Едно секцио, едно вагинално раждане и... още нещо

  • 18 749
  • 118
  •   1
Отговори
  • Мнения: 462
ЕДНО СЕКЦИО, ЕДНО ВАГИНАЛНО РАЖДАНЕ И... ОЩЕ НЕЩО

Здравейте, мили мами!

За моя приятна изненада забелязах, че между вас има мами, които имат интерес към вагинално раждане след една (или две) операции. Вече има и такива форумски мами, които са го преживели и са споделили своя опит. Пиша този разказ за всички тях (вас)  bouquet.

Отсега усещам, че се очертава да стане доста дългичко. Но си мисля, че е редно поне накратко да разкажа защо първия път при мен се стигна до секцио, както и е изключително важно да ви представя как се реших, как се получи и своите вълнения преди самото второ раждане. А то – иначе... ами раждане като всяко друго. Но преживяванията, тревогите са съвсем различни. Всички минали по този път ще ме разберат и знам, че всички, желаещи да минат по него имат нужда да прочетат притесненията и изхода от тях при някоя друга жена.

Първият път беше през 2001 година. Тогава нищо не знаех за раждане, както и за отглеждане на бебе и за много други неща също, разбира се Wink. Бях изчела всичко, което ми беше попаднало, но вече знам, че това не беше никак достатъчно. Тогава нямах Интернет. Не съм имала и възможност да ходя на курсове за раждане. Всъщност може и да съм имала, но не съм ги търсила... Пък и още от седмия месец Сашко беше седалищно предлежание и имаше вероятност да родя със секцио. Освен това и майка ми ни е раждала и двамата с брат ми с операции. Та някак си се бях настроила, че може и така да се развият нещата. А иначе цялата ми бременност беше изключително спокойна (е, като изключим началото...), всеки ден си правихме големи разходки до последния момент. Една нощ (бях в 37-а седмица) се събудих от усещане за подмокряне. Разбрах, че ми изтичат водите и събудих мъжа ми да ходим в болницата. Бях чела, че в такъв случай трябва незабавно да се отиде в болница, независимо дали родовият процес е започнал или не. Тук няма да се впускам в подробности, защото целта на разказа ми е друга. Накратко – всичко си вървеше прекрасно. Усещах си контракциите, но без болка. Докато ме бръснеха и правеха клизмата също контракциите продължаваха като на всяко свиване водите се изливаха. И така – докато стигна до предродилна зала вече бях с 4 см разкритие. Ииии... от там нататък започнаха мъките – бъркаха ми всички поред през 5 мин. Накараха ме да легна за да ми сложат монитора и ми забраниха да ставам. Т.е. не че ми забраниха... Ама като казах, че се чувствам по-добре като ходя, те респектиращо ми обясниха, че ако лежа по гръб родовият процес вървял по-добре. Вече знам, че това е едно от нещата, които е предизвикало спиране на естествения процес. Болките се усилваха. Идват лекарите – бъркат. Започнаха да се притесняват, че пъпната връв е заседнала отпред... коментират, че може това да е крачето, ама не е ясно какво е... Естествено и аз започнах да се плаша. Тъй като раждах във ВМИ, капакът на всичко беше, че се изсипаха една тумба студенти да ни зяпат. А аз се гърча и пищя от болка завързана на леглото. През цялото време на страшни мъки бях стигнала до 6 см разкритие и така и не помръдваше повече разкритието въпреки непрестанните болезненеи контрации. Сега вече знам, че това се нарича несъстоятелност на контракциите. Че от силните притеснения се блокира производството на естественото обезболяващо ендорфин и заедно с това се блокира ефективността на контракциите, което пък от своя страна води до още по-големи болки. Когато лекарката дойде и ми обясни, че има някакъв евентуален проблем и ако съм съгласна могат да ми направят операция аз се съгласих с удоволствие (въпреки че, имаше опция да откажа), защото исках да ми спрат болките по някакъв начин. Може би, ако виждах, че разкритието продължава, щях да търпя, но два часа кошмарът само се увеличаваше без да има никакъв ефект. И така...Ако трябва да обобщя: Причина за секциото беше седалищно предлежание при първескиня и несъстоятелност на контракциите при 6 см разкритие. Първото само по себе си не е причина да ме резнат, освен това бебчо беше малък (роди се 2700гр). А второто, както вече ви обясних, беше в следствие от лежането по гръб, бъркането и психичекото напрежение.

Още в началото на втората си бременност попитах гинеколожката ми, дали мога да родя нормално. Тя ме попита: „Тук ли ще раждаш?”, а аз отговорих: „Да.” И тя ми обясни, че за да раждам по естествен път трябва по време на раждането трябва да ме следят на монитор, а нашата болница е малка и не е оборудвана с монитор за родилките. Бях много разстроена. Тук, обаче, се оказа, че нещо не сме се разбрали съвсем. Тя ме е питала дали ще раждам в града, а аз съм съм разбрала въпросът като „В Русия или в България ще раждаш?”, може би защото обмислях мисленно тези варианти. Бях чувала, че в Ленинград например има център за безболезнено раждане и раждане във вода, но за мен това беше нереалистично да ходя до там, имайки предвид, че се пътува един-два дена с влак. Освен това и финансово нямах тази възможност. Още от началото на бременността бях започнала да чета за раждания в bg-mamma и останах с впечатлението, че естественото раждане по-често завършва с усложнения отколкото секциото. Освен това е нещо нормално да се прави епизиотомия, т.е. това някак си си върви като част от раждането. И когато разбрах, че така или иначе ще ми правят планова операция се примирих и реших, че и без друго това е по-лесният вариант. Така спрях да чета за раждания. А  без друго имах много работа. Бях си поставила за цел да завърша дисертацията си преди да родя. И така си живях с тази мисъл спокойна, че нямам избор и нищо не зависи от мен, докато... В седмия месец прокървих и отидох на преглед. Кървенето не беше опасно, но беше в комбинация с контрахирала матка (както тук казват „тонус на матката”) – т.е. коремът ми доста често ставаше много стегнат и твърд, също както при контракции по време на раждане. Беше ми ясно, че прекомерният тонус беше пак от психическо пренапрежение, но не исках да оставям работата, за да може след раждането вече да ми е спокойно. Това може да стане причина за аборт. И като сложим и допълнението, че матката ми е рязана, докторката каза, че трябва да полежа в болницата за презастраховане. И така... В болницата уж ме пооправиха и коремът се пооспокои. Истината беше, че просто шефът ми не ме тормозеше в този период Wink. Когато вече ме изписваха и разговарях със завеждащата (оказа се много любезна жена) стана на въпрос, че по принцип съм искала да родя нормално и че гинеколкожката ми е казала, че при нас не може. И тогава завеждащата ми каза, че могат да ми дадат направление за МОНИИАГ (Московски Областен Научно Изследователски Институт по Акушерство и Гинеколкогия), където приемат такива раждания. Трябва предварително да ида там на преглед, защото там са специалистите и само те могат да преценят дали ще има възможност да родя нормално или не. Но има смисъл този преглед да се направи към края на бременността – например към 36-а седмица, защото преди това още не е започнала силно да се разпъва матката в областта на разреза. Там на ехограф преглеждат самия белег и казват дали той е състоятелен – т.е. има ли вероятност да издържи естественото раждане. Тогава си казах на себе си: „Ааа, можело значи...”, а гласно: „Ще си помисля още веднъж и ще ви кажа дали искам направление.” То, и без друго беше още рано – аз бях към 33-а седмица. Повечето много ми се чудиха защо искам да ходя да се мъча, вместо да избера лесния начин, който и без друго ми се „полага” по медицински причини. Скоро, обаче пак влязох в болница заради силен тонус на матката. Освен това при прегледа гинеколожката каза, че главичката на бебето била много ниско и има опасност от преждевременно раждане (аборт, с една дума). И, разбира се, да не забравим допълнителния фактор шев на матката. Та пак отидох да си полежа в болницата. Мислех си за естественото раждане. Този момент наближаваше все повече и решението трябваше да се вземе. Казвах си – първо ще ида на прегледа в МОНИИАГ и после ще решавам. А дотогава оставаха 10-ина дена. Спомням си как като влязох  в болницата ме сложиха да лежа на система Гинепрал. Това е лекарство, което подтиска контракциите на матката. Аз си го пиех и на хапчета. Но венозно трябва да се влива много бавно. Та 6 часа лежах неподвижно със системата в ръката. И си мислех – ами ако така трябва да лежа и докато раждам...??? Дали ще идържа...??? Има ли смисъл...??? Помня как много силно ми се схвана прасеца на единия крак по това време. А аз бях напълно безсилна – нито можех да стана, нито да си разтрия крака и съвсем сама в стаята завързана със системата. Представих си подобна ситуация с родилни болки и много се изплаших. Страшно се бях намъчила първия път и бях много наплашена от болката. Бях чела за епидуралната анастезия и се надявах ако стане така, че да раждам по естествен път да имам възможността на някакво обезболяване. Иначе сигурно не бих се решила. Ужасно ме беше страх.
После ме преместиха в друга стая. Дойде една жена от съседния град. И от приказка на приказка нещо разправя как й се втвърдява корема и по едно време реши да иде при дежурната лекарка. Връща се и вика „7 см разкритие, бързо да си стягам багажа, отивам долу в родилното...” След 2 часа се разхождам в коридора и санитарката ми вика: „Вашето момиче вече роди.”. Мислех си – а може би, ако се настройвам положително и моето раждане може да мине така. Но ми беше трудно. Около мен все родилки. Аз самата с контракции. Разкъсвана между желанието да усетя естественото раждане и страха от болката. Притесненията около работата ми и някои лични и семейни проблеми също оказваха влияние. И към всичко това да добавим и неизвестността... Съветвах се и с една колежка. Накратко тя ми казва: „Това можеш единствено сама да го решиш, но да знаеш, че наистина страшно боли.” Това още веднъж затвърди убеждението ми, че раждането боли. Чудих  се – ами ако отида в Москва, приемат ме, тръгна да раждам нормално но се наложи пак да ме оперират, тогава какъв е смисълът... По-добре да си ме резнат планово в нашия град.

Но си казвах: „Трябва да опитам!” Знаех, че ако поне не опитам и изпусна тази възможност може да съжалявам цял живот. Представих си се години напред, поглеждайки назад – имала съм предоставена възможност, а съм я загърбила само защото за момента това ми се е видяло по-лесното. В такива моменти осъзнавам, че има неща, които не могат да бъдат измерени нито с пари, нито с отделено време, нито с изпитана болка. Има неща по пътя ни, които не бива да изпускаме, защото подминем ли ги ще съжаляваме цял живот и ще се питаме: „А какво ли би било, ако...???” и никога няма да можем да си отговорим на този въпрос. Ето от това се изплаших най-много. И реших – ще направя всичко каквото мога, а да става каквото ще.

 Освен това си имах тайничкото чувство, че все пак раждането не е задължително да боли...
През този си престой в болницата след като ме стабилизираха и започнах да приемам Гинепрала само на таблетки си направих една таблица, в която отбелязвах по часове количеството на Гинепрала и броя на контракциите. Оказа се (както и предполагах!) че контракциите ми не зависеха толкова от лекарството колкото от емоционалното ми и психическо състояние. Затова следобед започнах да си ходя в къщи, за да бъда с мъжа ми и сина ми и сутрин рано си хващах автобуса и отивах за сутришната визитация и системата, която ми слагаха. Така се чувствах много по-добре.
Докато бях в болницата чух разкази за МОНИИАГ. Казаха ми, че там който иска да ражда естествено все успяват. Ако бебето е завъртяно успяват да го обърнат и въобще – много били „вещи в занаята” Wink. Също така една сестричка, която е стажувала там ми разказа, че такива раждания се провеждали на отворени врати – т.е. операционната зала е подготвена в случай на нужда да може моментално да се реагира. Притеснявах се обаче, след като това е Институт да не се появят студенти както при първия път. Но както и по-горе описах – каквото такова.
Имахме доклад на 15.12.2005. Исках първо да мине доклада и тогава да ида до Москва да си кажат „тежката дума” – ще го бъде ли или няма да го бъде. Дотогава взех да чета и в Интернет как стои въпросът с вагиналното раждане след секцио в Москва. Оказа се, че освен в МОНИААГ такива раждания приемат и в ЦСПР (Център по Семейно Планиране и Репродукция). За второто място не можеха да ми дадат направление от Дубна (града, в който живея), но пък прочетох, че там приемали и чужди граждани безплатно и е достатъчно само да се представят документи. Освен това там имаше възможност след раждането бебето да е с мен (по желание), докато в МОНИИАГ бебетата задължително ги държат отделно. Освен това намерих и списък на изискванията, които са нужни за да приемат такъ вид раждане. Нещо такова:

1. шевът да е хоризонтален - тук става въпрос не за външния, който не е критерий, а за този на матката

2. бебето да е с главичката напред

3. да няма някакви други проблеми с плацентата, пъпната връв или предлежанието

3. да не е много голямо бебето

4. жената да е минала на специален ехограф, на който да са й казали дали шевът й е състоятелен (достатъчно здрав). Това се прави към края на бремеността (36г.с.), защото преди това матката още не е започнала да се разпъва в областта на шева.

5. предишното секцио е било по "текущи" причини

6. нямало е усложнения по време на бременността

7. здрава майка


За съжаление, обаче открих, че ЦСПР точно в периода, в който трябваше да раждам се закрива за един месец за профилактика. Да уточня, че търсих само безплатните варианти. Например едно обикновено раждане по договор с лекарка от ЦСПР струва около 2000лв, а за МОНИИАГ чух, че е около 5000лв (прехвърлям в български пари за да ви е по-удобно да се ориентирате). А аз щях да ходя в МОНИИАГ с направление от моя град и по този начин осигуровките ми покриват раждането.

Специалиститите от ЦСПР препоръчваха даже в случай на естествено раждане след секцио родилката да отиде в последния момент в родилния дом. За мен това беше чудесен вариант, но трудно изпълним, т.к. пътуването ни до Москва е около 3 часа, ако не броим задръстванията, в които можеш да останеш още 3 часа. Т.е., в случай, че тръгна с контракции от Дубна има вероятност да си родя по пътя. Затова и разговарях с началника на „Бърза помощ” дали могат в такава ситуация да ме закарат до Москва. Оказа се, че може само ако предварително се поръча кола за определен ден и се плаща на час. Сумата също беше нереална за нашите възможности.

Мина ни доклада на 15-и декември и се уговорих с една колежка да дойде у нас на другия ден рано сутринта в 4 часа, за да гледа Сашко, а ние със съпругът ми да идем на преглед в МОНИИАГ. Бяха ни предупредили, че там много се чака и трябва да се отиде по-раничко. Отиваме ние – и двамата с конюктивит, аз с тонус на матката и с Гинипрала в джоба... Там чакахме, чакахме... Първо трябваше да чакаме на една огромна опашка, на която дават часове за съответните кабинети. Дойде най-после и нашият ред – а сестричката вика „Ами вие не сте с руски паспорт и нищо, че имате осигуровки и направление, трябва първо завеждащият да разреши.” Започна се едно чакане пред кабинета на завеждащия. Вече си мислех: „Ох, дано да не ми разреши и да се махам по-бързо от тук и да ходя да си ме оперират планово и да не го мисля повече...”. Най-накрая завеждащият ни прие. Обяснявям му, че само ми трябва един негов подпис, за да могат да ме прегледат. Показвам направлението, осигуровката, показвам един документ, в който пише, че имам всички права на руски гражданин. Обаче той започва да чете подробно и да ме разпитва. Гледа последните ехографи. Разпитва ме как съм родила миналия път. И аз обяснавам – какво ще правя. И т.к. Сашо го родих в 37-а седмица 2700гр, а малката според последния ехограф беше 2500 гр. (но това за 34-а седмица) той заключи, че имам хипо-незнам си к’во си. Един вид, че имам склонност да не си доносвам децата и да ги раждам хипотрофични. И ми вика: „Вие това трябва да лекувате, а не да мислите дали да раждате нормално.”  На мен вече съвсем взе да ми призлява. Бях напълно убедена, че това са глупости. И му казвам: „Моля ви, подпишете за да ида на преглед, искам да чуя мнението и на още някой специалист!” И накрая кандиса и подписа. Обръща се към мъжа ми и му вика: „Имате страхотен късмет с тая жена. Има такива сериозни проблеми, а мисли за естествено раждане.” То, добре, че съпругът ми беше през цялото време до мен и ме поддържаше. По едно време даже си купих Валидол от аптеката, че съвсем изперквах. Пак чакане – дадоха ни талончето, после пак на друга опашка да ме запишат за нещо друго и накрая вече се дойде до чакането пред лекарския кабинет. Малко след обяд вече ме приеха. Обяснявам на лекарката за какво съм там и тя започва да ми пише в картона. Питах я и за обезболяването – дали се прави и дали е безплатно. За моя радост отговорът беше „да”. За присъствие на мъжа въобще не питах, защото от една страна вече се бях осведомила от Интернет, че при тях не може, а и от друга – той трябваше да гледа сина ни по това време. За проблеми по време на бременността нарочно скрих, т.е. казах само, че съм имала тонус. Притеснявах се да не ме върнат и бях абсолютно сигурна, че лежането ми в болницата беше по-скоро за презастраховане и можех да мина и без това. Докторката ми обясни, че е важно да се знае как е правена операцията – какъв е разрезът, как е шит, с какви конци. За късмет и „случайност” лекарката, която ме оперира беше бивша съученичка на баща ми. Така че ние се обадихме на татко – взехме телефоните на докторката и й позвънихме. Обясних й накратко , че ще раждам и искам да е естествено и ми трябват някои подробности за самата операция. Тя ми каза, че и при тях вече може да се ражда „отдолу” (както тя се изрази Wink) след секцио. Аз превеждах въпросите на лекарката по телефона. Основните неща бяха следните:

-   дали разрезът е напречен (при мен е)

-   дали е шит непрекъснато или с отделни конци – при мен беше непрекъснато; и още българската докторка ми каза, че вече имало нова технология на шиене, където всичките слоеве се шият с един конец, при мен всеки слой си е бил с отделен непрекъснат шев.

