С какво ви дразнят свекървите- 87

  • 80 970
  • 812
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 29 110
Ами точно защото такива уговорки съм чувала от хора, родени в началото и средата на миналия век. Не подозирах, че и младите продължават традицията.
Ама то пък какви ли не още неща научих в този форум...
Но пък се получи много забавно поредното дразнене на претенциите на свекървата, нищо че мама също има такива и дори отрано ги е заявила.  Laughing

# 121
  • Мнения: 2 465
Доколкото разбрах, тя се е подразнила от това, че са искали да прекарат уикенда на вилата с приятели, а свекървата е решила да се присламчи. След това са започнали подхвърлянията за гледането.

# 122
  • Мнения: 4 518
Майка ми има три дъщери и преди 10 години ми каза, че знае, че най-вероятно аз ще я гледам, просто защото аз съм такъв характер.

Ти на колко години беше, когато майка ти си правеше сметките кой ще я гледа?
Потрисат ме такива сметки. Никога не съм подозирала, че хората раждат деца, за да има кой да ги гледа на стари години. И изобщо, подреждането на живота около това прословуто "гледане" някога си. Не само, защото много мои близки и познати се споминаха внезапно или набързо и изобщо нямаха нужда от грижи, ами и колко съсипани животи заради нещо, което я стане, я не... То имоти ли не се приписват на евентуалните "гледачи", то братя и сестри ли не се смразяват, то претенции и семейни скандали ли не щеш...
Не вярвах, че съвременните българи може да са чак толкова изтрещели.
Дано, ако някой ден изкукам до степен да имам претенции за гледане, да се намери една милозлива душа, която да ми тегли куршума, че да не се мъча повече. И да не мъча хората около мен.

На същото мнение съм и аз.
Тийнейджър бях, но ситуацията беше много различна. С майка ми бяхме в много обтегнати отношения и аз се държах ужасно, правех много глупости. Дълго е, няма смисъл да го обеснявам, според мен. Та тогава тя не си правеше сметки кой ще я гледа. Идеята ѝ беше, че съм добър човек и че нещата, които правех бяха на инат. Тя го каза за да ми покаже, че вярва в мен,  да ми каже, че ме обича и че знае, че каквито и глупости да правя, аз няма да я оставя. Хайде, моля ви, не скачайте, не беше сметкаджийска история и нямаше общо с имоти, аз от майка ми имот няма да наследя.
Сега да не скочите върху сестрите ми. Добри са, просто аз съм свръх всеотдайна и чувствителна на тема семейство. Типичен рак...

# 123
  • София
  • Мнения: 24 839
Как Сийке, ти какво се потрисаш все едно не си българка ooooh! Половин България живее с манталитет от 19 век, само дето имат смартфони и си светят с ток, а не с газени лампи.
........................
Както са казали хората - за тая работа ред няма и не се знае кой кого ще превари, та не виждам защо са тия драми. Ама то с прости хора е трудно да се оправяш  Close

Половин България е доволна, ако родителите могат да дадат едно рамо- я с жилище, я с издръжка при следването, за по- добър старт в живота.
Само че, тези които са го правили и правят след обръщането на палачинката, са вече в пенсионна възраст, а или нямат пенсии, или са на минималните.
Защото, докато са ви отглеждали са работили на черно, а " на бяло"- за жълти стотинки.

Защо се чудите, че се притесняват кой ще ги изпрати от тоя свят?

Доста безсърдечно е с досада да говориш за притесненията на човек, който не може вече да се справя сам, а няма финансовата възможност да си осигури човешки край на живота.

# 124
  • Мнения: 12 722
Айде аз, дето се хвалих с моята, ще се оплача.
От началото на годината с мъжа ми си купуваме апартамент и от май месец се преместихме при свекъра и свекървата.

?

# 125
  • Мнения: 3 058
Апсурт, ама винаги има и друга страна.
Брутално е това, което ще кажа, но бабите ми и приятелките им (всички вече ги няма) все заделяха пари за погребение.
Като минат една възраст и почват да плануват и това. Все да имали някой лев, за да не тежат на децата.
За мен не е адекватно да взема заплата или пенсия и да скрия десет лева, защото ще пукна някога, ама ей на.
Обаче прав и здрав човек да кара някой около него да се чувства длъжен е гадно. Помагам ти, ама и ти да помагаш като одъртея. Ами, гадно е.
Всички имаме деца, аз не бих притеснявала детето си с такива мисли. Млад ще е, нека се радва на живота. Най-хубавото ще му предстои и се надявам да се радвам тихо отстрани, а не да драпам да съм в центъра на вселената му.

