Проектозакон на министерството за започване на училище на 6 години

Как заради какво?! Заради проблема с недостига на места в ДГ в София и големите градове, естествено!
Вместо да измислят начин за откриване на нови места т.е. строеж на нови ДГ и т.н., те ще "освободят" по този начин местата и 6г. ще бъдат първокласници!
Надявам се, че ще има протести и няма да се приеме, макар че, управляващите  ще направят всичко, за да влезе в сила този проектозакон!

В момента Vivi съставя петиция против малоумния проектозакон и веднага, щом е готова, ще я пусне за обсъждане.

Детските градини не достигат? В същото време сгради на детски градини с прилежащите им дворове се продават на бизнесмени=общински съветници. В Бургас например има точно такъв случай, а съм сигурна, че навсякъде из БГ.

От инициативен комитет на родителите, регистрирани в портал BG - Mamma

До ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
До МИНИСТРЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
До ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Дo ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПАРТИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
До МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
До ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
До БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ



ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ
срещу задължителното въвеждане на училищно обучение на 6 години, навършени в годината на постъпване в първи клас

Във връзка с оповестения в медиите проект на Министерството на образованието и науката за законодателна промяна, при която училищното обучение ще започва задължително на 6 години, навършени в годината на постъпване в първи клас, и предложението промяната да влезе в сила през учебната 2009-2010 година,


Ние, НАСТОЯЩИТЕ И БЪДЕЩИ БЪЛГАРСКИ РОДИТЕЛИ,
Ние, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ,


ЗАЯВЯВАМЕ КАТЕГОРИЧНАТА СИ ПОЗИЦИЯ ПРОТИВ ПРЕДЛАГАНОТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НАЧАЛО НА УЧИЛИЩНОТО ОБУЧЕНИЕ НА 6-ГОДИШНИ ДЕЦА.

През последните дни в медиите се появи информация, че Министерството на образованието и науката предлага в новия Закон училищното образование, който ще замени сегашния Закон за народната просвета, да бъде предвидено децата задължително да постъпват в първи клас на 6 години. Съгласно сегашната нормативна уредба, училищното обучение започва на 7 години, навършени в годината на постъпване в първи клас. В първи клас могат да постъпят и деца, навършили 6 години, ако физическото и умственото им развитие, по преценка на родителите или настойниците им, позволяват това.
Ако бъдат одобрени от парламента, промените може да влязат в сила от учебната 2009/2010 г. Не се предвиждат каквито и да е промени в учебното съдържание и учебните планове на предметите, изучавани в първи клас. Предложението си Министерството мотивира с това, че сега децата се развиват по-бързо и нямало смисъл да се задържат изкуствено да навършат седем години и тогава да тръгват на училище.

Считаме, че предвижданата законодателна промяна е необмислена, необоснована и прибързана. Тя не е съобразена със становищата на родителите, на психолози и педагози, работещи с децата в тази възрастова група.

1. Предлага се постъпване на децата в първи клас на 6-годишна възраст, без да се предвижда промяна на учебното съдържание и учебните програми, които не са приспособени и съобразени с възрастовите особености на 6-годишните деца. Не е отчетена разликата в интелектуалното, психологическото, емоционалното, адптационното и физическото развитие и възможности на 6-годишните и 7-годишните деца. На тази възраст всеки месец от израстването на детето е от значение. Министерството на образованието и науката не заявява намерение, а и не създава предпоставки за доверие, че разполага с ресурса да разработи нови програми и методи, по които 6-годишните първокласници да бъдат обучавани. Няма яснота и по въпроса за предучилищното обучение-началната възраст и начина на провеждането му. При това положение, свалянето на възрастта за постъпване в първи клас е неприемливо. То може да бъде оправдано, само ако бъде направено едновременно с разработването и въвеждането на нови и адекватни програми, учебници, методи и подходи за обучение на 6-годишните.

2. Не е съобразено и че първият випуск 6-годишни първокласници ще се обучава заедно със 7-годишни. От една страна, в много училища приемането на такъв випуск ще създаде много трудности при осигуряването на подходящи помещения и квалифицирани преподаватели. От друга страна, съвместното обучение на 6-годишни и 7-годишни деца и различията между тях, произтичащи от възрастта, ще създадат за по-малките затруднения от психологическо, емоционално и адаптационно естество.

