Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 3

Привет! Деси специално на теб !
От доста време чета твоите постинги и за пореден път се убеждавам как понякога родителя има огромна интуиция. Много често обясняваш нещата просто и даваш доста полезно инфо на родителите тук.
Аз много се вълнувам от проблема преди всичко като родител, защото моето дете не се справяше точно с това. Когато беше на 5г  в св. Никола ми обясниха че поведението няма нищо общо с този процес. Никой не можеше деа ми обясни странната му интонация и това че сякаш не чува, когато го молиш за нещо. А си имахме и диагноза със сериозен  проблем в средното ухо от добър УНГ специалист.  Само че е малко по-различно да гледаш едно дете по 24 часа и да го видиш за 1-2 сесии. За съжаление тук никой не преподава това и детето все още има трудности с разбирането на речта. Става дума при по-сложни инструкции в час. Това пречи много на социалните умения на децата и те всъщност преработват по-бавно слуховата информация. Много често привидно изглежда като част от аутистичния спектър, но това е вторично. Вчера се връщам от Лондон и семинарите и обучениятя на които бях там обясняват точно това. Пиша ви го и защото го виждам и при поне половината от децата с които работя.
Auditory processing    е нещо особено важно за речта. Ще ви пиша термините с човешки думи за да се разбира правилно.
Това всъщност е Слуховата способност, която ни позволява и дава отговор на това” Какво правим с това, което ние чуваме”.
С др. думи това е възможноста на мозъка т.е. ЦНС/  централната ни нервна система / да улавя и преработи сигналите идващи по слухов път.
 За добра  и коректна слухова преработка са задължителни: .

- да се улови силата или обема на звука измерен в ДБ. т.е колко тихо и колко силно различаваш звука;
- чувствителноста към честотите;
- слуховото внимание;
- откъде е източника на звука в средата;
 - да може да се прави разлика между звуци и думи и доколко те са близки и различими. Тук в БГ го наричаме фонетичен слух;
- да се допълнят  липсващите парчета в звуците или думите. Пример: някой буквално говори, мрънкайки си под носа, но по една две недовършени звуково думи се разбира какво ти говори, 
- да се обедини  слуховата информация идваща от двете уши в мозъка и анализира;
- да се отделят отделни звци при много смесени звуци /шум. Способноста да се фокусира върху един звук или глас и да се изтрият останалите. Примерно возите се в метрото и чуваш шума и от влака и от говорещите около теб, но продължаваш да чуваш какво ти говори мама. това се вижда мн. добре на видео. Може да забележите колко много излишни неща има , а докато са ни снимали не сме ги чували;
Затова много пъти на децата се правят изследвания на слуха и излиза т.нар. Социално адекватен слух . Знаят родители, които са го правили. Но всъщност те въпреки съхранената си способност да чуват не разбират какво им се говори точно заради всички горе изброени важни параметри от auditory processing.

Привет!
Комуникацията / общуването / започват от момента в който майката и бебето се погледнат и започнат да си взаимодействат. В началото то не е преднамерено но дава сигнали за това как се чувства малкия човек. Общуването не е просто акта на говоре.  И децата с аутизъм говорят, но в много случаи не комуникативно. Хората  си изпращаме съобщения един на друг, дори без думи и това е общуване. Бебетата започват да го практикуват много преди да започнат да говорят. Това е спектъра на плача, телесните движения,  протягането и посягането за нещо. В процеса на  израстване децата минават няколко специфични фази и информирането  за това, какво си мислят или искат започва да включва употребата на жестове, реч и знаци.

привет!
вчера гледах предаване за момченце с Апергерс см,което се е повлияло много добре от
http://www.autismtreatmentcenter.org/
идеята е че мозъкът е пластичен и може да се адаптира ..
ако имате нужда от превод или нещо оттук-моля,кажете..

Както винаги olia е супер полезна 
В "препоръките" в последнат оценка на сина ми пише:

An evaluation of his hearing abilities, especially in the presence of background noise, is recommended.

Обаче аз като разсеян родител  тръгнах да търся малко под вола теле, решавайки, че за всичко е виновна течността в ухото.... Или просто нашия мозък така работи - избирателно си решаваме, че проблема идва от чисто физиологичен процес , който лесно може "да поправим". Т.е. УНГ специалиста ще махне течността и детето ще почне да чува всичко.
Някак си досега не обърнах вмнимание на това: especially in the presence of background noise, точно защото неможех да си го обесня това с игнорирането и разделянето на говора от шума на влака....

Хубаво е да знаем много неща. Много е хубаво. Само така може да се преборим с това.