-   какви конци са използвани – тук не запомних наименованието, но помня, че били животински


Между другото гинеколожката, която ме прие беше много мила и положително настроена, което още като влезох в кабинета ме отпусна. Тя ми каза, че също трябва и да ме прегледа на магарето. Бърка и вика: „Ами ти вече си на път!” Споглеждаме се ние с мъжа ми и я питаме: „Какво означава това?” Тя обясни, че шийката вече се била изгладила и може всеки момент да започне раждането. Като този „всеки момент” може и да се проточи една седмица. Каза да мина на ехограф и да ме приемат още  сега в болницата. Докато чаках за ехографа минах да се изпикая – грешкаааа. Никой не ме беше предупредил и го разбрах чак при ехографката – за да се види състоянието на шева се прави преглед със сонда на пълен пикочен мехур. Все пак видя бебето по стандартния начин. Каза, че било около 2800 и всичките му органи били вече съзрели и не е проблем ако го родя сега. Жалко само, че пак не можахме да видим какво е дереджето на стария разрез.

Написаха ми после настанителната бележка за болницата. Нямаше накъде – ако наистина вече съм „на път” Wink няма какво да се прибирам в нашия град и после не е ясно какво. Така и така бях вече там. Хич не ми се лежеше в болница преди раждането, но това беше положението. Аз, някак си усещах, че е вече време. Мъжът ми, милият хич не искаше да повярва, че трябва да ме остави и да се прибира сам. Пихме по нещо в близкото кафе. Изпратихме се и така... Мен ме приеха. Избръснаха ме, изкъпах се, дадоха ми нощница. Полежах в предродилна зала да ме прегледат и да ме проследят на монитора. После ме качиха в паталогичното отделение да си чакам момента. Там – една камара бременни с техните проблеми. Но аз си бях подготвена за това. Казаха ми, че вече няма нужда да пия Гинипрал и ако тръгне ще раждам. Лекарката, която и тук ме прие също беше страхотна. Обясних й, че ме е страх и от спомените за предишното ми раждане, а тя ми казва: „Ти сега няма да мислиш за това какво е било, то е минало, сега е друго.” Всички лекарки бяха единодушни, че раждането ми ще мине леко и бързо, защото ми се брои за второ раждане. И аз така се настройвах. Следващите два-три дена ми правиха разни стандартни изследвания, минах вече и на ехограф – казаха, че шевът е хубав. И тази лекарка, която ме прие ми се усмихва в коридора и вика: „Е, как е сега? Животът вече е по-хубав като знаеш, че имаш здрав шев, нали ”. През цялото време ми се стягаше коремът – поне по 2-3 пъти на час. Понякога и доста често. Имаше една нощ, когато засекох, че контракциите бяха вече на 10 минути и редовни. Казах на дежурната сестричка. Тя извика лекарят. Той ме преглежда и ми обяснява, че шийката съвсем се е изгладила, но няма още разкритие. Ако раждането започва трябва да съм спокойна. Затова ме свалиха пак в предродилната стая да ме следят на монитора и да ми сложат нещо венозно, от което ако контракции са лъжливи ще спрат и няма да ме боли, а ако родовият процес действително е започнал това не може да го спре, а само ще ме обезболи. От това нещо ми се зави главата и заспах – сигурно беше някакъв вид анестезия. Силни контракции през нощта имах още 2-3 и на сутринта пак си ме качиха горе. Спомням си, че на другия ден си говорех с майка ми по телефона и тя ми казва, че и Дева Мария е раждала три дена. Та и аз някак си се настроих, че ще раждам навръх Коледа. Пък и името на момиченцето отдавна си беше избрано – Христина. И така аз се готвих вече. На другия ден пак така имах контракции на 7-8 минути. Дойде лекарка, записаха ме на монитор, биха ми нещо за успокояване на тонуса и пак се оказа лъжлива тревога.

 Реших да си направя кола-маска (бях си взела тубички студена кола), че да съм красива като раждам  Twisted Evil, а не да вея там космати крака. Изкъпах се, измих си косата. Вече имах и доста силно течение – нещо като бяло течение, но беше повече и имаше жълтеникъв отенък. Казаха ми, че е нормално. И легнах си аз следобед да почивам – красива и изкъпана, с гладки крака. Но нещо пак ми се ходеше да пишкам. Ставам аз и ме стяга пак корема точно на вратата и шупуууур – водите текнаха и направих локвичка под себе си. Точно отсреща беше стаята на сестричката и тя ме пита какво става. Аз се подсмихвам: „Ами водите ми изтекоха.” Тя ми даде една пелена да си сложа между краката. Дойде лекарката. Каза да си взема телефона и чехли и да си стягам багажа. После щели да ми вземат чантите. Аз си мислех, че ще е като първия път – в началото няма да ме боли. И аз нахакана се размотавам и викам: „Не! Аз сама мога!” ама те ми казват: „Я лягай тук на количката!” Е, защо пък да не ме поглезят... Легнах и като ми се замота главата и като почна да боли. И така ми се виеше свят. Свалиха ме долу – и пак се почна – бръснене, клизма, къпане. И санитарката беше много груба и ми се кара: „То още нищо не е почнало, а ти се глезиш!” А аз наистина не можех да ходя и особено по време на контракция нямах никакви сили да мръдна. Но си казвах – ще ме обезболят, само трябва да издържа до този момент.

Пак ме закараха в предродилната. Гинеколкожката искаше да ме преглежда, а мен ме боли и се дърпам. Тя ми се сопна: „Ако така ще се държиш дай направо да режем отсега!” Тя беше готина и изглежда искаше да ме стресне, за да се стегна. И аз викам: „Амиии... аз много се надявам на обезболяваме, иначе няма да издържа....”. Скоро след това ми сложиха май пак от същото както и онази нощ. Питах докторката какво е, а тя: „Наркотик !”. Включиха ми монитора. Разрешиха ми да лежа на една страна, защото по гръб ми беше лошо. И оттам нататък помня, че си проспах контракциите. Помня как по време на контракция дишах дълбоко и учестено и после пак се унасях. Помня, че докторката почти през цялото време стоеше на един стол до мен и от време на време си слагаше ръката на корема ми, което ми действаше много успокояващо и мило. По едно време ме гледаха и на ехограф. Докторката пак ме прегледа и я питам – колко е станало. А тя: „8 см.”... Ееееей, това не го очаквах. Та нали предния път след 6 часа мъки едвам я бях докарала до 6 см, а сега – подремнах малко и айдеее – 8 санта. Взех да се поусефервам и вече ми беше ясно, че ще се ражда. Съмненията дали ще ме режат или не съвсем се изпариха. Лекарката започва да ми обяснява как точно да се напъвам и правихме тренировка „на сухо”. Вече контракциите съвсем ме завладяха и едвам си поемах въздух между тях. На всяка контракция ме караха да си вдигам крака нагоре за да се отварят родовите пътища. Вдигах само единия крак, че нали си лежах на една страна. Трябваше да ги обдишвам все още и да се опитвам да не се напъвам. Ама какво ти задържане. Всичко ми се беше надуло отдолу и не можех да се устискам. Обясниха ми, че още 5 пъти обдишвам и се местим в родилната зала. По едно време акушерката ми вика: „Ето, още малко остана, виждам косичката – черна е!” Лелеееееее... В тоя момент всякаква бока се изпари. Забравих въобще, че ме е боляло. Всъщност, наистина, болка вече нямаше!!! Единственото, за което си мислех е как да изпълнявам съвестно това, което ми казват, както и това страхотно напрежение от напъните. Изцедиха ми едно памуче с вода по лицето и устните и се шегуват:”Това е специален МОНИИАГ-шки дъжд  Laughing!” Станах и полекичка тръгнах към отсрещната стая. Едвам се движех от контракциите и толкова кратко разстояние ми се видя толкова дълго да го извървя. Там ми позволиха да се измия на чешмата преди да се кача на магарето. Това ми дойде супер. Даже се видях на огледалото. Ммм, дааа – наистина бях красива Mr. Green! Колко хубаво, че си бях измила косата и си бях направила кола-маска. Та така – легнах на леглото, понапънах се няколко пъти. Лекарката по едно време каза, че главичката била голяма и ще ме резне. Абсолютно убедена бях, че няма нужда, но нали си бях чела, че това някак си е част от раждането и я оставих да ме резне. Викат ми :”Я виж!” Гледам аз – бебето наполовина излязло, наполовина вътре. Още един напън и хайде изшльопка се. Не можех да повярвам, че това се случи! Просто за мен беше като някаква магия. Да! Случи се! Аз успях! Питат ме :”Я кажи сега кое е по-лесно – секцио или раждане?” Без въобще да се двоумя с усмивка казвам ;”Раждане!!!” Лекарката каза, че мога да се обадя на мъжа ми. Даже си извади нейния телефон и вика: „Казвай номера!”, ама аз не го знех наизуст и ми донесоха моя телефон, от който му звъннах.

 Цялото удоволствие от изтичнето на водите до телефонното обаждане беше всичко на всичко 4 часа Party. После ме зашиха. Бебе Хриси - 2940гр, 49см, родено в 37-а седмица.

Вече знам, че болката не е нещо нормално по време на раждане. Това е един процес, който е напълно естествен и би трябвало да протече безболезнено. Болката се появява като указател за възникващ проблем. Най-честият проблем е страхът и нагласата за самата болка. А също и това, че майката не се оставя да роди така както я води тялото. Затова бих желал следващия път да родя у Дома. Знам, че ще стане бързо, лесно и това ще е незабравимо преживяване. Знам, че ще прегърнем заедно с мъжа ми бебенцето и това ще  е един от най-прекрасните моменти от нашия живот. Разбирам и опасността от руптура или възможността за други усложнения и за това си мисля все пак за ВИП в някоя болница. Но ще искам да сме си сами с мъжа ми колкото може повече, освен това без неговата подкрепа и вдъхване на респек сред персонала незнам дали бих се справила. Вярвам, че това е преживяване между майката, бащата и бебето и бих желала именно така да го изпитам. Още от сега събирам материали и като дойде времето ще се занимавам с четене. По време на бременността ще си чета само за хубави раждания (оргазмени, например  Wink). Ще се осведомяваме с мъжа за всичко, за да може като дойде времето той да е спокоен с мен, знаейки какво ми се случва, а също и ако се наложи да бъде моя „глас” пред болничния персонал. Ако някой лекар би се съгласил да ми асистира у дома – това би бил най-добрия вариант. Като до неговите услуги ще се отнесем само ако усетя, че има проблем. Като му дойде времето ще му мисля...

Успех на всички, на които ви предстои нормално раждане след секцио! Пожелавам ви това да е един от най  вълнуващите, невероятни и прекрасни моменти от живота ви както беше и при мен  Heart Eyes!

 Hug

# 1
  • Мнения: 1 947
  bouquet Суупер! Много се радвам на такива истории!

# 2
  • Мнения: 3 161
Благодаря ти за разказа, Поли. Настръхна ми косата, като видях колко важно е било при теб какъв е предният шев. При мен никой не се поинтересува, не ме гледаха на ехограф, нищо - така че едната вяра ме пазеше и молитвата всичко да мине нормално. Пожелавам ти третото раждане да е точно такова, за каквото мечтаеш, без болка и без страх (рискът от руптура вече е доста по-малък, след като матката веднъж е преживяла естествено и е оцеляла).

И едно въпросче: след раждането огледаха ли състоянието на шева? Мен ме питаха дали искам, но аз бях много горда с естесвеното развитие и уверена, че всичко е наред, а и не ми се искаше да ми слагат пълна упойка и да ме бъркат и отказах. И после като ме приболяваше в коремната област съжалявах и ме беше страх да не съм се отворила...

# 3
  • Мнения: 11 607
Благодаря,че сподели интересната си история!

# 4
  • Русе
  • Мнения: 2 354
Уау!!!
много съм впечатлена от разказа ти. И не по-малко от силата, която имаш!!!

# 5
  • Мнения: 3 456
Браво на теб !!! smile3501 smile3501 smile3501 smile3501 smile3501

# 6
  • София, България
  • Мнения: 5 597
Благодаря за разказа, лично на мен ми беше много интересно  bouquet

# 7
  • Мнения: 485
Благодаря ти, Поли., че си направи труда да ни разкажеш своята история и то толкова подробно!  bouquet

За мен темата е много актуална, защото родих сина си със секцио, а сега искам да забременея отново. Секциото ми е направено на термина без никаква родилна дейност, защото лекарите са преценили така. Бебето беше много голямо (4.500 кг.) и главичката въобще не беше слязла в таза. Все пак съм убедена, че можеше поне да се изчака да започнат контракциите. Остана ми дълбоко чувство на неудовлетвореност от раждането ми. Искам да направя всичко възможно за да родя второто нормално.

За всички, които се интересуват от темата, препоръчвам ви една страхотна книга:
ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ: Безопасен изход или заплаха за бъдещето.


За мамите, които са родили нормално след секцио - моля ви помагайте със съвети  newsm17 Има ли нещо, което мога да направя още сега, преди да забременея, например, да разбера по някакъв начин какво е състоянието на шева ми, или нищо не може да се прогнозира чак до края на бременността? Поли., като те чета, май се оказва, че това, че секциото ми е било планово, без контракции, е голям минус и намалява шансовете ми...  Sad
И другото нещо, което ме вълнува е - дали разликата от 2 г. и 3-4 мес. между двете раждания (както ще се получи при нас, ако забременея веднага) е достатъчна или е по-добре да изчакаме още?

Поли., дано не се сърдиш, че ти използвам темата  Simple Smile

Последна редакция: пн, 05 фев 2007, 20:48 от Duol

# 8
  • Мнения: 462
Направо ви се чудя на ентусиазма, че сте си направили труда да изчетете целия този ферман... newsm78. Благодаря ви затова, както и за добрите думи   bouquet.

... Настръхна ми косата, като видях колко важно е било при теб какъв е предният шев. При мен никой не се поинтересува, не ме гледаха на ехограф, нищо - така че едната вяра ме пазеше и молитвата всичко да мине нормално.

Тук вече наистина се намесва и чисто психическата подготовка, която се основава главно на вярата и на психо-емоционалната нагласа. Мен също щяха да ме пуснат да раждам, ако процесът беше тръгнал дори и да не бяха проверили шева. Няколко случаи ще ти разкажа:
- За първи път чух, че е възможно да се роди нормално след секцио от една позната, която е раждала 2 пъти с операция (но е имала родов процес) и третото го е родила нормално за един час. Като отишла да ражда са й се накарали как може така, ама тя си вярвала, че може да роди по естествен път. Става въпрос за България.
- Друга българска майка в Дубна ми разказа, че е била свидетел на случай в нашата болница  на жена, която отишла с 5см разкритие (имала е едно секцио преди това), поскарали й се, но все пак си родила нормално
- Четох и един разказ за домашно асистирано раждане след секцио... значи, може би, не е толкова страшно ако не се прави на "отворени врати" и не са те изпонапрегледали преди раждането, както и по време на.
- май се оказа, че при мен не е имало правилното предлежание на плацентата и все пак е било рисковано, но въпреки това лекарката не спря процеса, за което съм й страшно благодарна

Можеш също така мислено да моделираш раждането си. Да визуализираш прекрасния момент. Визуализацията е доста силен метод на разума. Освен този метод има и други, чрез които можеш да повлиеш на бъдещото събитие. Но нищо не става без вяра. Това е доста обширна тема... Не съм съвсем убедена, че е редно да я обсъждаме тук, но в същото време съм напълно убедена, че това е ключът следващото ми раждане наистина да мине както си го мечтая.

...рискът от руптура вече е доста по-малък, след като матката веднъж е преживяла естествено и е оцеляла...

Не мисля, че има връзка... Имаш ли някакъв линк, където се говори за това?Тук пак ще ти разкажа един случай, който за мен е плашещ:

 При една майка, която раждаше заедно с мен - т.е. видях я, когато първия път бях в предродилното и си говорехме и след това при изписването също. Докторката ми разказа, че тя е имала едно секцио. Втория път е раждала нормално при тях, сега е бил третия път и към края шевът не издържал и я оперирали. Обаче, аз имам някои допускания защо може да е станало така - там имаха практиката да правят планово раждане. Това представлява следното - отива жената в определн ден, пукат й мехура. Ако контракциите започнат - добре, ако не - й слагат система с окситоцин. При тази жена беше такъв случай. Едно уточнение - да не забравим, че ситуацията се развива точно преди новогодишните празници и лекарите искат да си изчистят родилките преди това, ако може... Mr. Green Та допускането ми е, че именно предизвиканото раждане е причина нещата да се развият не по естествения път. Мисля си, че матката още не е била дозряла за момента и предизвиканите контракции са й дошли в повечко...

Но от друга страна, наистина третото би било по-лесно по няколко причини:
- аз вече имам убедеността, че това е напълно възможно, след като вече съм го преживяла веднъж
- страхът от болката и от неизвестността е преодолян
- зад гърба си ще имам 2 раждания, което е предпоставка следващото да е все по-лесно
- имам събрана информация за фактическото протичане на родовия процес
- знам какво да търся като подготовка

И едно въпросче: след раждането огледаха ли състоянието на шева? Мен ме питаха дали искам, но аз бях много горда с естесвеното развитие и уверена, че всичко е наред, а и не ми се искаше да ми слагат пълна упойка и да ме бъркат и отказах. И после като ме приболяваше в коремната област съжалявах и ме беше страх да не съм се отворила...