# 126
  • при късмета
  • Мнения: 25 608
Проблема идва от сметкаджийството. Съвсем в реда на нещата е ако цял живот натякваш, че децата са ти длъжни заради това, че си ги родил по свое собствено желание и пред тях правиш сметки какво си дал и, че очакваш да ти се върне, т.е родил си и отгледал деца за свое собствено спокойствие, да ги дразнят такива подмятания.
Ако си правил безкористно всичко описано, без натяквания, разбира се е в реда на нещата да ти върнат жеста и отношението от самосебе си.

# 127
  • София
  • Мнения: 6 258
Абсурт, с всяка изминала година лека полека преминавам на другия бряг. Вече съм дала хляба в ръцете на едното си дете. Обаче с това не го смятам за длъжен. Много повече би ме било срам, ако не го бях направила.
И да ти кажа не ми пука като умра дали някой ще ме изпраща до гроба. Така или иначе няма как да знам какво се случва. Пука ми, че може да умра и да не съм отгледала малките. Като си свърша работата на земята, много важно че съм умряла.

# 128
  • София
  • Мнения: 20 825
Аз имам тема за обсъждане, не че се оплаквам, защото на моите години след 20+ години брак хич не се впрягам.
Роднина на свекър ми звънял на брат му, който живее в Габрово, плюейки свекъра - заграбил някакъв общ имот на село, бил измамник и т.н., изобщо класическа "селска чест". Разбира се, родителите се размрънкали на сина си и той беше готов вчера да ходи се разправя с роднината очи в очи. Обаче аз го подкарах, както рядко ми се случва - "Чичо ти въобще да не говори с този човек, ти какво общо имаш, в частен разговор всеки може да казва каквото иска". И заключих - "Утре този човек може да те обвини, че го тормозиш и притискаш и като нищо ще ти спретнат едно разследване." Явно беше размислил и се отказа.
Били възрастни хора - моите са дори по-възрастни, но баща ми в такава ситуация ще те среже като краставица и ще ти тресне телефона без да се сбогува.
Да не говорим, че те доброволно се изнесоха на село да си кукат там, а можеха поне малко да помогнат за детето. Обаче като им се случи нещо - веднага се раззвъняха, и то не любимата си щерка/зет, а на сина си.

Последна редакция: пн, 23 окт 2017, 10:29 от Cuckoo

# 129
  • Мнения: 4 518
Вижте, на мен ми стана неприятно от фактът, че изобщо са решили, че това трябва да стане на въпрос, че и твърдения от рода "вие няма да ни гледате". Разбира се, че ще ги гледаме, няма значение дали са помагали или не. Каквото са могли са помогнали, но смятам, че всеки човек заслужава нормални условия за живот и както като си малък някой те гледа, така и като остарееш може да се наложи. Държавата не е длъжна и няма да ми гледа децата. Същото е и с моите родители и неговите родители. Какво, мен понеже са ме издържали до 19, аз ще ги гледам 19 години и после да се оправят?
Не го смятам за задължение, не е, не съм длъжна да го правя, но когато обичаш някого, не смяташ какво ти е дал и какво дължиш, а искаш да се чувства добре!

# 130
  • Мнения: 50 944
Това за гледането си е свързано с възрастта, на моите възрастни близки в момента им е идея фикс и се прилагат всички приказки и номера, обсъждани в темите в подфорума. И то от хора, които никога не са били такива, но просто с напредване на възрастта страховете и изобщо характера се изменя. Донякъде е нормално, но...не е много приятно, да. Гледам да проявявам разбиране, но понякога и режа- като с децата.
Исках да споделя за моята любима свеки Simple Smile Знам, че ще ме хокате, защото друго бях решила. Бях споделила че се чудя дали тя или жена срещу заплащане да посреща детето от училище за няколко седмици. Мъжът ми се запъна, че ще е тя. Имах и други проблеми в началото на учебната година и в крайна сметка го оставих той да се оправя с този въпрос и с нея. Пък и детето не е толкова малко, че да припадне от една вафла.
Взе й карта за ГТ, обясни й всичко, разбраха се...уж Wink Още на втория ден хвърли всичко и драма, аз си мълча...още на първата седмица плюявала по мен пред детето грозно грозно, аз си мълча... сина й се оправя с нея, аз нехая. Е, в момента не само че ходи с желание да го посреща, ами му купува по собствена инициатива плодове, ядки и се разхождат понякога. В шок съм, имаме забележителен напредък. Бабата взе, че си опозна внучето, опозна къде учи, какво учи, колко пътува, какво обича да яде, какво го вълнува, и т.н. нормални неща Simple Smile, които обаче тя не знаеше Simple Smile Е дано пък всяко зло за добро Simple Smile

