Кеф е да си намериш кутия цигари, когато нямаш, зверски ти се пуши и не можеш да си купиш.
- Публикувана: 24 ян. 2008, 11:42 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2008, 23:02 ч.
Скришно
Имах една приятелка, която си държеше парите в някакъв учебник по хидравлика. Твърдеше, че едва ли някой крадец ще се заинтригува от учебниците и /което се оказа вярно/. Смятам и аз да ги държа вече в "Машинни елементи", за да ми е противна даже мисълта, че ще посегна към тях.
Кампари, "Банкери" мога да ти изпратя, но те уверявам, че там само пише за пари. Няма ги.
Кампари, "Банкери" мога да ти изпратя, но те уверявам, че там само пише за пари. Няма ги.
Не ми се случва такова нещо!
Толкова съм подредена,че чак сама не се понасям!
Всичко си има определено място.Дори клечките за зъби!
В дамската ми чанта цари такъв ред,че ако търся нещо.....само бъркам и го намирам без да гледам!
В тъмното приготвям млякото на беба....понякога със затворени очи!
Но!
За едно нещо,нямам равна!
Никога незнам къде ми е телефона!
Търся го на всеки пет минути!Джобове,чанти....всичко се преравя тръгна ли да го търся!
Говоря по телефона и само след десет минути започвам трескаво да го търся......обзема ме паника,че съм го забравила някъде....а примерно не съм излизала от колата(близо час).....но ме гони параноя!
Винаги карам човекът с мен да ми звънне да разбера къде ми е телефона.....
Ако съм на кафе....го изтипосвам винаги на масата до цигарите ми!
Защото знам къде са ми цигарите....а така ще намеря и телефона си!
Толкова съм подредена,че чак сама не се понасям!
Всичко си има определено място.Дори клечките за зъби!
В дамската ми чанта цари такъв ред,че ако търся нещо.....само бъркам и го намирам без да гледам!
В тъмното приготвям млякото на беба....понякога със затворени очи!
Но!
За едно нещо,нямам равна!
Никога незнам къде ми е телефона!
Търся го на всеки пет минути!Джобове,чанти....всичко се преравя тръгна ли да го търся!
Говоря по телефона и само след десет минути започвам трескаво да го търся......обзема ме паника,че съм го забравила някъде....а примерно не съм излизала от колата(близо час).....но ме гони параноя!
Винаги карам човекът с мен да ми звънне да разбера къде ми е телефона.....
Ако съм на кафе....го изтипосвам винаги на масата до цигарите ми!
Защото знам къде са ми цигарите....а така ще намеря и телефона си!
Мислех, че съм уникална в това отношение, пък то било масово 
Обикновено намирам каквото ми трябва, ако е на обичайното си място, където съм го държала с години. Но реша ли в някой хубав ден, че нещото е много важно и трябва да го сложа на по-сигурно място и да запомня къде е - местя го и после наистина не мога да го намеря точно когато най-много ми трябва.
Методи за намиране нямам - ако много упорито не го намирам, се отказвам защото лудвам. Опитвам се да се върна мислено назад до момента, в който местя съответната вещ. Понякога работи. Друг път се примирявам и оставям на времето да ми намери нещата, т.е. докато търся други скрити
пп ако се сетя да го направя - се програмирам да "си спомня" (с точно тези думи) и действа безотказно. обаче обикновено смятам, че няма да имам проблем с намирането и не си правя труда да прилагам подобни хватки.
Обикновено намирам каквото ми трябва, ако е на обичайното си място, където съм го държала с години. Но реша ли в някой хубав ден, че нещото е много важно и трябва да го сложа на по-сигурно място и да запомня къде е - местя го и после наистина не мога да го намеря точно когато най-много ми трябва.