Не съм съвсем сигурна... Помня, че ме гледаха на ехограф след изгонването на бебето, докато да излезе плацентата. Но незнам какво точно са гледали, пък и както и при теб, въобще не ми беше за това. АЗ РОДИХ!!! Какво друго можеше да е по-важно? А за да се види шевът не е ли пак нужно да си на пълен пикочен мехур и мястото на матката да е издуто както разправях, че е при края на бременността? Ти какво си чувала за това? А после за да ми зашият епизиотомията ме питаха дали понасям местната упойка, на което аз нещо измрънках и като че ли казаха, че имало някакъв проблем и ми наляха пак наркозата във вената. Тук нищо не помня, защото ме шиха под пълна упойка, но ми се чуваше, че обсъждаха някакъв проблем и май стажантите и те нещо гледаха в тоя момент. Не знам какво точно е било... Обаче после ми се възпали шевчето, не беше зараснало правилно. Страшно ме болеше може би месец и повече след раждането, а и сега си имам останки някакви от неправилно зарастналата ЕПЗ. Може и да има някаква връзка... Rolling Eyes

После преди изписването ни гледаха на ехограф, но за да видят дали всичко е изчистено в матката. Не мисля, че има как да се гледа шева... newsm78

# 9
  • Мнения: 1 173
здравейте и от мен
 лично за мен това е една доста вълнуваща тема-родих дъщеря си през 2001 със секцио(такова ми беше желанието).никакви проблеми , станах същата жечер-е операцията придърпваше и болеше малко , но с успокоително спах като къпана през нощта , а болките след това си бяха от свиването на матката(неизбежно!)
сега сам бремена в средата на 6 м и както сте се досетили от ника живея в САЩ.незнам защо толкова лекари се страхуват и безпокоят за нормално раждане след секцио?може би наистина има причина , но тук даже препоръчват "Нормалното".за мен лично това е въпрос на избор, след като парвия път нямах никакви проблеми със секциото , сега се двуомя. а доктора ми препоръчва и препоръчва нормално раждане.след подробния разказ на Поли , чесно да си кажа май не ми се преминава през всичко това-да чакаш, контракции, болки(независимо от анестезията).
 не са ми правили още преглед на шева , предполагам че ще го напражят при следващия ultrasound. При мен след 3 м започнах да усещам придърпване и болки в областа на шева-доктора ми каза че било нормално, че матката се разтегляла отново и т.н. сега след прочетеното от преживяното от Поли , ще позадам малко пове4е въпроси при следващия преглед.но чесно казано се чувствам силно раздвоена-секцио или нормално.все още имам време за решение!
  но както ви споменах тук винаги препоръчват "нормалното раждане".Моя приятелка забременя 6м след раждането на първото си дете.първия път роди секцио(по желание). за втория път докторите с аргументи са я убедили да роди нормално. и така тя роди по естествен начин без каквито и да е усложнения.
 е това е от мен! ако има някоя правописна грешка моля за извинение-от години пиша само на латиница!

# 10
  • Мнения: 462
Току що намерих едно потвърждение на моето допускане за третото неуспешно естествено раждане на майката, за която споменах:

Не е добре да се предизвиква раждането със система, таблетки и др., тогава има пове4е рискове, особено от руптура на матката.

цитатът е от mama_p от съседната тема на Емем

# 11
  • Мнения: 462
За всички, които се интересуват от темата, препоръчвам ви една страхотна книга:
ЦЕЗАРОВО СЕЧЕНИЕ: Безопасен изход или заплаха за бъдещето.

Благодаря много за линка!

Ето още книги на руски, които могат да се дръпнат в електронен вариант (включително и на Мишел Оден - посоченият от теб автор):
http://www.vozrogdenie.ru/kabinet.php?SHOW=Books#m1

ето части от книгата на Сиърс за раждането:
http://www.mariamm.ru/doc_449.htm


За мамите, които са родили нормално след секцио - моля ви помагайте със съвети  newsm17 ...Поли., дано не се сърдиш, че ти използвам темата  Simple Smile

Никак не се сърдя даже, напротив - присъединявам се към призива ти! За мен също е от значение.

Има ли нещо, което мога да направя още сега, преди да забременея...

За всяко едно раждане, а още повече за такова, което уж се вписва в рисковите групи смятам, че се иска необходимата подготовка. След като не си забременяла още, може би ще са ти от полза и някои идеи, които би трябвало да се приложат още преди зачеването. Как ще протече раждането зависи до голяма степен как си подготвила организма си още преди бременността, как е протекло зачеването и състоянието ти по време на бременността. Например, четох че Миренка (жената на Людмил) е правила някакво специално пречистване със сокове преди да забременее, а после е тринирала тибетска гимнастика. Не знам подробности. Но ето го линка за тяхното домашно раждане:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=94127.0;topicseen

Цитат
Опитах се при една от най-силните контракции да се отгранича от болката, все едно мен не ме боли, т.е. да прекъсна връзката между болката и усещането за болка. Бях учудена, че се получи.

Това е цитат на Миренка от въпросната тема. Нейните постинги можеш да започнеш да четеш от тук В момента се опитвам да тренирам точно този начин на диференциране от болката. Надявам се докато дойде време за раждането да съм го усвоила  Laughing.

... да разбера по някакъв начин какво е състоянието на шева ми, или нищо не може да се прогнозира чак до края на бременността?

май по този въпрос в началото нищо не можеш да знаеш...

Поли., като те чета, май се оказва, че това, че секциото ми е било планово, без контракции, е голям минус и намалява шансовете ми...  Sad

Не, не! Не ти намалява шансовете. Просто се смята, че второ раждане по принцип е по-леко от първото, защото родовите пътища вече са минали по този път и сега им е по-лесно (казано на популярен език). Тук няма нищо общо с това дали е секцио или не. Просто при теб ще мине като първо раждане.

И другото нещо, което ме вълнува е - дали разликата от 2 г. и 3-4 мес. между двете раждания (както ще се получи при нас, ако забременея веднага) е достатъчна или е по-добре да изчакаме още?

Тук не знам. Спомням си, че ми бяха казали 2-3 години че трябва да минат (но това са стандартните препоръки). Хайде да питаме и Емем и mama_p. Аз ще питам mama_p в нейната тема, хем се появиха и още въпроси към нея.

Хайде стига толкова съм те трупала с линкове за сега  ooooh!. После пак  Hug.



след подробния разказ на Поли , чесно да си кажа май не ми се преминава през всичко това-да чакаш, контракции, болки(независимо от анестезията).
 


raya_usa , може би заради прекалено подробния ми разказ си останала с впечатлението, че раждането ми е било дълго и трудно. Нищо подобно! Раждането ми беше много леко и бързо. Аз на практика си проспах контракциите и всичко на всичко мина за 4 часа. А това преди това не би било мъчително, ако си бях у Дома с мъжа ми. Нормално е преди истинското раждане да има т.нар. предвестники - т.е. контракциите, за които говорех. Те подготвят матката за реалните родови контракции. И не са болезнени. Просто ти се стяга корема.

# 12
  • Мнения: 110
Браво!!!! Laughing Hug Laughing

# 13
  • Мнения: 462
Момичета, темите в bg-mamma, за които се е говорило досега за VBAC са:

Вагинално раждане след секцио
Моето естествено раждане след секцио

Ако някой знае и други матриали тук или въобще на български, моля да се включти!

От там съм направила списъци на родилите VBAC и на тези, които биха искали. Всяка от регистрираните в bg-mamma съм я дала с активен линк към профила й. Кратките коментари за собственото успешно раждане след секцио съм ги дала тук, а тези, който са по-дълги съм ги дала с линк. Целта ми е това да е списък, чрез който майките, на които това им предстои да могат да намерят подкрепа, съвети, информация и взаиморазбиране:


Мами, знайни и не съвъсем знайни, които са раждали естествено след секцио:

ET:
трите й раждания
нейно мнение за VBAC

Шаня  - от мнението на ЕТ:
Подкрепа и съвети намерих тук - Шаня беше раждала така след секцио в Щатите.

Емем:
нейният разказ

mama_p:
разказът й

Познати на  aneta lolova :
Но имам 2 познати с вагинално раждане след първо секцио. Даже при по - голямата /35 г./ са близнаци, родени в 36 г. с. вагинално, след секцио преди 8 години. И двечките твърдят, че са се възстановили по - бързо след нормалното раждане, и двете не са ползвали епидурална /то в дълбоката провинция кой ли ползва де/.
И за още нещо се сетих - много близка на семейството ми роди нормално само година след 2 тежки коремни операции следствие на извънматочна бременност и раждането си е протекло съвсем нормално, с 2 шева.


Позната на mama_p:
По темата: аз лично познавам една майка, която преди 11-12 год. има едно секцио, поради седалищно предлежание, накрая се оказва, че секциото е направено прекалено рано, защото майката е била бременна в 8ми месец (за което тя е убеждавала лекарите много дълго, но те не са й повярвали; тя има нередовен цикъл, а лекарите смятат бременността от датата на последната менструация). По тази причина, 6 год. по-късно тя ражда естествено. И двете й раждания са в БГ.

Позната на Vjara :
Имам колежка която има 3 деца като първото е родено със секцио, следващите 2 естествено.

Dil:
Преди повече от десет години се роди големият ми син с планово секцио заради т.н."колянно" предлежание - обърна се в началото на 9 месец с коленете напред. Възстановяването беше кошмарно.... не искам и да си спомням за този период - повече от месец бях абсолютен парцал, а трябваше да се грижа за бебо.
След 6 години се роди малкият ми син по абсолютно естествен път и по абсолютно канален ред, без никакви уговорки,  имам в предвид постъпих в болница с пукнат мехур седмица преди термина и имах невероятния късмет да попадна на страхотен ЛЕКАР и екип. Бебо се роди за около 30 минути, наложи се епизиотомия защото беше с двойно усукана пъпна връв, но въпреки това имам най-топли спомени за раждането. След не повече от 5 дни бяхабсолютно възстановена и в състояние без ничия помощ да се грижа за моите момчета.
Тези дни очаквам появата на третия ми син и за сега ще раждам по естествен път.
Желая ви спокойна бременност и леко и безпроблемно раждане   


Позната на amymommy:
Леля ми роди втория си син след секцио преди 19 години,и всичко си беше съвсем о'кей.Предишното раждане беше секЦио,защото тя имаше разни проблеми с бартолинови кисти и разни сраствания.

„пациенти” на desyta:
аз работя в родилно отделение в провинцията и смея да твърдя,че имаме доста случаи на вагинално раждане след секцио,които са протекли съвсем нормално и за майката и бебето,така че изборът е изцяло твой ,рискове винаги има независимо от начина на раждане ,но това е животът.

Роднина на Amarena :
Моя роднина обаче роди първото си дете секцио, а второто нормално  и  от второто раждане се възстанови много по- бързо от първото.

Svetlena:
Първото ми дете се роди със секцио,което не беше планирано.Просто така се случи.когато забременях с второто си дете,гинекологът ми каза че най вероятно пак ще бъде секцио,но като дойде момента ще решим според зависи обстоятелствата.2 дена педи термина постъпих в АГ отделението за планирано секцио за да ми направят необходимите изледвания.Термина ми беше на 5 октомври,а на 4 започнах да получавам разкритие и след преглед моят лекар ми каза че ще пробваме нормално и ако нещо не се получава ще ме оперира.На 5 сутринта бях с 5 см разкритие , в 8 часа ме включиха на система и в 10.15 часа родих.
Моето лично мнение като на човек който е изживял и двете раждания,че няма по добро от нормалното раждане.И въстановяването е по бързо и можеш да се грижиш за своето бебче по пълноценно.Просто трябва да попаднеш или да си ангажираш добър лекар който да ти помогне да родиш бързо и сравнително по безболезнено.
Няма нищо по хубаво от това да видиш как раждаш детето си и всички болки си заслужават а и бързо се забравят.


jakinik:
Първото го родих със секцио по спешност, второто 5 години по-късно го родих съвсем нормално за 3 часа. Ако няма някаква обективна причина за раждане със секцио не виждам причина да сe ражда така.
При мен също се получи така второто ми раждане беше нормално, а първото секцио и не съжалявам за това. Емоциите при самото раждане са невероятни, бях с епидурална упойка и не чувствах болка, а само положителни емоции и гушнах и видях моето бебче веднага и таткото беше при мен , което беше още по-хубаво. След секциито за съжаление видях дъщеря си след 8-9 часа за малко, от раждането не помня нищо, защото бях с пълна упойка.


Приятелка на ДесиХ2;
Моя много добра приятелка испанка.Забременява с първо дете на 32 г.Роди секцио,заради седалищно/напречно разположено бебе.Второто го роди на 36г,напълно нормално и много бързо.

zdrav13:
разказът й

КТВ:
Аз съм раждала вагинално 4 години след направено секцио. За съжаление поради лекарска грешка, раждането ми не беше успешно проведено, така че сега ще трябва да раждам отново секцио:(.
Няма да се впускам в подробности за вагиналното си раждане, защото според мен си е изключение от практиката и няма смисъл да се плашат майки, които са решили да опитат, защото си е постижимо. А и аз и детенцето ми сме живи и здрави, така че това е най-важното!
От това, което съм чела има няколко задължителни показателя, за успешно вагинално раждане след секцио. Най-важното е, че трябва да има до теб винаги ДОКТОР от първата контракция до последния момент. А също така и готов екип да реагира за секцио, при евентуална руптура на матката. (все пак рискът да се случи това, никак не е малък). Мисля, че в България чрез парично споразумение с доктор, това поне е постижимо. Друг важен момент е, че не бива да се ИНДУЦИРА раждането. Също така не бива да се пробва вагинално раждане след сигурно преносване с 10 дена. Доктори, споделят, че е от голямо значение и как е рязана матката - трябва да е хоризонтално, а не вертикално, но съм чела за случаи, когато и жени с вертикален разрез са се справяли. Но ето, че пак си опира до конкретната психика и физика.
Аз лично предпочитам вагиналното си раждане, въпреки кошмарните си спомени, защото се възстанових много по-бързо и психически и физически!
Надявам се да съм била полезна на някого.
Определено смятам, че в БГ е доста постижимо (разбира се с цената на заплащане)
Аз тук, не успях да намеря друг доктор, който да се навие да ме остави да се пробвам вагинално и този път, а при предишния си "доктор" не бих рискувала да пробвам пак.


mama Bobar :
разказът й

Позната на hrandi:
Познавам момиче родило нормално 2 години след секцио, но всичко си е до лекаря и до падкрепата и емоционалната нагласа !

Поли.:
целият разказ


И такива, които биха искали:

dalala
 
Vjara

Anaise -

Рожбо
 
Marjo  – вече е родила – не знам как

Ritka

Мериа

Assinka

Dedi

Basilisk

Вери
 
_ШоШи_

Никит@

Rumya

Duol

raya_usa

pak.vessela

mandarin

BOOTY


Моля всички, които са се открили в тези списъци да потвърдят или коригират присъствието си там. Също така ако има някои, които не са вписани да си кажат  Praynig! Реда на записване е по реда, в които съм срещала мамите.

Последна редакция: ср, 07 фев 2007, 16:06 от Поли.

# 14
  • Мнения: 485
Поли., ти си невероятна!   bouquet

А мога ли да те попитам - вие работите ли вече за трето дете, или въпроса е твърде личен?  Wink

Колкото до мен, потвърждавам участието си в списъка. Не само че искам да родя нормално, мечтая за домашно раждане.

# 15
  • Мнения: 462
А мога ли да те попитам - вие работите ли вече за трето дете, или въпроса е твърде личен?  Wink

Подготвям се психически. Събирам материали. Говорим си с мъжа ми. Обсъждаме някои статии и коментари. Представям си прекрасни моменти, свързани с раждането. Уча се да се справям с болката. Старая се да съм здрава - в това число да поддържам тялото си силно и да се храня колкото е възможно природосъобразно.  Ето така "работим" Simple Smile! Иначе, още не съм готова за нова бременност. Просто тялото ми не го иска. Когато усетя, че моментът е назрял - тогава и ще го направим по максимално правилния и добър начин.

Колкото до мен, потвърждавам участието си в списъка. Не само че искам да родя нормално, мечтая за домашно раждане.

Ех, за мечтаене и аз си мечтая... За това и написах в заглавието "... и още нещо". Хайде с общи усилия да измъдрим нещо по въпроса!

И още нещо - има ли мами, които да участват и в двата списъка? Като мен например. Т.е. такива, които са минали вече VBAC и имат желание за още едно нормално раждане.

# 16
  • Мнения: 1 232
 HugБлагодаря Поли за споделеното от теб изчетох разказите ти на един дъх Hug

# 17
  • Мнения: 61
Хайде и аз да се запиша като раждала секцио по нежелание и с желание за следващо вагинално раждане, неизвестно кога. Оперираха ме, защото преносвах 9 дни, бях 2 пъти по не знам колко часа на системи окситоцин, без никакъв ефект, без никаква родова дейност. Сега свързвам невъзможността да родя нормално с целия ужас, на който се нагледах в болницата (МД, за съжаление от глупост постъпих там 2 дни преди термина, което вероятно е имало решаващо значение). На моменти не само, че не ми се раждаше, но и направо не ми се дишаше. Спомените ми от раждането са кошмарни, наричаха ме глезла, задето не искам да се оперирам, пък после ме тормозиха, че съм оперирана  Confused. Бебчето ми имаше нещо като следи от трънен венец по главичката - кръвонасядане в местата, където се е притискал към таза ми вероятно по време на 2-те индукции. После стоя в кувьоз, имаше стафилококова инфекция, според лекарите - вътреутробна, според мен - поради това, че не беше изхвърлил мекониума през първите 36 часа (може би е свързано с неминаването през родовите пътища и поглъщането на де що има полезно там?). Много ми се иска, ако решим да имаме още деца да родя нормално, в идеалния вариант - у дома  Heart Eyes.
Поли, благодаря ти за чудесния разказ, за всички усилия и позитивна енергия, която даваш!

