Оценката – от какво значение е за вас?

Това с абзаците сефте го чувам .
Оценката има значение за мен ,мъмря ,карам се ..,но не е всичко и най-важно за мен.   А всъщност е важно какво е тя за тях ,оценяваните!
Имам други приоритети за децата си и "оценяването" ще е по други критерии ,в реалния живот след у-ще и Уни.  

Така е. Но това е оценка на живота. Тук си говорим за оценките в училище все пак. За да влезнеш в Уни, ти гледат оценката. Например тази от ДЗИ след 12 клас.
 (или си плащаш)

В такъв случай си "гонят" каквото им трябва за Унито, което те са си избрали сами.  
За да "гонят" ,трябва да имат цел ,но само и единствено поставена от тях самите ,а не от родители,баби и дядовци . Иначе се получават разочарованията .

Друго което ме дразни и не разбирам (освен ако не се гони пак Уни ,в което искат пълно 6) е амбициите на родителите по всичко да е 6 . Та те си имат способности, и заложби, и влечения по различните дисциплини ,различни! И ако химията или математиката ,или историята ..не са им интересни и са им супер трудни за схващане ..защо по дяволите трябва да имат 6ци ?!  

А, не знам. Това да кажат амбициозните отличници по всичко.
ПП. Спрягаше се отново да се взима цяла диплома за кандидатстване след 7 клас. Връщане на бележкарството (не, че и сега го няма).

Де да имаше и гаранции за това...
Ма няма.
На НВО-то в седми клас още си проверяваме памет за преразказа и нацелване на ключовите термини за т.нар. теза. Т.нар., щото не е теза, ами пэърволашки отговор с няколко изречения на даден въпрос. И трябва да нацелиш. По възможност термините от учебника. Щото иначе - зле.

Все още тази простотия не са я приели.
Честно казано това ще е последната капка в чашата ни. Големият го изпращам тази година абитуриент и ако успее да се спаси - успее, но ако за малкия го въведат, нищо чудно да последваме баткото в по-нормални ширини.
Категорично съм против, т.к. оценките по класове и училища са несъпоставими една с друга и зад тях стоят коренно различни като вид и съдържание знания и умения. А както липсва изобщо обективизъм в оценяването у нас - такова едно решение си е направо за бунт.

Това е абсолютно точно! Сина ми е 5 клас, преместихме го в друго, "елитно" училище, старото беше до 4. Повечето деца от класа са учили в това "елитно" училище 1-4 клас. Каква беше изненадата ми, когато на входните нива 90% от техните оценки бяха 2 и 3. От старото ни училище в класа има 2 деца, и двамата имат петици и шестици. Отделно повечето деца ходят без домашна, не искат да я пишат, шумят в час.  Родителите, вместо да вземат да си стегнат потомците, взеха да вдигат скандали на учителите защо им давали домашни??!!, защо пишели двойки, а преди това били отличници, защо, видите ли, имали такива невероятно високи изисквания... И така се случва, когато в началното образование се пишат оценки едно към гьотири и когато родителя не иска да осъзнае, че детето трябва да положи усилия, за да има добри резултати. Не знам кое е правилно, да има реални оценки още от началото, или да ги приземяват чак в 5 клас.

Оценяването няма място в начална степен, когато децата тепърва се ограмотяват основно. То е вредно. С нея се поставят, често пъти съвсем незаслужени, етикети. Една учителка основна имат цели четири  години - който й е по-любим, расте с идеята, че е супер, когото не харесва, може изобщо да не развие заложбите си - свит и натиснат в ъгъла. Освен това точно в тази възраст развитието на децата е много неравномерно - може в първи клас детето да не умее да чете, а в трети да е настигнало и задминало по прочетени книги тези, дето четат от детската градина.
Няма абсолютно нищо полезно в оценката на малките ученици. И го казвам от позицията на човек, който не е имал проблеми с пълния отличен по това време - нито със собствения си, нито с този, на децата си.
Следят за оценки и не смеят да изразят лично мнение, когато пишат, да приложат творечство, да не би, сакън, да си развалят оценката. Пишат и повтарят като папагали това, което им е дадено да наизустят, зубрят за смешните НВО-та в 4-ти клас, губят интерес към науката и образованието изцяло още във втори клас. Защото целта става да познаят вярното, а не да се опитат да достигнат до свое решение.
Нека си се маркират погрешните задачи и отговори, това е достатъчен коректив. Но няма нужда от етикета - оценка.

Дано се прочете и възприеме дори от най-амбициозните това!

