Да родиш на 16

Не, не познавам родители, които оставят дете за седмица или повече на тиин - брат сестра. За по час - два е едно, но да взема решения и да се разчита, че ще спазва график никак не го виждам.

И нещата не са черно - бели. Мисля, че и преди и сега да родиш на 14-15-16 години е не да имаш дете, а да роди на майка си/свектрва си бебе.

Виждала съм. Цял живот ги обвиняват, че са ги поставили в това положение, че не са имали нормално детство, а е трябвало да пораснат без време.
Не познавам човек, който да е бил щастлив, че вместо да си изживее тийн годините е трябвало да се прави на възрастен.

От никоя гледна точка няма как ти да беше същото дете, ама родено по-късно. Първо, нямаше да си от същата тази яйцеклетка, която е узряла точно в този момент. После е нямало да бъдеш от точно този баща или от този баща, но от друг сперматозоид. Трето, майка ти нямаше да бъде момичето на 16 с точно този опит и точно с този живот, а момичето на 18 или 20 с друг опит и друг живот, най-вероятно и с друг мъж или без мъж, кой знае как щеше да й се е развил животът. Но дори да приемем, че ти се беше родила същата, тя нямаше да те отгледа по същия начин, по който те е отгледала, защото за две години мисленето й щеше да е съвсем различно. Изобщо нито ти щеше да си ти, нито майка ти щеше да е тази майка. Ти просто нямаше да съществуваш. Всеки изживят ден и час ни променя съвсем буквално, също кактто е фразата, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. В общи линии нещата се случват така, както се случват - точно това дете се ражда или не се ражда точно от тези майка и баща в точно този момент и в никой друг и се формира такова, каквото е именно заради цялата тази съвкупност от обстоятелства. Всеки път, когато кажем "ако не бях родила... или не се бях родил..., това е като да искаш да подмениш историята си с някаква друга.
Малко като от фантастиката за паралелните вселени звучи, ама нищо. Та, в паралелната вселена може да има друг вариант на живота на тези родители и това дете, но в нашата вселена и в конкретния момент може да бъде само по един конкретен начин.

На чуждо 16-годишно момиче едва ли бих си оставила детето, особено ако е бебе. Но на 16-годишната му майка бих го оставила, защото колкото и да е неопитна и каквато ще да е, му е майка и все е започнала да се учи малко по малко да бъде майка. Трийсет-годишните, дето се вика зрели, та зрели жени, се учат да бъдат майки, трудно се адаптират към майчинството, реват и се тръшкат колко им е трудно, искат помощ, то не са баби, бавачки, мъже и не знам какво, значи за едно 16-годишно момиче по същия начин е нужно време да свикне и да се научи. А майка му ще го научи

И аз съм виждала. Едната дори повтори стъпките на майка си - на 21 години с 3 деца. Еми, честито.

Ама, то не може да са зрели на 16 за секс, ама да не са зрели за деца! Как става тая работа? От секса се зачеват деца. И е редно да го знаят и възрастните, а не да разправят, че на 16 е ок да се сексят, обаче, ау, ужас, взели, че спретнали бебе!  Няма как хем да се тъпчеш с торти, хем да не дебелееш или да си безкрайно изненадан, че си надебелял.

Ама ти като излезе от родилния дом кой те е учил? Прибра се с бебето и почна сама с мъжа си, защото си била порастла и зряла да ти се повери бебешки живот.
Сега си представи как тия две деца се прибират и къпят бебето или пък го лекуват ... мен леко ме плаши.
И след като родителите нямат думата дали да се роди или не детето то те и нямат ангажимента да го гледат и да учат кака му ... т.е. майка му да се грижи за него. Защо да са длъжни?

Четейки и мислейки по постовете в точно тази тема,
и чакайки авторката отново да се включи,
знаете ли за коя статия се сетих?

Ето за тази - Гледай си твоята утроба!

До голяма степен текстът отразява и моето мнение по въпроса.
Всеки знае най-добре себе си и собственото си битие и житие.
Да, другите можем да вземем отношение и да посъветваме, но дотам.

Че те статистиките показват, че секс се прави от 12 годинши, масово на 14 и на 16 вече е почти нормално.
Тогава и 14 годишни майки ли да има?

В крайна сметка факта, че цикълът идва при 11 годишните момиченца не е просто число. Хормоните бушуват и страстите горят, но това не ги прави готови за майки. Мерака се определя от хормоните и се контролира /до някъде/ от възпитанието и акъла.

