, каквато решат създателите. Но се вижда разликата: в „Кьосем“ не са се страхували да поставят негативите на империята като основен въпрос (същото и с харема и положението на жените във  „Великолепния век“), докато в „Ертугрул“ имиджът на ранните владетели е излъскван. Нещо повече, самата тази дълга сериална Одисея с „Ертугрул“, за когото има по няколко реда в историческите справки, „създава“ история чрез дългия разказ в много сезони, а така прави стигащи по-далече назад във времето, по-благородни, по-смели, по-здрави корените и на династията, и на държавата, далече още преди нейното създаване. (За разлика от враговете, които са всичко обратно, особено в новия сезон, разказващ вече за събития на границата с Византия.) С репликата на  Ертугрул „От днес на тези земи държавата – това съм аз!“, а всъщност самостоятелна държава ще има едва при Осман, няколко десетилетия по-късно, на Ертугрул е приписана държавнотворческата идея, т.е като идея  е изнесена едно поколение преди Осман.

За съжаление все повече си мисля, че след като великолепната епоха беше „изтървана“от контрол, сега усилията са съсредоточени към началото на султаната. И битката за Мехмед Фатих ще се окаже по-голяма и от тази за Константинопол.
 

Лучия  , както и надълго го обясних, смятам, че рейтингът се дължи на идеи, но за мен те са породени от самия сериал, от важния момент в сюжета.  Не мисля,  че зрителите в този момент си представят  Ердоган в ролята на Ертугрул или султан. Това е твърде опростено. Многото зрители пред телевизорите говорят, че всички те се вълнуват от това, че в този момент един техен герой произнася за първи път по тези земи думата „държава“: кайъ са все още гости по тези места, малко племе, част от по-голяма държава. С присъствието си зрителите отбелязват, че споделят и се радват, че техният Герой е жив, враговете временно са победени, кризата е преодоляна и движението продължава . Това е исторически за тях момент. Държавата, която наследяват, е една и съща както за привържениците на Ататюрк, така и за тези на Ердоган, независимо от промяната на нейното държавно устройство и различното им отношение към нея като към минало. Идеите около създаването на тази държава  обединяват многото хора.
На друго място виждам възможността чрез сериала  да се създава отношение към това минало, което  днес  поражда спорове, но винаги остава историческо минало за тези хора. Дали то ще бъде само идеализирано или ще бъде използвано за осмисляне, за критичен поглед към него от съвременна гледна точка и поставяне на въпроси от общочовешки характер. Затова направих сравнение между сериалите. Знаем как беше приет от властта „неидеалния“ Сюлейман и колко силно беше желанието да се попречи на „Кьосем“.
Но във всеки случай мисля, че трябва да пазим  разстояние между нашите размисли върху сериалите и размислите ни върху политиката; да не ги смесваме, за да разбираме по-добре сериалите. Някои връзки само предполагаме, докато показаното на екрана е  сигурно и свободно за коментар.

Здравейте

Момичета, благодаря ви за постовете!

sad_woman , аз лично харесвах Фария, харесвах и Баязид.

Първо за Фария: мисля, че тя много прилича на Кьосем, има сходни ценности и силен характер. Но разминаването между тях се случи вследствие на обстоятелствата, а не поради несходство в характерите или вражда.
В резултат на създалата се ситуация - наличието на братя-шехзадета, Кьосем контролираше жените около Мурад и не случайно подкрепяше Айше, която не предизвикваше силни чувства у Мурад и изглеждаше по-малко амбициозна. Така законът за най-старшия би имал успех и синчето на Мурад - малкият Ахмед би седнал на трона след Ибрахим. Но се появява Фария и Кьосем вижда в нея част от себе си - сила, смелост, амбиция и твърд характер, Кьосем вижда и силните чувства между Мурад и Фария и тук идва заплахата - евентуалните синове на Фария биха разклатили системата, поради отношението на Мурад към Фария и поради самия характер и възпитание на принцеса Фария, която няма поведението и статута на робиня, тя е престолонаследничка на друга династия. Родена е и е отраснала като благородничка. Вследствие на това, независимо от общите ценности, Кьосем излиза срещу Фария. Лично за мен, Кьосем можеше да действа и по друг начин - можеше да приобщи Фария, да й даде шанс, да я предразположи и да види какво би излязло от това, но Кьосем пое по пътя на тоталната конфронтация, прочитайки писмото на майката на Фария и приемайки, според мен, твърде бурно и насериозно думите на майка й за съвместното управление с Мурад. Все пак, майката на Фария е била царица, отгледала е дъщеря си в други условия и с друга нагласа, няма как изведнъж да се промени, но Кьосем можеше да поговори с Фария, да се опита да обясни сложността на ситуацията в ОИ. Но, в крайна сметка, разбирам Кьосем, но разбирам и Фария.