3. 6-годишните деца не са достатъчно укрепнали, за да поемат физически натоварването на училищното обучение в сегашния му вид. Умората от продължителните часове в училище и времето за самоподготовка, липсата на сън и на достатъчно време за игра и почивка, тежките ученически раници, стресът, обездвижването, лошото хранене-всичко това са фактори, които при един неукрепнал организъм могат да породят и различни здравословни проблеми от физическо и психическо естество. Ще възникнат неблагоприятни изменения във функционалното състояние на централната нервна система в резултат на понижена умствена работоспособност и проява на преумора след учебните занятия. Много от децата ще имат трудности с концентрацията и задържането на вниманието за дълго време, с проявата на търпение, с дисциплината, ще се уморяват лесно, ще се изнервят. Всичко това са предпоставки са възникване на сериозни обучителни трудности при овладяването на училищните умения при голяма част от 6-годишните първокласници, каквито и сега имат съществен процент от 7-годишните, и които ще засегнат трайно както способността на децата да учат, така и нагласата и желанието им да ходят на училище. Вместо любов към училището, у тях ще се създаде съпротива.

4. 6-годишните деца не са достатъчно укрепнали, за да поемат интелектуално, емоционално и психически натоварването на училищното обучение в сегашния му вид. Навлизайки в седмата година, много от тях изживяват добре известната възрастова криза-на седмата година. Постъпвайки в училище, върху тях ще оказват съществено влияние редица фактори: класният колектив; личността на учителя; промененият дневен режим; намалената двигателна активност; относително големият брой на поставените учебни задачи и задължения и др. Процесът на адаптация към променения начин на живот при много от децата ще бъде затруднен защото равнището на интелектуалните, волевите  или моралните качества на 6-годишните деца не отговаря на поставените изисквания в училище и те няма да могат да преструктурират навреме своето поведение и дейност. У много деца това ще породи напрежение и тревожност. Те ще се смущават, трудно ще проявяват самоинициатива и самостоятелност, старателно и безпрекословно ще изпълняват указанията на учителя, но ще са нерешителни и няма да умеят да общуват свободно в ученическия колектив, ще избягват контактите с връстниците си, ще се усамотяват и ще се самоизключват от живота в класа, ще изпитват силни затруднения в усвояването на учебните норми и поведение. Тревожността, безпокойството и стресът могат да станат устойчиви състояния на много от децата, с трайни последици за бъдещото им психично здраве и самооценка. Те също ще създадат сериозни обучителни трудности при много деца. И отново- вместо любов към училището, у тях ще се създаде съпротива.

5. В сегашния си вид българските училища не предлагат адекватни условия за престой и обучение на 6-годишни деца. Не са предвидени подходящи помещения за почивка и хранене. Изобщо не е предиведна възможност за сън, какъвто е потребенна много деца на тази възраст. Класните стаи са неприветливи. Няма самостоятелни и безопасни входове за достъп до училището и места за игра, които да ограничат неконтролираните контакти с по-големите деца и, съответно-възможностите за все по-зачестяващите прояви на насилие над по-малките. Началните педагози нямат квалификацията и опита на детските педагози за работа с 6-годишни деца, от което, без да носят вина за това, ще трупат негативите на родителите и на обществото. Не са създадени възможности за индивидуална работа с отделни или с групи деца според индивидуалните им възможности.

6. Аргументът на Министерството на образованието и науката, че през последните 20 години подрастващите се развиват много бързо и сега изкуствено се задържат, е неприемлив. Не е ясно и как е отчетена акселерацията на децата-фактите, че боравят добре с дистанционното, че играят на компютърни игри, че имат достъп до огромна информация, не са мерило за акселерация. Възможно е децата физически и интелектуално наистина да се развиват по-бързо, но това не корелира и с психическото и емоционалното им развитие. Те са и си остават деца със своите потребности за почивка и игра. Ще продължават да слагат в раниците си колички и кукли, докато майките им ще се опитват да намерят в тях място за учебниците.

7. Сравненията и аналогиите с образователните системи в други държави, в които децата постъпват в училище на 5 или 6 годишна възраст, са неуместни. Първите години на училищното обучение в тези държави е сравнимо с обучението в детските градини и предучилищните групи в България. Учебните програми и методите на обучение са съобразени с възрастовите възможности на децата, което не се предлага от Министерството на образованието и науката.

