За разпределянето на семейните задължения

Асос това за секс партньора беше шега. Написах го защото покрай темата за професиите се сетих как когато бях в чужбина ми се правеше секс, кандидати много, ама пуста хипохондрия, все си преставям как е спинозен или поне с хамидие, та беше ад. Хем боли, хем сърби. Сега поне от тази гледна точка ми е спокойно.

По принцип съм съгласна. Но това обикновено важи само за мъжете. Дори професиите им са еднакви се приема за напълно нормално щом има добра заплата след работа мъжът само да си почива, а жената, пак напълно нормално, тепърва да запретне ръкави с децата, масата и т.н.
Щом една жена е решила, че е ок с това да се товари повече, а мъжът й да си почива, това си е нейна работа, стига да не ме пита - какво толкова ще ти стане ако направиш еди какво си. Ами нищо - както и на него.

Човече, аз не говоря за общия, а за частния, тоест този, който е описан в първия пост. Там не иде реч, че жената ходи на работа. Не че грижата по децата не е достатъчно уморителна, но все пак не са малки, съдейки по това, че най-малкото е на 11 г.
Иначе аз битови проблеми нямам. Ходя на работа, но вкъщи рядко се занимавам с домакинска работа.  

Това ми напомни вица за спорната работа. Знаете ли какво е "спорна работа"? Работа, за която спорят чий ред е да я свърши. 

Така беше представен въпроса в началото, после се допълниха подробностите за този конкретен случай:

Това допълнение с какво променя факта, че тя е домакиня и не ходи на работа?

Поставеният въпрос беше: Трябва ли щом мъжа изкарва парите,да не се занимава с нищо в къщи?

Освен като домакиня, работи и като личен асистент на дете с увреждане. Това си е още едно работно място.

Да, хората, които гледат деца с изоставане в развитието са наясно, че колкото и голямо да е детето си нон стоп на работа като медицински асистент. Това не ти е друга професия да си пиеш спокойно кафето в обедната почивка.
И в кратките мигове, в които детето работи с ресурсния очевидно жената ги използва И да работи на друго място щом изкарва пари.
+ работи и домашна помощница и готвачка като всичко трябва да е по конец, иначе:

Но на чужд гръб и 100 тояги са малко.

Има два типа работа - нискоквалифицирана, която ако ще денонощно да работиш, нито пари ще направиш, нито удовлетворение ще получиш, нито ще имаш сили да се усмихнеш. Другият тип е висококвалифицирана, при която с усилията и опита ставаш все по-добър, все по-опитен, свършваш едно и също нещо по-бързо и по-качествено. Там, особено пък ако работата ти съвпадата с хобито, е напълно възможно и да можеш да управляваш в по-голяма степен работното си време и да имаш добър доход. В някои случаи можеш да напреднеш толкова, че да станеш самонает - дали като свободна професия, дали като собствен бизнес и да прилагаш квалификацията си в посока иновативен легален бизнес. За далавераджийските работи няма смисъл да се обсъжда - това да плащаш нищожни надници в сивия сектор на работниците си - крепостни селяни, да буташ комисионни, за да печелиш обществени поръчки, да си въвлечен във всякакви полу-легални и напълно неморални дейности - тук квалификация не се иска, иска се безпринципност и определени контакти (които в шовинистично общество като нашето естествено са по-достъпни за мъже и за любовниците/роднините им).

Във всеки случай е голяма грешка единият от партньорите да седи и да копае нискоквалифицирана, затъпяваща и безкрайна работа, вместо да се развива - няма успешен нормален бизнесмен, който да не прави тази разлика и да не е склонен да влага ресурси в реално повишаване на квалификацията на служителите си. Какво остава пък за съпругата на такъв бизнесмен! Не мога да си представя как ще управляваш човешки ресурси и ще планираш повишаването на квалификацията им, пък междувременно съпругата ти ще виси по цял ден вкъщи да мие, готви и боядисва... Много е важно хората в едно семейство да се подкрепят и да се насърчават взаимно и да си помагат, така че да могат да се развиват в някаква желана от тях посока. Иначе особено пък интелигентни хора със заложби се смачкват напълно от подобно прислужване и рутинни дейности без особено творчество в тях и стават тъжна гледка на по-стари години...

bgtatko81, +1. И аз това се чудя, като са големи бизнесмени, как пък не намериха високоплатен синекур или не купиха диплома на жена си, или не помогнаха с кариера. Все пак това са си пари към семейния бюджет. Щото подкрепата си има различни фази- едно е да те подкрепят директно да стоиш у дома с малките деца, но след това вече може да е рентабилно и кариерата на жената да стане приоритет.