За Баязид: много писах по въпроса по време на он лайн гледането (ако ти е интересно и имаш време може да прочетеш постовете ни ). Разбирам Баязид, разбирам наивността му, обичта му към майка му и впоследствие настройването му срещу Мурад. Баязид е добър човек, неслучайно Ибрахим му каза онези думи: "от братята ни, най-много обичах теб, защото сърцето ти беше изпълнено с обич и чистота". Баязид беше "сляп" за делата на майка си, подозираше, но отначало не можеше да повярва, после не искаше да повярва на всичко това, но обичтта към майка му, която го е отгледала до 10 годишна възраст беше огромна, както й мъката му по нея. Точно това е в основата на действията и грешките на Баязид. Кьосем не е могла да замести Гюлбахар, Баязид се е чувствал самотен, тъгувал е. Всички грешки, които той допусна бяха свързани или с наивността му или с онтношението му към родната му майка, а впоследствие и към Калика хатун. Баязид се обърна срещу Мурад след като Мурад го направи убиец, убиец на момичето, което обичаше. Ръцете му бяха изцапани с кръвта й и Баязид реши накрая, че той самият може да е по-добрата алтернатива на султан (в същото време имаше и брожения срещу политиката на Мурад и отношението му към народа, забраните и т.н.), също така той не можа да понесе и фалшивия предтекст за убийството - това, че продавала алкохол. Ясно беше, че таверната беше затворена веднага след обявяването на закона, ясно дадоха как тя и бившият готвач прибират нещата и затварят заведението. Да, традициите са били такива - шехзадетата-братя нямат право на нищо, но всичко случило се около Баязид предреши съдбата му. Факт е, че той не се блазнеше нито за трона, нито за властта, не драпаше да се "харесва на народа", както го обвини Касъм. Да, Баязид се превърна в предател, но накрая, а не беше такъв изначално, както се опитваше да го изкара Касъм. Чест му прави, че пое своята отговорност и се държа смело и мъжки. Хареса ми писмото му до Гюлбахар, там се разбира основното за харектера му.
Според мен, Кьосем беше права в страховете си - ако Баязид беше седнал на трона, то Гюлбахар щеше да го манипулира и да се стигне до братоубийства. Но и Гюлбахар имаше доста основания за опасенията си - Кьосем нямаше да позволи Баязид да седне на трона след Мурад, щеше да качи директно Касъм и да елеминира Баязид. Баязид също го усещаше, но не искаше да го признае и пред себе си, но му беше ясно -  въпреки добрите му отношения с Кьосем, все пак тя би избрала своя собствен син и не би повторила грешката с Осман.
Всички имаха своите основания за действията си, някои много сериозни други по-малко, а трети бяха брутални в плановете си и жестокостта си - например Гюлбахар и Синан паша, които нито разбирам, нито оправдавам. Но като цяло, в онази епоха всяка султанка се е борила със зъби и нокти за момчетата си...смъртта на едно шехзаде е било шанс за друго
 