Аз па не познавам някой да си е оставил бебето! за седмица при родители  
по големи деца да

А и нали говорим за помощ , не за напълно отменяне на младата майка

Що все залитаме от едната крайност в другата
ако ще 'контрираме' някой

Майка ми ме научи, за което съм й много благодарна, макар да й се дразнех на моменти. Бях на 28, когато родих първото и на 29 второтто. Майка ми стоя в София почти месец и ме научи на всичко, защото за мой късмет е и детска медицинска сестра, освен че ми е майка. Когато тя си замина, дойде свекърва ми за около две седмици. И двете ми бяха от голяма помощ, защото никога през живота си не бях гледала беме, да не говорим да бях държала в ръцете си новородено, дори не знаех как се сменя памперс. Чужди деца са ми оставяли на море, на плажа за някой час, но е съвсем друго, защото родителите бяха наблизо, а децата на по 7-8 години, и то все познати деца. Когато се роди първото, три месеца след това вече бях бременна с второто. Докато се учех как да бъда майка, както се казва, съм ги гледала по книга (но не от тези,популярните) - майка ми ми остави един неин учебник от медицинския техникум за кърмачетата и малките деца - кога какво правят, как се захранват, с какво се захранват, консултации, пикаене, акане..., и винаги можех да й се обадя и да я питам, ако нещо ме притесни. Не беше длъжна, дори не е обсъждан въпросът дали да момага, защото в моето родно семейство винаги се е помагало и когато му дойде времето и аз ще помагам, дори не бих се замислила дали съм длъжна или не съм длъжна.

Нима мислиш, че майката на бременното 16-годишно момиче ще я остави на произвола на съдбата след изписването и няма да си вземе отпуск след раждането, няма да помага всяка вечер или през почивните дни? На всичко може да я научи, стига да иска. Ако не иска, насила хубост не става, но тя и ще натиска за аборт или за оставяне на детето заосиновяване, ако изпуснат времето за аборта.

Тя белята, да не дава Господ, става за секунда... не трябва седмица. Ако едно момиче може да се грижи за брат/сестра защо да не може и за собственото си бебе.
Изобщо не одобрявам подобно нещо, казвам че се случва и то често.

Връзката на авторката с момчето е 'сериозна' т.е. и неговите родители и нейните знаят че са заедно.
Родителите и знаят с кого прекарва свободното си време , знаят приятелят и , знаят с кого е интимна )
Предполагам че и семействата им се познават )

Има и по-други връзки :0)
тинейджърката няма постоянен приятел , майката е в неведение с кого е , къде е
с кого е интимна
При такива обстоятелства , едно такова момиче ако забременее ,
ще е наясно че е по-добре да направи аборт.

При описаният случай на авторката нещата са други
и мога да разбера желанието и да остави бебето )

На 26 г. и 29 на мъжа ми, не ни е било нужно със седмици някой да ни учи. Двама възрастни да не могат да гледат едно бебе е преиграване.
Не ни е било нужно и някой да ни изхранва, нито да се чуди как да напусне работа заради нас или да търси допълнителна.
Също не е било нужно да тичам до тях за подпис, защото съм на 16 и не мога да решавам доста неща за самата мен, пък какво остава за бебе.

А денем детето само ще се гледа докато тя е на училище, а бабата на работа.

Кои са тези деца, които работят, за да изхранват братята и сестрите си и да им осигурят покрива над главите? Грижата за едно дете не е само да го гледаш и да му подаваш лъжицата, нещата в нея не падат от небето.

Ако идеята ти е да кажеш колко вие сте били оправни и зрели, а аз колко тъпа, ок, пИчелиш! Тъпа съм, мудна, неспособна, и майка ми ме е научила, вместо всичкото знание за майчинството да ми слезе с кърмата. (боже, все едно като майка ти да ти напише домашното)

Ами, не, нещата изобщо не са така, НСЧ. Двама възрастни, които не не са гледали бебе са в небрано лозе, ако трябва да се оправят сами. Човекът има едно много ценно вградено качество - учи по-младите, а младите се учат от по-възрастните. На това му казват предаване на опит. Много е полезно, защото е като шорткат - не ти се налага да откриваш топлата вода по трудния начин, ако някой може да ти каже, че просто трябва да налееш една тенджеравода и да я сложиш на огъня. Най-естесственото нещо на света не е дваамата родители да си вземат бебетоот родилното и да се окажат сами и да се учат по пътя на опита и грешката, а да се научат от по-възрастното поколение. Измислено е отдавна, още от очовечаването на хората и действа безотказно (дори другите примати са го открили преди нас, там също младите женски се учат даа бъдат майки от майките си и другите женски в групата). Освен практическата страна на нещата, това са и семейни връзки. На мен би ми било по-скоро чудно бабата да каже "вземайте си бебето и си отивайте вкъщи, аз нямам време да ви уча, оправяйте се".
При добро желание всяка майка може да научи дъщеря си и да й помогне да се научи как да бъде майка. Животът не е състезание "кой а по-по-най".
Майчинството не е само  инстинкт, а знание и умение, защото сме твърде сложни и крехки същества, за да ни остави природата като крокодилчета или като пиленца. А и на всичко отгоре имаме голям мозък, който също е предимство при ученето.

И мен никой не ме е учил/помагал  а МНОГО би ме се искало )
и бих го оценила )