# 131
  • София
  • Мнения: 24 839
Апсурт, ама винаги има и друга страна.
Брутално е това, което ще кажа, но бабите ми и приятелките им (всички вече ги няма) все заделяха пари за погребение.
Като минат една възраст и почват да плануват и това. Все да имали някой лев, за да не тежат на децата.
За мен не е адекватно да взема заплата или пенсия и да скрия десет лева, защото ще пукна някога, ама ей на.
Обаче прав и здрав човек да кара някой около него да се чувства длъжен е гадно. Помагам ти, ама и ти да помагаш като одъртея. Ами, гадно е.
Всички имаме деца, аз не бих притеснявала детето си с такива мисли. Млад ще е, нека се радва на живота. Най-хубавото ще му предстои и се надявам да се радвам тихо отстрани, а не да драпам да съм в центъра на вселената му.

Разбира се, че винаги има две страни- докато се чувстваш безсмъртен е чудесно и притесненията на бабите и дядовците изглеждат смешни.

Никога не съм го разбирала това уговаряне и драпане за вричане, но явно има хора, които мисълта че може да бъдат оставени без помощ, ги преследва и не им дава мира.

Може би се дължи на комплицирани отношения с децата им, които ги карат да се съмняват, че ще се погрижат.
А, може да се притесняват че така са процедирали със своите родители и такъв пример са дали на децата си..........

Не знам, но е тягостно и за двете страни.

# 132
  • София
  • Мнения: 6 258
Happy, да ти е честита всеотдайната баба и по-хубаво да става  Laughing

И не, не е от възрастта, ами от манталитета!
Баба ми по майчина линия цял живот се е раздавала, никога не се е смятала за център на вселената. Почина в страшни болки (рак) в ръцете на баща ми, който ѝ се пада зет (майка беше починала предната година). Никога не съм я чувала да се вайка, че няма да има кой да я гледа. Може би само на погребението на майка беше страшно съкрушена и плачеше: Защо ни изостави? Но това е разбираемо - възрастни хора, губят детето си неочаквано.
Свекървата е общо взето здрава. Имала е няколко здравословни проблема, но никога не е била заплашвана от страшна диагноза. Всичко е било лечимо. Ей, тая жена, само си търси повод да реве, че няма да има кой да я гледа! Ами накрая може и да няма, ако продължава да ни тормози така, може и да ни надживее и тогава хич не я виждам какво ще прави Crossing Arms

# 133
  • София
  • Мнения: 20 825
Абсурт е права че на 35 години не мислиш за тези неща и се чуват бомбастични изрази "да вземе някой да ме гръмне, като остарея". Но като човек на години съм забелязала че най-категоричните първи се обръщат на 180 градуса.

♥HAPPY♥, дай Боже всекиму такъв обрат! Това, че си сменила решението си и е произлязло нещо добро, може само да те радва. Хем сте спестили някой лев, хем мъжът и детето ще са доволни.

# 134
  • София
  • Мнения: 24 839
Абсурт, с всяка изминала година лека полека преминавам на другия бряг. Вече съм дала хляба в ръцете на едното си дете. Обаче с това не го смятам за длъжен. Много повече би ме било срам, ако не го бях направила.
И да ти кажа не ми пука като умра дали някой ще ме изпраща до гроба. Така или иначе няма как да знам какво се случва. Пука ми, че може да умра и да не съм отгледала малките. Като си свърша работата на земята, много важно че съм умряла.

Много задълбахме, ама последно, защото аз вече съм на другия бряг- децата са си взели хляба, мъжа ми го изгледах и изпратих.
Не ми пука кой ще дойде да ми върви бавно, погрижих се ежедневието ми да е далеч от това на децата, за да свикват да не се виждаме много- много и да не им е мъчно повече отколкото е нормално.

Само че, в промеждутъка между днешния ден, когато сме добре и в кондиция, и онзи- последния, никой не може да ни обещае здраве и бистър ум.
Което е притеснението на бабите- те са по- дълголетни и в повечето случаи са свършили половината работа- " изгледали са дядовците.

Общи условия

Активация на акаунт