НО нека сме по темата ! Какво имаме в наличност - мама на 16, татко на 18 и 2 чифта баби и дядовци.
Ако всички се втурнат да допринасят с нещо - изобщо няма да се усети имането на врещящото бебе.
Давам примерен хипотетичен вариант за разпределение на задълженията:
Майката минава като частна ученичка и се грижи за бебето.
Майка й и баща й работят, дават й финансите и ги разпределят само за бебето .
Момчето учи и работи и заделя от заработеното , за да улесни мама и семейството й. Включва се в гледането на бебето. Майката и бащата на момчето също по желание могат да се включат с финанси и помощ - да речем по 4 часа уикендите или колкото им е на сърце.
Ако финансите не достигат - има пелени за многократна употреба, дрешки втора употреба или да вземат от приятели ползвани дрешки за бебчето, майката ще се старае да кърми, ако не може - остава само за едно АМ да се мисли.
Та така , 4-ма възрастни и 2-ма юноши няма да се справят с едно бебе ???
А то няма да е вечно бебе и около 3 годинки ще е на градинка , тогава мама ще има време да навакса с реализацията - университет или курсове и да работи... таткото също ...
Естествено ако момчето и родителите му се откажат от бебето - би било по-трудно , но не невъзможно.
Какво значи, ако поискат. Трябва да е ясно в обществото, че при едно зачеване участват и двамата по равно. Това звучи така,сякаш само женската страна има вина за зачеване. Докога ще се дундуркат мъжете?