# 18
Преди почти година бебето ми се появи на бял свят чрез секцио по спешност буквално на самия финал на започналото нормално раждане с паднала тапа и изтичащи води,постоянни контракции,бавно напредващо разкритие,с незначителни болки до самия край,нищо стресиращо,ужасно и болезнено не ми се случи,въпреки постоянното туширане,натискане по корема(бебето не искаше да слиза надолу,впоследствие се оказа завързана на възел пъпна връв,поради което се наложи секцио).Искам дебело да подчертая,че бях изключително спокойна през цялото време,бъдещият татко беше там с мен,това ми даваше крила и вдъхваше увереност не само в неговата съпричастност,но дори и в собствените ми сили и възможности!Въпреки,че операцията протече чудесно с възможно най-добрия изход от нея-прекрасна здрава дъщеричка и никакви проблеми за мен(и тогава,и досега),все пак ужасно ме беше яд,че се случи така,оставаха ми само някакви си 2 см и щях да родя много лесно(по думите на събралите се цял "бюлюк" д-ри,акушерки и анестезиолог),а се наложи да ме режат #Cussing out пфууу!Още на първият ми профилактичен преглед при МОЯ доктор(при когото и раждах) му казах:"Д-ре,другият път нормално,нали?!",на което той отговори ок,като му дойде времето,няма проблем(но ще го видим какво ще каже "като му дойде времето"!)
Мога да кажа,че откакто прочетох темите на Емем,на mama_p и твоята,Поли (с голямо удоволствие,малко сълзи и огромна надежда,благодаря за което,поздрави и поздравления  bouquet),в мен все повече се затвърждава желанието и убеждението,че ИСКАМ ДА РОДЯ НОРМАЛНО!!!Възхищавам се на силата,увереността,мисленето,информираността и сърцатото отношение на вас трите и на всички майчета от списъците по-горе и смятам да си открадна по малко от всичко това и за себе си,за да стане и моята мечта реалност!
Още веднъж благодаря и,Поли-можеш да ме включиш в списъка на малко лудите,търсещи баланс и удовлетворение маминки Wink

# 19
  • Варна
  • Мнения: 204
Привет момичета!
Включвам се и аз да благодаря на Поли за чудесния разказ, който за мен идва тъкмо на време когато имам нужда от подкрепа относно това какво решение да взема.Ето накратко и моята история. Преди близо 4 год. родих първото си дете с "непланирано" секцио.Преносих 8 дена.Влезнах в болница за предизвикване на раждане.Една вагинална таблетка простин- нищо.На другия ден втора и след няколко часа всичко тръгна като по книга.Падат запушалки, изтичат води, лека полека контракции, които с времето се засилват все повече докато се стига до неистова болка, НО без резултат.Като при тебе Поли.Само , че с дриуги цифри.За 10 часа - 3 см разкритие и нито мм повече.Толкова много ми се искаше да родя нормално.Бях го планирала през цялата си бременност, бях се подготвяла за това  и само ден преди този ужас, нямаше човек на света който да ме разубеди да не го направя.Нямаше и причина да се откажа от нормално раждане.Но ето, че живота поднася изненади.Не съм и предполагала, че ще се наложи да се моля на колене за операция, виждайки , че всичките болки и усилия бяха безрезултатни. Изредиха се доста доктори през час и само чувах в унес между контракциите - 3 см , 3 см. и пак 3 см. Свикаха екип, опнаха ме на масата и хоп секцио.Не мога да се оплача.Възстанових се бързо. И до ден днешен не съм разказала на близките си с подробности какво точно преживях .Оставих си го за мен.Обаче, ето че скоро пак ще имам бебенце.4 години по-късно отново съм пред дилемата : Какво да правя?Опитвам се да се убедя сама, че вторият път сигурно няма да е пак същото.Не може два пъти да се минава през ада.Не съм се консултирала още с доктор.Не знам и сама за себе си как искам да родя.Отново ми минават мисли за нормално.Особено след като прочетох разказа ти. Половината от пътя ни е еднакъв.Дали и втората половина обаче ще е такъв? Засега имам време да умувам. newsm78    

# 20
  • Плевен
  • Мнения: 1 357
Леле направо ме смая!!!!Страшна си!!!!  bouquet  bouquet  bouquet

# 21
  • Мнения: 1 671
Страхотен разказ! Поздравления за силата и за куража!  bouquet
Чета отдавана тези теми и много се възхищавам на всички момичета, които се борят, за да родят нормално.
Моето раждане беше естествено, но преди това 9 месеца се опитвах да убедя доктори, че ще успея да родя нормално. Още щом влезнех в кабинета и чувах "Ама какво хубаво секцио ще ти направя..." Имах 4 медицински причини за раждане по оперативен път - миопия (става въпрос за -5.5 и на двете очи), тезен таз, родова слабост, а накрая и тоновете на бебето падаха в продължение на 2 дни и всички бяха в готовност да ме оперират по спешност. Разкритието ми вървеше много бавно (за 2 дни едва 3.5 см). Вярно е, че контракциите ми бяха безболезнени. Благодарение на моя много близка акушерка (близка на семейството), привърженик на раждането по естествен път, на нейните здрави нерви и упоритост да не ме дава да ме кълцат, успях да родя сина си нормално. Раждането не ме боля много (обезболиха ме с лидол и нищо не помня от болките, но ми беше много смешно през цялото време) и родих за 3-4 часа след започването на по-силни контракции. Имах само 2 шева, които така и не усещах.  Да родя естествено беше едно от най-мъдрите решения, които съм взимала през живота си.
Сега вече планирам второто и съм се заредила с много сили да повтарям отново на всички, че ще успея да родя нормално. Дано и следващия път да ми се размине секциото.

# 22
  • Мнения: 2 622
Браво!Много си смела!Аз не посмях втория път да се опитам нормално...Моето първо секцио беше по спешност заради високо кръвно(е,и разкритие нямах),а втория път нямах никакви показания за секцио,но в последния момент ме хвана страх и...После се оказа,че конците от първия разрез на матката си били цели-целенички,та добре че не сме рискували-така каза лекарката.

# 23
  • Мнения: 485
После се оказа,че конците от първия разрез на матката си били цели-целенички,та добре че не сме рискували-така каза лекарката.

 Shocked Това не можах да го схвана, ако може някой да ми разясни...

# 24
  • Мнения: 2 622
После се оказа,че конците от първия разрез на матката си били цели-целенички,та добре че не сме рискували-така каза лекарката.

 Shocked Това не можах да го схвана, ако може някой да ми разясни...
ами не е толкава сложно за схващане,може би неточно съм построила изречението...
като ми правят второто секцио,виждат че още си стоят конците от първото.Не на външния разрез,а вътре ,на матката.При едно евентуално вагинално раждане,имало опасност да се отвори разреза .

# 25
  • Мнения: 485
Съжалявам ако звуча като пълна глупачка  Embarassed Embarassed Embarassed Но все пак не разбирам - това са били конци, които е трябвало да се резорбират, а не са се резорбирали за 3 години?  Shocked Че това по никакъв начин не може да се разбере преди да се направи второ секцио. Много съм объркана  Rolling Eyes

# 26
  • Мнения: 462
pak.vessela mandarinBOOTY включих ви в списъка!

evelinar, браво на теб! Страхотно си си устоявала позициите и ти се възхищавам на спокойствието, което си имала!

Като си говорим за подготовка за следващо раждане вижте на какво случайно попаднах днес:
АЗ ЩЕ ТЕ РОДЯ, АНГЕЛЕ МОЙ

Благодаря на всички за милите думи  Heart Eyes!

# 27
  • Мнения: 5 713
Добре, че една приятелка ми каза за темата и че присъства никът ми в списък. Simple Smile Много рядко влизам в " Майките ".
Поли, страхотен е разказът ти.  Hug Направо настръхнах.
Аз съм с нежелано секцио и с огромно желание за нормално раждане. Само да видим кога и къде. Мъжът ми иска да изчакаме, защото ни предстои тази година заминаване към Канада. Поне там знам, че са твърдо ЗА нормалното раждане. А аз съм готова дори и сега за самия процес. За болката изобщо не мисля, убедена съм, че ще се справя. Единствено да съм здрава и да имам нормална и спокойна бременност като предишната.

# 28
  • Мнения: 485

Колкото до мен, потвърждавам участието си в списъка. Не само че искам да родя нормално, мечтая за домашно раждане.

Ех, за мечтаене и аз си мечтая... За това и написах в заглавието "... и още нещо". Хайде с общи усилия да измъдрим нещо по въпроса!


Да, искате ли да си създадем група за взаимопомощ и подкрепа?  Hug Не знам за вас, но аз имам огромна нужда от това. Все повече се убеждавам, че човек може да постигне страшно много неща, когато има съмишленици.
Аз мисля следващата седмица да си запиша час при гинеколога ми, за да ме прегледа и да си каже мнението относно моите планове за нова бременност. Надявам се също да говоря с лекарката, която ми направи секциото и да я питам дали разрезът при мен е напречен, дали е шит непрекъснато и какви конци са използвани.
И освен това започвам да чета линковете, които е дала Поли.. Някои от тях съм ги чела, но пък други ще са ми от полза. Това за пречистването на организма със сокове при мен май няма да стане, та аз съм си активна кърмачка все още  Laughing.
А има ли още мами, които си мечтаят за домашно раждане?

# 29
  • Мнения: 2 622
Съжалявам ако звуча като пълна глупачка  Embarassed Embarassed Embarassed Но все пак не разбирам - това са били конци, които е трябвало да се резорбират, а не са се резорбирали за 3 години?  Shocked Че това по никакъв начин не може да се разбере преди да се направи второ секцио. Много съм объркана  Rolling Eyes
Да,точно така-конците от първото раждане не се бяха резорбирали за 2г.и 7м.Незнам какво точно е можело да стане ако второто раждане е било нормално,но лекарката на няколко пъти повтори-добре,че не опитахме вагинално Thinking

# 30
"....Аз мисля следващата седмица да си запиша час при гинеколога ми, за да ме прегледа и да си каже мнението относно моите планове за нова бременност. Надявам се също да говоря с лекарката, която ми направи секциото и да я питам дали разрезът при мен е напречен, дали е шит непрекъснато и какви конци са използвани......"
Duol ,и аз смятам да направя това,с тази разлика,че моят гинеколог е докторът,водил бременността и раждането ми.Още при първият ми профилактичен преглед след раждането ми направи снимка на самия разрез от секциото  с "очето"(онзи вътрешен ехограф за "подводни" снимки Laughing ,не зная точно как се казва Embarassed ) и каза,че е "чудесна" операция...но сега определено искам да знам повече подробности,зная какви въпроси да задам.Също ме интересува какъв е най-малко допустимият срок м/у едно секцио и евентуално вагинално раждане,зная,че сега още ми е рано Sad

ddddd ,виждам,че моята и твоята малка госпожица  са на еднаква възраст,днес и двете стават на 11 месеца!Ако не е тайна,къде се е родила и в колко часа?!Аз раждах в Св.София(САГБАЛ) на 8 март,18.30ч се появи дамата,дали не сме били съседки по легло?! Wink

Поли,благодаря!Ще продължавам с интерес да следя и да се включвам в темата  bouquet

# 31
  • Мнения: 462
...онзи вътрешен ехограф за "подводни" снимки Laughing ,не зная точно как се казва Embarassed ...Също ме интересува какъв е най-малко допустимият срок м/у едно секцио и евентуално вагинално раждане,зная,че сега още ми е рано Sad

сонда се казва

4. Има ли изисквания за определен период, който трябва да мине преди да се предпиеме VBAC?
Всичко зависи от майката. Лекарят може да даде препоръки, но не и да наложи мнението си. На мен ми дадоха документ, който е стандартен и се дава на всички, които са раждали секцио. В него, на 2 стр., са обяснени предимствата и рисковете и на повторното секцио, и на естественото раждане след секцио. В края на документа има две опции, майката избира едната от тях - "Искам ресекцио" или "Искам да опитам естествено раждане под наблюдението на моя лекар или негови колеги". Подписват се майката, лекарят и свидетел. В документа е записано, че ако са минали по-малко от 2.5 год., рискът от руптура е по-висок (не помня обаче точният процент на риска, защото при мен са минали повече от 2.5 год. от секциото и не обърнах внимание).
това е от Моето естествено раждане след секцио

А ти къде си сега? В София, доколкото разбирам?

# 32
Поли,дали въпросът ти беше към мен?!Живея в друг град-на час път от София,затова и предпочетох да си ходя на прегледи,консултации,и да раждам  в столицата при Истински специалист,че тук при нас какви ужасии...още правят секциото под пълна упойка и с вертикален разрез ooooh! ,а за VBAC сигурно не са и чували.
Темите "Вагинално раждане след секцио" на Емем и "Моето естествено раждане след секцио" на  mama_p съм ги чела ,но напоследък нямах време и виждам,че доста съм изпуснала,но ще наваксам-всяка дума там и тук е ценна  bouquet

И как не ми се чака цели 2.5 години за второ бебче!......

# 33
  • Мнения: 462
Поли,дали въпросът ти беше към мен?!

Към теб - да! Ами не става ясно от профила ти. Пък и има значение дали ще раждаш в България или в чужбина.

# 34
  • Мнения: 2 309
Темата е прекрасна, Поли ти си роден писател, накара ме да се просълзя...аз изпитвам огромна неудовлетвореност от това, че родих със секцио, през цялата бременност ме убеждаваха, че това е най-добрия вариант за мен, че плода е голям и аз за мой срам послушах лекарите. В течение на операцията се оказа, че имам двурога матка и бебето е расло в единия рог, а плацентата в другия, ако беше тръгнало нормално раждане, бебето можеше да се задуши, а и раждането при всички случаи щеше да приключи с операция, докато бях на масата, дойдоха и други лекари да гледат, цъкаха, че съм била за учебник Sadдоктора непрекъснато ми казваше, че сме късметлийки с дъщеря ми. Пазя отвратителни спомени от секциото - упойката, от която в крайна сметка мозъка ти се газира и не разбираш че детенцето ти най-после се е родило /чувствах безразличие като я извадиха от мен, знам че се дължи на упойката, но въпреки тива чувствам огромна вина и ми е адкси мъчно, че не изживях пълноценно този миг/, дългия кюртаж, реанимацията, болките, раздвижването...всички това ме хвърля в ужас като си представя че ще се изживява отново...въпреки оромния ми страх от операционни и лекари с маски ми предстоят още две операции - на херния и за отстраняване на преградата в матката ми Sadтежи ми като воденичен камък на шията...мечтая да родя второто си дете нормално, без да съм на операционна, без да виждам скалпели...все още само мечтая, нищо не планирам, искам да си почина малко, дъщеря ми да поотрасне, но мисълта е дълбоко загнездена у мен, не знам дали ще се престраша, цял живот ми е втълпявано, че естественото раждане е ад, имам дълбоко вкоренени страхове, и незнам дали ще съм достатъчно силна...Благодаря ви момичета, че ми вдъхнахте надежда Hug

# 35
  • Мнения: 462
daizy, а този проблем с матката не си ли остава или е отстранен вече?

Не съжалявай за нищо! Ти си дала един живот. Сега е моменът да бъдеш с детенцето си и да гледаш положително напред! Освен това всичко се е развило по най-добрия за вас начин. И аз, въпреки че много ми се иска следващото ми раждане да е напълно есетствено ще се оставя да ме оперират, ако от това зависи моя живот и този на детето ми!

Преди раждането мен ме крепяха думите на онази лекарка, за която разказвах:
„Ти сега няма да мислиш за това какво е било, то е минало, сега е друго.”

# 36
  • София-България, Израел - където си поискам
  • Мнения: 2 856
Поли, поздравления за бебе Хриси и хубавата тема!  bouquet

# 37
  • Мнения: 462
Намерих още една мама, която иска да роди нормално след секцио в анкетата  Другия път искам да родя... на стр.7:

Раждах със секцио по спешност...без епидуралка отначало, но с някакви гадни обезболяващи.
Другия път (ако има такъв) искам или във вода, или нормално с епидурална инжекция.

Т.к. вече не мога да редактирам списъка от първа страница на тази тема, го пиша наново с добавките.

# 38
  • Мнения: 462
Мами, знайни и не съвъсем знайни, които са раждали естествено след секцио:

ET

Шаня

Емем

mama_p

Познати на  aneta lolova

Позната на mama_p

Позната на Vjara

Dil

Позната на amymommy

„пациенти” на desyta

Роднина на Amarena

Svetlena

jakinik

Приятелка на ДесиХ2

zdrav13

КТВ

mama Bobar

Позната на hrandi

Поли.


И такива, които биха искали:

dalala
 
Vjara

Anaise 

Рожбо
 
Marjo  – вече е родила – не знам как

Ritka

Мериа

Assinka

Dedi

Basilisk

Вери
 
_ШоШи_

Никит@

Rumya

Duol

raya_usa

pak.vessela

mandarin

BOOTY

Aнда

Velita

Lilly

Novichka

Моля всички, които са се открили в тези списъци да потвърдят или коригират присъствието си там. Също така ако има някои, които не са вписани да си кажат  Praynig! Реда на записване е по реда, в които съм срещала мамите.

Последна редакция: чт, 08 фев 2007, 17:58 от Поли.

