Връщат ли се в семейството "бащите" ?

Гаранция е единствено, че " Човек и добре да живее, умира и друг се ражда."
Аз едно знам- ако човек иска много едно нещо, през " народен артист" ще мине, за да го постигне, пък ако ще после да свали картите и да натрие носа на публиката.
За съжаление, никой не ни учи на дипломация, а все ни внушават, че трябва да се борим за правата си и вижданията си по един единствен начин.

Сиреч, като видим стена, да не търсим обходен път, а да пробваме да я строшим с глава, че да не пострада егото ни.
Ако ще отломките и от стената, и от главата ни, да наранят тези, които най- много обичаме.

Сега първо ще ме извините, ако пропусна някой отговор - ще се опитам да отговоря максимално на всяко запитване, за да внеса яснота. bgtatko81 - не сме живели заедно целите 2 години, от толкова сме заедно. Защо казвате сме прекратили опитите, след като ясно съм виждала, че със семейството му нещата куцат - те не бяха "перфектни", но до тогава, майката на любмия не смееше да се изразява пред мен и не се бъркаше до толкова в отношенията ни. Това започна след като разбра за опитите ни за дете, след като той го каза. И двамата с него си имаме трески за дялане, не съм казала, че аз или той е перфектен. Събитията около тези два месеца си ескалираха, поради ходенето ни на две семейни екскурзий, и проведените разговори там. Знаех, че не съм харесвана, обаче да го заявиш пред мен и други хора, е няма как да се приберем вечерта и да не се изпокараме на тази тема с възлюбения, при което без аз да знам той отишъл и го споделил с нея + понеже това ме засегнало, майка му решила да ми се разсърди и да спре категорично да ми говори, и видите ли аз как съм можела да го разбера това, чак след 2 седмици, след като случайно го попитах тогава. Това, последва решението на възлюбения, да спрем с опитите и да се оправя с майка му. Ако ми кажете как да се извиня на жена, на която нищо не съм направила или казала лично, и то защото не ме харесва, какво се казва - съжалявам, че не ме харесвате?! Аз съм човек, не камък, на всеки щеше да му стане кофти. Ще паднете, обаче заради него и на това бях съгласна, просто така и не ми се отдаде тази възможност.
Той, че не е аполон, и аз не съм Афродита - прочетете в старата тема, помолих тази част да не се коментира с външния вид, написах го по повод нечие запитване. Това все пак да си кажа никога не ми е пречело, приела съм го нормално, Вие искате да разберете конкретно защо съм се влюбила, нали така? Ще Ви отговоря, в самия него, като човешко същество. "И нежната душа ли се промени така драстично за два месеца или и във Вас има поне мъничък проблем?" - тук отговора ми е и двете. Хората са най - скритото нещо на този свят, дори и никога да не се е променял и винаги да си е бил такъв, аз не съм го видяла. Както казах също имам трески за дялане, не твърдя, че съм перфектна. Темата с парите, която виждам е най - интересна. Ще Ви отговоря. Защо събира той непоискани от мен пари не знам, тук той да отговори. Преди да срещна него,  бачках доста здраво и с тогава моя бивша колежка си отворихме фирма, на която и до ден днешен съм съдружник и получавам доход от там. Нищо особено, но достатъчно като за малка фирма. Благодарение на семейството ми, разполагам с имот, от където взимам наем и отделно пак благодарение на тях сега живея в друг такъв самостоятелно, където евентуално ще гледам дъщеря си. Тук в Бургас, работя временно като стажантка в кантора - от това пари няма, това ще Ви го каже всеки стажант юрист. В София работех като софтуерен инженер, а изпитите които ми останаха са за по- висока квалификация от настоящата. Този вид работа, не изисква от мен да седя по цял ден в офис, а с колеги работим по проекти, като това става и от разстояние, в случая докато съм си в Бургас. Писахте за майчинство - да ще получа такова, когато му дойде времето. Компютрите бяха мое хоби, и абсолютно подкокуросана от възлюбения прекъснах правото, за да се усъвършенствам. Хич няма да лъжа, в ИТ сектора има повече доходи от колкото в правото. Сега, надявам се Ви стана ясно защо толкова късно на 30 тепърва ще завършвам, а и аз започнах по - късно от връстниците си. "Да се чуди човек откъде го вадите това самочувствие" - извинявам се, не съм държала да бъда възприемана така. И да, ще получа подкрепата на родителите си за отглеждането на детето. "Струва ми се, че основната причина за разрива е, че нито вие можете да говорите и да слушате него, нито той Вас." - ето тук, съм напълно съгласна, ще опитам да работя в тази насока.
Бързах, ако нещо съм допуснала грешки съжалявам.

Ти човек (независимо мъж или жена), който на 50 години никога не се е женил/омъжвал и няма деца виждал ли си, за който да не можеш до половин час да кажеш зашо така му се е стекъл живота?
И ако се окаже че пее всичко на мама на тази възраст (например: мамо, ние започнахме да работим за дете), а на всичко отгоре я и слуша безпрекословно, нормално ли тии се струва, или го поставяш в някоя категория веднага?
А ако чуеш бъдещ баща (сам поискал да става такъв) да се оплаква, че не може спокойно на екскурзия да отиде, защото ще има дете, какво ще си помислиш за него? Особено ако работи добре платена работа.

Познавам всякакви хора. Конкретният човек не го познавам, двойник със същите характеристики не знам дали има, но познавам достатъчно сходни хора.

Избягвам да си съставям категорични мнения за един човек на база непълна информация. Особено пък когато източникът на тази информация е крайно пристрастен.

Ако чуя бъдещия баща да го казва - ще си помисля, че е задник или че се прави на задник В конкретния случай ще си помисля, че най-вероятно не са му били това буквалните думи и че нямам достатъчно надеждна информация, за да правя някакви кой знае какви изводи на база нещо написано очевидно с много емоция и след скандал между хора, които имат трудности в комуникацията (каквито са повечето двойки за съжаление).

За авторката съм си съставил някакво мнение вече (не е черно или бяло) на база информацията, която е дала, стил на писане, емоции (когато е емоционална), сдържаност (когато е сдържана) и т.н. Човек като пише, особено като пише повече и/или като пише емоционално, влага себе си в написаното. Какво ми е мнението за нея е напълно ирелевантно към темата, единствената му релевантност към зададения въпрос е дали има някакъв шанс да се върне той при нея (тя това питаше все пак) - и казах вече, че смятам, че шансът е прекалено малък, за да се споменава и би изисквал огромни промени от него и немалки от нея, което не мисля, че е реалистично.

Но не мога да съдя за човек който една дума не е казал лично - щом Вие можете - хубаво.