Трудната страна на майчинството

  • 56 075
  • 1 317
  •   1
Отговори
# 1 125
  • Мнения: X
Аз съм фен на по-малка разлика на децата, но под три години е за супер хора, а аз не съм от тях. Зор ми беше първата половин година след второто раждане и то заради болестите от градината. След като стана на 4 години баткото и укрепна, се родих. Моето дете се кротна на 2,5 години, да дам надежда на другите Simple Smile! Второто бебе беше доста по-трудно за гледане, ама го избутах - знаех, че е временно. Сега като почнах да се наспивам - ми аз съм нов човек! Направо трето бих родила, ако бях по-млада и баща им нямаше да избяга 🤐 .

# 1 126
  • Бургас
  • Мнения: 4 109
Ние "започнахме" опити от 1вият рожден ден..........ей къде ще стане на 4, ама си знаем , че сме с проблеми, та за това "риска" не беше голям.

# 1 127
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Не си определям и не бих си определила дедето като нещо изключително в някаква посока. Определям себе си, като човек на който не му стигат силите и нервите, но въпреки това мисля, че си гледам детето чудесно. Също така аз моето призвание с м го открила много години преди да стана майка и ми тежи, че нямам физическата, времева и пр. възможност да му се отдам, както преди това. Тежи дори е много семпло определение за чувствата, които поражда в мен.
Не знам дали някога бих родила отново, но знам, че не искам да мина отново през това.
Разбира се, че всички, които си гледаме децата сами ги мъкнем навсякъде, където се налага и не се налага. Едва ли има такива, които стоят барикадирани по къщите и само охкат. Да, знам, че съм си виновни, че хлапето ми изпива всяка силичка, но това е положението, а и без такава е ясно, че мога да продължа в ежедневието и изобщо.

# 1 128
  • София
  • Мнения: 45 711
За моите деца 6 години е добре. Голяма беше и все още е страшен характер, както съм казвала.
И пак, първите няколко лета с малкия и голямата бяха нещо ... особено следобед като е горещо, те седят вкъщи, дразнят се, аз се опитвам да превеждам или да пиша ... трудничко беше.

# 1 129
  • Мнения: 1 896
Ох, болна тема ми е бебешката. Умирам за едно бебенце, но от година и нещо са се заредили здравословен проблем, друг проблем, пак здравословен и т.н. Вече никого не съветвам да чака. Раждайте млади, докато можете, че после - я камилата, я ...

# 1 130
  • Мнения: 30 802
Аз си признавам, че имаше периоди, в които просто си стоях вкъщи и охках. Ами като виждам, че не ми се получава добре излизането, предпочитам да не излизам. Иначе се прибирахме изнервени, и аз, и децата.

# 1 131
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Ами да. И аз много пъти съм искала да направя точно това, но не мога да превъзмогна себе си и започвам сама да се тровя - сега при това слънце ще го оставиш вкъщи. Защо мъжът ти да носи памперси и мляко довечера, като трябва да сложиш хлапето в раницата и за 10мин да отскочиш, но релно докато се приготвим ми отнема допълнително  30-40 мин. Сега (някаква друга ситуация) не правиш добро на детето като го държиш вкъщи. А аз реално не спя по повече от 4-5 часа на денощие и във всеки момент ми идва да се просна на пода. Че аз не мога да изляза от вкъщи, без да плувам цялата. Като трябва да свъша особено някаква работа, докато стигна до същественото, нито съм адекватна, нито знам къде се намирам. Трябва и да я нося, или да я умолявам/убеждавам/накарам по някакъв начин, да върви в желаната от мен посока, защото тя категорично отказва да стои в количка, откакто навърши 6м. През това време да внимавам да не изяде някой боклук от земята, да обясня, че чуждите храчки и кучешки акита не се размазват с ръце по земята, не се стъпва в тях и най-вече не се опитват.
Приела съм, че сама съм си виновна, каквото и да правя и това е. Оправям се в движение, както мога.

# 1 132
  • София
  • Мнения: 45 711
Олеле, и моята беше така! На година и половина трябва да е била, лятото. Казвам си - оставяме количката и без това хем не я иска, хем ще се умори и ще заспи по-лесно. Е да, ама това чудо се умори по средата на пътя на връщане, залепи се на една ограда и ревна! Ни напред, ни назад, ни нагоре, ни надолу. А беше жега! Ужас!

# 1 133
  • Мнения: 30 802
Съвсем добре си се превъзмогвам, въпреки че доста мами във форума са ми казвали да излизам на невероятното слънце. Ама вече знам какъв цирк ще е излизането и си стоя у дома, най-много в двора. Задачи и шопинг не поемам- това е задача на таткото, пиша списък и нещата се взимат наведнъж.

Все още не разбирам мамите, които висят цял ден навън с колички.

# 1 134
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
😂😂
Моята не се уморява, но си намира други начини да ме тероризира. И вечер няма приспиване. Вчера заспа дори по-късно, от обикновено в 23-23:30  и аз после трябва да седна да работя. Найс, а... 😆

# 1 135
  • София
  • Мнения: 45 711
😂😂
Моята не се уморява, но си намира други начини да ме тероризира. И вечер няма приспиване. Вчера заспа дори по-късно, от обикновено в 23-23:30  и аз после трябва да седна да работя. Найс, а... 😆

А,аз тогава пък въобще не можах да се сетя, че се е уморила. Тя за нещо друго ревна. И аз седя и се чудя какво да правя с това дете. Май се бях натоварила и с плик с покупки!

Аз все още пазарувам, но гледам да съм сама.

# 1 136
  • Мнения: 11 707
[Според майката трябва да постави себе си в центъра, щом няма сили да не излиза, щом детето спи да ляга и тя. Никакви домакинстващия и покупки, всичко което може да се свърши от някой друг. Ако няма кой да се свърши когато може. Важното е детето да има какво да яде, да е сухо, да му е топло и да се е наспало.

# 1 137
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
И мъжът ми основно пазарува, но понякога решавам да му сепстя някакви дребни неща, които изкачат - хляб, памперси, каша, мляко, които наистина се намират през две улици. Той трябва да ги домъкне от 40км и чрез страшна гимнастика и тогава наистина ми се прибира след 22 или е "избягал" от работа за час, за де закъснява вкъщи. Случва се - свършват и не си подготвен винаги.
Free Agent, това точно не ми го е правила. Тя просто ще си намери и измисли винаги най-опасното за нея занимание. Ще ме накара да тичам, да повтарям само Неее, НЕ, НЕЕЕЕЕЕЕ, не може, не там, недей и на всяко да обяснявам до откат защо, докато циври и се тръшка. Винаги си намира най-гнусните боклуци да рови. Не се забавлява да събираме листа в парка и да правим букетчета,  или да играем с топка на плажа. Скучно 'и е да правим замък, но да си бута миди и фасове в устата, страшно я забавлява.

# 1 138
  • Мнения: X

Научи се, че така не получава нищо забавно, а си тръгваме веднага от игрите.

Последна редакция: ср, 01 ное 2017, 14:17 от Анонимен

# 1 139
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Да, де и аз така карам, не я оставям да прави каквото си иска, но и не мога да я накарам насила да стои в количката. Имали сме кошмарни преживявания и да я нося или да ходим е по-лекия вариант. Което не означава, че не ме изпива. И на мен ми предстои няколко месеца да се гледаме, сами и направо ми идва да се разрева и затръшкам. Но ще се оправим, както така.

Общи условия

Активация на акаунт