Преживявали ли сте СБС?

аз не съм преживявала такова нещо и се надявам да не ми се случва. Но се е случило на мама, през нощта след операция се почувствала много зле и добре,че имало още една жена, която да извика лекар. Тя не е видяла нищо, но е чула глас, който и казва,че още й е рано. По принцип тя има малко странни способности - винаги усеща чрез сънищата си кога ще се случи нещо лошо, преди казваше какво е сънувала, но спря и сякаш проблемите намаляват като не ги казва на глас

Divana и аз имам такива наблюдения

Още какво да разказвам Ще ви заприлича на фантастичен разказ.
Междудругото Лиана Антонова има една книга,"Срещи с многоликия Космос" май се казваше.Та в нея има разкази,които са и изпращали разни хора,които са се свързали с "извънземния" разум и контактуват.Та аз вече бях много залитнала в тази посока,но нещата разказани там ми се струваха като приказка..меко казано.Имаше и много рисунки също.
Та този наш близък за който ви разказах описа точно една от планетите,едно към едно даже  с името и всичко,което се отнася за "там"/много е интересно междудругото/.Бех се втрещила,а и не само аз де ,като се има предвид,че той никога не е чел подобен вид литература през живота си и няма как да ги знае тези неща освен да си ги измисля или наистина да ги "знае".А съвпаденията бяха твърде много...
Иначе съм чела книгите на Л.Антонова -"Срещи с отвъдното" ,"Не умирай неук" в която се разказва много подробно за живота ни след смъртта,беше ми направила огромного впечатление,после и тази за която писах по-горе.Също и една друга,но не мога да се сетя точно,беше немски учен,с една черна корица,бяха описани много,много случаи на минаване "през тунела" и автора се опитваше да даде някакво научно обяснение,което беше доста сухарско,та четох освновно разказите на хората описани там.

Това беше в късните ми тинейджърски години,после залитах и в други посоки на езотериката,та ми се размиват някои неща вече.Но горе-долу всичко е на един и същи принцип и нещата си приличат,независимо по какъв начин са поднесени.
Спирам вече,че стана дълго.

EASpirit, благодаря ти за инфото за книжките! Аз също съм ги чела тези с изключение на "Не умирай неук". Не мога да я открия никъде в момента. Изчерпал се е тиража много отдавна. Нищо, де...

Като заговорихте за книги, да споделя и аз едно-две заглавия, които спокойно могат да минат както за фентъзи, така и за мистична литература. Първото заглавие е поредицата на Джеймс Редфийлд - "Селестинското пророчество" , "Десетото откровение", "Селестинското пробуждане", "Тайната на Шамбала", а другите книги са на Карлос Кастанеда- поредицата за дон Хуан и неговото учение- „Учението на дон Хуан“, „Една отделна реалност“, „Изкуството на сънуването“.....
Други имена, които се сещам са на Вл. Мегре, М. Норбеков, Силва- има хора, които ги боготворят и други, които тотално ги отричат и ги заклеймяват като шарлатани.

Не мога съвсем да се съглася. Ако се дължи на химични вещества или на хормони, защо човек се вижда отстрани, забелязва толкоз много подробности, които наистина са се случили?

пише, че трябва да се даунлоудне  за да се види. при мен стана.

А какво значи да се  даунлоудне?

Аз не съм преживявала това, имам познат обаче който твърди, че е. Точно това с тунелите.

Стана ми интересно, утре ще прочета цялата тема.

Преди доста години имах проблем с колената и след доста прегледи, лекарства, масажи и т.н. майка ми реши да се пробваме при екстрасенска. Сложи ме на един стол и започна с разни движения на ръцете около мен(без да ме докосва). Почна сеанса, а аз чувствам, че ми се повръща, става ми лошо, но си викам: "Трай! За добро е!" В един момент единственото, което "виждах" беше една бяла светлина, първото нещо след това, което чух беше как майка ми вика: "Какво му става на това дете? Защо е толкоз пребледняла?" . Била съм припаднала и това без да ме докосне и с пръст    .
От тогава не ща и да чуя за екстасенси, врачки, баячки и подобни.

Много често сънувам един и същи сън: как падам от някаква скала и умирам и годеникът ми( в съня ми) ме открива. Започва да прегръща тялото ми, да страда, а аз обикалям около него и се мъча да му привлека вниманието, говоря му, обяснявам му, но той не ме вижда. В един момент започвам да се издигам нагоре, обземат ме силни чувства на безсилие, тъга от раздялата, не желание да се отделям от любимия си човек и усещам как започвам да се рея между небето и земята. Не потеглям нито на горе, нито на долу (няма как да се върна в тялото си). Тогава любимият ми поглежда нагоре и казва: "Където и да идеш, каквото и да направиш, ще те последвам и ще те открия!" Изведнъж ми стана леко, почувствах се свободна, отпуснах се и започнах да се издигам все по-нагоре загледана към мъжът, прегръщаш тялото ми, отдалечавах се и накрая го виждах като съвсем малка точица на фона на скалиста и гориста местност. 
Вярвам в прераждането и предполагам, че това може и да е спомен от предходен живот. Сънувала съм го многократно през няколко години и за разлика от повтарящите ми се сънища този е единственият, който с нито един детайл не се променя.

Сънувала съм нещо и за рая, но не знам точно как да си го обясня, за това и ще се въздържа да пиша за това.

Еееее Passiflora ,сподели де!

Ох! Много е дълъг, с доста детайли и някои от нещата дори и аз не знам дали мога да си ги обясня! А и не знам дали ще мога да го публикувам. Защото един друг сън вече три пъти се мъча да го споделя в някои от темите, но все става нещо и не мога да си публикувам мнението. Добре де, ще пробвам за този по възможно по-кратък начин да го опиша.

Сънувам една моя прабаба (няколко пъти е идвала в сънищата ми, но всички са с невероятно послание). Чака ме в една местност. Отивам при нея и започваме да се разхождаме.
Виждам наоколо страшно много хора, всички са се събрали на групички и общуват по между си. Прави ми впечатление, че всички са много щастливи, усмихнати, смеят се... Някои от тях ме познават, махат ми за поздрав, обръщат се по име към мен. Попитах прабаба си откъде ми знаят името тези хора при условие, че аз не ги познавам, а тя ми отговори, че това са предците ми.
Абсолютно всички хора (с изключение на прабаба ми) бяха млади. Попитах я защо само тя е стара, а тя ми отговори, че иначе не бих я познала.
Местността беше невероятно красива: свежа зелена трева, бистър прохладен водопад с хора веселящи се около него, вековни дървета в далечината, свежест, глъчка, смях. Усещах мирисът на свежа трева, прохладата на пръските от водопада...
Попитах я това ли представлява Раят, а тя се усмихна и ми отговори, че Раят е в главите на хората и аз го виждам така защото обичам гората и планината, хората, които обичат морето виждат море, дори има хора, които обичат пустинята и за тях Раят е безкрайни дюни и пясъци.
Това са най-основните детайли, които си спомням.
Разказах сънят си на една моя позната и тя ми каза, че дядо й е много набожен човек и е обяснил някои неща за Рая, но в момента си спомням само това, че всички хора там са в Христова възраст, за това ги виждам млади.

Не знам къде е Рая, но за Ада Вера Кочовска каза, че е на Земята, тук в Наши дни! Склонна съм да и вярвам. Това обяснява много неща, дори не смея да ги напиша...

Чувала съм това твърдение и съм съгласна с него!

На същото мнение съм.