Здравейте, пиша тази тема най-вече защото искам да не губя обективна представа за ситуацията и проблема, който има в нашата връзка. Нали се сещате, той се е напил, станали са някакви проблеми, изтрезнява, извинява се, и тук е критичният момент в който аз мога да омекна, простя и забравя, защото го обичам, и скоро да имаме пак такава ситуация.
Та, моят иначе прекрасен приятел, обича да се напива. Не само да си пийва, ами да изпива по половин-една бутилка уиски, това се случва в разни клубове, барове и т.н. Той може да си позволи да пие колкото и каквото иска, което също го стимулира. Понякога сме с компания, понякога само двамата, но това което никога не се променя е че аз съм трезва(аз не обичам да съм неадекватна и се пазя) и аз отговарям за това да го прибера и той да не си загуби нищо. Когато излезе без мен, ме е страх не на шега, защото си е губил телефона и се е прибирал с белези и рани.
Досега, въпреки тези ужасни деструктивни уикенд навици, не е имало ексцесии. Всъщност се радвам че се случи нещо,преди два дни за да се замислим и двамата. Бяхме на море, на готино място, много приятели, един идва друг си отива, доста добре си прекарвахме, но на втория ден той вече повръщаше и продължаваше да пие, въпреки че не беше изтрезнял от предната вечер и така дойде един момент, в който всички ме съветваха да го прибирам, той крещя, обижда разни непознати, също и мен и това което преобърна всичко е че ме удари.
Аз съм виждала насилие от мъже, и съм решила повече да не си губя времето с боклуци, които ме унижават.
Ние нямаме гаранция, че това няма да се повтори. Той може пак да се напие до безсъзнание(а той се напива всеки уикенд почти), и аз не мога, няма как да предвидя отношението му. Да не говорим че е унизителна гледка да прибираш мъжа си в такова състояние, все едно е луд или болен.
Това което измислих като стратегия е:
- да не излизам с него на места, където има условия да се напие много тежко;
- ако все пак стана свидетел на подобно поведение отново, да поискам физическа помощ от хората наоколо;
- ако го видя че се напива и отказва да спре, просто да си тръгвам;
Аз му заявих че не искам да излизам с него вече, със сигурност не и по барове. Без значение че това може да направи връзката ни по-скучна, по-добре така. Ако не можем да имаме връзка без пиянски вечери, по-добре да нямаме. Не искам да се задълбочават нещата, да имаме деца и чак тогава да се усетя колко съм сгрешила.
Още от древността се знае какво се случва ако имаш връзка с пияница, всеки познава поне няколко възрастни жени, напатили се от такива съпрузи.
Та още веднъж защо пускам темата-защото искам нещо да ме държи будна и адекватна, а не да заспя след извиненията му.
Ще ми се и аз да можех да му бия шамари, но за жалост не мога да ударя никой, когото обичам.
Та, моят иначе прекрасен приятел, обича да се напива. Не само да си пийва, ами да изпива по половин-една бутилка уиски, това се случва в разни клубове, барове и т.н. Той може да си позволи да пие колкото и каквото иска, което също го стимулира. Понякога сме с компания, понякога само двамата, но това което никога не се променя е че аз съм трезва(аз не обичам да съм неадекватна и се пазя) и аз отговарям за това да го прибера и той да не си загуби нищо. Когато излезе без мен, ме е страх не на шега, защото си е губил телефона и се е прибирал с белези и рани.
Досега, въпреки тези ужасни деструктивни уикенд навици, не е имало ексцесии. Всъщност се радвам че се случи нещо,преди два дни за да се замислим и двамата. Бяхме на море, на готино място, много приятели, един идва друг си отива, доста добре си прекарвахме, но на втория ден той вече повръщаше и продължаваше да пие, въпреки че не беше изтрезнял от предната вечер и така дойде един момент, в който всички ме съветваха да го прибирам, той крещя, обижда разни непознати, също и мен и това което преобърна всичко е че ме удари.
Аз съм виждала насилие от мъже, и съм решила повече да не си губя времето с боклуци, които ме унижават.
Ние нямаме гаранция, че това няма да се повтори. Той може пак да се напие до безсъзнание(а той се напива всеки уикенд почти), и аз не мога, няма как да предвидя отношението му. Да не говорим че е унизителна гледка да прибираш мъжа си в такова състояние, все едно е луд или болен.
Това което измислих като стратегия е:
- да не излизам с него на места, където има условия да се напие много тежко;
- ако все пак стана свидетел на подобно поведение отново, да поискам физическа помощ от хората наоколо;
- ако го видя че се напива и отказва да спре, просто да си тръгвам;
Аз му заявих че не искам да излизам с него вече, със сигурност не и по барове. Без значение че това може да направи връзката ни по-скучна, по-добре така. Ако не можем да имаме връзка без пиянски вечери, по-добре да нямаме. Не искам да се задълбочават нещата, да имаме деца и чак тогава да се усетя колко съм сгрешила.
Още от древността се знае какво се случва ако имаш връзка с пияница, всеки познава поне няколко възрастни жени, напатили се от такива съпрузи.
Та още веднъж защо пускам темата-защото искам нещо да ме държи будна и адекватна, а не да заспя след извиненията му.
Ще ми се и аз да можех да му бия шамари, но за жалост не мога да ударя никой, когото обичам.
Някои са си съсипали целия живот, други все пак са успели да се измъкнат навреме, но има ли и дете от този мъж, става още по-трудно за жената да вземе решение, особено ако е с официален брак. 
