Абсурт е права че на 35 години не мислиш за тези неща и се чуват бомбастични изрази "да вземе някой да ме гръмне, като остарея".
- Публикувана: 25 септ. 2017, 23:35 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2017, 16:42 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 87
Ооо, Сийо, ще черпиш. 35 а?
Ооо, Сийо, ще черпиш. 35 а?
. Зная няколко наборки и Абсурт, та съм решила, че повечето са 10-тина години по-млади от мен.Аз пък съм виждала внуци/племенници, които се сещат съвсем накрая за бабите си, когато се появят признаци за наследяване
Абсурт, с всяка изминала година лека полека преминавам на другия бряг. Вече съм дала хляба в ръцете на едното си дете. Обаче с това не го смятам за длъжен. Много повече би ме било срам, ако не го бях направила.
И да ти кажа не ми пука като умра дали някой ще ме изпраща до гроба. Така или иначе няма как да знам какво се случва. Пука ми, че може да умра и да не съм отгледала малките. Като си свърша работата на земята, много важно че съм умряла.
И да ти кажа не ми пука като умра дали някой ще ме изпраща до гроба. Така или иначе няма как да знам какво се случва. Пука ми, че може да умра и да не съм отгледала малките. Като си свърша работата на земята, много важно че съм умряла.
Много задълбахме, ама последно, защото аз вече съм на другия бряг- децата са си взели хляба, мъжа ми го изгледах и изпратих.
Не ми пука кой ще дойде да ми върви бавно, погрижих се ежедневието ми да е далеч от това на децата, за да свикват да не се виждаме много- много и да не им е мъчно повече отколкото е нормално.
Само че, в промеждутъка между днешния ден, когато сме добре и в кондиция, и онзи- последния, никой не може да ни обещае здраве и бистър ум.
Което е притеснението на бабите- те са по- дълголетни и в повечето случаи са свършили половината работа- " изгледали са дядовците.
За това, подчертаното си много права!
И в този смисъл ми е изказването, че докато всички са здрави и на крака е по-добре да сме радостни и благодарни, че сме добре. Да ни е хубаво заедно - кога по-често, кога по-рядко, както се завърти живота. Защото лошото като дойде, няма как ще гледаме/ще ни гледат. Обаче може да е с досада, може и да е с любов!
Ето, мъжът ми не ги е оставил техните, обаче просто си изпълнява синовния дълг. Като трябва да се занимава с тях я няма радостта, че ги вижда. Просто те и като млади се интересуваха основно от себе си и нуждите си, а него(нас) винаги ни брояха в графата длъжни. Никога не са се интересували как се чувстваме, щастливи ли сме, уморени ли сме(че и нашата не е лесна). Съществуват те и само те!
Дори, когато сложиха диагноза на малкия и му определиха инвалидност 90 %, те пак си мислят само за тях. Не им е проблем, че детето има проблем. На тях проблемът им е, че мъжът ми като има повече ангажименти към семейството си, не могат да го въртят на пръста си и да им изпълнява прищявките
Всичко зависи от отношенията м/у децата и родителите. А каквито и да са те, родителите са тези, които са ги направили, каквито са.
Не може до над средната възраст да нямаш притеснения за това дали някое от децата ти ще престане да се интересува от теб и изведнъж да се появят. Ако се появят, значи си гузен и знаеш, че ако се случи, то вината е твоя. Но пък не пропускаш да изкараш децата неблагодарници и безхаберници.
Ако нямаш основание да смяташ, че ще ви се променят отношенията, то и притеснения и за собственото си бъдеще не би имал.
Не може до над средната възраст да нямаш притеснения за това дали някое от децата ти ще престане да се интересува от теб и изведнъж да се появят. Ако се появят, значи си гузен и знаеш, че ако се случи, то вината е твоя. Но пък не пропускаш да изкараш децата неблагодарници и безхаберници.
Ако нямаш основание да смяташ, че ще ви се променят отношенията, то и притеснения и за собственото си бъдеще не би имал.
Всичко зависи от отношенията м/у децата и родителите. А каквито и да са те, родителите са тези, които са ги направили, каквито са.
Не може до над средната възраст да нямаш притеснения за това дали някое от децата ти ще престане да се интересува от теб и изведнъж да се появят. Ако се появят, значи си гузен и знаеш, че ако се случи, то вината е твоя. Но пък не пропускаш да изкараш децата неблагодарници и безхаберници.
Ако нямаш основание да смяташ, че ще ви се променят отношенията, то и притеснения и за собственото си бъдеще не би имал.
Не може до над средната възраст да нямаш притеснения за това дали някое от децата ти ще престане да се интересува от теб и изведнъж да се появят. Ако се появят, значи си гузен и знаеш, че ако се случи, то вината е твоя. Но пък не пропускаш да изкараш децата неблагодарници и безхаберници.
Ако нямаш основание да смяташ, че ще ви се променят отношенията, то и притеснения и за собственото си бъдеще не би имал.
Ооо, Сийо, ще черпиш. 35 а?
Голямо черпене ще пада, да.
Вижте, на мен ми стана неприятно от фактът, че изобщо са решили, че това трябва да стане на въпрос, че и твърдения от рода "вие няма да ни гледате".