# 39
  • Мнения: 3 161
Да, искате ли да си създадем група за взаимопомощ и подкрепа?  Hug Не знам за вас, но аз имам огромна нужда от това. Все повече се убеждавам, че човек може да постигне страшно много неща, когато има съмишленици.

Duol, в моята тема има покана за среща на 24. 02 в клуб Барбарони в Белите брези, но засега не сме достатъчно, за да наема помещението - трябват поне 10 деца, за да има смисъл. Раждането (естествено, активно) е една от темите, по които ще си говорим. Ако имаш интерес, можеш да се разпишеш там, както и всички останали - но ако не съберем квота до утре, вероятно ще се откажа резервацията.

# 40
  • Мнения: 639
Първото ми раждане завърши с висок форцепс, епизиотомия ( 6 конеца) и разкъсване по срединната линия към ануса, детето беше с единични сърдечни пулсации, силно травмирана глава и рана на скулата, мануална екстракция на плацентата, две ревизии, хематом под епизиотомията (която в последствие се отвори) и 700 мл. кръвозагуба. Общо взето бях доста зле.
Второто раждане поради уплаха от първото и още нещо ( не ми се разказва за това нещо) родих със секцио, мина прекрасно, раждането започна с контракции, в приемно ми изтекоха водите, имах 6 см. разкритие. Възстанових се в пъти по-бързо отколкото след форцепса, даже и не ме болеше след секциото така както след форцепса.
Плануваме ( да не кажа, че работим) и трето бебе и в главата ми се вихрят " порочни" мисли да си го родя нормално .... даже си представям как ще отида до работата на мъжа ми с напъни и ще родя в ръцете му извън болницата ... луда работа Crazy

# 41
  • Мнения: 3 161
Nani, ти ме разби! След такова тежко нормално и перфектно секцио, все още си поддръжник на естественото!    bouquet

# 42
  • Мнения: 3 506
Nani_, и мене. Още повече, че имам сходни преживявания с първото раждане... Пожелавам ти всичко с плануваната нова бременност да бъде така, както си мечтаеш bouquet

Emem, а не искаш ли да пуснеш нова тема някъде за тази среща?

# 43
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Първото ми раждане завърши с висок форцепс, епизиотомия ( 6 конеца) и разкъсване по срединната линия към ануса, детето беше с единични сърдечни пулсации, силно травмирана глава и рана на скулата, мануална екстракция на плацентата, две ревизии, хематом под епизиотомията (която в последствие се отвори) и 700 мл. кръвозагуба. Общо взето бях доста зле.
Второто раждане поради уплаха от първото и още нещо ( не ми се разказва за това нещо) родих със секцио, мина прекрасно, раждането започна с контракции, в приемно ми изтекоха водите, имах 6 см. разкритие. Възстанових се в пъти по-бързо отколкото след форцепса, даже и не ме болеше след секциото така както след форцепса.
Плануваме ( да не кажа, че работим) и трето бебе и в главата ми се вихрят " порочни" мисли да си го родя нормално .... даже си представям как ще отида до работата на мъжа ми с напъни и ще родя в ръцете му извън болницата ... луда работа Crazy
Пожелавам ти да стане така, както го искаш (дори с фантазиите, ако таткото няма да откачи Mr. Green)Hug  Много е кофти да си се сблъскал само с тъмната страна на нещата - имаш и моето уважение за това, че въпреки собствените си изживявания представяш на бъдещите мами нещата около раждането реално и професионално  bouquet
Чудесен пример за това как се правят нещата без bias Wink 

# 44
  • Мнения: 3 161
Emem, а не искаш ли да пуснеш нова тема някъде за тази среща?

Ами да, ще я пусна в Календар на събитията. Заповядайте! Моля, разпишете се и тук. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=163863.new#new

Последна редакция: пт, 09 фев 2007, 09:13 от Емем

# 45
  • Мнения: 2 309
daizy, а този проблем с матката не си ли остава или е отстранен вече?


За съжаление си остава и ми предстои операция /надявам се да е безкръвна/ за отстраняване на преградата , за да мога да си гарантирам безопасна /поне от тази гледна точка/  бъдеща бременност и евентуално вагинално раждане...иначе благодаря ти за милите думи, знам че няма за какво да съжалявам, ама ей на човърка ме и това е.

# 46
  • Варна
  • Мнения: 567
И аз прочетох разказа ти на един дъх. Браво на теб, на смелостта и увереността ти.

Както казах и в темата на Емем, такива разкази ми вдъхват увереност, че и аз мога!
Потвърждавам присъствието си в списъка на тези, които искат нормално раждане след секцио.

# 47
  • Мнения: 462
nani_, и аз като започнах да те чета си викам "Страшно "нормално" раждане, прекрасно секцио... ей сега ще каже, че не би се мъчила повече так да ражда естествено..." А то - как ти завършва разказа! Приказно направо!!! Продължавай да си мечтаеш - това е начинът мечтите наистина да се случат   bouquet

Чудесен пример за това как се правят нещата без bias Wink 

hedra, какво е това bias? Радвам се, че се включваш  Heart Eyes!

# 48
  • Мнения: 373
Поли, прочетох ти разказа, успях!!! Simple Smile
Много подробно си го описала!
Много се радвам, че се е случило така, че след секцио си могла да родиш естествено, и то така хубаво!
Сигурна съм, че най-хубаво е вкъщи, заедно с любимия ти, а после, след като дойде новото същество - и с братчетата и сестричетата!
За болката - не съм сигурна! Мен ме болеше и трите пъти! Може и да е било заради това, че съм се притеснила от това, че все пак и въпреки всичко отиваме към болницата, а не си оставаме вкъщи, може би, ако си бяхме останали вкъщи (и не се притеснявах за детето), или ако не ме караха да стискам, когато тя вече трябваше да излезе (и тук се случва), нямаше да ме боли - може би! Не знам! Болка има!
Имам близка. Тя е раждала в Русия, у дома. ... Тя първо твърдеше, че не можело да не боли, после пък, не знам защо, ми разказваше, че нея не я е боляло.

За естественото раждане най-много ме вдъхнови книгата на Мишел Оден. Има я на руски, може би Поли може да я намериш в интернет! "Възраждане на раждането" или нещо такова! Там също имаше разказ на жена, раждала първо със секцио, а после, отишла при М. Оден и родила естествено; и много други разкази на жени за техните раждания - кое от кое по-хубаво!

А .... откъде знае майка ти, че Света Богородица е раждала три дни? По път за Витлеем ли е раждала? )))

Най-най-много ми хареса постингът на Нани - и за това как си мечтае, че ще ражда в ръцете на мъжа си, някъде в парка край работата му! (аз май съвсем го преувеличих, но също те поздравявам за мечтите и куража! )  bouquet

Последна редакция: пт, 09 фев 2007, 19:15 от jabushka

# 49
  • Мнения: 373
цял живот ми е втълпявано, че естественото раждане е ад, имам дълбоко вкоренени страхове, и незнам дали ще съм достатъчно силна...Благодаря ви момичета, че ми вдъхнахте надежда Hug

А естественото раждане може и да не е ад! Ако се съберат разкази на жени, може да се види, че би могло дори да е чудесно! Simple Smile Там по-горе писах аз какво четох в книгата на М. Оден.
Но не се чувствай виновна за миналия път! (Ужас, като си представя как те обсъждат като "случай за учебник", ми иде да им бия един!......)

# 50
  • ville de Quebec
  • Мнения: 509
Здравейте,

Пиша, защото и аз съм в списъка на искащите да родят нормално, след секцио. Е, аз родих прекрасен син на 26.01.2007, но за мое голямо съжаление пак секцио. Причината е, че нямах никаква родова дейност, преносих седмица и тък като, както вече е писано в предишните постинги, след секцио не се препоръчва предизвикване, директно ме резнаха... Все пак най-важното ми желание за второто раждане - мъжът ми да присъсва - се изпълни, бебето да е здраво и добре, както и това да се чувствам след раждането все едно не съм раждала, въпреки, че точно това беше на около последно място от всичките ми искания. Незнам какво ми направиха, но тук секциото няма нищо общо с това в БГ, нито за миг не съм усетила болка и буквално се чувствам все едно не съм раждала. И така, аз не можах да преживея мечтаното от мен раждане, но пък съм благодарна на Господ, че имам две прекрасни, здрави деца.

Пожелавам на всички майки, които искат да родят нормално, да се сбъднат желанията им и да преживеят раждането, за което си мечтаят! Не се страхувайте и вярвайте!

Последна редакция: пт, 09 фев 2007, 22:53 от dalala

# 51
  • Мнения: 462
За естественото раждане най-много ме вдъхнови книгата на Мишел Оден. Има я на руски, може би Поли може да я намериш в интернет! "Възраждане на раждането" или нещо такова!

Да, намерих я, но някой и друг месец след раждането. Наскоро си я свалих от тук

книги и статии на руски език в електронен вариант

има и много хубави снимки вътре. Дори и да не четете руски, може да си я свалите само заради снимките и картинките Wink

Сигурна съм, че най-хубаво е вкъщи, заедно с любимия ти, а после, след като дойде новото същество - и с братчетата и сестричетата!

Ах, jabushka и аз съм сигурна. Но също искам да родя у Дома, разбирай на българска земя и да бременея и отглеждам детето си в нашата си къща... където си имаме наши си дръвчета и тревичка за игра на боси крачета... Но, едва ли в България ще ми е лесно да реализирам домашно раждане. Първо това е нелегално и второ, дори и да беше, трудно би се намерил лекар/акушерка, който да ми асистира.

А .... откъде знае майка ти, че Света Богородица е раждала три дни? По път за Витлеем ли е раждала? )))

Специално за теб й се обадих преди малко да я питам. Ами това били само разни приказки в България, които се носели. Обаче, от други източници (напр. телеканал Discovery и разни научно-популярни предавания) била чувала, че Богородичка е родила много бързо и лесно. Някак си на мен второто по ми се струва вярно. Не се бях замисляла въобще преди да попиташ.

Най-най-много ми хареса постингът на Нани - и за това как си мечтае, че ще ражда в ръцете на мъжа си, някъде в парка край работата му! (аз май съвсем го преувеличих, но също те поздравявам за мечтите и куража! )  bouquet

Ах, да и аз се размечтах  Blush

dalala, махнах те от списъка. И аз те поздравявам за прекрасните деца. Да ти призная честно 2 дена след раждането, след като вече попремина еуфорията и си гледах и гушках бебето си казвах: "Все тая как съм родила. Нали сега държа в ръцете си това невероятно създание!"

# 52
  • Мнения: 373
Точно така, Поли!
И аз това исках да кажа - на dalala - евала ти! И слава Богу!
И честито ти детенце! Честито!   bouquet

Поли, сигурна съм, че св. Богородица е родила бързо и лесно - всички свидетелства това сочат, включително евангелието на Яков, брат Господен, макар и да не съм го чела, същият наш М. Оден явно го е чел - макар че той имаше ужасно смешно обяснение за нейното лесно раждане! (и едва ли Г-д би искал тя да роди по друг начин!) А аз се изложих, като етнолог, не знам народните коледарски песни!

# 53
  • Мнения: 462
Поли, сигурна съм, че св. Богородица е родила бързо и лесно - всички свидетелства това сочат, включително евангелието на Яков, брат Господен, макар и да не съм го чела, същият наш М. Оден явно го е чел - макар че той имаше ужасно смешно обяснение за нейното лесно раждане! (и едва ли Г-д би искал тя да роди по друг начин!)

Накара ме да се замисля наистина. Сетих се, че според някои източници раждането силно зависи от начина на зачеване - ако е с любов и желание за сътворяване на нов живот, то тогава раждането е леко. А, имайки предвид, че Дева Мария е заченала по възможно най-чистия и непорочен начин би било логично и раждането й да е било много лесно.

# 54
  • Мнения: 3 161
Еее, не, значи всички ние, дето се мъчим при раждането сме зачевали без любов. Малко прекалено ми идва вече.

# 55
  • Мнения: 373
Еее, не, значи всички ние, дето се мъчим при раждането сме зачевали без любов. Малко прекалено ми идва вече.
съвсем офф
Simple Smile))
Най-малко, абсолютно всяка майка обича своето дете, и то с не по-малка сила от тази, с която св. Богородица е обичала своето! (Разликата е, че ние сме обичали своите мъже, а тя е обичала Бога! Но няма лошо в това!) За Богородица се казва, че е единствената безболезнено и без мъки родила. Вероятно не е единствената, но за нас може би болката е някакъв вид пречистване, а тя, понеже е толкова чиста - все пак е била напълно отдадена на Бога и непорочна - може би за нея болката не е била необходима! Но е изпитала друга, по-страшна болка - да види смъртта на Сина си!
А ние просто няма как да сме постигнали нейната чистота в нашите обречени на светскост животи, просто не сме, това е ясно. Но това не значи, че не обичаме! (Макар че аз само мога да се моля да обичам все по-истински!)

# 56
  • Мнения: 3 506
За Богородица се казва, че е единствената безболезнено и без мъки родила.

А къде се казват тези работи  newsm78 Аз също бях останала с впечатление, че е родила бързо и лесно, но всъщност сега реших да проверя и не намерих нищо подобно. Описанието е съвсем лаконично - докато били във Витлеем, дошло време бебето да се роди и тя родила първородния си син.

# 57
  • Мнения: 61
Е, що се отнася до коледарските песни, веднага се сещам за една, която започваше така: "Замъчи се божия майка, божке ле, коладе ле, от Игнажден до Коледа.....". Игнажден е 20.12. Иначе имам далечни спомени за леко и безболезнено раждане, нещо по съвсем друг повод бях чела за раждането на Буда, но може би даваха пример и с Христос...
 Ето какво намерих набързо: "Според християнската традиция от този ден (Игнажден) започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици" не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца."
От другаде: "Тъй като според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до коледната нощ, то дните през този период се наричат “Мъчници”. През Мъчниците жените не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно. Забраната за работа се спазва най-строго от младите булки и бременните невести."

Ами, дами, имате вече рецептата за по-леко раждане!   bouquet

# 58
  • Мнения: 44
Потвърждавам участието си в списъка...
Радвам се, че имаме толкова много последователи и съм готова да помагам с каквото мога!

# 59
  • Мнения: 462
А къде се казват тези работи  ...

Да, и аз се присъединявам към въпроса на Maria.St , jabushka , дали нямаш нещо под ръка да прочетем и ние?

Ох, тук наистина ми се ще да пообсъдим този въпрос:

Ами, дами, имате вече рецептата за по-леко раждане!   bouquet

Може и на майтам да си го казала pak.vessela , ама аз все си мисля, че винаги в шегите има известна доза истина... А откъде са дошли тези български поверия за дългото раждане? Значи пак трябва да има откъде да са се появили... И защо не съвпадат с научните източници?
И ако си говорим конкретно за рецепта Wink за леко раждане. Много ме развесели pak.vessela , хареса ми как си го казала! Имайки предвид и постингите на jabushka трябва да сме максимално чисти за да не се налага да се мъчим. Т.е. една от рецептите е предварително да се погрижим за психологическото и емоционалното си здраве. Да имаме чисти помисли, да се стараем да имаме добри отношения с хората. За "явните" грехове въобще няма да говоря тук.

Също така си правя и такива изводи - зачатието трябва да е максимално доближено до непорочното. Е, при нас, няма как да дойде Светият Дух  Wink, но бихме могли да направим така, че в този момент да сме отдадени изцяло на любовта си, духовната близост (а не плътската) с партньора ни, на идеята за сътворение. Нещо такова ми се върти в главата. Ама, наистина, ако намерим повече материали по въпроса може и да ни се изясни...

Някой има ли някакви предложения или мнения по въпроса?

zdrav13 , радвам се, че се появи! Нали мога да те "използвам" като ми дойде времето Heart Eyes?

# 60
  • Мнения: 61
Поли, не беше точно майтап, по-скоро - усмивка  Simple Smile. Истината се показва от къде ли не, само трябва да искаш да я видиш  Simple Smile.
Що се отнася до поверието за дълго раждане от "Игнажден до Коледа", може би някакво обяснение има на http://liternet.ida.bg/publish/tmollov/zamychi.htm
Доколкото ми подсказва диагоналния прочит, 20 (по-скоро 21) декември е бил смятан от по-старите езически вярвания за най-важен ден в годината - "тогава Слънцето умира и възкръсва за нов живот". Може пък някой хитроумно да се е опитал да направи плавен преход между тези вярвания и християнските и да е "натопил" Дева Мария да се мъчи 4 дена, само и само, за да може да свърже двата празника. Но въпросът определено заслужава по-обстойно проучване.
Иначе, вероятно има "рецепти" за безболезнено раждане, както има и такива за успешно кърмене. Знаете ли, спомням си 1 прясна мама в МД, която се оплакваше, че болките и проблемите с кърменето й се струват доста по-големи и ужасни в сравнение с тези от раждането  Rolling Eyes. Е, вече има толкова много мами (поне много повече отколкото преди 5-6 години), които кърмят дълго, успешно и приятно. Струва ми се, че доста скоро ще дойде момент, когато и раждането ще бъде красиво и приятно  Heart Eyes.

# 61
  • Мнения: 373
За Богородица се казва, че е единствената безболезнено и без мъки родила.

А къде се казват тези работи  newsm78 Аз също бях останала с впечатление, че е родила бързо и лесно, но всъщност сега реших да проверя и не намерих нищо подобно. Описанието е съвсем лаконично - докато били във Витлеем, дошло време бебето да се роди и тя родила първородния си син.

Не знам! Когато присъствам на служба, се четат всякакви текстове, тропари и кондаци, и не им знам имената! Там съм виждала това, казано за Богородица! Или пък в Молитвеника? Не помня!

