Трудната страна на майчинството

  • 56 062
  • 1 317
  •   1
Отговори
# 1 170
  • Бургас
  • Мнения: 1 287
Абе, каквото и да си говорим, при възможност, тая работа с раждането е добре да се свърши преди 30. От личен опит знам, че не винаги става така, де, дори и при желание. Започнахме, когато бях на 24, ама родих малко след като навърших 29, пак бързо стана..... Обаче цялото това обикаляне по клиники, тъпкане с хормони, стреса от процедурите, много ми се отрази. После преждевременно раждане, а накрая - благия характер на НУРС-а...... Бях си дала личен срок, ако ще раждам пак, да е до 35. Другият месец ги навършвам. Ще видим.......

# 1 171
  • Мнения: X
Моят личен опит е обратен на твоя, а родих на 30+. А втория път забременях даже по-бързо от първия, така че като всяко нещо в този живот, нещата са индивидуални.

# 1 172
  • Бургас
  • Мнения: 1 287
Лейди, не разбрах кое е обратното при теб. Но при мен няма индивидуално, аз съм без тръби и забременявам все по един и същи начин, с ин витро. Първият успешен беше на 3-тия опит. Ако не си минала оттам, идея нямаш как се отразява всичко, на психика, на организъм. Не го казвам като някакъв мъченически вопъл, просто това обяснява личната ми позиция. Иначе всеки има различен опит, това е нормално. Просто моят е такъв и аз за себе си считам, че по-рано е по-добре, ама какво да правиш - съдба Sunglasses

# 1 173
  • Мнения: X
Ами забременях лесно, въпреки че съм стара. Та млада - стара, за мен лично това е относително. 

# 1 174
  • Бургас
  • Мнения: 1 287
Ама това няма общо. С изключение на биологично късната възраст за фертилитет, възрастта сама по себе си няма отношение дали ще забременееш лесно или трудно. Нали видя, че аз на 24 не можах и борих стерилитет 5 години. Аз друго имах предвид и говорих за личния си случай, разбира се. А именно, че нещата, на които се наложи да се подложа, за да забременея се отразихана организма ми чисто физиологично. Отделно стресът е съсипващ. Темата не е за това, но ако мислиш, че това не е от значение, Кали и Чери могат да споделят и техния опит, ако искат.

# 1 175
  • Мнения: X
А извинявай, не разбрах, че говориш конкретно за себе си.

# 1 176
  • Бургас
  • Мнения: 1 287
Няма проблем, важното е, че се разбрахме Simple Smile

# 1 177
  • София
  • Мнения: 1 498
Аз също забременях късно - на 36 от първия опит (ин виво имам предвид) и то след една страшна касапница - предната година ми бяха отстранили 20 см миома, едва ми се възстанови матката. Мислех, че няма да мога да забременея никога, почнах да си градя планове за живот без деца. Примирих се, даже започнах да свиквам така и да ми харесва. И хоп - изненада. Сега знам, че всичко е Божа работа/съдба или както и да го нарека, знаете какво имам предвид. Особено пък възрастта се оказва доста незначим фактор по мои наблюдения.

# 1 178
  • Мнения: 11 701
[Момичета аз се реших да второ дете чак когато първото навърши  шест години, мъжът ми пък въобще не искаше друго дете. Нямам никакви проблеми със забременяването и износван то на дете и въпреки това трудно се реших. За мен и едно дете е достатъчно стига да е гледано качествено. По качествено нямам предвид финансовата страна, а отношението, вниманието и спокойствието. Аз си давам сметка, че не винаги съм на ниво като родител, а с две деца ми е много трудно да съм спокойна.

# 1 179
  • Бургас
  • Мнения: 4 109
Няма  голямо значение за статистиката основно, защото се навъдиха много млади двойки с невъзможност за забременяване бързо, поради ред причини. Ние сме с МФ и ми прави впечатление, че масово се появяват мъже с намален фертилитет последните години и тогава от жената не зависи много много.....Та статистиката за забременели млади към по-възрастни жени се изравнява от тези подробности и това до някъде "успокоява", че видиш ли фертилната възраст на жената не е до 30 както масово се твърди. ОБАЧЕ е факт, че телата ни стареят, енергията също се изразходва. Докато на 27-8 пътувай почти всяка седмица, сменях превозни средства, работех като луда, освен това родих и до последно в родилното бях в скайп връзка, после ядва дочаках да стана от леглото, за да хукна и бебето изобщо не ми тежеше.....то сега вече се усещам просто как този жизнен потенциал пада.Изморена съм, това е......И не е детето проблема, а аз съм си, напредвам в годинките и това е.  Crazy

Та едно е да родиш, работиш и гледаш дете на 20, едно на 30, друго е на 40 и 2....и не говорим за статистика за възможност за забременяваме, говорим за физическа, психическа и емоционална възможност

# 1 180
  • Бургас
  • Мнения: 1 287
Та едно е да родиш, работиш и гледаш дете на 20, едно на 30, друго е на 40 и 2....и не говорим за статистика за възможност за забременяваме, говорим за физическа, психическа и емоционална възможност

Именно!

# 1 181
  • София
  • Мнения: 1 498
Заради Хашимотото, което ме мъчи, аз съм още по-уморена, отколкото връстничките ми. Въпреки всичко, успях да родя на 37 и да гледам бебе, макар и с 300 зора. На мен някъде към 35 започна да ми спада тонуса. След работа ми се щеше да се прибера и да полегна, а не както по-рано да хуквам на срещи или на спорт. В последствие изместих спорта сутрин, когато имам повече сили и сега карам на този режим. Вечер след работа съм лекичко като парцал. Сега съвпада с взимането на детето от градина и докато се доберем до нас 3 спирки ги минаваме за час, защото е голям бързак - на всяка крачка се спира. Като ходенето е до спирката и после до нас (т.е. возим се с трамвай, а не е пеша). А като ми кажеше преди, когато беше светло и хубаво времето, че му се играе, тогава вече със сетни сили съм се влачила по площадки и с прибирането в 8-9 съм като труп.

# 1 182
  • Мнения: 30 802
Проблемът на раждането е, че изкарва много системи извън норма. А с възрастта тялото по-трудно вкарва фините настройки в норма. Та уж си пушка и младееш, а с едно раждане само за няколко месеца може да поразстроиш цикъл, хормони, настроение, апетит и оттам да се почне един порочен кръг на влошаване на здраве и външен вид и за пет години да станеш развалина и кикимора, ако не си даваш почивка и не се грижиш добре за себе си.

# 1 183
  • Мнения: X
Друго е да родиш на 20,30,40 предполагам, че нямам опит с всички описани години, но с мотивация хората и раждат, че и гледат по 2-3, че и повече деца! Други пък на 20 раждат едно и приключват. Свят широк, хора разни!

# 1 184
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
При мен беше наопаки всичко. Въпреки възрастта, въпреки хормоналните простотии, а да не говорим че и успоредно вървеше друго лечение при мен, което и с мозъка ми се бъзикаше. И удари спирачки на кариерата ми за известно време, а при мен наваксването е гадно... Голямото важно, че на 20 (например) човек имал енергия и други подобни. Нищо че на тръстиката сме сами с мъжа, няма баби, лели или който и да е да помага. От моята камбанария нещата изглеждат по-розови по-късно.

Общи условия

Активация на акаунт