Публикувана: 3 септ. 2017, 22:39 ч.
Последно мнение: 16 окт. 2022, 05:12 ч.

Какво ви се работи?

97 155
1 325
1

# 135 5 септ. 2017, 20:14 ч.

нещотърсачка НАРЦИ Love is everything
Мнения: 13 671

Това го оставяме за някоя друга тема. Wink

Сетих се, че сега с удоволствие бих работила по техническата обработка на филми. Монтаж на картина, звук, субтитри, защо не и по някакви специални ефекти. Grinning

Не държа на Оскар, но няма и да го върна. Joy

# 136 5 септ. 2017, 20:26 ч.

Мнения: 5 070

Цитат на: profi_1 в вт, 05 сеп 2017, 20:14

Това го оставяме за някоя друга тема. Wink

Не държа на Оскар, но няма и да го върна. Joy

Да, а аз с удоволствие бих озвучавала, анимационни филчета.

# 137 5 септ. 2017, 20:40 ч.

Мнения: 9 879

Прочетох отговорите в темата и доста се изненадах. Излиза, че съм осъществила мечтите на голяма част от писалите тук. Била съм библиотекарка цели 2г 10 м като студентка и учителка от завършването, та....безкрайно. Whistling

В библиотеката беше приятно, но добре, че работех на 4 часа, иначе щях да се чувствам като няма понякога. Самотно е......А и поддържането на библиотечните каталози е ужасно досадна работа. Outta Joint

Все пак бях решила да остана и да работя поне няколко години като библиотекарка, но щом завърших университета, започнаха да затварят най-напред библиотеките, това беше началото преди фалита на заводите. Така че станах учителка. Това е ужасно тежка и изнервяща работа, независимо дали се работи с малки, или големи ученици.
Осъзнах бързо колко много истина има в крилатата фраза "работа ли е, не ми я хвали" Laughing

Е, рентиерството е наистина страхотно нещо, но недостъпно за мен. Между роднините имахме рентиер, съпругът на една от братовчедките ми. Това наистина си е най-доброто нещо, което може да му се случи на човек. Heart Eyes

А като бях дете, мечтаех да стана археолог, или поне историк. Остана си неосъществена.

Сега не ми се работи нищо. Работя малко у дома, защото ми се налага. Планирам да приключа изцяло до 5-6 години, ако успея.

# 138 5 септ. 2017, 21:23 ч.

Мнения: 3 371

Направо съм изумена от факта , че толкова хора са искали да станат археолози. Честно, идея имате ли от естеството, или просто сте гледали Индиана Джоунс?

Аз съм дипломиран археолог/така пише в бакалавърската ми диплома поне/, но това е скъпо хоби по-скоро, не професия, хеле за жена. Няма как да го работя, освен ако не е научна работа, за която в Бг е абсурд да се добереш до такава. А иначе - беше ми детската мечта, в 6-клас колежка на баба ми, за да ме укроти ми даде в библиотеката да чета 'Искри от древността', дори помня издателството Laughing

. Е, след като затвоорих книгата казах, че ще стане един ден археолог. Станах, мога да си закача дипломата на стената Mr. Green

# 139 5 септ. 2017, 21:25 ч.

София
Мнения: 4 328

темата е зададена като за желан вариант за избор на работа, това коментирам.

Скрит текст:

идеален вариант за работодателя няма в огромен процент от случаите. само държавата да не пречи. но, прави сте, не е това темата Simple Smile

# 140 5 септ. 2017, 21:31 ч.

София
Мнения: 62 595

по-добре Индиана Джоунс, отколкото Сексът и градът. Wink

Не разбирам защо така си мислите за собствените си професии и образование? Нали ти е било хубаво да учиш археология, да отидеш на разкопки? А ако трябваше отново да избираш, какво щеше да направиш? щеше ли да запишеш пак археология или нещо друго? Имала си мечта и си я сбъднала - какво искаш още? А ако не я беше сбъднала по-щастлива ли щеше да бъдеш? Болшинството хора така и не сбъдват мечтите си.

Ън и тя толкова депресиращо звучи.

# 141 5 септ. 2017, 21:52 ч.

София
Мнения: 16 508

Моите мечти за професия са били толкова шантави, че дори не ми е хрумвало да се опитвам да ги сбъдвам. Работя това, което съм учила и май съм постигнала доста над това, което съм очаквала, което отчитам за голям свой недостатък, трябва/ло е да имам по-смели мечти и по-високи стремежи (ако се самоанализирам, би следвало да обвиня бедния си произход за тази минималистична нагласа).

Установих, че най-трудната работа е тази, свързана с хора: да ги ентусиазираш така да работят, че на всички работата им да спори и да са доволни от крайния резултат от труда си.

# 142 5 септ. 2017, 22:38 ч.

Мнения: 3 371

Цитат на: Sharky* в вт, 05 сеп 2017, 21:52

Ne знам какво работиш, но няма нищо по-мотивиращо като краен резултат от доволно добро количество финикийски знаци. Simple Smile

# 143 5 септ. 2017, 22:40 ч.

София
Мнения: 16 508

С голямото количество финикийски знаци се свиква. Изобщо не е само това.

# 144 5 септ. 2017, 22:46 ч.

Мнения: 3 371

Не знам, не знам...аз свикнал с пари не съм видяла в този живот, напротив - искат още повече, ама всякакви хора има все пак Stop

Не влизам в конфликт с теб и не ти опонирам, не ме разбирай така Peace

. Опитвам да кажа, че желанията ни за дадена професия, са си просто само желания, ако не ни носят пари. Може да правиш нещо за удоволствие само и единствено ако си пре/задоволен материално и не ти се налага да мислиш за пари.

# 145 5 септ. 2017, 22:48 ч.

София
Мнения: 4 328

Цитат на: Sharky* в вт, 05 сеп 2017, 21:52

Установих, че най-трудната работа е тази, свързана с хора: да ги ентусиазираш така да работят, че на всички работата им да спори и да са доволни от крайния резултат от труда си.

лайкът ти е от мен, Шарки Peace

# 146 5 септ. 2017, 22:57 ч.

Мнения: 30 802

Аз пък съм изненадана колко хора искат да стават писатели. А това е най-лесното- сядаш и пишеш. Трудното е да ти плащат за писането. Иначе се иска да изпишеш милион думи, преди да разбереш за какво става въпрос. Напълно е допустимо и за първия милион думи да ти плащат.

Та така, милион думи за писател, 100 метра платно за художник, 10 хил. часа за музикант. Без романтични представи всичко се постига.