За сериала Фатих - дано всичко е наред и да решат проблемите си...вярвам, че ще снимат и ще ни покажат добър продукт. А относно някои исторически сериали с висок рейтинг, аз лично усещам, че има опит да се създаде едно определено впечатление у средностатистическия турчин, което не почива на доказани исторически факти...гръмки фрази за държава, когато още е нямало таква и както и изтеглянето на идеята за държавност по-рано. Да, това е сериал, но в страна като Турция историческите сериали се възприемат по-различно: много хора не са образовани и възприемат излъченото като исторически и неоспорим факт. Това е благоприятно за някои политически кръгове  и точно за това към образа на Сюлейман имаше определени критики, защото средностатистическия турчин би трябвало да го възприеме по друг начин, повече като управник и по-малко като човек с чувствата и емоциите си; точно за това пък ВВ Кьосем беше тотално извергнат, ако мога така да се изразя - заради идеите си, заради начина, по който показваше някои отрицателни неща в ОИ и заради фигурата на една жена, една чужденка и робиня, която имаше силата да управлява ОИ.

Привет! 
Сигурно  идеализирам ситуацията, когато искам отделно да гледаме сериала, който и да е, и отделно, и на разстояние, да виждаме политиките, които се правят чрез него, каквито несъмнено има. Въпреки, че аз ще продължа да се придържам доколкото е възможно към това, продължавам и да мисля върху доста сложната ситуация с турските исторически сериали. Сложна, поне  за мен.

Но, Лучия  , може би ти си права,  когато директно направи връзка. Сега и аз мисля, че по подобен начин е и  със зрителите.  Не знам с какво друго свързват в главата си гордостта от създаването на своята държава? Дали разпознават в Ердоган съвременен  супер-герой, подобен на сериалния, или само смътно усещат и искат това,  дали, когато гледат „Ертугрул“  мислят и за политиката на Ердоган или пък гледат сериала и въобще не се сещат за Ердоган?  Струва ми се, че не е само неговата политика, която стои някъде в съзнанието им. Причината за това е в постоянното позициониране на самия Ердоган на фона на „Ертугрул“: гриф „правилен“, одобрение, препоръки, покровителство над сериала, под ръка с актьорите,  ифтар с продуцента-сценарист, дори от най-високо държавно ниво ще се  утвърждава актьора за новия сериал „Възраждане. Осман“ като продължение на „Ертугрул“, след като самия „Ертугрул“ получи удължение с цял сезон.  Двата сериала ще направят една мащабна, любима на народ и президент  цялост „Възръждането“.  (Доста неща звучат  познато.) Така, и да искат, зрителите не могат да разделят „Ертугрул“ от Ердоган. А ентусиазмът от  патриотичните чувства на многото проценти бива приватизиран.  Ако хората  виждат Ердоган пред „Ертугрул“, то е и защото самият той застава там и напомня за себе си.

Дана  , много хубаво време беше „Кьосем“.
Какво ли идва?

Хубав ден, момичета!

dana,  много ще ми е интересно да прочета разсъжденията ви, написани след пресните впечатления от сериала. Само дано да имам време. Напълно съм съгласна с думите ти за Фария и Баязид. Аз също много ги харесвах и ми стана тъжно, когато ги убиха. На практика Баязид стана жертва на собствената си майка, на нейните амбиции за власт. В продължение на много време той чистосърдечно подкрепяше Мурад, обичаше по-малките си братя и никога, по никакъв начин не показа амбиции за трона. Поддаде се на манипулациите на Гюлбахар още преди пристигането й, когато тя му написа, че е болна, и оттам започна пътят му към смъртта.
И за Фария си права. За причините, поради които си навлече омразата на Кьосем. А самата Фария в нито един момент не пожела да се набърква в държавните дела или да подтиква Мурад да вземе едно или друго решение. Тя беше щастлива да е негова законна съпруга, да му ражда деца и да не го дели с никого. С нея стана това, което е ставало с много други във вековете назад, включително и с Кьосем. Тя си спечели мощен враг в лицето на Сафие султан, защото показа характер, твърдо заяви намерението си да е единствена в живота на Ахмед и му беше равностойна през цялото време. А султанките не обичат такива жени. Считат ги за заплаха.
Жал ми е за забранените чувства на Кьосем и Кеманкеш. Толкова им личи, по начина, по който се гледат...И Хаджи го забеляза и се опита да я предупреди, за да не се повтори историята на Хандан и Дервиш. Но Кьосем е много по-твърда и владееща се от безхарактерната Хандан и по никакъв начин не би допуснала такава опасна слабост, която може да струва живота и на двамата.
Дано да имам време да ви прочета в старите теми. И сега ви чета с удоволствие, момичета 

Привет и успешен ден!

