Реакцията на таткото

Образованието не приключва с дипломирането, често в зависимост от обстоятелствата се налага например придобиването на по-висока степен, специализирането в по-различна област и т.н. Като минимум - за да започнете работа, ще Ви е необходим стаж и на двамата, който обикновено е доста ниско платен. Чисто финансово положението на млади родители без стабилен доход на поне един от двамата е доста трудно, в някои градове почти невъзможно - Вие няма да получавате солидни майчински, каквито бихте взимали първата година, ако вече работехте по професията си (а не по-ниско квалифицирана студентска работа), той няма да може да Ви помага толкова с бебето, ако прави стаж (иначе е добре, че професията му е с по-гъвкаво работно време обикновено). След като минат година-две, ще трябва тепърва да започвате да си търсите работа, което ще е много трудно с малко дете, което боледува, ще се налага да си взимате болнични, когато е болно детето, но законът няма да Ви пази, понеже ще сте на 6-месечен изпитателен срок и ще могат да Ви освободят без друга причина. Сигурен съм, че знаете и сте говорили за тези трудности сега, но може би е трябвало като сте го планирали детето (тогава може би щяхте да решите да изчакате 2-3 години, докато се реализирате кариерно, осигурите самостоятелно собствено жилище и т.н.).

Ще трябва Вашите родители (той ако разбрах правилно няма) да се ангажират активно с детето - и финансово, и като гледане. Дано те да са читави хора и да го направят съвестно, защото иначе наистина ще Ви е много, много трудно. Говорете много сериозно с тях сега, веднага, ако още не сте и си изяснете доколко са склонни да помагат с време (гледане на бебето през първата година и след първата година) и финасово - не приемайте помощта им за даденост, за да няма после нови въпроси за реакции.

Последно от мен по темата - въпреки всички предупреждения и критики, искрено се радвам, че не сте решила да махате бебето - това решение крие своите рискове и би могло да Ви преследва цял живот. Близки мои приятели копнеят за бебе, но тя не успява да забременее и никой не може да разбере защо (а не е да не са ходили по лекари и да не са опитвали вкл. и инвитро). Единственото, което се знае, е че някъде на Вашата възраст сега е правила аборт. Успех Ви желая и на тримата!  

Ама то ви е и за бебе бяхте говорили, според теб и 3 месеца го е правил, пък после друго се е оказало, очевидно нещо ви куца комуникацията. Затова като прочетох, че подпис ще има преди бебето, реших, че съдиш по някакви действия - предложение, уведомяване на роднините, определяне на дата... Другото са изтръгнати от теб думи, но той може да няма такива намерения...

И аз това се чудя. Те себе си не могат да издържат още, деца ще правят. Защо? Какъв е проблемът да се случи след 2-3-4 г. като се установят? Ще ми е интересно да чуя причината.

Нещо МНОГО им куца в комуникацията. Сигурно са говорили принципно, без много да им се вярва, че толкова скоро ще им дойде на главата, но се обзалагам, че говоренето е било повече общи приказки, без конкретика. Което от своя страна води до различни интерпретации и у двамата, единия така вижда нещата, другия иначе, но определено не ги виждат еднакво. И най-глупавото е, че явно нито един от двамата не се е постарал да изясни точно своето виждане на другия. Просто всеки очаква отсрещния да постъпи по същия начин ама не става, защото отсрещния има своя гледна точка. Разминават се вижданията им и това е. А можеше да се избегне с един откровен разговор.

Абе, и аз на 23 имах сериозно гадже, по-голям от мен, но нито един от двама ни не хукна да прави дете. А бяхме осигурени, и със стабилни работи, и с жилище... Какъв е тоя зор, не разбирам.

+1
Аз също имах сериозна връзка. На 23 завърших и даже се омъжих (бяхме живяли 4 г. заедно). Въпреки всичко за дете не си и помислях. Родих 3 г. по-късно, когато си бяхме стъпили на краката.

Може би авторката трябва да внесе малко яснота по финансовия въпрос. По-назад беше споменала, че има работа с добри доходи и очаква високо майчинство. После се оказа, че завършва 4-ти курс.

Може да учи задочно.

Може би смята за добър доход парите, които получават студентките като родят дете... Имаше там някаква стабилна сума, която накуп изглежда внушително ама разпределена по месеци за майчинството, не е чак толкова внушителна.

Не пречи да учиш и да имаш добър доход.

Това е много добре, но ако и той е на работа. Иначе с едното майчинство, колкото и да е добро, ще трябва да издържа и таткото.

Не пречи, разбира се. Особено, ако учи задочно. Важно е добрият доход да върви с добри осигуровки, а не част от заплатата кеш в плик.

Което предполага, че си много методичен и организиран човек. Такъв би правил дете, когато има добри фактори за отглеждането му...в разглежданата история не е точно така.
По важно е сега да има лека бременност, за да може да учи и завърши, таткото да започне солидна работа, за да са осигурени...дори и брака не е толкова наложителен.

Абе дай едно бебе да им е проблема Аз с първото си дете имах хубава работа, но нямах собствено жилище и кой знае каква "сигурност за бъдещето". Оправили сме се. Но аз никога не съм работила по специалността си, така че никаква липса на стаж не ме е спъвала никъде.

Личното ми мнение е, че особено за първо дете решаващо е силното желание да го имаш! На мен много повече ми потръгна в живота, след като вече имах деца. Преди това така или иначе каквото изкарвах, си го изхарчвах, пръсках всички пари и не съм мислила грам за бъдещето. А децата са ми били най-големия стимул да постигна повече.

Аха, точно. И аз си седнах на д-то като родих и някак от само себе си ми се наредиха приоритетите. Дъщеря ни зае първото място безапелационно И пак тя ми е стимул за всичко, което мисля и правя.

Голям мерак да отчаяте момичето, ей!
Че и бракът не бил наложителен- защо ли?
Първо родих, после ме приеха, мъжът ми също.
Работихме и учихме, а детски плащаха само първите 4 месеца.
Майка ми беше на 44 години и работеше.
Никой не загина, нито небето падна.
Тук таткото вече е на пазара, тя пише, че хем завършва, хем ще има високо майчинство, какво страшно толкова видяхте?
Трябва ли всички да раждат на преклонна фертилна възраст, за да не решат да имат второ дете?

Проблем си е. Той сега вместо да мисли как да си организира нещата, защото може да се развива само в една област, и е планирал отиване в чужбина - а сега с бременна жена силно се съмнявам да я остави и да побегне, на нея пък тепърва й предстои довършване на образованието дипломиране, освен това работи на бензиностанция, където всякакви изпарения са ежедневие и е добре да беше сменила работното място... И т.н., и .т.н. Не че няма да се справят, ще се. Но що зор да е точно, когато е най-напечено. Да беше се скъсал презерватив, ок, но умишлено...

Ако роди на 25 и на 28 много ли ще е закъсняла?
Голямо натискане да е баш сега, когато се е струпало всичко накуп.