Дали са оценки или калинки, слънчица и облачета, пак е оценяване. Ако няма никакво такова, няма да има коректив. Не може да потупваш по рамото всички деца по един и същи начин. Та те сами виждат, че един се справя по-добре с писането на ченгелите, а друг не чак толкова добре. Не може на всички да казваш браво, след като не е. Защото пък ще свикнат, че каквито и да ги натворят, все ще е браво.

Не говоря за калинки. Това е за детската градина и то за добро поведение. 
Говоря за нормален анализ на изпълнение на зададена задача. Не е нужно това да се прави с пчеличка или с цифра. Ми поправи му грешките, обясни му ги, разбира се обърни внимание и на силните страни /това не знам защо се толкова често забравя, но проверката и анализа на изпълнението не е само за грешки/ и толкоз. Няма какво да се вкарват децата в категории с цифри от малки.
Оценка, поставена с цифра, калинка, луничка или каквото и там друго да било, без анализ на изпълнението, е кръгла нула. Отбий-номер. Важен е анализът.
Не е въпроса да се сравняват пак децата кой добре, кой - зле. Това не е и не може да бъде целта на образованието. Това са селско-клюкарски отношения. И то не би се правило, освен ако учителят не акцентира публично на това още в начална степен. Детето си получава листа със задачите, вижда си грешните отговори, вижда си обяснение защо е сгрешило - неправилно прочетено и/или разбрано условие, неверни сметки, недобро или нечетимо изписване и т.н. - причини разни може да има. Няма какво друг да си вре носа в чуждия лист, още по-малко учителят да оповестява на всеослушание: "Ми той, Пепи, и днес, както винаги, пак нищо не е направил! Ма така е то! Кат не се чете! Пък майка му във фейсбука само си показва чантите.".

Оценяването, което дава ясна представа къде се намираш, колко и какви грешки си допуснал е нещо съвсем различно от махленско-клюкарското "Пак не си се справил. Виж Пенчо, Генчо и Денчо." Междувпрочем, системата за оценки в проценти ми се струва най-удачна и даваща точна представа.

До кога са малки? До 10 години или до 15? Около 15 вече трябва да знаят какво е отговорност, както и че в университета, в работата, даже и в обикновените ежедневни взаимоотношения, никой няма да ги чака да загреят и няма да прояви толерантност.

Все си мисля, че в днешно време има прекалено много хора, които са отглеждани либерално и поощрявани за всичко. Пример за това са откачалките, които се явяват по разни кастинги (за таланти, певци и подобни) и са убедени, че са супер.

 

Мен ме интересува.
Затова както казах го взимам в предвид като видя някоя не толкова добра оценка по нещо.

Аз не мога да правя всичко, да се концентрирам над всичко и всичко да ми е интересно. Важи и за децата. Оценките го показват. ОК. Но аз го разбирам.

Само дето оценката без върнато контролно , да се видят грешките и да се коригират ,вече нищо не означава .   (това следва от 5ти клас нататък в много у-ща)

Писах това още в първия си пост - начално образование, т.е. до края на четвърти клас. А отговорих на конкретно питане за нуждата от оценяване до пети клас. Има точен отговор вече.
Оценки - в пети.
Нищо лошо няма в либерализма. Но не за него говорим тук. Липсата на етикетиране при малките деца не е либерализъм, а решение, базирано на педагогиката и детската психология, които изучават моментите на детско развитие.
Говорим за вредата от етикетирането на малки деца.
Не случайно и у нас вече се прие оценяването да става в по-горен клас, а не от втори. Това не случайно е прието като правило в доста държави /и то от тези, които са на челни места в образованието, значи качеството на обучението като никак не страда от липсата на цифри, поставяни от учител/, а не ни е за първи път и в България. През 80-те години също имаше такъв период - оценките бяха от четвърти клас.
Никой не пострада. Може на някой друг по-амбициозен родител, любител на постоянните съревнования и сравнения, да му е било кофти, но е по-важно, че децата при началното си ограмотяване и в този специфичен период на промени, поне не ходят на училище за оценки и не живеят за сравнението. Сравнението е едно - с теб самия, вчера. И с нормите, приети за коректив за дадена степен на обучение.  Целта е да се установи спрямо тези еталони какво не ти е ясно и с какво не се справяш, какво правиш пък добре и можеш да развиваш успешно.
Аз съм била в такава система и всички ходехме на училище с удоволствие. И по тази причина. При нас оценките стартираха в четвърти клас. Т.е. засегната бе частично началната степен, но все пак е нещо.


Това писах и аз. Цифра, без да видя на какво е поставена, е напълно безпредметна.