Лучия  , чакаме.

Дотогава друго историческо:

След седем години реставрация ще бъде открита отново българската православна църква Свети Стефан в Истанбул.
Когато я видяхя за пръв път през 2002 г. беше в окаяно състояние. Но сега изглежда много добре. Доколкото разбрах, освещаването ще бъде на 7 януари 2018 г.







И нещо по темата от последните дни:
алтернатива?

http://www.hurriyetdailynews.com/murat-iv-opera-to-open-in-ankar … ight-years-123136

След осемгодишно прекъсване Държавната опера и балет в Анкара ще представи отново  операта „Мурад IV“.  (Премиерата в Анкара  е била на 29 ноември. Преди това операта е поставена в Измир.). Тя разказва историята на османския султан Мурад IV от 17 в., чийто живот е бил обект на филми, телевизионни сериали и театрални пиеси. Подготвени са великолепни декори и костюми. Интерпретацията на операта се стреми да отрази вътрешния живот на Мурад IV, който е седнал на трона на 11 г., доживял е до  29 годишна възраст и е бил  под натиска на майка си Кьосем Султан през целия си живот.
Според Haldun Özörten, чиято е постановката на операта: "Ние виждаме султаните като щастливи и успешни хора, живели в прекрасни дворци, но те са били хора като нас. Искаме да проучим натиска от майка му и страха от смъртта. Защо султанът е станал толкова жесток? Защо е убил деветгодишно дете само защото не е носело фенер на улицата през нощта? Какво се случва в неговия вътрешен живот? "  
Той също така отбеляза, че имиджът на османските султани, живели със стотици жени в техните сараи, не  представя вярно техния сложен вътрешен живот.
Билетите за представлението са на цена няколко пъти по-ниска от тази в ерпоейските опери и затова дори и тези, които не обичат опера, могат да отидат и да видят какво са направили. Вярва, че то ще докосне сърцата им.

Слухове ли са това? Заглавието е "Какво мъчи звездата от "Великолепният век" Берен Саат?"

Няма дим без огън,според мен!

Тази статия сякаш е писана от някой анти фен на Берен.
В нищо от написаното не вярвам.
Видях ги онези снимки, наистина е доста по-слаба от когато и да било, но пяна-заляна не е била изобщо.

А пък това
още по-малко отговаря на истината.

Не съм върл почитател на Берен, даже май не съм й изобщо, харесвам я просто най-вече като човек, но такива статии, които се появяват само и само да се напише нещо за даден артист, в повечето случаи винаги нещо негативно, изключително много ме дразнят. 

---

Понеже сме вече на 50-та страница, последна от позволените, а до прехвърлянето й има само още два поста, пускам вече новата тема, но правя едно уточнение. По невнимание си изтрих папката, в която бях подготвила първия пост на следващата тема    Сега трябва да започна всичко отначало, но за да има къде да се пише, ще пусна новата тема с новото заглавие, но старото оформление. Просто знайте, че началният пост ще бъде редактиран. 

Великолепният век, Кьосем, Мехмед Завоевателя и други исторически сериали №8

 Зарани, сърдечно благодаря за изразената позиция!!!

 Спливитет, Sause baus!, чела съм и още по гнусни неща за Берен на български.
 Това обаче само ме накара да редактирам страницата в уикипедия
 и да  изхвърля всички глупости от бг пресата,
 които бяха посочени, като "достоверни източници".
 Постарах се за всички, които проявяват интерес към Берен Саат,
 в страницата в уикипедия на български,
 да сложа всичко проверено и преведено за нея.
   За Берен Саат / Beren Saat / чете тук!