# 62
  • Мнения: 373
Имайки предвид и постингите на jabushka трябва да сме максимално чисти за да не се налага да се мъчим. Т.е. една от рецептите е предварително да се погрижим за психологическото и емоционалното си здраве. Да имаме чисти помисли, да се стараем да имаме добри отношения с хората. За "явните" грехове въобще няма да говоря тук.

Също така си правя и такива изводи - зачатието трябва да е максимално доближено до непорочното. Е, при нас, няма как да дойде Светият Дух  Wink, но бихме могли да направим така, че в този момент да сме отдадени изцяло на любовта си, духовната близост (а не плътската) с партньора ни, на идеята за сътворение. Нещо такова ми се върти в главата. Ама, наистина, ако намерим повече материали по въпроса може и да ни се изясни...

Някой има ли някакви предложения или мнения по въпроса?


Поли, ще ти отговоря с нещо, което се сетих за това! Но първо трябва да го намеря, а то е в чекмеджето долу и сега е късно, затова утре!
Иначе е така, макар че психическото здраве ми напомня на йога, а съм сигурна, че ... тя не е медитирала, но... ти явно нямаш нищо против, че напълно изместихме темата ти!  Sunglasses (На мен ми харесва, особено когато се намеси и някой етнолог! съвсем шарена стана чергата! така трябва да се ражда!  Laughing)

# 63
  • Мнения: 1 104
Страхотни разкази и историй, момичета!

# 64
  • Мнения: 44
Момичета, не се плашете от болката...Не е нищо страшно!  Според мен е най-важно наистина да искате да постигнете нормално раждане след секциото. Аз така се бях настроила, че ще успея, че бях готова да го постигна с цената на всичко. Аз съм голям инат и това много ми помага да се справям с трудностите. Много ме "мотивира" гинеколожката, при която ходех на консултации. Тя непрекъснато ми натякваше, че това не може да стане, че е опасно (с подробни описания на разни ужасни сценарии). И понеже работи в частна болница, където е масова практика да те срежат, да ти вземат двойно повече пари  и за 15 мин. да се отърват от теб реших да раждам в държавна, без никакви уговорки за да мога аз да диктувам ситуацията. Както вече съм писала отидох в последния момент за да нямат време да ме срежат. Понеже така се бях настроила да родя нормално напук на всички лекари, не съм се съмнявала нито за минута в успеха си. Най-важно е спокоиствието... Не съм чела никакви статии преди това, а само темата на Tandoori -за нетрадиционни техники на обезболяване. Използвах само дишането и то в когато ме хванаха сериозните контракции. Явно съм се справила добре, защото дишайки, понасях контракциите почти безболезнено.
Та идеята ми беше, че въпреки,че информация никога не е излишна, но не е необходимо да се изчитат тонове с литература по темата. Щом сте тук, значи сте убедени, че това е възможно и трябва просто силно да го искате!

# 65
Момичета възхищавам ви се на смелостта да раждате по нормален път. Мойто първо раждане беше планирано секцио,но малкото зверче още от зародиш си прави гавра с мен до последно не се обърна беше с увита пъпна връв и забавен сърдечен ритъм. Признавам си че дори да исках нормално раждане не ми позволяваха лекарите. След всичко това и перфектното ми секцио не бих и помислила за нормално раждане, но ако нямах проблемите през бременността сигурно и аз бих родила нормално.

# 66
  • Мнения: 2 567
И такива, които биха искали: 
_ШоШи_
Потвърждавам  Simple Smile Дано всичко е наред до края  Praynig

# 67
  • Мнения: 2 309
Ха,с интерес открих,че съм в списъка на желаещите вагинално раждане след секцио!? Flutter Вярно е!Дори,току що заявих на мъжлето,че искам второто дете (което все още правим) да го родя нормално и той се #Crazy Shocked Rolling Eyes - все пак ме подкрепи! Peace
Имате ли инфо за русенски лекари,които са израждали след секцио!?
Въпреки,че момента е далеч,не е зле човек лека-полека да събира информация и да се подготвя за предстоящата идея,зародила се в съзнанието му Hug...!

# 68
  • Мнения: 2 309
Има ли вариант да се закове тази тема,понеже би била от голяма полза...
Страхотно е подредена и ще бъде наистина интересно да се проследяват всички,които искат да минат вагинално раждане след секцио и да се насочват към нужните лекари,професори,болници и клиники и също така да се прдпазваме взаимно от самозванци!!!

# 69
  • Мнения: 373
Момичета, не се плашете от болката...Не е нищо страшно! 

Според мен болката е различна при различните хора! Абсолютно всеки е индивидуален, така че не можем да казваме, че няма да е страшно по време на болката, защото за няоки е много страшно!.. Не отричам, че неприятна болнична атмосфера, хайде, не неприятна, но неестествена, може да повлияе за засилване на болката и за усложняване на раждането, както става много много пъти. М.Оден, който практикува естествено раждане в максимално непосредствена и естествена среда, е успял да свали прочента на принудително секцио в своята клиника на 10 или даже по-малко (нямам книгата, затова да не ви излъжа)! Докато в болниците процентите на секциото постоянно се качват!

# 70
  • Мнения: 503
... аз родих прекрасен син на 26.01.2007, но за мое голямо съжаление пак секцио. Причината е, че нямах никаква родова дейност, преносих седмица и тък като, както вече е писано в предишните постинги, след секцио не се препоръчва предизвикване, директно ме резнаха...

dalala, при мен щеше да е предизвикано със система раждане, ако не ми бяха почнали контракциите. Рискът от руптура е по-висок само ако раждането се предизвика с простгландин, ако е с окситоцин, проучванията не показват по-висок риск от руптура. В болницата, в която аз раждах, имат доста успешни раждания след секцио, предизвикани със система окситоцин. Не знам, защо твоят лекар не ти е казал и за този вариант  newsm78 .
Все пак най- важното е здравото бебе, да ти е жив и здрва   bouquet

Последна редакция: пт, 16 фев 2007, 02:45 от mama_p

# 71
  • Мнения: 462
...при мен щеше да е предизвикано със система раждане, ако не ми бяха почнали контракциите....

И при мен щяха да ми го предизвикат, ако се бях заседяла повече... Нали празници наближават... Само че щеше да е с пукане на мехура. Ако не започнат контракциите (което, обаче обикновено става след тази процедура) - тогава вече слагат окситоцин. Изглежда методите в различните страни са по-различни. mama_p, а вашите лекари какво казват за този начин на индуцирано раждане? Всъщност, при теб е друга ситуацията, де - нали са ти изтекли водите предварително... Та подобна манипулация е явно безсмислена Party.

# 72
  • Мнения: 44
Aз пък имах 6 см. разкритие и контракции и въпреки всичко ми  спукаха мехура и ме сложиха на система окситоцин и след около час родих без усложнения.

# 73
  • Мнения: 44
Момичета, не се плашете от болката...Не е нищо страшно! 

Според мен болката е различна при различните хора! Абсолютно всеки е индивидуален, така че не можем да казваме, че няма да е страшно по време на болката, защото за няоки е много страшно!.. Не отричам, че неприятна болнична атмосфера, хайде, не неприятна, но неестествена, може да повлияе за засилване на болката и за усложняване на раждането, както става много много пъти. М.Оден, който практикува естествено раждане в максимално непосредствена и естествена среда, е успял да свали прочента на принудително секцио в своята клиника на 10 или даже по-малко (нямам книгата, затова да не ви излъжа)! Докато в болниците процентите на секциото постоянно се качват!

Твърдя, че болката не е страшна, защото изцяло зависи от психическата подготовка на майката и предварителната нагласа.  При първото раждане ме срязаха със 7 см. разкритие, така че знам какво е болка! Разликата е,че преди 5 год. нямах информацията, която имам сега и отидох с нагласата, че ще умра! Даже на моменти се молех това да стане по-бързо, че да се отърва... Тогава никой не ми бе обяснил как да седя, как да дишам и т.н. Сложиха ме легнала по гръб, а при контракция ставах седнала в леглото и се свивах, което естествено удвояваше болките. Към всичко това като се прибави и дивия ужас-и ето ти едно болезнено раждане!
При второто се бях концентрирала само върху успешния изход и както вече съм писала през цялото време се чувствах така сякаш гледам отстрани и това не се случва на мен. Радостта от това, че се справям и конролирам ситуацията беше неимоверна и това ме караше да се чувствам щастлива! 
Болеше ме истински при шиенето на епизиотомията, но ми дадоха да си гушна бебето и започнах да си го гледам и да му говоря и така не усещах почти нищо. Преди това пък без никакви упойки ме проверяваха за руптура и спомена ми е,че не беше особено приятно, но в никакъв случай не беше силна болка.
Изпитала съм и двата варианта и от опит знам, че болката може да се контролира и начина е да не се концентрираш върху нея!

# 74
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 393
Момичета, моите най-искрени адмирации за вашата сила  Hug
Аз родих със секцио заради опасност от отлепване на ретината на лявото око в следствие на миопия / - 7 d и на двете очи /. Нямам лоши спомени от операцията и следоперативния период, но считам, че в следствие от около 48 - часовото откъсване от бебето така и не успях да го кърмя. От това се чувствам много неудовлетворена.
Сега работим за второ и най-вероятно отново ще е раждане със секцио. Надявам се поне да успея да кърмя дълго време.
Успех на всички и постигане на мечтите им  Peace

# 75
  • Мнения: 3 161
... аз родих прекрасен син на 26.01.2007, но за мое голямо съжаление пак секцио. Причината е, че нямах никаква родова дейност, преносих седмица и тък като, както вече е писано в предишните постинги, след секцио не се препоръчва предизвикване, директно ме резнаха...

dalala, при мен щеше да е предизвикано със система раждане, ако не ми бяха почнали контракциите. Рискът от руптура е по-висок само ако раждането се предизвика с простгландин, ако е с окситоцин, проучванията не показват по-висок риск от руптура. В болницата, в която аз раждах, имат доста успешни раждания след секцио, предизвикани със система окситоцин. Не знам, защо твоят лекар не ти е казал и за този вариант  newsm78 .
Все пак най- важното е здравото бебе, да ти е жив и здрва   bouquet

mama_p, аз също бях чела, че прилагането на окситоцин за ускоряване на раждането след секцио не е желателно. Ето какво намерих тук (http://www.med.primasoft.bg/fatal_mistakes/articles/ag_mistakes.htm):

Цитат

Груба лекарска грешка е: Стимулацията с Oxitocin при преразтегната матка. Матката е преразтегната при: хидрамнион, макрозомия, многоплодие, многораждали, жени с предишни операции на матката.

Груба лекарска грешка е: Индуциране на раждането с Oxitocin при: пелвио-фетална диспропорция, situs transversus (напречно положение на плода), тотално предлежаща плацента, маточни цикатрикси, аномалии, седалищно предлежание на плода.

Груба лекарска грешка е: Включването на окситоцинова инфузия (за ускоряване на родилния процес) без преди това напълно да е изключена пелвио-фетална диспропорция. Плодът е твърде голям и не може да мине през родилните пътища, а матката се съкращава все повече и повече. Резултатът може да е тотална руптура на маточното тяло с масивен кръвоизлив и смърт за раждащата и плода.

Освен това виждам, че първото ми секцио е проведено след такава груба лекарска грешка: индуциране при пелво-фетална диспропорция (записано е в епикризата като мотив за секциото, поради което пък втория път ме гледаха с огромно съмнение, че ще се справя).

# 76
  • Мнения: 462
Много ме "мотивира" гинеколожката, при която ходех на консултации. Тя непрекъснато ми натякваше, че това не може да стане, че е опасно (с подробни описания на разни ужасни сценарии)...

zdrav13, все пак не те ли е било страх от тези ужасни сценарии (предполагам, че е било нещо свързано с руптура на матката) и ако да - за мен е много важно да споделиш как си преодоляла страховете си!


Твърдя, че болката не е страшна, защото изцяло зависи от психическата подготовка на майката и предварителната нагласа... 
При второто се бях концентрирала само върху успешния изход и както вече съм писала през цялото време се чувствах така сякаш гледам отстрани и това не се случва на мен. Радостта от това, че се справям и конролирам ситуацията беше неимоверна и това ме караше да се чувствам щастлива! ...
Изпитала съм и двата варианта и от опит знам, че болката може да се контролира и начина е да не се концентрираш върху нея!

Моля те, разкажи ми по-добро за постигането на психическата подготовка, предварителната нагласа и начина по който да не се концентрираш върху болката. Как си успяла да го постигнеш? Това, което аз мисля да направя е да чета разкази и информация за хубави раждания. А пък за болката - аз страдам от мигрена и когато ме боли главата се опитвам да се диференцирам от болката, т.е. 'мен не ме боли, главята я боли'. Този съвет ми даде една приятелка. И наистина напоследък мноооого рядко съм стигала до пиене на хапче (веднъж на 2-3 месеца). Но пък ми помага гореща вана. Затова и си мисля, че обезболяването във вода би било удачно за мен и по време на раждането. Ако се наложи, разбира се Wink. Та така тренирам  Party.

# 77
  • Мнения: 44
грешка

Последна редакция: пт, 16 фев 2007, 16:37 от zdrav13

# 78
  • Мнения: 44
zdrav13, все пак не те ли е било страх от тези ужасни сценарии (предполагам, че е било нещо свързано с руптура на матката) и ако да - за мен е много важно да споделиш как си преодоляла страховете си!


Не ме беше страх, защото като влязох в последните месеци, тя започна да ме пресира да раждам там, въпреки,че знаеше предварително, че едва ли ще е в тяхната болница. "Атаката" й беше толкова агресивна, че накрая започна да ме заплашва. Всичко това толкова ме подразни, че последното, което бих си позволила е да се поддам на провокациите й. Ще излъжа, ако кажа, че на няколко пъти се разколебавах, но буквално за минути. После здравия разум се намесваше... Още повече, че същата тая лекарка ми води и първата бременност и веднага след като родих я питах другия път пак ли трябва да е със секцио и тя каза, че не. Само трябва да са минали 3 години. Но откакто отиде в частната болница, явно е сменила "мнението" си. Наговори ми какви ли не глупости-за руптурата е ясно, ами и че нормално раждане на 35 години! е невъзможно, каза ми че съм луда и самоубийца, а на въпроса ми защо смята, че трябва да родя пак секцио, директно ми отговори, че ако съм раждала при нея ще ми каже, а иначе-не! Като разбра, че няма да стане на нейната, ми каза повече да не идвам при нея на консултации, а при някаква акушерка, щото все пак си бях платила, а иначе направо си ме изгони!
Е, след такова държание как да не искам да и натрия носа! Затова казах, че тя ме  "мотивира" допълнително:)
А и бях с нагласата, че най-лошото, което може да ми се случи е руптура-и какво-просто ще ме срежат и зашият! Което не е по-различно от секцио...

А за болката-изчетох детайлно темата на Tandoori и оттам така се надъхах, че нямах и капка съмнение,ч е ще се справя! И понеже първото си раждане го "проспах" сега всичко беше съвсем ново и безкрайно интересно за мен, че докато следях как се развиват нещата, буквално не усетих кога свърши. Определено след като ме изкараха от родилна исках да раждам отново, защото  ми се струваше, че нещо съм пропуснала....Доста е трудно за обяснение. Досега никога не съм изпитвала такъв интензивен коктейл от  чувства и усещания и ми е трудно да го опиша

# 79
  • Мнения: 503
...при мен щеше да е предизвикано със система раждане, ако не ми бяха почнали контракциите....

И при мен щяха да ми го предизвикат, ако се бях заседяла повече... Нали празници наближават... Само че щеше да е с пукане на мехура. Ако не започнат контракциите (което, обаче обикновено става след тази процедура) - тогава вече слагат окситоцин. Изглежда методите в различните страни са по-различни. mama_p, а вашите лекари какво казват за този начин на индуцирано раждане? Всъщност, при теб е друга ситуацията, де - нали са ти изтекли водите предварително... Та подобна манипулация е явно безсмислена Party.

При мен водите бяха започнали да изтичат постепенно, по малко, но не напълно, и си текоха така 2 седмици. Но като ми почнаха контракциите, на 6 см разкритие ми спукаха околоплодния мехур, и изтече това, което беше останало от амниотичната течност. Така че и тук се използва този метод, но ако не помогне, се слага система.

... аз родих прекрасен син на 26.01.2007, но за мое голямо съжаление пак секцио. Причината е, че нямах никаква родова дейност, преносих седмица и тък като, както вече е писано в предишните постинги, след секцио не се препоръчва предизвикване, директно ме резнаха...

dalala, при мен щеше да е предизвикано със система раждане, ако не ми бяха почнали контракциите. Рискът от руптура е по-висок само ако раждането се предизвика с простгландин, ако е с окситоцин, проучванията не показват по-висок риск от руптура. В болницата, в която аз раждах, имат доста успешни раждания след секцио, предизвикани със система окситоцин. Не знам, защо твоят лекар не ти е казал и за този вариант  newsm78 .
Все пак най- важното е здравото бебе, да ти е жив и здрва   bouquet

mama_p, аз също бях чела, че прилагането на окситоцин за ускоряване на раждането след секцио не е желателно. Ето какво намерих тук (http://www.med.primasoft.bg/fatal_mistakes/articles/ag_mistakes.htm):

Цитат

Груба лекарска грешка е: Стимулацията с Oxitocin при преразтегната матка. Матката е преразтегната при: хидрамнион, макрозомия, многоплодие, многораждали, жени с предишни операции на матката.

Груба лекарска грешка е: Индуциране на раждането с Oxitocin при: пелвио-фетална диспропорция, situs transversus (напречно положение на плода), тотално предлежаща плацента, маточни цикатрикси, аномалии, седалищно предлежание на плода.

