Трудната страна на майчинството

  • 56 064
  • 1 317
  •   1
Отговори
# 1 155
  • Мнения: 1 985
 Vermilion, и ти да си честита! Какво стана с изненадите при вас? Wink
Тайфуна нещо се укротил, пу-пу, та три дена слушах от баба и: "какво се оплакваш от това дете?".
Е вчера бабата си замина и мрънкането започна наново. Имам чувството, че това моето дете трябва да е заобиколена постоянно с много хора, за да и е интересно и забавно. Сега на празника бяха 30 човека + 10 бебета (да знам, луда съм), е тя не спря да се хили и подскача. А аз се бях настроила за ревове и тръшканици пак...

# 1 156
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Оле мале 😮, а си мислех, че аз съм правила сватба с 15 възрастни и 4бр хлапета.
Ами супер - едната беше страхотна  и много трогваща. По принцип на всяка годишнина получавам сватбен букет, а тази направо надмина себе си с цветята. Аз обожавам цветя и се беше постарал вкъщи да пристигат страхотни изпълнения. .. Още сме като цветарница вкъщи, а хлапето само въздиша и си къса листенца, които разнася навсякъде.😁

# 1 157
  • Мнения: 1 985
Ееее браво, радвам се, че са минали добре празниците.
И моят много ме трогна на РД- то на детето. Малко след като тръгна за работа, вкъщи пристигна кошница с цветя и надпис, че ми благодари за прекрасното ни дете. Той е абсолютно неромантичен и прагматичен тип, поради което и грам не очаквах подобен жест, та много се трогнах, даже пуснах една издайническа сълзичка. Simple Smile

# 1 158
  • Мнения: 30 802
Ми как няма да ви е трудно, като явно ги гледате интензивно- как ли пък ще правя "малка сватба"...рождените дни минават и заминават с минимум усилия, просто нямам сили. Като се поосъзнаят, ще празнуваме, сега само тази черешка на тортата ми липсва.

# 1 159
  • Мнения: 1 985
Ми как няма да ви е трудно, като явно ги гледате интензивно- как ли пък ще правя "малка сватба"...рождените дни минават и заминават с минимум усилия, просто нямам сили. Като се поосъзнаят, ще празнуваме, сега само тази черешка на тортата ми липсва.
Тук съм съгласна и отчитам, че проблемът е в мен. Просто приятелският ни кръг е голям, децата ни са на една възраст и няма как да поканиш едни, а други не. Като сложим и двата чифта родители и бройката е готова. Да не говорим, че този месец ни чакат още две такива тържества на приятелски деца.
Но както и да е, не се оплаквам, заредих се от тържеството. От догодина децата на торта и сокче, майките ще пием кафе/вино до тях... мечтиииии

# 1 160
  • Мнения: 30 802
Не правя- и не ходя на рожденни дни. Иначе трябва да съм 2 пъти седмично някъде.

О, да, забравих да кажа, доста усилия си спестявам, като досега не съм имала приятелски кръг от майки. Не се налага да помня и мисля много неща- ми натоварващо е, не само моите, ами да трябва да изслушам монолозите за пюренцата от още 20 човека, умножено по три...

# 1 161
  • Мнения: 1 985
Аз също нямам от случайни майки, които съм срещнала на детската площадка. Това са приятелките ми от години, с които станахме майки по едно и също време, миналата година се родиха 7 бебета, сега плодължаваме да сме си заедно. Няма да ги разприятеля, само защото са оборудвани с бебоци и не, не говорим само за пюренца и акане Wink

# 1 162
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
А, не. Аз не правя такива неща. Първия рожден ден само торта и вкъщи. Не съм правила погачи, прощъпулницииликактотамсеказва и всякакви знайни и незнайни истории, дори от родилното не е имало характерно изписване. 😆
Аз съм противник на партитата, особено за бебета. Била съм на една истинска сватба за първи РД с пълен ресторант и всички възможни салтанати, която остави траен ужас в съзнанието ми.
Кръщенето беше само с родителите ни, девер ми със семейството си, кръстниците+дете, но моите родители имат втори бракове и пак си става малка свотба. Не е имало парти, а обяд в ресторант без излишни движения и напъни. Толкова.

# 1 163
  • Мнения: X
Аз време за второ дете имам поне на теория, но сили нямам на този етап. Нито физически нито психически. За желанието - до скоро имах голямо, но от известно време и то липсва. Но знам и че майчинството ми дойде в повече като време и за момента имам нужда да се отърся от бебешките истории и после сигурно ще ми залипсва и ще ми се прииска пак. Дано! Засега съм оставила идеята да "отлежава".
Скоро ще ходим до частната ДГ, за която бях писала по - напред да разгледаме и да видим какви са условията...Та моето зверче може скоро да е на градина, дано това да се окаже правилно решение за нас, защото мисля, че и двете имаме нужда от промяна...

