Трудната страна на майчинството

  • 56 072
  • 1 317
  •   1
Отговори
# 1 140
  • Мнения: X
И ние си тръгваме като почне да прави нещо "забранено" ама то това означава само вкъщи да стоим. А това не го можем щото вкъщи ми скъсва нервите много повече отколкото навън. Затова и гледам постоянно да излизаме, вчера в най - силния вятър бяхме навън повече от час, направо премръзнахме, но ако останем вкъщи означава да ме побърка. След 2 - 3 часа стоене вкъщи вече нищо не й е интересно и само се чуди как да се отрепе , прави го от скука и лиготия, ясно ми е. Затова и изтръпвам от ужас при мисълта, че идва зима и времето прекарано навън ще намалява.
По магазини избягвам да ходя с нея, пазарува ММ или тримата заедно, като тя задължително се вози в пазарската количка и яде нещо. Тогава мълчи. По банки и др. институции не ми се е налагало да водя, Слава Богу.

# 1 141
  • Мнения: X
Да, де и аз така карам, не я оставям да прави каквото си иска, но и не мога да я накарам насила да стои в количката. Имали сме кошмарни преживявания и да я нося или да ходим е по-лекия вариант. Което не означава, че не ме изпива. И на мен ми предстои няколко месеца да се гледаме, сами и направо ми идва да се разрева и затръшкам. Но ще се оправим, както така.
Написах го, защото масово тук се води, че понеже не се оплаквам детето ни е било супер кротко и тихо. Това не е така и реших да го споделя, защото може да помогне.

Успех с гледането у дома и помни, че всичко ще мине и друго ще дойде и ще ти трябва сила за много години напред.  Hug

Последна редакция: вт, 31 окт 2017, 17:22 от Анонимен

# 1 142
  • София
  • Мнения: 1 498
Като ви чета и имам чувството, че някой разказва за моето дете. В парка най-интересно му беше да рови в кошчетата за боклук. Като отидем някъде  и започне много да става непоносим, му давахме нещо да яде и така имаше спокойствие. Вкъщи също му давах да яде нещо, когато вече не се издържаше. Нашите ме обвиняваха, че съм го направила дебел от ядене, защото само когато яде кротуваше. И съответно често беше в ръка със солета/сухар/бисквита.
Аз бях почнала да се успокоявам, да мисля, че тръшкането е отминало, но в събота, след като ми направи сцена в пицарията, реших, че не ми е писано да съм с 2 деца. Аз също много исках да не е сам, да си имам двечки, но мисля, че няма да издържа психически. Много е уморително на 40 да гледаш малко дете, какво остава тепърва да забременявам, да раждам, да се възстановявам и всичко отначало, пък и с 2 деца - едно тръшкащо се и едно бебе. Даже има жени на моята възраст, които влизат в климактериум. Е, вярно е, че има и такива, които раждат първо.

# 1 143
  • Варна
  • Мнения: 7 148
И ние поради същата причина ще си останем с едно. А имаме 6 замръзени ембриона и много ме е яд...

# 1 144
  • София
  • Мнения: 1 498
Аз сигурно щях да се реша, ако бях родила по-рано и бях изчакала детето да порасне и малко да се освестя. Но докато го чакам да стане на 6-7, аз ще съм вече на 43-44 и кога тепърва да раждам. Просто не ми остана време.  Преди да го родя мислех, че едно дете е напълно достатъчно. След като родих, осъзнах че не е добре да расте сам и да го оставям сам в живота. Определено две деца е по-добре.
Понякога си мисля какво ще стане с живота му, когато мен вече ме няма. Надявам се да съм добре, да съм по-дълго до него, както и баща му. Имам един приятел на който родителите са се оженили късно и той на 24 г остана съвсем сам, защото починаха един след друг.  Та, само да сме здрави, другото ще се нареди (тази клиширана приказка е съвсем вярна).

# 1 145
  • Варна
  • Мнения: 7 148
Ееее, ти пък 6-7... На мен ми се струва добре поне три да е навършила, когато забременея. Докато родя, ще е почти на 4. Ама като навърши три и аз ще съм на 43...

# 1 146
  • София
  • Мнения: 1 498
Ееее, ти пък 6-7... На мен ми се струва добре поне три да е навършила, когато забременея. Докато родя, ще е почти на 4. Ама като навърши три и аз ще съм на 43...
Ако е като нашия, значи да си изкараш цялата бременност изнервена Simple Smile

# 1 147
  • София
  • Мнения: 14 404
Момичета не се отказвайте от второ дете. Моят големия беше някакъв кошмар. До три години не спря да реве всяка нощ. Всичко, което сте написали по-нагоре важеше и за него. Но това изобщо не ме разколеба за второ дете. То също доста ревеше, но като цяло много по-лесно се случват нещата.

# 1 148
  • Варна
  • Мнения: 7 148
Момичета не се отказвайте от второ дете. Моят големия беше някакъв кошмар. До три години не спря да реве всяка нощ. Всичко, което сте написали по-нагоре важеше и за него. Но това изобщо не ме разколеба за второ дете. То също доста ревеше, но като цяло много по-лесно се случват нещата.
Ми няма време. Човек понякога просто трябва да е реалист.

# 1 149
  • Бургас
  • Мнения: 4 109
Знае ли човек.....Неведоми са пътищата Господни. Ама поне "фишове" трябва да пускаме, ако чакаме печалба  Wink

# 1 150
  • Мнения: 1 985
Аз време имам, ама желание липсва. Не мога да си представя да мина още веднъж през колики, недоспиване, ревове, тръшкане. Явно съм страшен егоист, колкото и да обичам дъщеря си, има и адски други неща извън нея, на които искам да се отдам като попарасне малко. Някак си не мога да си представя тя да стане на 5-6 и аз отново да запявам бебешката песен. Не мерси, въпреки че имах супер приятна бременност и раждане, първата една година с Тайфуна Катрин ми е достатъчна, взех си бебешките емоции.

# 1 151
  • Мнения: 30 802
Сега не можеш да си представиш, защото ти е прясно. Като стане на 5-6, може и да ти стане по-допустима идеята...

# 1 152
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Мухахаха, хич няма да си позволя да забравя. 😆 Аз освен желание нямам и енергия, нито емоционален и психически запас.
Likeadream, да ти честитя РД и кръщенето на Тайфуна! Здрави и спокойни... 😃❤

# 1 153
  • Мнения: 30 802
Е, то деца може да се гледат и нискоенергийно.

# 1 154
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Зависи от детето, според мен и то след определен период. До 3-4 годишна възраст не знам как може да се гледа нискоенергийно, ако си сам юнак на коня.

Общи условия

Активация на акаунт