За любители на салати

В самата Корея за "моркови по корейски" хората не са и чували. Там, в тяхната национална кухня такова блюдо не съществува. Обаче в първата половина на 20 век на територията на Съветска Русия по различни причини са преминавали голям брой корейски емигранти. Тези хора, както и всички други емигранти, са изпитвали носталгия по всичко родно - домовете, обичаите, храната. Искало им се е да заменят с нещо, което им е близко,  непривичната храна по новите места, но да намерят голяма част от обичайните за тях продукти не е било лесна работа, да не кажа - невъзможна. Един от тези трудни за намиране продукти е било китайското зеле, което в СССР не се е продавало в магазините, както днес - по нашите хипермаркети. А тъй като в Корея китайското зеле е основна съставна част на традиционното блюдо "кимчхи", без което не минава и до ден днешен нито една празнична трапеза, емигрантите корейци са търсели с какво да  го заменят.

Същевременно в Русия традиционно широко приложение в кулинарията намират кореноплодните зеленчуци: картофи, моркови, ряпа, лук, цвекло. Просто защото това вирее най-успешно при  суровия руски климат.

И корейците започнали вместо китайско зеле да използват за своите емигрантски блюда моркови. Нарязвали ги така, както били свикнали у дома - на дълги тънки ивички, по форма силно приличащи на италианските макарони. Подправяли ги така, както са свикнали у дома -  с подправки, които им придават особено пикантен сладко-кисело-лютив вкус.

И преди да продължа нататък своя разказ, следва да ви обърна внимание на една специфична особеност на  руския национален характер: още от имперски времена Русия е била страна многонационална, огромен конгломерат от представители на различни етноси и култури.

За Русия мирното и с огромно уважение един към друг съжителство на различни етнически културни групи е най-естественото нещо на света!  В това отношение руският народ е на светлинни години от консервативния българин, затворен в черупката на собствената си хранителна култура и в опита си да я опази от чужди "посегателства", отхвърля, често пъти чак с насмешка и неприязън, всяко чуждо културно влияние в сферата на храненето. На средностатистическия българин все не му харесва "чуждата" храна! Е, има и малки изключения - италианската, турска и гръцка кухня са сред тях.

Руснаците, като типични представители на една широко скроена многоетническа и със съхранен имперски дух нация - напротив! Те са отворени за всяка храна, идваща от който и да било регион на света. Те са жадни да опитат нещо ново, различно от тяхното и често пъти такива чужди храни с естествена лекота се "настаняват" на тяхната трапеза, стават естествена част от тяхната многонационална култура.

От десетилетия насам моркови "по-корейски" правят всички уважаващи себе си руски домакини, като си слагат и за зимата в буркани. Тази необикновена, на вид скромна, но извънредно апетитна салата се харесва от всички, приета е от всички, тя продава по пазарите, в магазините, продават я навсякъде - може да видите дори възрастни жени, застанали на някой ъгъл на улицата в малкото градче, да вадят пликчета домашно приготвена салата "морковка по-корейски"  от чанта за разносна търговия или от малка количка на колелца.и да я  предлагат на минувачите.

Самата аз опитах моркови по корейски за първи път на един вледеняващ душата и тялото на непривикналия (каквато бях и аз самата - само седмица след пристигането ми там), мразовит, снежен, мъглив и неуютен сибирски пазар под открито небе, на  –25 градуса - от любопитство "Я!... ...какво е това...!?!"- приличащо на макарони, но оранжево, мокро и лъскаво, ...,  което се подаваше от няколко прозрачни полиетиленови чувалчета, лежащи на масата пред продавачката... Жената ми каза само: "Морковка по-корейски..." и ме попита по-лютивка ли я искам или с по-малко лютивина... (очевидно всеки от чувалите съдържаше салата с различен по острота вкус). После ми подаде пликче с "морковката" и даже пластмасова виличка... А аз я опитах с недоумение, предпазливо и с голяма доза недоверие!

И, о, чудеса...!?!

След първите две-три хапки усетих невъобразимо блаженство от непривичния сладко-кисело-лютив вкус на тази "морковка по-корейски" и желание да си похапна още и още...! У дома се прибрахме с цял килограм от нея!

Тогава узнах, че това е традиционна руска разядка, поднасяна като предястие към водката, за възбуждане на апетита, на всяко застолье  (пиршество) в Русия и че в тази страна на практика няма човек, който да не обича да си я похапва и да не говори с възторг за нея.