Какво си причиняваме сами /неангажиращо мнение на авторката/

Eднократно, навестявай пространството тук, когато решиш, че би искала... и дори се регистрирай, ако решиш, че го желаеш!....

Това, което си написала потвърждава моята теза, че осиновените деца са най- голямите експерти по въпросите за преживяванията си...Ние само се лутаме, опитвайки се да ги разберем и понякога подлагайки на съмнение, че боли- чак толкова!...
Браво на Галка за хубавата и съдържателна тема, зададена тъй деликатно.....
И в мойта глава се въртеше подобна, изхождайки реакциите ( на страдание на някои от дечицата), за които четох из този подфорум. Страдание не без приноса на родителите им, които в тревожността си да не навредят на чедото си, разчопваха с разкази раната пак и пак...

Моето мнение, е че в някои ситуации прекаленно преекспонираметемата за осиновяването и проектираме на децата си свои страхове, тревоги и преживявания...

Наскоро имахме Рожден Ден-Тя купонясва и се весели като всяко дете(нямаше и сянка за тъга на този ден, за която съм чела пак тук)...

Когато й разказвам за съвместното ни начало (вече и по нейно желание) сълзите, които избиват на очите и показват, че разказът освен усещане за избавление й носи и тъга, та дори и болка!.... И да си призная долавям някаква репетативност в това желание:"Разкажи ми пак!" Един вид: "Я да проверя дали пак ще ме заболи!?"...

Е вече нямам намерение да я травмирам излишно! Избирам да бъда до нея и да си говорим когато и за каквото тя иска..., а не когато аз "следвам" постулатите на новата мода за "казване".... Както е казал по-горе някой: " ...ами ако след някакви си десетилетия този възглед се отчете като погрешен и ненужно травмиращ!?....

Еднократно,

Много ти е хубав поста, но надали има шансове да бъде разбран.
Тук има най-много "силата на майчината любов" и производни  на квадратен дециметър статистически погледнато всравнение с всичко писано по форумите.
Крайно неразумно би било да се регистрираш ...

След третия пост ще започне безумно профанизиране на споделеното от оголената ти душа и скоро ще се стигне до абсурди, които приписват на мен и на другите, дръзнали да споделят. (Искали сме били принудителни сериозни разговори с невръстни деца, как децата си били радостни на РД, а ние сме писали как трябвало да са тъжни, как всяка хрема сме били свързвали с ос-то, как не сме разбирали разликите между хората, как сме си имали други проблеми и те ни били  причина и пр. и пр. и подобни, някои от които ми е и неудобно да описвам.) Трябва да ни свържат с явен абсурд за да не остане време да се помисли. 


Те не се четат дори взаимно. Има толкова стойностни неща от мами в тази тема, но тези 2-3 мами потънаха, никой не им коментира постовете. На поставените въпроси по темата има 2-3 отговора само, а те се игнорират.
Времето и пространството тук все едно ги няма.
Предполагам, им е безумно тежко на мамите, а ние ги натоварваме със самото си съществуване и дори с това, че сме добронамерени. Ако не бяхме би било доста по-лесно.
Дано се отърсят от спомена за пустото осиновяване и да си изживеят ведро годините като млада мама с малко детенце, които няма да се върнат.
Дано мамите имат повече добри мигове и свои радости .
Тук си е тяхното кътче. 


Мнението ти не е алтернативно, а е хармонично и в съзвучие със споделянето на другите, но засяга душевния мир на майката, нещо,  до което не се и няма да се докосвам.
Неща, които са болезнени за мамите, а за децата не са, минават в графа болезнени за децата, а неща, които мамите намират за стимулиращи и успокоителни, са невероятно забатачващи за децата.
 

А на мен ми се струва, че го разбрах все пак поста на Еднократно.
И то, дотолкова, че изведнъж се почувствах в свои води...

Това е един от най-добрите постове написани по темата. С кристална яснота и точност са описани в синтез, страховете и "кривванията" на родителите осиновили децата си.

Мда и аз така. Определено се уверих, че съм права в мисленето си. Благодаря, Еднократно.

Постът на Еднократно е най-градивното нещо писано в този форум от месеци, да не казвам от години. Отдавна си мислех, че нищо полезно, като писание няма във форума, а то се появи! 
Написаното съвпада напълно с това, което мисля за наранената майка от липсата на биологично дете, за отношението на осиновителката към БМ, към детето си и към осиновяването .

