Здавейте момичета
Не съм писала отдавна, но голямо нещастие се случи.На най-добрата ми приятелка бебчето почина вчера.Бори се за живота си 4 дни.Беше само на 34 дена.......Необяснимо за всички какво стана.Идваха от София, от Пловдив лекари и никой не може да даде отговор.Лекарите в нашето детско отделение направиха чудеса от храброст,шапка им свалям на тези хора, които денонощно стояха до креватчето му.Доц. Недкова не се прибираше у тях за повече от един час за тези 4 дни.И аз само не спях там нощите.Митко го бях поверила на майка ми.Милата душичка не можа да издържи.А какво стана??? В понеделник му сложиха втората хепатитна ваксина и на сутринта крачето му било много подуто.Десислава, която е педиатър, решла да го заведе да му пусне кръв за време на кървене и съсирване, но докато го накърми то се изпотило и започнало да посинява.Извикала Спешна помощ и от тогава до вчера бяха в интензивно.Не можеше да се овладее кървенето.Преливаха му по непрекъснато кръв и по няколко пъти на ден прясна плазма.До вечерта беше направило оток на белия дроб и го включиха на командно дишане.В сряда вече кървеше от всякъде - от стомах, от бял дроб и бъбреци.Изпада 3 пъти в мозъчна смърт от която за минутки го изваждаха.В сряда вечерта кървенето беше спряло и в нас се зароди надеждата, че нещата се оправят.Вчера сутринта беше спряло да отделя урина и направи 3 гърча, от които последния беше фаталния.Сърчицето му спря.Междувременно нито един от резултатите му не даде яснота по въпроса от какво се получи така.ХЕИ-то проследиха по партидния номер ваксината - нищо.Иследваха Деси, съпруга и и всички най-близки роднини за какво ли не - нищо.Нямат подобни случаи в рода - т.е. нямат наследственост.Абе, детето беше здраво и право, хапваше си само кърма и си наддаваше нормално.Какво се обърка след ваксината.Дали тя не беше просто отключващ фактор на нещо дремещо - не знам.Аутопсията е днес сутринта, но резулатите няма да станат скоро, пък и може и нищо да не се разбере ми казах вчера в патоанатомията.Уффф, нямам думи да ви опиша колко е тежко.В четвъртък водихме до леглото му свещенник да го кръсти,аз му станах кръсница.Това беше акт на такова отчаяние....За броени часове започнахме да вярваме и в Господ, макар досега здравия ми разум да ме уповаваше само на медицината.Не знам...Вчера се занимавах с цялата организация по погребението, защото никой от близките не е в състояние и този ден ми мина като на автопилот.Как избирах белия ковчег с големината на кутия за обувки, как ходих да му рова в шкафчето за дрешки и играчки, и измислях текст за некролога не ме питайте....Снощи сдадох багажа и ревах цяла вечер и през ноща също.Как тези хора ще преживеят това, как се преживява подобно нещо.....Защо стана така...казаха ми, че когато детенце умира значи, че на Господ му трябва ангелче.....Нищо вече няма да е същото......ние станахме големи,остарели хора......Как ще живее това момиче сред нас и нашите деца, които родихме (ние сме 3 приятелки още от училищеи и сме неразделни семейства) в една година и правехме какви ли не планове - как ще си играят, как ще учат в едно училище и т.н. и т.н....Аз знам, че ще им трябва време, но те ще имат и други деца, но болката по Гошко никога няма да се притъпи.даже с всеки изминал ден ще става по осезаема.Това, че времето лекува ми се струва клише, или може би лекува, но не и тази болка по непорасналото ти детенце......Днес баща ми има рожден ден, и днес в 14.00 е погребението на моя кръщелник.....
Може ли да кажеш каква ваксина са сложили на това детенце