Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 45

Здравейте, Силвия !
Моите искрени съболезнования !
И майка ми се бори със страшната диагноза вече година.... : ( Надявам се , че все още са Ви останали някои от хапчетата , ще Ви пиша на ЛС , да попитам за цени и т.н.
Още веднъж - съболезнования !

Девет години от последната операция.
Ангелариииии, май само аз и Миленка пишем още тук.

Съкън да не ме забравиш Хули, ама сигурно си права, защото май само си чета Исках да се откъсна от диагнозата, но членовете на семейството все ми напомнят за нея Първо едното детенеце /слава богу май се разминахме с голямия дявол/, после другото и там само киста, ама извадиха и цялата надбъбречна жлеза, при сестричката обаче, нещата се оказаха сериозни  и хич не са добре нещата / много и е увреден организма и има доста предходни заболявания, та лечението е трудно, почти невъзможно.../ та все по болници, все хистологии чакам, все лечения търся.... Ще се борим, няма как, но си е хубаво, ако сме по малко борците на този фронт. Обичам ви момичета

Благодаря дами, а за да се явя на онкокомисия, трябва ли ми направление от ЛЛ.

Аз също правих лъчетерапията в Сити клиник и ми правят контролните прегледи там.Много съм доволна.Линейният ускорител е най добрия от най новите.Кожата на гърдата ми остана гладка и даже не се за червеи. Това беше по времето когато д-р Недев беше тук от Нова Зеландия за три месеца и обучи страхотен екип.Аз също като Хули взимам CBD само че на кристали 100%.

armyhousewife, как така не са го видели месец преди да си напипаш бучката? Толкова ли бързо може да порасне? С какво са те гледали?

Elida ,  може ли да кажаш от къде взимаш CBD крисрали ? Ще съм ти благодарна ако споделиш.

Тя е само 5мм, не знам дали не са я видяли или я е нямало
Откъде го вземате това CBD?

Арми 5мм не е чак толкова малко, но аз никога не бих го напипала.
на контролните прегледи през юли кой мамолог те гледа?
А туморен маркер прави ли? колко беше? Сега оперира ли се или още не?

Ехограф или Ядрено Магнитен резонанс?
5мм звучи като да е хванато много навреме. Стискаме палци да е само това. Ще си минеш пак малко лечение и после вече ти желая доживотна ремисия.

Съжалявам много за загубата в семейството ви, Силвия! Ако не бяхме в интернет пространството щях мъжката да ти стисна десницата, да те прегърна и да ти кажа "Дръж се! Неща от живота са това."

Не е много редно такива глупости да се ръсят точно в такива болезнени теми, но не се сдържам, ще го напиша: Така или иначе всички ще умрем!

Туй то! Важно е не как ще умрем, не е важно дори кога. В един момент единственото важно е как сме живяли. Дядо, на когото съм кръстена и, който беше като мой втори баща... по едно време даже като единствен такъв, когато татко замина зад граница, го покоси простатата. Помня всичко в такива дребни детайли, в момента са ми насълзени очите от умиление и носталгия, усещам обаче и някакъв вид облекчение. Да вярно поживя си повече, не 42, а 72, но и за нас беше също шок и неочаквана загубата му. До последно не изневери на себе си. На крака, трудолюбив, любезен, уравновесен, търпелив, самостоятелен. Катетъра му нещо не бяха сложили като хората, когато го изписаха за домашно долечение, та се разместил нещо, направил "беля", докато установим какво точно му е помрачила усмивката, той вече си беше избърсал след себе си, беше се изпрал самичък, по часовник беше спретнал обяда - първо, второ, десерт... и по традиционния начин ни посрещна с "Добър ден, как сте?"

Няма да забравя погребението му. Цялото село се беше стекло, а то не е хич малко село, над 2500 население. Останах без без дъх от толкова много хора - естествено не всичките 2500 присъстваха, но народът беше наистина внушителен. Попитах се тия ей така просто щото е редно да присъстват и защото камбаната е забила ли са дошли??? Кво пък толкова общо имат с дядо!? За къв уй е тая навалица. Не видях лицемерие в нито едни насълзени очи обаче. Започнах да връщам лентата назад, назад, назад и назад и търсих и търсих причина и я намерих най-накрая. Като най-компетентният електротехник на селото е стъпвал в почти всяка къща (на кой му гръмнал бушона, на кой бързовара нещо дава на късо, на кой инсталацията, на кой трифазен ток му притрябвал...) Бях му като опашчица, залепена за него и установих, че за всичките тези 72 години един единствен път не се е скарвал с никого и абсолютно никой не го е нагрубявал. С добри очи и радост го посрещаха навсякъде. Уважение приживе и дълбок поклон на края. Това си извоюва и защитава за тези десетилетия дядо ми. Липсва ми, продължавам да го сънувам, продължавам да се уча от него.

Майка, сестричка, аз, братовчедът сме все в месомелачката наречена ежедневие и сме пръснати на различни крайща на България и на света. Слава Богу, майка се пенсионира скоро и вече има възможността по-често да ходи до гроба му. Въпреки по-честите и посещения всеки път с учудване установява, че все някой местен я е изпреварил и е подменил и китки, и е оплевил гроба, и е бил палил и свещичка...

ТМ е в норма, гледаха ме на ехограф в болница "Надежда", оперираха ме предната седмица.

Щом е в норма е голяма вероятността да е новообразувание и да няма общо с предната ситуация, което пък означава, че е хубаво да се направи внимателна хистология.  За онкокомисия не ти е нужно направление от ЛЛ. Отиваш на регистратура в Сити клиник и обясняваш ситуацията и те те насочват. В това отношение грешка нямат.Първият път имала ли си лъчетерапия?
Арми, мислим те и ни дръж в течение. Ако имаш проблем ми пиши. Имам връзка в Сити клиник.

Благодаря Миленка, не съм имала лъчетерапия. Дадох блокчетата на проф.Христова в Александровска, но резултатът ще е готов най-рано на 11ти.