Парфюмни размисли и страсти - 212

- Piment Brulant, обожавам го. Noir Exquis го имах за малко, махнах го, обаче в последните месеци се чудя дали не прибързах, стори ми се много дървесен тогава, но мисля, че си струва пак да го преслушам, интересен е определено. Другите ми 3 са Traversee du Bosphore, Tea for Two, Rose Privee.
През лятото при едно пътуване намерих за тест Jour de Fete и много, много ми хареса, спокоен и фин, ангелски някак. Много съжалявам, че нямах пари да извадя на минутата и да си го купя, мисля, че е спрян и тук не съм го виждала. 
Други Артизани, които харесвам, но не съм решила дали или кога да се превърнат в бутилки, са Drôle de Rose (много хубава lipstick rose), Dzongkha (масово не се харесва този парфюм, мисля, но е много вдигаща сетивата смес от подправки за мен), Mimosa pour Moi (супер мил, слънчев, зелено-цветен), Mon Numero 10 (много фин, мек, въздушен, сладък тамян), Nuit de Tubereuse (единствената тубероза, която съм харесала досега като за себе си, защото по принцип не нося (на) тубероза, но тази е нестандартна и упойваща), Poivre Piquant (страшно го харесвам, но той пък страшно бързо излита от мен и трябва да се пръскам всеки час, ако искам да усещам нещо от него, а нямам такъв навик). Имам спомен, че тествах веднъж и Passage d'Enfer, който също ми хареса, пак вариация на тамян, която бих могла да нося, не беше твърде горчив и изгорял, но нямам задълбочени впечатления за него.
Мога да изброя също поне 4-5, които са приятни и виждам чара им, но не са моята чаша чай.
От тестваните дотук единствените, които при мен стояха покъртително зле, са Patchouli Patch и Voleur de Roses, за последния знам, че е пионерът, който проправя пътя на популярната сега комбинация роза/пачули, обаче като го тествах, не можах да понеса толкова гъстота и интензитет. Но имам мостра от него и мога да си правя експерименти от време на време. Rappelle-Toi също не ми хареса, дойде ми ретро, но аз като правило не нося бели цветя, освен в някои специфични изключения.
Това, което искам да тествам, е Safran Troublant, а от съвсем новите им издания - Au Bord de L'eau (имам 2 много хубави отзива за него) и Sur L'Herbe.
Днес също така тествах за първи път Mon Numero 8 и неочаквано - не ми хареса, въпреки мечтателната пирамида - ирисът тук го усещам смачкан, спаружен, ретро и уморен.
Natura Fabularis линията изглежда страхотно, но при тези цени и ограничена дистрибуция, мисля да я заскобя засега.