Груба лекарска грешка е: Включването на окситоцинова инфузия (за ускоряване на родилния процес) без преди това напълно да е изключена пелвио-фетална диспропорция. Плодът е твърде голям и не може да мине през родилните пътища, а матката се съкращава все повече и повече. Резултатът може да е тотална руптура на маточното тяло с масивен кръвоизлив и смърт за раждащата и плода.

Освен това виждам, че първото ми секцио е проведено след такава груба лекарска грешка: индуциране при пелво-фетална диспропорция (записано е в епикризата като мотив за секциото, поради което пък втория път ме гледаха с огромно съмнение, че ще се справя).

Тук това е практика, ако майката преноси или в случаи като моя, и имaт доста голям опит. Правени са и множество проучвания, дали и как влияe предизвиканото раждане след секцио върху риска от руптура на матката. Както бях цитирала по-рано (в тази или една от другите теми за естествено раждане след секцио  newsm78 ), от един медицински сайт:
"Labor-inducing drugs. Starting labor with prostaglandins, such as misoprostol (Arthrotec, Cytotec), or a prostaglandin gel (Prepidil, Cervidil) increases the risk of uterine rupture. Inducing labor with oxytocin (Pitocin, Syntocinon) hasn't been shown to directly increase this risk; however, most doctors are extremely cautious about using oxytocin because its effects are similar to prostaglandins. Spontaneous (noninduced) labor is more likely to result in a successful VBAC."
Или, предизвикването на раждане с окситоцин, според проведени множество проучвания тук и в САЩ, не увеличава риска от руптура на матката. Предизвикването на раждане с простгландин обаче наистина увеличава риска от руптура. И въпреки това, лекарите се стараят да избягват предизвиканото раждане.
На мен, около час след епидуралната упойка, ми сложиха и система с окситоцин, за засилване на контракциите, и след още един час вече имах пълно разкритие. В темата имаше и други майки, които са били със система, при естествено раждане след секцио, така че определено не е толкова рисковано. Аз затова вече информация от БГ медицински сайтове не чета, защото е доста стара, обикновено е същата като битуващите митове за раждането в БГ - като например колко по-добре е да се ражда секцио, а не естествено, на един подобен сайт имаше инфо, колко много рискове има естественото раждане, и колко хубаво е секциото, или колко е рисковано естественото раждане след секцио... Не, благодаря  Rolling Eyes .

# 80
  • Мнения: 80
Присъединявам се към желаещите поне да опитат нормално раждане след секцио. Знам ли, Божа работа май е в крайна сметка - лекари, желание, вяра.... но кой знае.

Декеври 2005 родих сина си със секцио. Отидох с 6 см разкритие, болки поносими, като болезнена менструация. Никакъв страх, никакви притеснения, никакси специални изисквания. 4 часа по-късно след окситоцин имах пълно разкритие. Последва изключване на системата в очакване на напъни. Е напъни не дойдоха, при все че няколко лекари "проверяваха" какво е състоянието и защо процесът не продължава както е редно. Дори единият лекар побутна главата на бебето, понамести я, ако трябва да съм точна. Няпъни нямаше! Приклякане, вдигане на краката, всевъзможни пози, напъване (без напъни) и в крайна сметка сле 1.5часа пълно разкритие ми предложиха секцио. Като че ли имах друг вариант Simple Smile Нямам спомени как е протекло, но часът, кгато влизах в операционната беше 13.30, а бебето е записано с час 14.05. Сложиха ми епидурална или спинална (не знам) и лидокаин както в последствие разбрах. От всичко си спомням разбуждането, когато ме караха да си кажа името и ми навираха в лицето едно вързопче с червенобузесто бебе. Е после конците от поизпуснаха и 2 месеца ходих на "съшиване", но пък нямам лоши спомени. Положителното е (освен детенцето, естествено), че разбрах че нося на болка, а мислех, че няма да издържа.
Винаги има положителна страна  Laughing Laughing Laughing

За следващ път ще ида, когато му дойде времето, когато бебето реши, че е готово, така или иначе на лекарите много вяра нямам, а пък каквото сабя покаже.

Следя с интерес предложената информация за VBAC. И най-вече приложението у нас (България), другото ми е в графа любопитни факти. Flutter

# 81
  • Мнения: 1 161
Родилка се размина на косъм от смъртта след цезарово сечение
АНЕТА КИСЬОВА, в. Монитор

21-годишна родилка се размина на косъм от смъртта, а смолянските лекари се борят вече 10 дни за живота й. Елмира Ч. от рудоземското село Витина била докарана от местната болница в Смолян в много тежко състояние, заради което РЦЗ започна проверка по случая.

Младата жена е приета на 6 декември в МБАЛ-Рудозем за раждане, тя е с кръвна група резус-фактор отрицателен, а на 7-ми е извършено планирано цезарово сечение. На 8 декември след обяд започнало вливане на кръв и плазма. От 9 декември обаче тя е с болки и не може да уринира, заради което спешно е откаран в смолянската болница. Повече от седмица тя е на хемодиализа. Съмненията и в Смолян, и в Рудозем, че има нещо нередно в кръвопреливането. Според шефа на Трансфузионния център в Смолян д-р Васил Френкев изписаната на 8 декември -петък кръв е редовна, но анализът от върнатите в Смолян сакове са показали хемолиза - частично разрушение на част от еритроцитите. Което е могло да стане при недобро съхранение на кръвта или ненормално според процедурите затопляне, което трябва да стане до родилката -при нейната телесна температура, преди да й бъде прелята кръвта.

Шефът на смолянската болница д-р Антон Лалов свиква спешно лечебно-консултантска комисия от специалисти, които да си кажат думата. Според голяма част от тях, тежкото състояние на младата жена е плод на остра кръвозагуба по време на операцията. Жената обаче вече се възстановява.

# 82
  • Мнения: 639
Не така Людмил!!! Twisted Evil Знаеш ли колко истории мога да напиша - при това истински - за драматични случаи и при секцио и при нормално раждане??? Според мен подхода ти е грешен!

# 83
  • Мнения: 1 161
Не така Людмил!!! Twisted Evil Знаеш ли колко истории мога да напиша - при това истински - за драматични случаи и при секцио и при нормално раждане??? Според мен подхода ти е грешен!
А, нищо лично, не че съм против или за, просто го видях в новините и реших, че е добре да знаете и вие.

# 84
  • Мнения: 462
Не така Людмил!!! Twisted Evil Знаеш ли колко истории мога да напиша - при това истински - за драматични случаи и при секцио и при нормално раждане??? Според мен подхода ти е грешен!

Тук ще подкрепя nani_ Peace!

Ludmil, в тази тема не обсъждаме колко е лошо церавото сечение. Повечето, които сме се разписали тук, по една или друга причина сме минали през това и искаме да родим нормално. Така че, не е нужно да ни убеждаваш колко е опасна операцията Wink. Ние и без друго си знаем, че не я искаме Hug!

# 85
  • Мнения: 373
този ужас няма нищо общо със секциото, нито с темата, нито с нищо, което нас ни интересува. майка ми ме е раждала нормално, но е имала такава загуба на кръв, че и на нея са й преливали! можеше да й се е случило същото! човек може да умре и при нормално раждане, в домашна обстановка, ако се разтърсим из новините, можем да намерим такива неща. всяко раждане е опасно, каквото и да си говорим! и аз не виждам смисъл от постинга. тук майките не събират фрапиращи новинарски извадки. във всеки вестник могат да се прочетат страховити истории, всяка операция може да излезе фатална - Господ да ни пази, лекарите са хора, грешки правят. тук не се осъжда лекарското съсловие, нито трябва да се плашат хората.

# 86
  • Мнения: 485
Здравейте, момичета!

Ето една интересна статия за раждането:
Ключови потребности на раждащата жена

# 87
  • София
  • Мнения: 2 671
Цитат на: Поли. link=topic=162641.msg3169735#msg3169735 date=1170786802
[size=14pt
Моля всички, които са се открили в тези списъци да потвърдят или коригират присъствието си там. Също така ако има някои, които не са вписани да си кажат  Praynig![/size] Реда на записване е по реда, в които съм срещала мамите.
Потвърждавам! Засега съм минус 7 кг., 23 за сваляне, което автоматично при мен върви с контрол на захарта /поне диабетът ми е неинсулинзависим, Слава Богу/ и има-няма година до следващата сесия по бебеправене! Цяла година, а напоследък все повече си мисля за нова бременност  Heart Eyes

# 88
  • Мнения: 80
Цитат на: Поли[b
Моля всички, които са се открили в тези списъци да потвърдят или коригират присъствието си там. Също така ако има някои, които не са вписани да си кажат  Praynig! Реда на записване е по реда, в които съм срещала мамите.

Peace и аз съм кандидат за вписване в таблицата с надяващите се за нормално след цезарово Simple Smile

# 89
  • Мнения: 1 104
Успех на всички мами, които са родили едно детенце с операция и искат да родя второ по естествен път. Тази история беше много интересна за мен.

# 90
Аз БЯХ кандидат за нормално раждане след секцио, но след 12 часа опити за нормално раждане, предизвикано, пак се стигна до секцио. Така че може да ме махнете от списъка. Остна ми само желанието. Важното е че с бебето всичко е наред. Успех на всички мами които искат да опитат VBAC след секцио.

# 91
  • Мнения: 2 567
Здравейте,  Hug
желанието ми да родя второто си дете по естествен начин се сбъдна  Peace Беше продължително, но не съжалявам нито за минута. Разликата не само във възстановяването, а и от удовлетворението от раждането е огромна. Пожелавам на всички мами повече увереност в себе си и късмет.  Heart Eyes Раждането наситина може да бъде нещо прекрасно   bouquet

# 92
  • Мнения: 5 713
Супееер, браво и честито бебче.   bouquet

# 93
  • Мнения: 485
Здравейте,  Hug
желанието ми да родя второто си дете по естествен начин се сбъдна  Peace Беше продължително, но не съжалявам нито за минута. Разликата не само във възстановяването, а и от удовлетворението от раждането е огромна. Пожелавам на всички мами повече увереност в себе си и късмет.  Heart Eyes Раждането наситина може да бъде нещо прекрасно   bouquet

Честито бебче, Шоши!   bouquet Да ти е жива и здрава и много, много да те радва  Grinning

Моля те сподели подробности. Къде си родила? Виждам, че разликата между децата е доста малка. Лесно ли те оставиха да родиш естествено? Правиха ли ти някакви по-специални изследвания за състоянието на шева, освен с ултразвук? Как протече раждането - предивзвикано ли беше, имаше ли упойка, в каква поза роди? Мога да питам още много....  Laughing

# 94
  • Bapнa
  • Мнения: 762
Много интересна история  Peace Поздравления
Шоши, да ти е жив и здрав бебокът !

# 95
  • Мнения: 2 567
Благодаря ви за пожеланията!  Hug
Duol, с най-голямо удоволствие ще разкажа, но може да отнеме малко време.  Grinning Ти питай каквото се сетиш междувременно Heart Eyes

# 96
  • Мнения: 705
Поли, браво за начина, по който мислиш и браво за разказа. Дано повече хора го прочетат. С удоволствие повдигам темата  Grinning
 
Чувствам се като последният разбрал  Crazy От скоро влизам в Майки и вече за пореден път виждам как е можело да пропусна такава хубава тема.

Май накрая ще разпечатам сборник с истории и статии, защото за следващото раждане има много роднини, които да убеждавам, че ще родя нормално. Ще оставя последните листи празни... за бъдещата история на бъдещото ми раждане  Mr. Green
И аз съм след секцио, искам нормално  Grinning някой ден

# 97
  • Мнения: 2 922
Поли, страхотен разказ  Hug

Шоши, радвам се за теб! Здраво и засмяно бебе!   bouquet

# 98
  • Мнения: 485
Благодаря ви за пожеланията!  Hug
Duol, с най-голямо удоволствие ще разкажа, но може да отнеме малко време.  Grinning Ти питай каквото се сетиш междувременно Heart Eyes

ШоШи, ще чакам колкото трябва, защото разбирам, че в момента най-важното е да си с бебето си, да се опознавате и да се радвате една на друга  Heart Eyes Компютъра остава на заден план  Laughing
Но все пак се надявам да разкажеш за твоето раждане, важно е за мен, защото очаквам моето второ бебче, много се надявам да го родя естествено, а такива истории като твоята, позитивни и с щастлив край,  ще са ми от огромна полза.  Hug

# 99
  • Мнения: 3 161
ШоШи, очаквам и аз разказа с нетърпение. Браво на теб! Много се радвам! А на Оля стискам палци - сега и виртуално.

# 100
  • Мнения: 1 896
И аз, и аз чакам разказ! Че при мен положението все повече е "огън, служба не остана". Не са много ентусиазирани за нормално мойте доктори и акушерки, но засега сме на тоя вариант, макар че бебката още е разположена седалищно. Аз се надявам че ще се разположи както трябва до края, а и правя каквото знам по въпроса - докторът казва също, че щяла да се обърне, така че стискайте палци. И междувременно всякакви вдъхновяващи истории, особено в бг условия, са ми супер добре дошли.
Стискам палци на Оля и аз, щом имаме мотивацията и сме попрочели туй-онуй, няма начин да не се получи.

# 101
  • Мнения: 2 567
Родих първата си дъщеря в Бон със секцио по спешност. Десетина дни преди термина ми се влошиха стойностите на черния дроб и според личния ми гинеколог започнах за разивам прееклампсия. Последва предизвикване на раждането отначало с гел, а на следващия ден и със система окситоцин. Спукаха ми и мехура, глезеха ме с аромотерапия, хомеопатия, но въпреки постоянните контракции не се стигна до сериозно разкритие. Имах и епидурална упойка почти от начало, за която едва след второто раждане разбрах, че ранното й поставяне фактически спира родовия процес. Жалко, че не го знаех по-рано, можех да пробвам да издържа още. И така 24 часа си седях на 2-3 см разкритие, вдигнах и температура и се наложи секцио. Самата операция протече много приятно, бях в съзнание, съпругът ми беше до мен, както и от началото на раждането, говорихме си, шегувахме се с екипа. Всяка от вас знае, че неприятното започва след това. Всичко е до организъм, знам, чета непрекъснато за майки из форума тук, който на следващия ден припкат из коридорите. Аз бях в състояние да стана едва на втория ден за малко и веднага припаднах. Както и да е, възстанових се ужасно, ужасно трудно. Close
Забременях 1г. и 9м след секциото. Гинеколожката ми каза, че ако изчакам 1г няма абсолютно никакви противопоказния да се роди вагинално. Честно казано не съм се надъхвала да е на всяка цена такова, исках да имам колкото се може по-безпроблемна бременност и най-вече се молех да не се стигне пак до прееклампсия. Към края имах моменти, в които си казвах, че така или иначе съм минала по пътя на секциото, дали пък да не искам пак да е така...другото е все пак неизвестно. Много ми помогна и мъжът ми, според него след операцията съм изглеждала плашещо, със син оттенък на лицето. На една от консултациите ми в болницата в Мюнхен, където избрах да раждам, имах късмет да разговарям с лекарка, чиито раждания са били секцио и последващо вагинално. Споделих, че ме притеснява да не се отвори шевът и че ме е страх, че няма да се справя със заключителния етап на напъването. Обясни ми, че това се случвало много, много рядко. Малко с недоверие я гледах, като ми заразказва колко хубаво е нормалното раждане и ме помоли да си помисля, в крайна сметка според думите й, секцио винаги може да се направи. Посъветва ме и да се консултирам с добър педиатър, който може да ми обясни последите от секцио за самото дете, тъй като последните проучвания сочели завишен процент на свръхактивни и страдащи от концентрация деца в училищата, родени със секцио.
И така си минаваха дните, аз се настройвах все повече да раждам нормално. Ходих на акупунктура при акушерката ми последните 4 седмици, която способства по-бързото разкритие. Пиех по нейн съвет и хомепатични препарати и си правих масаж със специални олиа на перинеума. Този път реших да не ходя на подготвителен курс за раждане, покрай голямата ми дъщеря не ми оставаше свободно време. За съжаление оше откъм 30 г.с. отново започнаха да се повишават стойностите на черния ми дроб, кръвното също. Приеха ме пак в болница по-рано, отначало за наблюдение, после решиха да започнат с предизвикване на раждане. Не им се рискуваше и въпреки че ги разбирах, се борих до последно да отложим с още 1-2 дни процедурата. Беше ме страх, че отново няма да имам разкритие и пак ще се повтори цялата история. А и тапата ми падна точно в болницата, това ми даде надежда, че междувременно раждането ще си тръгне от само себе си. Е, не стана така, започнаха с предизвикване. На който са предизвиквали раждане, знае, че контракциите са по-силни и почти без почивка между тях, а за епидурална упойка ми казаха да не се надявам докато не направя поне 3 см разкритие. Междувременно ме облекчаваха с други болкоуспокояващи, хомеопатия, релаксация във ваната. Стигнах ги заветните 3  см, сложиха ми епидурал, при първите две вливания всичко беше чудесно, след това се оказа, че упойката явно не е поставена както трябва и освен контракциите започнаха и силни болки от едната страна на кръста, образува ми се някакъв хематом, според акушерката. Приблизително 20 часа след първите сериозни контракции изведнъж на лекарите им хрумнна невероятната идея, че е време за секцио. Shocked С мъжа ми им казахме, че след като и аз, и бебето сме добре и няма сериозна причина, не виждаме смисъл да се подлагам на това и то при условие, че толкова много се борихме. Убедихме ги и най-вече акушерката, която имах невероятния късмет да е българка. И така, 27 часа след началото на контракциите дойде заветния миг на истинското раждане. Чувството, мили момичета, наистина е страхотно. Вагиналното раждане определено спечели голям фен в мое лице. Не само поради възстановяването след това, усещането как точно даваш един нов живот за мен беше незабравимо!  Heart Eyes И понеже понякога снимките говорят повече, ето да ни видите 4мин след раждането Пожелавам на всички ви да го изпитате!!!   bouquet
Съжалявам за многословието и за накъсаните мисли. Имах повиквания от детските стаи. Wink
Насреща съм за всякакви въпроси! Hug

# 102
  • Мнения: 485
Гинеколожката ми каза, че ако изчакам 1г няма абсолютно никакви противопоказния да се роди вагинално. Честно казано не съм се надъхвала да е на всяка цена такова, исках да имам колкото се може по-безпроблемна бременност и най-вече се молех да не се стигне пак до прееклампсия. Към края имах моменти, в които си казвах, че така или иначе съм минала по пътя на секциото, дали пък да не искам пак да е така...другото е все пак неизвестно. Много ми помогна и мъжът ми, според него след операцията съм изглеждала плашещо, със син оттенък на лицето. На една от консултациите ми в болницата в Мюнхен, където избрах да раждам, имах късмет да разговарям с лекарка, чиито раждания са били секцио и последващо вагинално. Споделих, че ме притеснява да не се отвори шевът и че ме е страх, че няма да се справя със заключителния етап на напъването. Обясни ми, че това се случвало много, много рядко. Малко с недоверие я гледах, като ми заразказва колко хубаво е нормалното раждане и ме помоли да си помисля, в крайна сметка според думите й, секцио винаги може да се направи. Посъветва ме и да се консултирам с добър педиатър, който може да ми обясни последите от секцио за самото дете, тъй като последните проучвания сочели завишен процент на свръхактивни и страдащи от концентрация деца в училищата, родени със секцио.