Отговорът е ясен - няма да може да юркат жените си да ги обслужват 24/7. Домашните помощници и детегледачки  имат почивни дни и часове, а така са на разположение по всяко време.

От друга страна кариерата взима много, не всеки е ок с това да е в семейството му кариерист.

Дори и това да си седиш у дома с малките деца не е за всеки. Детенцето ни е прекрасно, много умно и сладко и мило момиченце, обективно погледнато (ясно че субективно моето гардже си е най-хубаво) ми се струва, че с по-мек и кротък характер и много усмихнато и добричко, въпреки че е страшно активно и не се спира на едно място. Но цял ден активно занимаване с нея идва в повече на човек, то е супер да нареди пъзел за 3 годишни съвсем самичка, ама като го направи 6 пъти последователно и държи да те дърпа да си й публика, защото иначе не е интересно - наистина човек трябва да има железни нерви, за да може да го прави това по цял ден с 3 деца и да продължава да дава всичко от себе си. На мен ми се струва, че е много по-добре и двамата родители да се занимават активно с децата си, по 2-3 часа да е в работен ден, но да е активно, а не да ги оставят на телевизора или да правят нещо съвсем самички (понякога затворени в кошарка или преграждения и без надзор), докато мама си цъка на телефона или тати чете вестник/гледа новини. Струва ми се, че е по-добре за самото дете така - да има известна самостоятелност и социален контакт и с други деца в ясла или детска градина, да има активно (ама наистина активно - само това прави родителят) занимание с него и от двамата родители, всеки от тях може да му даде различни неща обикновено - и като знания, и като умения. И на по-невръстна възраст и после като се почне с уроците в разбитата ни образователна система...

Децата не бива да са края на стремежите и развитието на един човек, първата година след раждането паузата е неизбежна, но по-натам има много алтернативи. Напр. при нас аз си организирах така нещата, че да мога да работя от дома си (home office) и да помагам дори и първата година, а сега повечето боледувания ги поемам аз, понякога с частичната помощ на майка ми. Повечето хора имат и баби и дядовци, които могат да помагат. На мен лично ми идва много нанагорно дори само един пълен ден подобна работа - детето, домакинството, пералнята, съдовете, храна, игри, лекарства, успокояване... Нон стоп от 8ч. сутринта до 22ч. вечерта, с 2-3 часа почивка следобед, когато зареждаш перални и съдомиялни, сгъваш дрехи, подреждаш малко, евентуално чистиш под, защото търчи навсякъде малкото динозавърче... И никакво време за себе си, в най-добрия случай като си влязал пак по задължение в някой форум да търсиш информация за детски градини, детегледачки и т.н. да се раздрънкаш малко... Бих препоръчал на всеки "бизнесмен" да си вземе 2-3 дни отпуска, да прати съпругата си за няколко дни на море в Гърция и да се опита да върши същото сам. С 1 дете, не с три, че може да не оцелее с 3 без предходен опит. Сигурен съм, че после ще му е много по-лесно да се постави на мястото на половинката си и да почне да мисли за всякакви варианти как максимално да облекчи колкото се може повече от задължения като миене, пране, боядисване и коване на дъски, че и заниманията с дечицата също...

пс. пък с 3 деца, едно от които със СОП - не ми се мисли горката жена как живее, с какво самочувствие е и т.н. Има невероятно борбени жени, които и с това могат да се оправят и паралелно и карирера да бутат, но на мен ми се вижда това херкулесово постижение... Възможно е да има някакъв мъжки еквивалент, който да превива гръб по 14 часа всеки ден 7 дни в седмицата. Но аз лично не познавам такъв.

НСЧ, мерси.  

Не знам какъв е казусът с Ассос и мъжа й. Само прочетох, че не домакинства у дома.


Това, че другият изкарва повече пари не го прави имунизиран към домашните задължения.
И въпреки добрата заплата парите, данъците са също толкова приятни и винаги трябват. Но съпоставимо ако в БГ  чистачка ще ви вземе по 200-300 лева месечно за почистване веднъж в седмицата тук ще ми е 300 само на седмица и винаги се отказвам.

А защо да не? Ако доходът е сериозен, може да осигури домашна помощница или там каквото прецени жена му, че ще й е в помощ.  В случая 3 деца са си 3 деца откъдето и да го погледнеш, но аз познавам не едно или две заможни семейства с такава бройка деца.

Тонка, защото в случая нито й помага, нито пък ще заплаща помощта на дом. помощница или майстора да боядиса.

И определено смятам, че независимо колко пари изкарваш то си част от семейство и имаш задължения към хигиената на дом и време с децата си. Няма такова нещо като опрощаване на всичко домакинско и на време с децата си само защото работиш много и изкарваш повече пари.