Еднократно, жива и здрава да си! Много  ни помагаш! 

Мираетта, постът ти не е добронамерен. оттук нататък се обръщам лично, за да не стават недоразумения.
не че за мен сега има някакво значение дали е добронамерен или не. просто отбелязвам. откровено обиден е.
другото, което е, просто никога няма да се примиря с твоето НИЕ и ВИЕ. няма ние, няма вие. има отделни хора и отделни личности.

моят прословут обиден пост, за който впрочем така и не разбрах кое аджеба му е толкова обидното, че щях почти да бъда изядена, явно не беше прочетен както трябва. беше забавно да следя развитието на бойните действия. чак се стигна и до смешни, жалки и грозни нападки. само не ми казвай, че не си забелязала.  

макар и тонът да беше лек и закачлив, писах точно какво мисля. но за МЕН и МОЕТО дете, а не за всички осиновени. или за всички осиновители. Ти си тази, която говориш от името на всички осиновени, затова и казах, че водиш хорото. Ти си тази, която слага всички в един кюп и им лепва им етикет.
 
и сега е мой ред да ти кажа, да не говориш за нещо, което не разбираш и не знаеш. за МОЯТА болка и да и правиш разбори. не си била бездетна, не знаеш какво е, така че, колкото и да си чела, колкото и да си мислила, няма да го усетиш.

ТИ се опитваш отново да превърнеш в бойно поле тази така хубава тема, като този път откровено обиждаш. лично аз ще се огранича само до това писание, в което за пореден, но и за последен път ще ти кажа това, което съм ти казвала много пъти.
Замисли се, какво правиш не на себе си, а на някои от майките тук. и на някои от осиновените деца. слагаш ги в един общ кюп.

не твърдя, че ВИЕ, осиновените отдавате дори хремата на първичната рана, а че ТИ го правиш. а и това не е коректно. по-скоро помагаш на някои от майките да го правят и аз просто отказвам да съм една от тях.
не си заривам главата в пясъка, но отказвам да обричам детето си на обреченост и да градя живота ни върху факта, че не съм я родила аз, а друга жена.

отказвам да и прехвърля моята болка. и това вече го писах. страх ме е, да не би поради себичност, егоизъм и липсомислие, да взема да я превърна в моя другарка по съдба. страх ме е да не навирам нейната болка в очите и от най-ранно детство, поради користни помисли, макар и неволни. защото мен ме боли.

казваш, че ВИЕ сте добронамерени. хайде, моля те, говори за СЕБЕ си. последният ти пост добронамерен ли е според теб. още повече в тази тема. НАШАТА ТЕМА, тази на майките, които ги е боляло, че не могат да родят деца.

между теб и НАС има една разлика. ние имаме нашата болка, в тази тема чепкаме нея донякъде, но и тази на децата ни, стараейки се да се съобразяваме основно с последната. ти чепкаш само СВОЯТА болка.
и ако наистина имаш да ми кажеш нещо, ще те помоля да ми го кажеш лично и в очите. свикай доброволците си под знамената и ги води в други битки. в тази с мен, мисля, можеш да бъдеш и сама. а и знаеш, че не е битка. имаш ми телефона, звънни ми и ще ядем суши. колкото до тракащите чакри, мисля, че го обсъдихме на живо и стигнахме до извода, че и твоите и моите чакри тракат, нали.



Никога не съм отричала болката и раната на осиновените деца. смея само да твърдя, че тя за всеки е различна. и смея да го твърдя, защото МОЕТО дете е осиновено, затова и си позволявам да отстоявам мнението си. ръководи ме желанието да и дам право да избира. какво, кога и как. отстоявам правото и на това, да бъде самостоятелна личност.

за първи път ще кажа само, че съм дълбоко обидена и наранена. огорчена и разочарована. защо, оставям на четящите да помислят, ако ги интересува.
не, не заради пошлите нападки. те само ме карат да се усмихвам. заради друго е.