# 1 164
  • София
  • Мнения: 1 498
Аз време за второ дете имам поне на теория, но сили нямам на този етап. Нито физически нито психически. За желанието - до скоро имах голямо, но от известно време и то липсва. Но знам и че майчинството ми дойде в повече като време и за момента имам нужда да се отърся от бебешките истории и после сигурно ще ми залипсва и ще ми се прииска пак. Дано! Засега съм оставила идеята да "отлежава".
Скоро ще ходим до частната ДГ, за която бях писала по - напред да разгледаме и да видим какви са условията...Та моето зверче може скоро да е на градина, дано това да се окаже правилно решение за нас, защото мисля, че и двете имаме нужда от промяна...
Дано не те разочаровам, но с тръгването на ясла/градина се започва едно безкрайно боледуване и се вкарваш в друг филм. Дано при вас да не е така, но при по-голямата част от децата се случва точно това. Все пак има един плюс - когато не е болна си в почивка! Иначе нямаш никаква.
Аз също се чувствах така, когато детето беше на около година - сякаш майчинството ми беше дошло в повече. Бях категорична, че няма сила, която да ме накара да забременея отново. Сега, като го гледам моя сладур как расте и се развива, като поотмина тръшкането, почва толкова много да ме радва. Радвам се, че го родих и много го обичам, та ми се иска да има поне още 1 дете, да я умножа тази любов. Но не мога да преживея всичко отначало. Не искам месеци наред единственото ми забавление да е ходенето до супермаркета без дете. Не искам пак депресии, не искам пак тръшкане, болести, безсъние и никакво спокойствие... Мисля, че няма да имам сили още веднъж да мина през това. Ако има кой да ми даде едно дете директно на 3, ще се чувствам най-добре.

# 1 165
  • Бургас
  • Мнения: 1 287
А, то дори и да имаш биологично време, колкото повече расте детето, а ти си възвръщаш живота, толкова по-малко си склонен пак да се вкараш във филма. Особено, ако няма кой да помага от време на време. И нека не се лъжем, годинките си оказват влияние. Едно е да приключиш с ражданията и бебешките неща до 30, друго е след тази възраст. Аз теоретично имам все още време, да. Дори опитахме веднъж тази година /ин витро/, но не се получи. И се чудя, за добро ли беше, че не стана и не е ли това сигнал, че бива да се откажа. И без това все се люшкам в крайностите - искам, не искам..... Звучи безотговорно, знам. Наистина искам да имам още едно дете. Обаче.....не се чувствам достатъчно способна да издържа психически, а и физически на още една бременност, раждане. Много зле ми се отрази първата на ставите, кръста, за нервите да не отварям дума. А фактът, че отново трябва да се блъскам с хормони /за 5-ти път ще е ако опитаме пак/ хич не ми харесва. Видях последиците от предните пъти. Още не мога да сваля килограмите и да си оправя тялото, та чак до диетолози и лекари опрях, за да вляза в норма.

# 1 166
  • Мнения: 30 802
Мда, депресията не е приятна. След 3 бременности открих, че това е вид защитен механизъм, да седнеш и да си почиваш. Обаче е неприятно- не функционираш на нормални обороти. И ако, както в другата тема, някой в тоя момент се опита да те оптимизира и те пита- а ти що не бачкаш и нямаш ли кариерни планове, е ултра гадно. И интересното е, че дори не съм примерно тъжна или "депресирана", просто ми е едно безцветно и нищо хубаво не мога да измисля. Биологично състояние.

И да имам, и да съм майстор, месеците след раждането не ми прощават- не мога и това е. Не е само от недоспиването.

# 1 167
  • Мнения: 1 985
Аз физически се чувствам зле, постоянно ми е замаяно и изморено. Другото тъпо е, че много слабея. Като ми е стресирано, не мога да ям и това си е. Станах 47 кг, изглеждам като болна, а и бръчките са все по- видими... Sad

# 1 168
  • Мнения: 30 802
Хахаха, а как са амбициите за връщане на работа:)

# 1 169
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Хайде сега, изглеждаш си екстра, като момиченце си. 😉
Аз какво да кажа, цяла бременност се пазих, качих 8 кила. Изписаха ме с 27номер дънки, после с кърменето станах слон. Било се слабеело от кърмене, как пък не. Не кърмя от май месец и още не мога да се оправя напълно.

Общи условия

Активация на акаунт