8. В голяма част от обществото предлаганата законодателна промяна оставя впечатлението, че с нея се прави опит за решаване на проблема с липсата на достатъчно места в детските градини, както и за облекчаване на бюджета на Министерството на образованието и науката.

9. Правото на избор дали детето да тръгне на училище на 6 или 7-годишна възраст трябва да бъде оставено на родителите-така, както е уредено от сега действащия Закон за народната просвета. Тяхната преценка за готовността на детето да започне училищно обучение е най-обективна и съобразена с индивидуалните особености на конкретното дете. И сега има възможност децата да постъпят в първи клас на 6-годишна възраст, но много малко са родителите, които се възползват от нея, и това е показателно. В обществото няма назряла потребност и очакване децата да започват училище на 6-годишна възраст. Налагането на подобно задължение е неоправдано.

10. Преди години имаше опити за въвеждане на задължително училищно обучение за 6-годишни деца. Всички те се увенчаха с неуспех.

11. Детството не свършва с тръгването на училище. Но не е необходимо на децата да бъде отнемана тази една година от живота им, през която те съзряват и стават готови за ученици. Децата се развиват по-бързо днес, но това не означава, че ние трябва по-рано да ги правим възрастни. Нека не ги лишаваме от една година волност и безгрижие. Тя никога няма да се върне и с нищо не може да бъде компенсирана.

Момичета, това е текстът, който подготвих.
Отворен е за всякакви редакции, пердложения, коментари и т.н.
Опасявам се, че стана малко дълго. 

Пускам го за обсъждане първо тук, преди да го публикувам и в "онзи сайт" за петициите.
Има ли организация, която би се ангажирала петицията да излезе и от нейно име?
Можем ли да направим "инициативен комитет на родителите"?
Аз лично съм готова да направя всичко, което се изисква от мен, и да отделя каквото е необходимо време, за да се спре този проект.

Виви, аз ли не чета правилно, или не пише за съня наобед?
Едно време в някои първи класове имаше стаи за сън.
Моето дете спи на обед без изключение, например. И 6-годишните в градината в подготвителна група спят почти без изключение.

Точка 3-липсата на сън
Точка 5-липса на подходящи помещения за почивка

Това съм имала предвид. Бягах малко от многословие, защото се опасявах, че става перкалено дълго.
Ако смятате, че трябва да се напише по-конкретно-кажете. Така или иначе, в момента, според това, което казва министърът, сън и почивка изобщо не се предвиждат. Не е като едно време.

Сега отивам да взема бъдещия 6-годишен първокласник от детската градина. Като се пирбера в къщи, ще вляза да видя какво мислите.

Може би трябва да се наблегне повече на ползата от подготвителните групи в детските градини, вместо предложения да се реорганизира програмата така, че да е подходяща за 6-годишни.

Моето мнение е, че е много по-добре да карат ПГ в ДГ, вместо в училище, какво остава пък за първи клас.

Може би в т. 3 трябва да се каже в прав текст (в отделно изречение) че много голяма част от 6-годишните имат нужда от сън.
В т.5 - помещение за почивка и сън

За предучилищните групи още няма яснота какво смятат да правят. Въпросът е, че сега заявяват намерение просто да смъкнат първи клас с една година по-долу, без каквито и да е промени в учебния материал.

Значи е още по-важно да се подчертае доброто нещо, което представляват. И то - в ДГ, защото ПГ в училищата е много по-натоварена и без сън на обед.

В училищата предучилищната е до обяд и децата са от 8.30 до 12 часа и имат големи междучасия и играят или в стаята или на двора. Не са по-натоварени от децата в ДГ, защото после се прибират вкъщи и ако искат могат да спят. Нямат домашни, няма нищо.

VIVI,  БРАВО, много добре написано

не мисля, че може да става дума за сравнение между ПГ в детска градина и училище. В първата има много елементи на игра, задължителна обедна почивка и т.н. Във втората - "ако искат, могат да спят"... Нямат сравнение двете институции, нека сме наясно. Насочени са съвсем умишлено към две различни възрастови групи.