Паническо разстройство - 29

Здравейте от мен. Първо да кажа, че съвсем случайно попаднах на темата ви докато търсех мнения за мента, глог и валериан. Не съм изчела всичко, защото темите са доста. На 25 години съм и преди месец, към два през ноща се събудих със странно усещане. Помислих си, че съм сънувала нещо, но след няколко секунди се разтреперих цялата, крайниците ми се изпотиха, последва сърцебиене последвано от усещането, че не мога да дишам. Уплаших се и започнах да повтарям на мъжа ми, че вероятно умирам. Той самият също се паникьоса, но успя да ме успокои. (точно за пет минути) Последва още една подобна криза, след което веднага отидохме в бърза помощ. От там пълни изследвания, кардиограма и какво ли още не. В крайна сметка ме изпратиха вкъщи с думите, че всичко ми е наред и един деазепам. На следващият ден това се повтори и пак отидох, но вече при личния, който ми обясни, че всичко идва от нервите и ми изписа лексотан. Нямам думи да ви опиша как бях. И го пих само веднъж. Устата ми се изкриви, говорех завалено и едва си стоях на краката. От това още повече се уплаших, тъй като съм с малко дете, а живеем сами и няма на кого да разчитам. Последваха още ходения по доктори и бърза помощ с какви ли не оплаквания. От всякъде всеки ми казваше, че всичко идва от нервите. Първите две седмици след случката през нощта беше пълен ужас. Ставах от дивана само, за да отида до тоалетна. Виеше ми се свят, сърцебиене и т.н. Една вечер отново получих продължителна криза и пак в бърза помощ. Естествено нищо, но за капак в този момент докараха мъж, който малко след това почина. От там дойде и вторият ми "ад". Не мога да остана сама, защото ме е страх, че ще умра и няма да има кой да ми помогне. Ужасно черни мисли, които са постоянно в главата ми. Само нещо да ме заболи и аз вече съм си поставила най- страшната диагноза която съществува, но най- често ми се натрапва мисълта, че ще получа инфаркт. От там сега идват и кризите ми. Само да си помисля нещо подобно и сърцебиенето започва. До момента съм пила само едно лекарство и то е на билкова основа, подобно на мента, глог и валериан. Помогна ми, но след като го спрях (преди около седмица) всичко започна отначало. Всичко около мен ми повтарят, че си внушавам ( и е така) и че трябва да се справя с това сама, но ми е ужасно трудно. Сега мисля отново да започна да пия нещо, но този път мента, глог и валериан. Някои от вас пил ли го е и помогнал ли му е? Разбрах, че трябва да се пие продължително. Искам да кажа и че реших да се "самолекувам" сама, защото навсякъде където отида ми изписват силни лекарства от които се чувствам още по-зле. А и първият път тези на билкова основа ми помогнаха.

p.s Ходих и при психотерапевт, помогна ми, но за момента. В мига в който останах сама, всичко се повтори. Някои от вас преживявал ли е нещо подобно?

Здравей, irri. Пия го в момента и съм добре, но не искам да се осланям само на него. Смятам отново да посетя психотерапевт. Там си изливам каквото ми е на душата без страх, че ще бъда съдена. Разбира се, че не е тайна. Казва се Nervikan. /Не живея в България и не знам дали там го има/. Съдържа валериан и melisa, което е подобно на ментата. Изписаха ми го на първата среща с психотерапевта. Пие се по схема. Три седими, първата 1 сутрин и 2 вечер, втората 1 сутрин и 1 вечер, и третата само по едно вечер.

И аз все съм си "пияна". Пък и се бутам в хора,в предмети, залитам. Камо ли сега, като минах на лещи и ми е разфокусирани, не разфукосирано, а размесетено,а колко отнесено. Докато се свикне.