Сабатикъла - за месец или за година, ти го плаща фирмата, в която работиш, нещо като едногодишен платен отпуск без спад на заплатата, но през това време си длъжен да полагаш обществено-полезен труд, примерно да учиш семейство в Бангладеш как да си гледа реколтата и как да я продава. Ако не е физически много трудно, не е сабатикъл.
- Публикувана: 3 септ. 2017, 22:39 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2022, 05:12 ч.
Какво ви се работи?
Не знаеш как ще е след годината. Може да се окаже лесно. А може много неща да се случат.
Права си. Обаче рискът е голям. Мога да си позволя само година, а после, ако не се окаже лесно, ще си бия главата в стената.
Аз нямам сабатикъл, говорим за просто напускане с надежда след година да мога да се включа в потока отново.
Мислила съм го. Имам възможността да се оттегля за година. Въпросът е после, че трудно ще започна пак след тази година.
Ах, как се опитвате да ме откажете от текстилния дизайн! 
Забранено им е кафе, спиртни напитки, подправки, не смееш да настинеш и кариерата им е не повече от 10 години.
Стигат ми 
, таман ще наближа пенсията 
. Само с кафето ще ми е голям проблем. 
Лоча го с кофи и хептен да се откажа ще ми е мъка. 
Не се лъжете с тия почивки. Опитах защото имах нужда. Дадох си 2 години, но живота ми даде още 3 докато успея да си намеря работа. И хич не ги чувствах като почивка. У нас животът и пазарът на труда са такива, че единици на стотина хиляди могат да си позволят такова нещо без съществено сътресение.
Бих работила международно скъпо платен "нос" в парфюмерийната индустрия.
, таман ще наближа пенсията . Само с кафето ще ми е голям проблем. Лоча го с кофи и хептен да се откажа ще ми е мъка. Не се лъжете с тия почивки. Опитах защото имах нужда. Дадох си 2 години, но живота ми даде още 3 докато успея да си намеря работа. И хич не ги чувствах като почивка. У нас животът и пазарът на труда са такива, че единици на стотина хиляди могат да си позволят такова нещо без съществено сътресение.
Раждаш едно бебе и ето ти творчески отпуск - за една година толкова изкукваш от неспане, акане, каши, повръщано и "мучене", че преоценяваш всякакво бъдеще в професията. Тогава всяка работа изглежда привлекателна, само и само да не си вкъщи дадундуркаш бебе.
Нямах предвид това, макар че точно в моята професия нещата станаха толкова луди и странни, че като че ли да родя три деца беше най-умният кариерен ход...
Раждаш едно бебе и ето ти творчески отпуск - за една година толкова изкукваш от неспане, акане, каши, повръщано и "мучене", че преоценяваш всякакво бъдеще в професията. Тогава всяка работа изглежда привлекателна, само и само да не си вкъщи дадундуркаш бебе.
Леко излизам вече от детеродна възраст
, а и си имам достатъчно деца.Шегата настрана, но ако родя, и ми гарантират, че няма да се връщам на работа-ще родя още и песен ще пея. Само да не трябва да минавам през ясла, градина и училище. Няма шанс тази оферта.
НЕма начин - минаваш през пълния комплект.
Сетих се, че навремето едно лято бях помощник-библиотекар в болнична библиотека цял месец, водеше ми се лятна бригада. Сигурно съм била седми клас. Научиха ме как се правят каталозите, как се завеждат книгите, попълване на картони и т.н. Ходехме две момичета с една количка по отделенията и предлагахме книги на болните, които не могат да отидат до библиотеката. Беше ми много приятно и интересно, а хората много ни се радваха. най-хубавото, естествено, беше удрянето на печатите на определените страници, и попълването на картоните.
Сетих се, че навремето едно лято бях помощник-библиотекар в болнична библиотека цял месец, водеше ми се лятна бригада. Сигурно съм била седми клас. Научиха ме как се правят каталозите, как се завеждат книгите, попълване на картони и т.н. Ходехме две момичета с една количка по отделенията и предлагахме книги на болните, които не могат да отидат до библиотеката. Беше ми много приятно и интересно, а хората много ни се радваха. най-хубавото, естествено, беше удрянето на печатите на определените страници, и попълването на картоните.