Добре де, доколкото разбрах, ти не си присъствала на разговора. Не знаеш какво точно са говорили и какво е провокирало това изказване. Това са си техни отношения – на родителите с техния син, ти защо бързаш да се дразниш, че и се обиждаш? Даже упрекът е бил към двамата им сина, не само към твоя мъж. Остави ги да си се оправят сами. Всеки родител казва разни неща, когато е афектиран, дори без да ги мисли. После му минава. И на децата им минава. (Само на снахите никога!
)Мъжът ти ти е споделил като на най-близък човек, едва ли е очаквал, че ще започнеш толкова да дълбаеш и да преживяваш.
Ето, както намери оправдание на репликата на майка си, така и свекърва ти може да има някакво основание да е казала това, което е казала. Остави ги да си се оправят.
Виж, ако настъпи теб вече, тогава можеш да заемаш бойна поза. Иначе е излишно хабене на нерви и влошаване на отношения за няма нищо.
Всички хора се променят. Но това не значи, че променят ценностите си. А да си промениш отношението към родителите, когато ти самия си далеч от детската възраст е промяна на ценност, а не промяна в характера. И тя не се случва току тъй, има винаги основателна, обикновенно предизвикана причина.
Все по-често се замислям как ще е занапред. Това са си страхове на всеки човек, който е минал определена възраст. Някои ги изразяват гласно, други си ги таят в себе си и се надяват да не са сами.
Мислите ми донякъде са провокирани от моята свекърва.
Мислите ми донякъде са провокирани от моята свекърва.
Скрит текст:
Преди 10 дена почина. Цели 15 г. страда от коксартроза, от които 10 г. на инвалидна количка и последните години само на легло, с всичките проблеми на това понятие. Живееше с девер ми и етърва ми, които много добре я гледаха,но и аз всеки ден ходех да сменям памперси, да й дам нещо, докато те са на работа, а вечер внучките й обработваха раните, които бяха от залежаването. Когато усети, че нещата вървят към своя край, тя на всички благодари за грижите към нея. Това е нещо толкова трогателно! Да знаеш, че си бил обичан и си получил грижа от децата и внуците си. Затова казвам, че тя беше късметлийка. Имаше хора, които да се грижат за нея буквално до последния й дъх. Мир на праха й! Дано всеки има до себе си човеци, когато изпадне в нужда!
Да, съгласна съм. Не сме скарани, знам, че си права, Как' Сийка. Просто ми стана неприятно от двете неща накуп (вилата и гледането). Сутринта говорих с нея, обясних ѝ нещо подобно на това, което написа. Да, не е към мен това с гледането, но със сина ѝ отношенията ни са сериозни, смятаме да остаряваме заедно и ако единия гледа/не гледа родители, то и другия прави това. Не е нещо, което зависи само от мен или само от него, но съм такъв човек, че АКО случайно мъжа ми след 10 години им каже да се оправят, ще го сритам и ще ги гледам и сама ако трябва.
Сутринта ѝ казах и на нея, сега съм засегната, осъзнавам, че това не е моя "битка", а техни взаимоотношения, ще ми мине след седмица и пак ще ме бие на табла.
Просто ми стана тъпо и криво и недоразбрано и така...
За майка ми не се оправдавам, като гледам семейството си и аз бих казала, че ако някой ще гледа мама, то това ще съм аз поради вече казаните причини.
К.А.Г, съболезнования
Сутринта ѝ казах и на нея, сега съм засегната, осъзнавам, че това не е моя "битка", а техни взаимоотношения, ще ми мине след седмица и пак ще ме бие на табла.
Просто ми стана тъпо и криво и недоразбрано и така...
За майка ми не се оправдавам, като гледам семейството си и аз бих казала, че ако някой ще гледа мама, то това ще съм аз поради вече казаните причини.
К.А.Г, съболезнования
И в този смисъл ми е изказването, че докато всички са здрави и на крака е по-добре да сме радостни и благодарни, че сме добре. Да ни е хубаво заедно - кога по-често, кога по-рядко, както се завърти живота. Защото лошото като дойде, няма как ще гледаме/ще ни гледат. Обаче може да е с досада, може и да е с любов!
Естествено,че ако се наложи ще трябва да гледаме родителите си.
В момента гледаме свеки-плащаме на болногледачка.
Кой друг ще го направи ,ако не синовете и?
Не може да я зарежат да умре като куче.Не е човешко.Каквато и да е.
Свекър ми почина за три дни в болницата,но не всеки има такъв късмет.
В момента гледаме свеки-плащаме на болногледачка.
Кой друг ще го направи ,ако не синовете и?
Не може да я зарежат да умре като куче.Не е човешко.Каквато и да е.
Свекър ми почина за три дни в болницата,но не всеки има такъв късмет.
Не знам, дали е късметлийка.
Аз ако съм в такова положение, да не дава Господ, ще се побъркам.
В никакъв случай не искам да съм и няколко часа на ръцете на децата си или на техните партньори, ще се поболея от мъка.
Искам когато не мога да се самообслужвам сама, направо да отида в старчески дом. А още по-добре, ако поостарея и направо да умра неочаквано и бързо, без да съм в тежест.
Аз ако съм в такова положение, да не дава Господ, ще се побъркам.
В никакъв случай не искам да съм и няколко часа на ръцете на децата си или на техните партньори, ще се поболея от мъка.
Искам когато не мога да се самообслужвам сама, направо да отида в старчески дом. А още по-добре, ако поостарея и направо да умра неочаквано и бързо, без да съм в тежест.
А още по-добре, ако поостарея и направо да умра неочаквано и бързо, без да съм в тежест.