Да ви рапортувам как мина ваденето на зъбчето - след хапчето Малкия батко неможеше да ходи. краката му станаха като гумени. Но беше напълно адекватен. Имахме "страничен" ефект, че не млъкна през цялото време - не спря да говори това дете, дето иначе с ченгел му вадим думите от устата..... Обаче нямаше точно общуване де - той не говореше на останалите хора, просто говореше.... Не отговаряше на въпроси, обаче постоянно обесняваше някакви неща    Дори зъболекарката се учуди на реакцията му, защото той пред нея досега никога не беше обелил и дума. Не му се разбираше много говора, хващахме отделни думи, (но той и така си говори по принцип де).
Това, което ми направи впечатление беше, че говори, говори и току изтърси "never mind"(няма значение) и махне с ръка. Досега не съм го чувала да ползва тази дума.  Все едно, че е разбрал, че не го разбираме и решава, че няма смисъл повече да ни обеснява...ние така или иначе не го разбираме. Това ме накара, да се замисля, дали пък "неговоренето му" не се дължи точно на факта, че той се смята за неразбран.  Т.е. нещо като "вие не разбирате моя свят, дори и да ви обесня, вие пак няма да разберете, затова и няма смисъл да ви говоря..."
Мисля, че трябва да насоча силите си в това да му покажа, че аз го разбирам./а дали?/. Според мен това би го стимулирало, ако предположенията ми са правилни...
та така де, дадохме хапчето, 1 час след това сложиха местна упойка на зъба(малко рев и ритане на стола, но се справихме някак), дадоха му малко почивка, после разклатиха зъба и го махнаха(тук бяха огромни писаци и ритане и викане - все едно упойката не действаше въобще). Не успяха да му сложат тампон на мястото на зъбчето след това(не го търпеше) и ни пратиха да му купя огромен сладолед) Хапнахме сладолед /замразен плодов сок/, искаше да си играе на пързалката , но нали неможеше да ходи неможа да се дотътри до там. У дома седна да гледа филмче, яде леща по-късно /той това по принцип не яде/ - предполагам заради упойката в устата не усещаше какво точно яде, после си легна да спи и се събуди тази сутрин доволен и гладен.    Болка не е казал, че усеща. Въобще много съм доволна как се развиха нещата.

Оля, благодаря ти за отговора. Исках да кажа в горния пост за "комуникацията чрез думи", иначе си права ,че процеса започва много по-рано. Но кои са моментите, които стимулират едно дете да говори за желанията си? Защото като по-малка ме хващаше за ръката и ме води където иска или показваше картинки чрез моята ръка, но това трябва да е до време. Дара си храни куклите както ти й показа  , вика им "Яж" и това ми показва, че все пак се учи как да използва думите.

Деси, мисля, че е много важно да го поощрявате, когато разбирате желанията му.

[desi]  пиша по повод това "never mind" на малкия.  Моят син не е с аутизъм, но имаме проблеми с говора, а от там и с разбирането. Виждам, че  необходимостта да бъдат разбрани я има и я търсят. До преди година, когато не говореше толкова добре , Ники реагираше на нашето неразбиране с много яд и агресия. Сега когато говори, но неправилно и пак не винаги го разбираме, седи насреща ни и повтаря съответната дума или фраза, докато ние не я повторим след него, т.е докато не покажем , че е бил разбран. Дори за думи, които вече са отработени и той ги казва коректно, държи да покажем разбиране. Имало е моменти , когато съм си мислела, че не иска да говори, защото ние не го разбираме.
  Така разказно от теб имам чувството, че синът ти някак си наум е махвал с ръка , когато не сте го разбирали. И може би от там пада и желанието да се говори...Не знам...Просто разсъждавам.

Jeni_Madj и [desi], И при моето дете е така за разбирането. Виждам как лицето й грейва, когато повторя правилно думата или като кажа, "Да, разбирам" и повтарям след нея. Това е голям стимул, поне при моето дете. Ако все пак не мога да я разбера става тъжна и не говори поне 10-15 мин., явно преживява, че не е разбрана.
Също помага, ако при дума, която не разбирам, в контекста на ситуацията повторя най-близката подобна дума.

И моят син все по-често казва,че няма значение когато нещо не разбера и го помоля да повтори.При нас комуникацията е почти прекъсната точно по тази причина-той си е втълпил,че не го разбираме и колкото и да ни обяснява няма да успеем и затова не искал да разговаряме.