напълно съгласна съм с ЕДНОКРАТНО. макар че съгласна не е точната дума. просто  стигнах до извода, че не желая да набивам в главата на детето си на всяка цена и много отрано и винаги, че има първична рана и болка, а да я оставя тя да реши дали и кога ще я има. да я оставя нейна. да не я насилвам да приеме моето виждане относно нейната болка и рана, а да създаде свое. да бъда ДО нея, но да не съм В нея

Не знам защо събирам толкова негативи от теб и с какво те дразня, но предполагам е лично.
Друг не се дразни и не вижда бойно поле, а за откровените обиди ... не знам къде ги виждаш.

А за това, че не съм имала право да пиша във "вашата тема", не знаех, мислех, че е до всички темата.
Е от тук трябваше да започнеш.
Мислех, че Галя наистина споделя мнение и пита.
Излиза, че не е за разговор и обмен на мнения, а за успокоение между вас си. Ако е така, не е мястото на други тук и само са хабили силите и емоциите.


Покрай "бисерите" на този форум всеки ден за пореден път откривам колко е била и е интелегентна майка ми и колко съм благодарна, че именно тя ми се е паднала.

Мата,
С думи, с поведение и с всичко останало съм била порядъчна към теб и към мамите.
Много е обидно и унизително поведението ти към мен. Обективно е необяснимо, а емоционално сигурно е логично.
Дано поне с нещо те обогатява и радва, че да е имало смисъл да го понеса.
 

Не знам, къде да го напиша това. Срам ме е, че се ядем така - всеки има гледна точка, всеки има право да я излага, защо трябва да стигаме до лични нападки изобщо си нямам идея. Тъжно е това, което се случва в сериозните теми.

Да кажа и за Еднократно - много хубав пост, но на фона на случващото се напоследък във форума... повече прилича на пост на майка на осиновено дете или дори някой, който си няма и идея от осиновяването, но е прочел 10 неща, които осиновените не искат да чуват. Дано не съм права. Ако не съм права, Еднократно, извинявай, но вече много станаха случайните съвпадения в този форум.

Фоксче не знам какво се случва напоследък във форума, но някой който си няма идея от осиновяването не може да напише такъв пост . И хем мислиш, че е пост на майка на осиновено дете, хем няма идея от осиновяването.  Моля те, да не го приемеш като заяждане, а просто като стремеж да за изясняване.
С  най-добри чувства към теб!

Предполагам не е жена, а мъж.
Много е психологически грамотен, но е доста безпристрастен.
Много е директно,  нараняващо за майката, дори всичко казано да е истина.
И все едно гледа само в една плоскост.
Има идея от ос-то, права е Дарена, но може да му е професионален възгледът или да е превод от анализи на специалисти от други литератури и да е обобщен тука.
А ако го е казало дете на майка си, много е безпристрастно от негова страна, аз бих пощадила майката.
При всички случаи е интересно.

Ето, виж колко различно усещане имаме. Според мен (като майка на осиновени деца) е много щадящо майката.
Както и да е.
Есенцията за мен не е в това кой го е писал, а в това, че съвсем ясно описва едни от най-честите лутания и крайности на нас родителите.

Би било странно, ако доказателствата, че е писано от осиновено "дете" го правят по-правдиво. Правят го само по-валидно. Факт е, че ние (някои от нас), понякога (за различни периоди), наистина изживяваме подобни състояния, които неволно прехвърляме върху децата си.

И всъщност, това отговаря в най-пълния смисъл на въпросите на Галя.

Еднократно, всяка трезва мисъл в този форум е подозрителна. Така ,че не се коси. Ама като гледам ти си го разбрала.

Радвам се, че аз те усетих правилно и още повече се радвам едно осиновено дете да застане и да каже, че може и да не е трагедия и драма първичната рана, ако сами не си сипваме сол в нея. Дори Фоксче мисля, че първа тръгна да сравнява балката на майка загубила детето си с болката на изоставеното дете. Доста несполучливо сравнение бих казала. 
Фоксче- пак нищо лично, просто мое мнение.

Искам да благодаря на Еднократно за това,че наистина безпристрастно конкретизира най-големите ми страхове-да загубя баланса в ежедневието и един ден синът ми да е принуден да ми каже тези неща.За мен лично е полезно да си ги припомням от време на време. Наистина ще се радвам ,ако се регистрираш и продължиш – така без емоция и пристрастност.

Ами какво да кажа - аз продължавам да си държа на мнението. Нищо лично, Дарена, само мое мнение.
А тук както казах е форум и всеки има право да си публикува мнението.