Методи за намиране нямам - ако много упорито не го намирам, се отказвам защото лудвам. Опитвам се да се върна мислено назад до момента, в който местя съответната вещ. Понякога работи. Друг път се примирявам и оставям на времето да ми намери нещата, т.е. докато търся други скрити
пп ако се сетя да го направя - се програмирам да "си спомня" (с точно тези думи) и действа безотказно. обаче обикновено смятам, че няма да имам проблем с намирането и не си правя труда да прилагам подобни хватки.
Не крия , но записам важно инфо на малки, скъсани листчета, които седят до компа ми. един ден баба ми реши да ми помогне жената и да разчисти. Видяла малките скъсни листета и сметнала, че не ми трябват 
Едно време , когато пушех си свих цигара от чай и обикневен лист хартия, нямах цигари, а вече полудявах 
Кеф е да си намериш кутия цигари, когато нямаш, зверски ти се пуши и не можеш да си купиш.
си свих цигара от чай и обикневен лист хартия, нямах цигари, а вече полудявах 
!
И аз съм сврака. 
Понякога крия кинтите си от себе си, за да не ги изхарча.Толкова съм добра в криенето, че забравям. И в някой прекрасен ден - изненада! О, радост! О, щастие! О, високи подскоци и пируети!
П.П. Мъжът ми се смее, че подскоците и бурната радост са винаги едни и същи, независимо от сумата.
Понякога крия кинтите си от себе си, за да не ги изхарча.
Толкова съм добра в криенето, че забравям. И в някой прекрасен ден - изненада! О, радост! О, щастие! О, високи подскоци и пируети! П.П. Мъжът ми се смее, че подскоците и бурната радост са винаги едни и същи, независимо от сумата.
За да избягвам такива "скриваници", когато прибирам нещо важно, винаги го слагам на едно и също място, ама винаги-само това ме спасява. Иначе ще се скрия от самата себе си .
Но се случва да реша да "скрия" по-добре нещо и после, като ми дотрябва...ужас...Организирам си търсене по метода на изключването, започвайки от възможно най-безумното място, като се старая да се сетя горе-долу какво съм правила по време на "скриването" . Обикновено, най-откаченото място се оказва търсеното "скривалище", само дето трудно попадам на него в първия (поне) половин час, въпреки, че винаги се старая тъкмо от откачените и абсолютно невъзможни места да започвам...
.Но се случва да реша да "скрия" по-добре нещо и после, като ми дотрябва...ужас...Организирам си търсене по метода на изключването, започвайки от възможно най-безумното място, като се старая да се сетя горе-долу какво съм правила по време на "скриването" . Обикновено, най-откаченото място се оказва търсеното "скривалище", само дето трудно попадам на него в първия (поне) половин час, въпреки, че винаги се старая тъкмо от откачените и абсолютно невъзможни места да започвам...
Най-често забравям онова "лесно и логично" място, на което си оставям очилата вкъщи. С обезумял поглед и присвити очи, за да мога да фокусирам по-добре, започвам да се лутам като прилеп на припек и ме обхваща такава ярост, че мога да помета някой невинен минувач, дори ако само ме заговори в този момент. Минувачът обикновено е мъжът ми и връз главата му се стоварва страшното бреме на вината. Защото той е много по-зле от мен в това отношение - с месеци търся разни неща, които той е разтребил набързо, но дори няма спомен изобщо да ги е виждал или докосвал.
Хайде тогава някой с мисленето и асоциациите на ДеВаня да ми даде да прочета "Банкери".
Леле, Доня Флор колко ли пари е намирала из книгите!Хич да не ми реват библиотекарките, че заплатите им са малки.
Леле, Доня Флор колко ли пари е намирала из книгите!Хич да не ми реват библиотекарките, че заплатите им са малки.
Когато поръчвах кухнята в къщи специално "проектирах" 2 големи и дълбоки чекмеджета за такива цели. В едното слагам всички кухненски прибори, а в другото всичко, което е достатъчно малко да се изгуби и за което няма друго място. Така че обикновено ако загубя нещо прибрано от самата мен, го намирам там.