Някои от дечицата ви не са в спектъра, но са проговорили късно, също като Роско.  Той до скоро като не може да разбере какво го питат или как да отговори се усмихваше срамежливо и казваше: Обичам те, мамо! Повтаряхме си стотици пъти на ден че се обичаме, когато не можех да разбера нещо го молех да повтори и да ми обясни, ако и тогава не успея, го молех да ми каже какво прави нещото, къде сме го видели или преживяли и тем подобни налучкващи въпроси. Но той си е изключително любвеобилен и нежна душа. Сега когато не знае нещо, ми казва: не знам и се усмихва пак така срамежливо. С него сега сме в периода на извиненията: -извинявай много, -няма нищо.
На Йоанка до скоро, като мрънкаше й казвах: Кажи какво искаш и ще ти го дам и направим. Въпреки, че не можеше и все още да говори искам да знае, че ако има начин да й помогна ще го направя.От диета е много по спокойна и вече почти го няма мрънкането й. С нея се разбираме добре, води ме, показва ми, носи ми различни неща и се забавляваме, аз й говоря, тя ме разбира в повечето случаи, общува ме и сега без думи. Имаме добра връзка помежду си, даже го споменаха и в епикризата, но аз съм по цял ден с мъниците. Незнам как ще е когато проговори, но за момента думичките, които е казвала дори и по един път са ясни и на място. Има една много хубава книжка- Петте любовни езика, и всичко написано там важи много повече за децата. Нуждата от любов трябва да се задоволява, независимо дали успяваме да ги разберем или не. Учим се, както ние, така и те.

paraplanercheto,много добре казано /написано/   .Прииска ми се да се запозная с Роско.Има една бабешка приказка - детето ще ни научи как да се грижим за него. Дано успеем да го разберем, чуем, усетим.

Нещо не откривам теста ATEC  Само при мен ли е така? На стария линк ми излиза това: https://www.autismeval.com/ari-atec/RussianATEC.html , където липсва анкетата
В сайта на ARI за руската анкета ми излиза това This form is temporarily unavailable.
                                                                                Please check back later in the week.
                                                                                  Sept. 2, 2007
Май ще се наложи да попълвам английския вариант и да си смятам точките

Не мога като вас да се похваля с големи постижения, но има някакъв напредък, детето си задържа погледа за повечко време, изпълнява повече команди, търси ме непрекъснато нещо да правим заедно, вече си драска сама на листа, без да се налага да я държа за ръката, повече се опитва да говори, госпожите и логопедката в градината също са забелязали положителна промяна.

Няма го теста.

Ползвай това:
http://translate.google.com/translate_t?langpair=en|ru

там където пише Translate a Web Page изтриваш написаното http:// и пишеш целия линк към теста - ето това:

http://www.autism.com/ari/atec/atec-online.htm 

Ще ти се отвори страницата направо на руски. Превода не е блестящ, но по-добре от нищо. Евентуално да трябва да превеждаш отделни думи после. Питай, ако имаш проблеми. Някои неща ги превежда като пълни глупости, но предполагам ще се досетиш кое какво е - нали сме правили и теста преди - като вълните бай-бай....което е да маха за чао


А резултатите ви не са малки 
 Гледането в очите е нещо което колкото и в малки количества да е, щом е спонтанно е голямо постижение. 

Ние хубави новини нямаме. единствената хубава, е че вече се убеждавам, че детето ми не е аутист - просто състоянието му го "кара" да се държи по този начин. Ама знам, че вие няма да ме изгоните от тука - просто за СИД и другите ни проблеми няма никъде другъде с кого да си общувам...  Иначе  Лоши новини при нас - един куп. Не ми се пише сега  трябва ми малко време да го осмисля и ще се "похваля"

[desi], благодаря ти, видях, че Росонери го е качила в сайта си, ще ми е лесно да се ориентирам, а и нали правих превода, има го в темата. 
То и аз не съм много за тук, макар че невроложката е записала като едно от съпътстващите заболявания Атипичен аутизъм, но ми е казвала, че е с резерви, има доста деца с ДЦП, обикновено с атаксична или хипотонична форма, които имат същите проблеми. Така или иначе пътя за подобряване на нещата е един и същ.

Справих се много бързо - направих отметките в сайта на Росонери http://danipl.multiply.com/journal и ги преписах в теста http://www.autism.com/translations/it/it_atec.htm - резултата ме шашна, 82 точки! Лятото бяхме с 94! и да съм объркала малко в преценката - едва ли ще е повече от 3-4 точки, което пак си е добре.

Четох http://www.autism.hit.bg/Myths.doc че противогрипните ваксини съдържат голямо количество живак / тимеросал/, затова по добре е да се избягват. Още повече той може да влоши състоянието на всяко дете. Поздрави