Супер! Ето това ми хареса най-много. Де да бяха и българските лекари настроени така  Rolling Eyes
ШоШи, благодаря ти за разказа!   bouquet

# 103
  • Мнения: 264
Направо се изкуших и аз да пиша по темата, само да не уплаша някои мами...  Confused
Родих първия път със секцио не по мое желание, нито по медицински причини. Просто беше петък, бях в частна клиника без точно уговорен ден за раждане (то нали като е нормално никой не знае кога ще е) и персонала беше настроен за двата почивни дни ... та на 5 см разкритие, при абосолютно нормална бременост, детенце обърнато съвсем правилно, всичко 6, доктора отсече, че раждането не напредва и трябва да ме режат. Аз от 4 часа бях на система с окситоцин от която се превивах на две от контракциите, които бяха по три една след друга, разбира се лежах със спукани води и не ми даваха да се изправя, камо ли да ходя. както и да е, като решиха секцио, се изкатерих пеша до горния етаж където беше операционната и нататък нищо чрезвичайно. Роди се дъщерия ми, всичко ок. Почти 4 години по-късно забременях отново и пак всичко ок, аз с огромно желание за нормално раждане, говоря с лекарите, обаче - нъц. Последния месец ми правиха всевъзможни изследвания, кардиограми и прочие само за да се установи, че съм напълно здрава, както и бебчо. Та наближава термина и ми назначават дата за планово секцио, аз вече бях втасала и кандисала на втора операция. Обаче, понеже щели да дезинфекцират операционната, се наложи да изчакам една седмица и секциото беше насрочено за деня преди официалния ми термин. През тази седмица докторката ме погледна само бегло на видеозона, колкото да чуе тоновете на бебето и това беше. Идва големия ден, аз бях изключително притеснена и уплашена, ама всички ми казваха, нормално е, защото ще раждаш. Минава операцията, излизам от упойка, щастлива че всичко е свършило и съм ЖИВА, и не ме боли толкова, колкото първия път и пристига досторката и ми казва: Ти знаеш ли, че ни изправи косите - имаше пълна маточна руптура, отворихме те ивидяхме главичката на бебето в коремата да плува в околоплодния мехур.. Аз се облещих, тя продължава, сега следващите два-три дена ще са много важни и аз направо умрях! Какво ми мина през главата не ви трябва да знаете. Не можах истински да се зарадвам на бебчо, чак когато започнах да го кърмя се почувствах по-добре и всъщност той ме извади от кошмара. До ден днешен нямам обяснение защо се получи така, според мен просто не ми обърнаха достатъчно внимание, никой не погледна стария шев как е, има ли проблем и прочие. Искам да кажа, че аз съм физически здрава, нямам здравословни проблеми (да чукна на дърво), дечицата ми са здрави и двете ми бремености бяха леки и безпроблемни и накрая това. Просто трябва да се иска от докторите да обръщат внимание на всяка жена, прегледите да не са проформа и айде, да влиза следващата ....

# 104
  • Мнения: 639
........пристига досторката и ми казва: Ти знаеш ли, че ни изправи косите - имаше пълна маточна руптура, отворихме те ивидяхме главичката на бебето в коремата да плува в околоплодния мехур.. Аз се облещих, тя продължава, сега следващите два-три дена ще са много важни ........Просто трябва да се иска от докторите да обръщат внимание на всяка жена, прегледите да не са проформа и айде, да влиза следващата ....
Само да вметна, че руптура на матката като твоята се нарича "тиха" и се вижда на ултразвук. Вижда се и изтънения участък на мястото на предишния разрез.. Когато раждането е предшествано от секцио би трябвало щателно да се следи това, тази руптура не става за час или за ден - два.

# 105
  • Мнения: 3 161
...пристига досторката и ми казва: Ти знаеш ли, че ни изправи косите - имаше пълна маточна руптура, отворихме те ивидяхме главичката на бебето в коремата да плува в околоплодния мехур..

Това е стандартно изказване - за да не съжаляваш и за миг, че си се навила на секцио, ако си искала нормално. Също и - ако си била платено - а и да не си - да имаш мотив да си благодарна и да оставиш повече, защото са ти спасили живота. Не съм специалист, нека нани да каже, но при пълна руптура не трябва ли да има обилно кървене и други ясни признаци? Невероятно ми се струва това, което е казала - и единствено с комерсиална цел и за да те уплаши. Иначе преглед с ехограф е хубаво да има; на мен никой не ми гледа шева обаче, макар че не малко ехографи преживях и знаеха, че съм за естествено след секцио.

# 106
  • Мнения: 549
Само да вметна, че руптура на матката като твоята се нарича "тиха" и се вижда на ултразвук. Вижда се и изтънения участък на мястото на предишния разрез.. Когато раждането е предшествано от секцио би трябвало щателно да се следи това, тази руптура не става за час или за ден - два.

Кога е най-добре да се види на УЗ?

# 107
  • Мнения: 2 567
на мен никой не ми гледа шева обаче, макар че не малко ехографи преживях и знаеха, че съм за естествено след секцио.
Да, това пропуснах да напиша, при мен също никой никога не ми е гледал шева, а накрая заради прееклампсията минах през много лекари и много прегледи.  Peace Единственото, до което се допитаха до болницата, където ми беше направено секциото беше, дали разрезът на матката е бил напречен или надлъжен.

# 108
  • Мнения: 5 713
...пристига досторката и ми казва: Ти знаеш ли, че ни изправи косите - имаше пълна маточна руптура, отворихме те ивидяхме главичката на бебето в коремата да плува в околоплодния мехур..

Това е стандартно изказване - за да не съжаляваш и за миг, че си се навила на секцио, ако си искала нормално. Също и - ако си била платено - а и да не си - да имаш мотив да си благодарна и да оставиш повече, защото са ти спасили живота.
Aха, и аз съм склонна така да вярвам. Simple Smile И на мен ми казаха, че пъпната връв била оплетена около крачето й и затова не слизал плода. Аз като съм била под пълна упойка много знам дали верно така е било. Изобщо не им се връзвам на приказките. Достатъчно изчетох, за да смятам, че секциото ми беше абсолютно излишно.

# 109
  • Мнения: 639


Това е стандартно изказване - за да не съжаляваш и за миг, че си се навила на секцио, ако си искала нормално. Също и - ако си била платено - а и да не си - да имаш мотив да си благодарна и да оставиш повече, защото са ти спасили живота. Не съм специалист, нека нани да каже, но при пълна руптура не трябва ли да има обилно кървене и други ясни признаци?

Виждала съм не много случаи на тиха руптура- приблизително за осем години работа в зала около 12-15. Остра руптура, възникнала в хода на раждането ( т.е. по време на контракциите) нито веднъж. Нека не забравяме, че тук нормално раждане след секцио си е направо еретично. Предруптурни състояния последвани от секцио - колкото щеш и изобщо не е задължително да са свързани със секцио преди това! С характерния хипертонус, пръстен на Бандел, страдание на бебето и прочие.Не може да се сбърка.
Остро възникналата руптура винаги има характерна клиника, при разкъсване на голям съд ( напр. артерия утерина) кървенето е силно и настъпват много бързо признаци на остра кръвозагуба. Това пише по книжките, за осем години зала такава руптура не съм видяла.
Тихата руптура не боли, не кърви ( защото е по съединителната тъкан на белега), винаги е след предшестващо секцио, разбира се по време на операцията. Разкъсването е по хода на разреза от предишното секцио. Обикновенно стария белег започва да изтънява с напредването на бременността и понякога се прокъсва най-често в средата. Пълна руптура не ми е ясно какво имат в предвид - дали напълно разкъсване на белега в смисъл дупчица (защото и при дехисценцията - изтъняване-  се случва да прозира и да се вижда главата на бебето) или разкъсване на стария белег по цялата му дължина т.е. около 10 см. (честно казано ми звучи невероятно!).   И в двата случая опасността идва от риск от спукване на мехура и евентуално доразкъсване от движенията на бебето последвано от кръвозагуба.  Дебелината на цикатрикса (на долния маточен сегмент, областта около белега) трябва да се види в края на бременността, при последния ултразвуков преглед към 36 седмица. При наличието на сериозно съмнение за значително изтъняване е показано да се ходи в операционната.
Общо взето рисковете са в областта на "ако". Сега  ( стига този път да прескоча критичната точка) ще се пробвам нормално, без упойки и др. научни екстри. И след форцепс и секцио май изОбще не ме е страх ..


Думите на докторката не искам да коментирам. Много пъти съм водила напълно нормално, перфектно раждане, нарочно направена от доктор епизиотомия и невероятна тирада от типа на "ако не те бях срязал голяма беля щеше да стане!". Винаги ме е било срам от жената, защото тя пита после ...

Последна редакция: сб, 28 юли 2007, 19:46 от nani_

# 110
  • София
  • Мнения: 1 724
Браво на родилите нормално след секцио! Не винаги, обаче е възможно, понякога се натрупват други фактори, освен първото секцио, така че....въпрос на личен избор и на този на гинеколога.Понеже виждам, че повечето писахте и за кърменето до 2,3 и нагоре...Всяка грижа за детето е похвална, когато е в границите на личните възприятия за полезност. Моите определено не надвишават кърмене над 10 месеца и нормално раждане с риск за майката или детето...
Въпреки личното ми мнение- поздравления за успелите и кураж на онези, които ще ги последват в България / извън странат е лесно там всичко помага този избор/!

# 111
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Общо взето рисковете са в областта на "ако". Сега  ( стига този път да прескоча критичната точка) ще се пробвам нормално, без упойки и др. научни екстри. И след форцепс и секцио май изОбще не ме е страх ..
Долових ли хубава новина тук Hug Стискаме палци този път всичко да е наред Heart Eyes

# 112
  • Мнения: 549

Сега  ( стига този път да прескоча критичната точка) ще се пробвам нормално, без упойки и др. научни екстри. И след форцепс и секцио май изОбще не ме е страх ..


Стискам палци  Simple Smile

# 113
  • Мнения: 1 896
Щом nani, която е виждала какво ли не, е навита на VBAC, това ме изпълва с още по-голям оптимизъм! Желая й успех!
Момичета, кажете нещо за ревизията на цикатрикса след вагинално-след-секцио. Бях чела някъде, че не е добре да се прави мануално, а в разговор с моя лекар стана ясно, че точно такова е неговото намерение (стига да я добутаме дотам естествено).
Дори си спомням прочетени разкази на майки, че това е била най-неприятната част на раждането при тях, а и нещо за риск от инфекция имаше май. Някой може ли да ме насочи поне къде да прочета? А също и алтернативни варианти да се провери дали всичко е наред с белега има ли някакви? Не мога да намеря къде беше това дето съм чела.

# 114
  • Мнения: 485
на мен никой не ми гледа шева обаче, макар че не малко ехографи преживях и знаеха, че съм за естествено след секцио.
.
Да, това пропуснах да напиша, при мен също никой никога не ми е гледал шева, а накрая заради прееклампсията минах през много лекари и много прегледи.  Peace Единственото, до което се допитаха до болницата, където ми беше направено секциото беше, дали разрезът на матката е бил напречен или надлъжен.

Учудва ме много, особено след като знам, че става въпрос за Германия. По принцип би трябвало много по сериозно да се гледа на тези неща.

След цезарово сечение е особено важно следващата бременност да бъде планирана и да протича правилно. Още преди настъпването й жената трябва да се обърне към специалист, за да се даде обективна оценка на състоянието на белега на матката. От съществуващите методи практическо значение имат хистерография и хистероскопия.

Хистерография – са рентгенови снимки в пряка и странична проекция, получени след въвеждането в матката на контрастно вещество. Прави се не по-рано от 6 месеца след операцията, понякога по-късно.

Хистероскопия – визуален оглед и изучаване на белега на матката. Провежда се с помощта на ендоскоп, въведен в полостта на матката след 8-12 месеца след операцията.

Най-благоприятната картина е когато белега на матката е почти незабележим. Това свидетелствува за максимално възстановяване на организма.

...По време на бременността изследванията на белега на матката се ограничават с УЗИ....
...След 35та седмица на бременността вече може да се говори за това има ли възможност за нормално раждане. Чрез УЗИ се оценяват размерите на плода, положението му, предлежанието, състоянието на шева и разположението на плацентата спрямо шева...



Цялата статия е тук: http://pregnancy.org.ua/birth/article61600.html

При такъв подход би трябвало риска от руптура да е сведен до минимум. Само че в България не се прави.

Последна редакция: пн, 30 юли 2007, 14:54 от Duol

# 115
  • Мнения: 639

След цезарово сечение е особено важно следващата бременност да бъде планирана и да протича правилно. Още преди настъпването й жената трябва да се обърне към специалист, за да се даде обективна оценка на състоянието на белега на матката. От съществуващите методи практическо значение имат хистерография и хистероскопия.

Хистерография – са рентгенови снимки в пряка и странична проекция, получени след въвеждането в матката на контрастно вещество. Прави се не по-рано от 6 месеца след операцията, понякога по-късно.

Хистероскопия – визуален оглед и изучаване на белега на матката. Провежда се с помощта на ендоскоп, въведен в полостта на матката след 8-12 месеца след операцията.

Най-благоприятната картина е когато белега на матката е почти незабележим. Това свидетелствува за максимално възстановяване на организма.



Цялата статия е тук: http://pregnancy.org.ua/birth/article61600.html

При такъв подход би трябвало риска от руптура да е сведен до минимум. Само че в България не се прави.

При хистерография се вижда формата на маточната кухина в небременно състояние, а не дебелината на  стената при разреза. Странична проекция никога не съм виждала да се прави. В небременно състояние дебелината на маточната стена в областта на цикатрикса няма абсолютно никакво значение за начина на раждане при евентуална бременност поради факта, че стената изтънява с напредването на бременността.
За хистероскопията  - дава директен поглед върху вътрешната повърхност на кухината на матката. Как изглежда отвътре цикатрикса не дава информация за дебелината му и дали би издържал след бременност нормална родилна дейност.
И двете изследвания се правят в България, инвазивни са и нямат пряка диагностична стойност за определяне на начина на родоразрешение.
Преди раждане се проследява с ултразвук цикатрикса, а непосредствено след раждане се прави дигитална ревизия на цикатрикса. Със стерилни ръкавици лекарят въвежда два пръста в дилатираната шийка и опипва от край до край белега. Обикновенно той е на около два напречни пръста ( 3-4 см) нагоре от вътрешния отвор на шийката. Не е страшно.  Правили са ми мануална екстракция на плацента с последваща ревизия БЕЗ упойка ( по правило се прави с краткотрайна венозна анестезия) и мога да кажа, че е гадно, но не боли драматично. Ако успея да родя по нормален път също ще ми направят дигитална ревизия на белега.

# 116
  • Мнения: 485
Здравейте на всички!
Искам да ви поканя да се включите в конкурса Моето естествено раждане след секцио

# 117
  • Мнения: 4 392

Моля всички, които са се открили в тези списъци да потвърдят или коригират присъствието си там. Също така ако има някои, които не са вписани да си кажат  Praynig! Реда на записване е по реда, в които съм срещала мамите.
Момичета, пишете по едно ЛС другия път. Laughing Съвсем случайно, ровейки за едно момиче материали за естественото раждане, попаднах на тази тема (въпреки, че не ме касае пряко) и си видях ника.
Да, потвърждавам. Жената на първи братовчед на мъж ами роди естествено след секцио и ме уверяваше, че се е възстановила много по- бързо. Държа да кажа, че секциото и преди това е било лепено и е направено от много добър специалист тук, завеждащ отделение, вече покойник. (Лека му пръст!) И въпреки всичко, за второто си раждане си спомня с по- приятно чувство.  Peace

# 118
  • Мнения: 485
Момичета, искам да ви поканя да се включите в гласуването за най-добър разказ за VBAC.

Гласувайте за "Моето вагинално раждане след секцио"

Общи условия

Активация на акаунт